№ 34
гр. Л, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря П. Ц.А
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20244300600062 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 23/14.07.2023 г., постановена по НОХД № 103/2022 г.
Луковитският районен съд, е признал подсъдимия П. К. П., с ЕГН **********
от с. Т, обл. Л, за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.4
предл. 3-то и т.12, предлож. 1-во, вр.чл.129, ал.1, вр. ал.2, предл. 3-то, хип. 2-
ра от НК като го е осъдил на 2 /две/ години лишаване от свобода, като на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така
наложеното наказание на подсъдимия П. за изпитателен срок от 4 /четири/
години.
Осъдил е подсъдимия П. П. да заплати на ЧО и ГИ - Р. Б. Ш., с ЕГН
********** сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в резултат на причинената му средна
телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на увреждането -
05.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Осъдил е подсъдимия П. П. да заплати на ЧО и ГИ - Г. К. П., с ЕГН
********** сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение
1
за претърпените неимуществени вреди в резултат на причинената й лека
телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на увреждането -
05.05.2018 г. до окончателното й издължаване.
Осъдил е подсъдимия П. П. да заплати по сметка на Районен съд Л.
сумата от 320 /триста и двадесет/ лева, представляваща държавна такса върху
уважените граждански искове.
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. П. да заплати
по сметка на ОД МВР - Ловеч, сумата от 844,56 лева /осемстотин четиридесет
и четири лева 0,56 ст./ представляваща направени разноски по досъдебното
производство
Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия П. П. да заплати
по сметка на РС - Л. сумата от 1 746,28 лева /хиляда седемстотин четиридесет
и шест лева и 0,28 ст./, представляваща направени по делото съдебни
разноски.
Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е
постъпила въззивна жалба от адв. Ц. Ц. от АК - Плевен, защитник на
подсъдимия П. К. П., в която се развиват оплаквания за това, че присъдата се
явява неправилна, незаконосъобразна, явно несправедлива и постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила, както и необоснована в
мотивната си част по своята същност явна несправедливост, както на
наложеното наказание лишаване от свобода, така и относно изцяло уважения
размер на предявените от пострадалите граждански искове.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло обжалваната присъда, като признае подсъдимия за невиновен и им
признае направените съдебно-деловодни разноски пред първа и втора
инстанция.
Депозирано е и допълнение към въззивната жалба, в което защитата
излага, че мотивите на обжалваната присъда са били изготвени 5 /пет месеца/
след постановяването й, което противоречи на чл.308, ал.2 от НПК и
представлява нарушение на същия.
На следващо място твърди, че присъдата не може да почива на
предположения, като съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин, което в конкретния случай не е
налице. Изтъква, че от изложените мотиви е видно, че съдът единствено и
само приема и анализира предварително посочените свидетели на
2
обвинението и разпитвани на досъдебното производство пострадалите две
лица - Р. Ш. и Г. П., както и св. К. А. който от разстояние 300 метра е
възприел инцидента между пострадалите и подсъдимия и в последствие се
приближил до оградата на базата-мястото на местопроизшествието, и
частично възприел нещо като скандал, но без да възприеме обстоятелството
подсъдимият да е нанесъл удари и да е причинил телесни повреди на
пострадалите лица - Р. Ш. и Г. П.. Твърди, че в тази насока ЛРС приема, че
макар и частично същите да са приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1,
т.1 от НПК, съдебният състав приема за логични и непротиворечиви с
останалия доказателствен материал по делото, чрез които съдът стига и
сформира своето вътрешно убеждение при положение, че свидетелите И. Д.
П., Й.М., К.У. и подсъдимият категорично заявяват, че св. К. А. не е
присъствал на инцидента и, че никой не го е възприел, както и да е бил в
близост до местопроизшествието, като по отношение явилите на тези
свидетели, и дали обяснения в противното на повдигнатото обвинение, то
съдът не ги е кредитират и/и ли дава недвусмислени обяснения за тяхното
игнориране.
На следващо място счита, че допуснатите СМЕ не разкриват по
безспорен начин степента на телесната повреда, тъй като пострадалият Р. Ш.
