Р Е Ш Е Н И Е
№ ....
гр. Луковит, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на седми юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В. П. Като разгледа докладваното от съдията АНД № 33 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод жалба от М.П.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Наказателно постановление № ************ от 07.11.2019 г. на Началник РУ
МВР гр.Луковит, с което на жалбоподателя са наложени две административни
наказания, на основание чл. 179, ал. 2, вр с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2
от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер на
10 лева, за извършено нарушение по чл.100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че постановеният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и е необоснован. Релевират се две основни
възражения: на първо място, че обжалваното постановление не са приложени
доказателства относно компетентността на органа, издал постановлението, и на
второ, че наказателното постановление не съдържа част от задължителните
реквизити по чл. 57 от ЗАНН - липсва точно описание на нарушението, място на
извършването, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Излагат се подробни доводи в тази насока и се отправя
молба съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно
и неправилно.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован се явява лично. Излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът
след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Жалбоподателят
М.П.Х. притежава свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на ****
г. от СДВР, с правоспособност категории: В, АМ, В1. От представената по делото
справка за нарушител/водач се установява, че в периода от 2005 г. до 2020 г. на
жалбоподателя са налагани 32 броя административни наказания за извършени
нарушения по ЗДвП извършени в цялата страна.
По делото е безспорно установено, че
на 11.10.2019 г. около 09.00 часа в гр.Луковит, по улица „Възраждане“ в посока
гр.Плевен, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Хонда ХР В“ с peг. № ********, собственост на „Б. М." АД гр.София. Приближавайки административен
адрес № 96 на същата улица, същият решил да предприеме маневра изпреварване на товарен
автомобил с рег. № ********, без да се е убедил, че има видимост, свободен път
и разстояние достатъчно за изпреварване, както и че може да остане място в
пътната лента, пред товарен автомобил, без да го принуждава да намалява
скоростта или посоката си. В следствие на това автомобилът управляван от
жалбоподателя се блъснал в предна лява част на товарния автомобил, отклонил движението си на дясно пресичайки пътното платно пред товарния
автомобил, преминал през тротоарната и тревна площ отстоящи от дясно на пътя по
посока на неговото движение и се блъснал в частен дом № ** на ул. „Л.“.
След произшествието двамата полицейски
служители М.С.М. и Р.Р.Ц. получили сигнал за настъпилото ПТП в центъра на
града. Отишли на място и заварили товарен автомобил, който бил спрял след
пряката за ул. „Л.“. Заварили лек автомобил джип, който със задната си част бил
към Клиника и леко ударен в стената. Предприели действия по установяване на
водачите. Единият бил жалбоподателят М.П.Х. като водач на лекия автомобил
„Хонда ХР В“ с peг. № ******** а другият Ц.Й.М. като водач на
товарен автомобил „***“. При извършената проверка се установило, че
жалбоподателят не носи контролния талон от
свидетелството си за управление на МПС.
След проведени беседи с двамата водачи
и като взели предвид обективните дадености в района произшествието,
разположението на автомобилите и следите оставени от тях, полицейските
служители приели за най-вероятен следният механизъм на произшествието: Водачът
на товарния автомобил се движил в дясно на пътното платно, когато жалбоподателят
предприел изпреварването му, в участък от пътя представляващ лек завой и стесняващо
се пътно платно. В момента на изпреварването, жалбоподателят се опитал да
довърши маневрата прибирайки автомобила си пред товарния автомобил, но поради
стесняването на пътя и недостатъчното странично разстояние, левите гуми на
автомобила на жалбоподателя се жулнали в бордюра оставяйки черни следи от гума,
което променило посоката му на движение надясно, при което товарният автомобил
блъснал с предната си лява част задната дясна страна на лекия автомобил. По
този начин много по-тежкият товарен автомобил, отбутал лекия автомобил, който
променил посоката си на движение още надясно и преминал пред товарния автомобил,
пресякъл пътното платно косо от ляво на дясно, ударил един паркиран автомобил, преминал
през тротоара, през тревните площи и се удря в сграда. След проведена беседа
жалбоподателят споделил на свидетеля М.С.М., че е бързал за някакво дело и указал
съдействие на полицейските органи.
Свидетелят М.С.М. съставил два
протокола за ПТП, като протокол № ******* касаел инцидента между двата
автомобила.
За установените нарушения актосъставителят М.С.М.