преди инцидента, е имал здравословни проблеми със зъбите и много от тях
липсват, като дъвченето и говоренето му преди това е било увредено и не е
пряка последица от действията и/или бездействията на подсъдимия. Още
повече, че от събраните доказателства по делото по никакъв начин не се
доказа по безспорен начин, че извършител на деянието обективирано в
обвинителния акт на РП-Л./Ловеч е извършено от подсъдимия. В тази връзка
твърди, че липсва и доказателството - процесната вила, която сочат
пострадалите лица и така при огледа от страна на служителите на РУ-Л.
липсва да е иззета. Счита, че от обективна и субективна страна не е доказано
по безспорен начин с какво са причинени телесните повреди, с ритници,
удари от ръка и/ или с удари от дръжката на вилата. Изтъква, че единствено
СМЕ сочат, че по тези начини може да се причинят въпросните телесни
увреждания, както и по друг начин, но обективно не става ясно по какъв, а от
другите доказателства по делото, от кого и как.
В съдебно заседание въззивникът П. К. П., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник адв. Ц. Ц.. Заявява, че поддържа
3
казаното от защитника си и моли съда да бъде оправдан.
Защитникът заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Счита, че въззивната жалба и допълнителната такава е правилна,
основателна и допустима. Заявява, че такова производство е имало и преди
това и ОС – Ловеч е отменил предходната присъда, като е установил, че
налице са нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че при
повторното разглеждане на делото от друг съдебен състав от РС - Л. не се е
изяснила фактическата обстановка, напротив, дори пострадалите лица са
изразили съжаление от образуваното наказателно производство срещу
подсъдимия П. П., визира Р. Ш., на когото са му били прочетени показанията
дадени в ДП и същият се е колебаел да заяви по категоричен начин дали
подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Твърди, че в тази насока са били данните и от неговата съпруга.
Изтъква, че в самото наказателно производство има и друг свидетел, на
когото съдът кредитира показанията, това е К. А., който по безспорен начин
се установява, че не е съществувал при самия инцидент, който е описан
подробно в обвинителния акт, а и да е присъствал, той е бил на такова
разстояние, че не е могъл да възприеме какво точно става между подсъдимия
и пострадалите лица.
Счита, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива,
че същата е постановена в нарушение на процесуалните правила, както и
необоснована в мотивираната си част и същата е постановена в противоречие
на закона и материално-процесуална стана и в нарушение на
съдопроизводствените правила, също е в несъответствие с чл. 301, чл.303,
чл.304, чл.305 от НПК и чл. 378, ал. 4 от НПК.
Счита, че независимо от повторното разглеждане на делото от друг
състав, не е била изяснена фактическата обстановка, не е било доказано по
безспорен начин, че подсъдимият е извършил деянието спрямо двамата
пострадали, а съдът се е задоволил да приеме лаконичните обяснения на
явилите се свидетели от страна на пострадалия и да вмени във вина и
твърдяното от тях деяние, което по състав и авторство не е извършено от
доверителя му. Твърди, че гражданските искове не са били доказани по
размер и основание счита, че има множество доказателства, че един от
пострадалите страда от заболяване „пародонтоза“. Изтъква, че вещите лица не
могат да заявят по категоричен начин, че реално погледнато интервенцията,
4
която е нанесена и твърдят, че е от подсъдимия и по този механизъм. Твърди,
че от цялата документация не става ясно за кои зъби на пострадалия Р. Ш.
става въпрос, като това не стана ясно и от обясненията на явилите се екперти.
В заключение моли настоящата инстанция изцяло да отмени така
постановената присъда, която считат, че е незаконосъобразна и
несправедлива, като им бъдат признати направените съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание въззиваемите Р. Б. Ш. и Г. К. П., редовно призовани
се явяват лично и с упълномощения си повереник адв. Цветан А. от АК –
Плевен. Заявяват, че поддържат изложеното от техния повереник, като молят
обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Повереникът счита, че жалбата е неоснователна. Твърди, че РС - Л. е
положил доста усилия, за да постанови правилна и законосъобразна присъда
съобразена с доказателства по делото. Счита, че фактическата обстановка е
била изяснена изключително търпеливо от ЛРС, като е бил направен анализ и
преценка на събраните доказателства по делото. Твърди, че първостепенният
съд е постановил правилна и законосъобразна присъда. Счита, че
определените граждански искове отговарят на изискванията на чл.52 от ЗЗД
досежно справедливостта, като техният размер е бил справедлив към
момента на извършване на деянието – 2018 г., към този момент, имайки
предвид инфлационните процеси в страната, тези присъдени обезщетения
както на повереника му и на неговата съпруга не могат по никакъв начин да
репарират вредите, които са нанесени. Твърди, че в експертизата категорично
е описано травматично избиване на горен десен четвърти зъб, счупване до
нивото на венеца на горен десен кучешки зъб, травматично разклащане на три
долни зъба, централен резец. Счита, че точно и ясно са описани всички
увреждания, и ако не са били ударите, тези зъби биха били на мястото си.
Имайки предвид събраните доказателства и извършения анализ, счита, че
постановената присъда е правилна и законосъобразна и моли въззивната
инстанция да я остави в сила.
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от зам. окръжния
прокурор Д. дава становище да бъде постановено решение, с което да се
потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и
справедлива.
Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата
5
на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС –
Л., и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт,
намира за установено следното:
Въззивникът П. К. П. е роден на 10.04.1992 г. в гр. Л., живеел в с. Т, обл.
Л., неженен, със средно образование, помагал в дейността на баща си по
изкупуване на метали, не е осъждан.
Въззиваемите Р. Б. Ш. и Г. К. П. са съпрузи и родители на три деца,
които също живеели в с. Т и осигурявали доход на семейството си от обща
работа и продажба на метални отпадъци от бита. Често предавали отпадъци
на пункт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „Ивонс-2006“
ЕООД, управлявана от св. К. П. У. (баща на въззивника), по повод на което
последният се познавал лично и с двамата.
На 05.05.2018 г. рано сутринта въззиваемият Р. Ш. потърсил своя
познат - св. В. Л. В., за да го превози с личния си товарен автомобил (бял
микробус) до с. М, където трябвало да почисти двор на изгоряла къща, от
която щял да събере стари метали. След като свършил работата и натоварили
битовите метални отпадъци в микробуса, потеглили към пункта на фирма
„Ивонс-2006“ ЕООД в с. Т, а пътьом взели и въззиваемата Г. П., за да им
помага.
Тримата пристигнали с микробуса в пункта около 11,30 часа, където ги
посрещнал въззивникът П. П.. Р. Ш. започнал да разтоварва отпадъците за
предаване и в този момент между двамата възникнал спор, провокиран от
това, че металите не били сортирани и изчистени.
В този момент неочаквано въззивникът взел намиращата се наблизо
вила в ръцете си, след което с дръжката й нанесъл силен удар в областта на
устата на въззиваемия Р. Ш., заедно с което го псувал. Ш. паднал на
земята, а подсъдимият продължил да му нанася удари по тялото и по главата с
ритници.
Въззиваемата Г. П. се изплашила за съпруга си и опитала да спре
подсъдимия, който в отговор й нанесъл със същия предмет удар по главата в
областта на челото.
Св. В. В., който в този момент бил в товарната част на микробуса, чул
виковете и излязъл да види какво се случва, но въззивникът П. започнал да
псува и него, като го подгонил с вилата. Св. В. успял да избяга от базата,
изоставяйки товарния си автомобил там.
6
Малко по-късно въззиваемите Ш. и П. също напуснали пункта с
микробуса на избягалия св. В. В. и се отправили към гр. Л. да търсят
медицинска помощ във ФСМП в града. От сградата на болницата Р. Ш. подал
сигнал за случилото се на телефон 112, като в 12:44 часа заявил, че той, жена
му и още едно момче са „пребити като кучета“ от К. „Заека“ и неговия син,
поради което иска да дойде полицията.
Двамата пострадали били прегледани във ФСМП - Л., където около
13,00 часа им била оказана спешна помощ, документирана надлежно в
медицинските регистри, в които били отразени медико-биологичните
признаци на уврежданията им : Г. П. била с разкъсно-контузна рана на челото,
която била обработена хирургично и й бил направен хирургичен шев, заедно с
направена венозна инфузия заради силно главоболие и световъртеж, а при Р.
Ш. била констатирана контузия в областта на устната кухина с екстерпация
на зъби, за което бил насочен към стоматолог.
Междувременно в 12,52 часа в ОДЧ на РУ Л. бил получен сигналът на
Ш. и въз основа на устното съобщение на дужерния служител Д. Т. до
дежурния разследващ полицай в условията на чл.212, ал. 2 от НПК започнало
досъдебно производство № 128/2018 г. по описа на РУ - Л. с извършване на
първото действие по разследването -освидетелстване на пострадалия Р. Ш.,
извършено в 16,00 часа.
По-късно в рамките на същия ден (05.05.2018 г.) въззивникът Ш.
посетил катедрата по съдебна медицина към Медицинския университет в
гр.Плевен, където бил прегледан от доц. д-р Д.Д., който констатирал прясно
избиване на два горни зъба в дясно (четвърти и шести), счупване до нивото на
венеца на трети горен десен зъб и тежка луксация (разклащане) на три предни
долни зъби; разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна,
кръвонасядания по лицето и гърба, охлузване на десен лакът. Констатациите
били потвърдени от впоследствие направената рентгенова снимка и
консултация с лицево-челюстен хирург, предписал антибиотично лечение за
възпаление на разкъсаните меки тъкани.
Вечерта на 05.05.2018 г. подсъдимият П. П. и баща му - св. К.У., били
извикани в сградата на РУ Л., за да дадат обяснения по случая, но и двамата
отказали.
В хода на досъдебното производство травматичните увреждания на
пострадалите са изследвани експертно от назначените съдебно-медицински
7
експертизи. Д-р М. Г. - съдебен лекар, е дала заключение, че трамвите на
въззиваемата Г. К. П. - разкъсно контузна рана на челото, с последващо
хирургично зашиване на раната, представлява временно и неопасно
разстройство на здравето, което е причинено от удар с твърд тъп предмет и
отговаря на механизма, съобщен от пострадалата. Впоследствие е назначена и
разширена експертиза, изготвена от доц. д-р П. Л. (съдебен лекар), д-р П. Д.
(съдебен лекар) и д-р И. Р. (пластичен хирург), която е потвърдила
заключението на д-р М. Г. и е провела допълнително изследване върху
цикатрикса (белега) от нараняването, заключавайки, че поради съвпадението
му с челната бръчка не води до значителна промяна на лицето, израза и
мимиката, което да се квалифицира като „загрозяване“.
Травматичните увреждания на въззиваемия Р. Ш. са били изследвани от
съдебно-медицинска експертиза с разширен състав - д-р М. Г. (съдебен лекар)
и д-р В.С. (стоматолог - хирург), които са оценили счупването на десен
кучешки зъб и разклащането на три долни зъба, като трайно затруднение на
процеса на отхапването, говора и дъвченето, които могат да бъдат получени
по начина, съобщен от пострадалия.
Луковитският РС обективно е събрал, проверил и подложил на
прецизна преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението,
така и тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа
на кои доказателствени източници основава изводите си, като изложените в
тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се нуждаят
от допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени
от защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за
авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е
дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно
формираното в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение.
Настоящият състав не приема възраженията на защитата за това, че в
конкретния случай авторството на деянието не се установява по несъмнен и
категоричен начин, каквото е изискването на закона. В тази връзка се сочи, че
първостепенният съд е изградил своите изводи основавайки се само на
показанията на двамата пострадали - Р. Ш. и Г. П., както и на показанията на
св. К. А., който според защитата е нямало как от разстояние от около 300
метра да възприеме инцидента между пострадалите и подсъдимия. Възразява
се още, че в показанията си пред съда пострадалият Р. Ш. не е бил
8
категоричен за нанесените му телесни увреждания от страна на подсъдимия,
като се е наложило ЛРС да приобщава показанията му дадени при
предходното разглеждане на делото от друг състав на съда по реда на чл.281,
ал.1, т.1 от НПК.
В показанията и на двамата пострадали – тези приобщени по реда на
чл.281, ал.1, т.1 от НПК на св. Р. Ш. и депозираните пряко и непосредствено
пред ЛРС от св. Г. П. се съдържат категорични данни досежно
инкриминираната деятелност на подсъдимия, а именно, че нараняванията на
пострадалите са им причинени по съобщения от тях начин, в пункта за
изкупуване на черни и цветни метали находящ се в с. Т, обл. Л. от
подсъдимия П. П., чрез нанасяне на удари с дръжката на вила - на
пострадалия Ш. в областта на устата, а на пострадалата П. - в челото.
Извършителят на деянията е бил посочен още в сигнала на тел. 112, в който
въззиваемият Ш. е заявил, че той, жена му и още едно момече, са „пребити
като кучета“ от К. „Заека“ и неговия син (подсъдимият П.), намира се в
болницата и иска там да дойде полицията. Заявеното от двамата пострадали
се подкрепя и от показанията на другия очевидец - св. В. В., с чийто
автомобил пострадалите са пристигнали на обекта в с. Т. При разпита на св.
В. в съдебно заседание (л.172 от НОХД) се потвърждава, че е възникнал
конфликт между пострадалия и подсъдимия във връзка с вида на
предлаганите вторични суровини, след което св. В. чул писъците на Г. П. :
„Пребиха мъжа ми“, както и насочването на гнева на подсъдимия и срещу св.
В., което провикирало неговото бягство и изоставяне на автомобила му. След
това св. В. непосредствено е възприел увреденото състоянието на двамата
пострадали в болницата в гр.Л., където отишъл, за да прибере буса си, като от
тях разбрал, че им е нанесъл побой подсъдимият П..
На следващо място свидетелските показания на двамата пострадали
кореспондират с всички обективни източници на факти за причинените им
наранявания : медицинската документация от ФСМП - Л., журнала за прием
на пациенти, фишове за оказаната спешна медицинска помощ, удостоверение
от катедрата по Съдебна медицина при УМБАЛ - Плевен и рентгенова снимка
за Ш., протоколите за освидетелстване, които са фиксирали увреденото им
здраве непосредствено след деянието.
Съобщеното от двамата пострадали напълно съответства на обективно
отразените медико-биологични изменения в телесното им здраве, които са
9
били задълбочено изследвани от експертите д-р М. Г., д-р С., доц. д-р Л, д-р
Д. и д-р Р. и отразени в изготвените от тях експертни заключения. При
непосредствения разпит на вещите лица в съдебно заседание пред
първостепенният съд, последните са категорични, че констатираните телесни
увреждания напълно кореспондират с описания от пострадалите механизъм
на причиняването им - чрез удар с твърд тъп предмет (дървена дръжка на
вила).
По отношение обстоятелството, че при последния разпит на
пострадалия Р. Ш. пред ЛРС в съдебно заседание на 28.03.2023 г., същият
потвърждава, че е възникнал конфликт с подсъдимия П. по отношение на
предавания отпадък от цветен метал, но отрича именно той да го е наранявал,
като заявява, че не вече не помни, решаващият съд правилно е преценил, че в
конкретния случай са налици предпоставките на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК и
е приобщил чрез прочитане показанията дадени от св. Р. Ш. на 08.11.2019 г.
пред друг съдебен състав при първото разглеждане на делото от РС - Л. по
НОХД № 140/2019 година. Правилно е преценено, че процесните показания
изцяло кореспондират с другите доказателствени източници обосноваващи
обвинителната теза.
Настоящият състав не приема възраженията на защитата касаещи
достоверността на показанията на св. К. А., като според защитата е нямало
как св. А. от разстояние от около 300 метра да възприеме инцидента между
пострадалите и подсъдимия. Приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК
свидетелски показания на св. К. А. (л.174-175 от НОХД) също потвърждават
събитията, както са изложени от пострадалите. Св. А. заявява, че е видял, че
подсъдимият е ядосан на пострадалия Ш., който бил паднал на земята, а така
също е възприел пряко и кръвта по лицето на пострадалата П.. В тази връзка
са и показанията на Р. Е. (л.171 от НОХД), към инкриминирания период
служителка на св. У., която е извършвала обща работа в базата, и е видяла, че
: „Г. имаше кръв по главата, а Р. държеще в ръката си един зъб“, но не и
видяла как са пострадали. Тези показания на св. Р. Е. се подкрепят от
версията на пострадалите, както и от останалите писмени и гласни
доказателства по делото.
Правилно решаващият съд е ценил обясненията на подсъдимия П. П.
единствено като средство за лична защита на последния, като в тази връзка е
съобразил, че същите не кореспондират с вече кредитираните свидетелски
10
показания на пострадалите, а така също съдържат и вътрешно противоречие
със заявеното от посочените от защитата свидетели.
Правилно първостепенният съд не е кредитирал с доверие показанията
на свидетелите М. Н. и Й.М., като от една страна е съобразил, че същите не се
подкрепят от останалия доказателствен материал събран по делото, а от друга
това, че двамата се намират в дългогодишните приятелски и служебни
отношения със св. У. – баща на въззивника П..
Настоящият състав не приема възраженията на защитата, че
допуснатите СМЕ не разкриват по безспорен начин степента на телесната
повреда на въззиваемия Р. Ш., тъй като последният още преди инцидента, е
имал здравословни проблеми със зъбите и много от тях са липсвали. Видно
от издаденото медицинско удостоверение от катедрата по съдебна медицина
при УМБАЛ – Плевен № 224/2018 г. от 05.05.2018 г. (л.34 от ДП), в същото
доц. д-р Д.Д. извършил преглед на пострадалия Ш. е констатирал прясно
избиване на два горни зъба в дясно (четвърти и шести), счупване до нивото на
венеца на трети горен десен зъб и тежка луксация (разклащане) на три предни
долни зъби; разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна,
кръвонасядания по лицето и гърба, охлузване на десен лакът. Тези
констатации впоследствие са били потвърдени от направената рентгенова
снимка и консултация с лицево-челюстен хирург, предписал антибиотично
лечение за възпаление на разкъсаните меки тъкани. Същите подробно и
задълбочено са били обсъдени и от вещите лица изготвили експертното
заключение по назначената СМЕ (л.56 от ДП) и впоследствие потвърдени при
непосредствения им разпит а в съдебно заседание пред първостепенният съд
(л.120-121 от НОХД).
Действително към делото не е приобщена като веществено
доказателство вилата, с която се твърди, че са причинени процесните
увреждания, в каквато връзка се възразява от защитата. Вярно е, че този
предмет не е бил издирен и приобщен към материалите по делото. Това обаче
не е пречка обективната истина да бъде разкрита посредством други
източници, каквито са свидетелските показания, описващи този предмет, а
логическата и научна обоснованост, че именно с такъв предмет са причинени
травмите на двамата пострадали се подкрепя от заключенията на вещите лица
по съдебно-медицинските експертизи.
Възразява се, че мотивите на обжалванта присъда са били изготвени
11
повече от 5 /пет месеца/ след постановяването й, което според защитата
противоречи на чл.308, ал.2 от НПК и представлява нарушение на същия.
Релевираното от защитата обстоятелство обаче не влиза в предмета на
въззивната проверка по реда на Глава 21 от НПК.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт настоящият
състав не открива допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Въззивната инстанция счита, че така определеното от първостепенния
съд наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода, се явява справедливо.
Тъй като настоящото разглеждане на делото е второ поред поради отмяна на
предходната присъда при въззивната й проверка вследствие жалба на
подсъдимия, решаващият съд вследствие принципа reformation in pejus е бил
обвързан от рамките на отменената Присъдата № 260009/07.06.2021 г. по
НОХД №140/2019 на РС - Л.. Наложеното наказание е в минималния размер
предвиден от законодателя, същото е определено при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало и обществената
опасност на дееца. Въззивният състав споделя извода на първата инстанция,
че дозираната строгост на закона не налага ефективното изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от свобода, като целите на специалната и
генералната превенция предвидени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и
чрез приложението на чл.66, ал.1 от НК, като в този смисъл РС-Л. е отложил
изпълнението му за срок от четири години, считано от влизане на присъдата
в сила. Настоящият състав счита, че чрез така определеното наказание в най-
пълна степен ще бъдат постигнати целите на закона визирани в чл.36 от НК.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че
следва да бъде потвърдена като правилна присъда № 23/14.07.2023 г.,
постановена по НОХД № 103/2022 г. от Луковитския районен съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23/14.07.2023 г., постановена по НОХД
№ 103/2022 г. от Луковитския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13