– младши автоконтрольор при РУ МВР гр.Луковит, съставил АУАН, серия Д, бл. № ******
от 11.10.2019 г. срещу жалбоподателя, за това, че на 11.10.2019 г. около 09:00
часа в гр. Луковит на ул. „Възраждане“ № ** в посока гр. Плевен, като водач на
лек автомобил „Хонда ХР В“ с peг .№ ******, собственост на "Б. М." АД
гр.София: 1. При движение водача не се е убедил, че има видимост, свободен път
и разстояние достатъчно за изпреварване и че може да остане място в пътната
лента, пред товарен автомобил с рег. № ********, без да го принуждава да
намалява скоростта или посоката си. Блъска и реализира ПТП с материални щети
вследствие на което се блъска в паркирания лек автомобил с рег. № ******** и от
там се блъска в частен дом № **, ул. „Л.“; 2. Не носи контролен талон на СУМПС
- с което виновно е нарушил: чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
Жалбоподателят Й. не направил възражения, подписал
акта и му бил връчен препис от него.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение, от страна на И. Р. на длъжност
Началник на РУ МВР гр.Луковит, било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 42, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5
от ЗДвП му наложил глоба в размер на 200 лв., а за допуснато нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му
наложил глоба в размер на 10 лева
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От обстоятелствената
част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява
годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в
каквато насока са и показанията на разпитаните полицейски служители М.С.М., Р.Р.Ц.
и Ц.Й.М. и частично показанията на М. Й. Й.
Анализът на събраните гласни
доказателства, води до следните изводи:
От свидетелските показания на
полицейските служители М.С.М. и Р.Р.Ц., които са
еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло, се установява
датата и мястото на нарушението, обстоятелствата при които е настъпило ПТП с
участник жалбоподателят като водач на лек автомобил „Хонда“, противоправното
поведение на жалбоподателя при предприемането на маневрата изпреварване, както
и обстоятелствата, при които е съставен АУАН. Установява се, че на 11.10.2019
г. двамата полицейски служители получили сигнал за възникнало произшествие в
центъра на гр.Луковит. На место след беседа с двамата водачи и вземайки предвид
обективните дадености в района на произшествието, оставените следи от
автомобилите и разположението ми, двамата установили, че водачът на товарния
автомобил се движил в дясно на пътното платно, когато жалбоподателят започнал
да го изпреварва в участък от пътя представляващ лек завой и стесняващо се пътно
платно. По време на изпреварването автомобилът управляван от жалбоподателя се
жулнал с левите думи в левия бордюр по посока на движението му, оттам отклонил
движението си надясно и се ударил в предната лява част на камиона. Според
показанията на актосъставителя М. относно механизма на произшествието, при
изпреварването се осъществил контакт между двете МПС, камионът като много
по-тежък избутал лекия автомобил, който се завъртял, преминал пред камиона,
ударил се в един паркиран автомобил в дясната част на пътя, след това преминал
през тротоара, през тревните площи и се ударил в сграда, като нямало пострадали
лица. След като огледали местопроизшествието намерели следи от черна гума по
бордюра вляво, а и жалбоподателят споделил, че бързал за някакво дело.
Съдът
допусна разпит при режим на довеждане от жалбоподателя на свидетеля М. Й. Й.. В
съдебно заседание свидетелят заяви, че заедно с жалбоподателя Х. в различни
автомобили са
пътували в посока гр. Плевен, като той карал след автомобила на жалбоподателя.
Някъде след 08.00 часа навлезли в гр. Луковит и се движели в посока гр. Плевен.
В центъра на града, където има уширение на пътя, автомобилът управлявал Х.
започнал да изпреварва един тир и в момента, в който Х. приключвал
изпреварването, прибирайки се в собственото платно се чул страшен трясък. След
като автомобила на Х. се прибрал в неговата лента за движение, свидетелят Й. забелязал,
че автомобилът на Х. се завъртял, излязъл вдясно в една градинка и се ударил. Според
свидетеля на отсечката където станал инцидента е разрешено изпреварването и по
цялата дължина пътят е уширен, напълно достатъчно е за една кола да изпревари и
да се прибере. Същият заяви, че не е обърнал внимание дали отдясно е имало
паркирани автомобили. Пак според свидетеля, скоростта на товарния автомобил е
била около 40/50 км/ч, и самият той е преценил, че няма как да извърши
безопасно изпреварване.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Й. относно възприятията за механизма на произшествието – предприетата
маневра изпреварване от страна на жалбоподателя и сблъсъка с товарния
автомобил, което променила посоката на движение на лекия автомобил, но не и
показанията, в частта, в която заяви, че жалбоподателят е предприел
изпреварване в достатъчно широк участък от пътя, което да позволява
безпрепятствено изпреварване. Дори самият свидетел заяви в с.з., че самият той не
е предприел маневра изпреварване, тъй като е преценил, че няма как да извърши
безопасно тази маневра.
За установяване на фактическата
обстановка, пред съда в съдебно заседание бе разпитан и свидетелят Ц.Й.М.. От
показанията на свидетеля се установява, че същият бил участник в движението по
време на инцидента като водач на товарен автомобил „ДАФ“ движещ се също в
посока гр. Плевен. Според показанията на този свидетел, автомобилът който
управлявал е с обратен волан, тоест отдясно поставен в кабината. В района на
произшествието, от двете страни на пътното платно имало спрени автомобили, а в
района на удара участъка от пътя се стеснява. При проведения разговор след
произшествието жалбоподателят чу казал, че заради тротоара се е уплашил да не
се блъсне в по-високия бордюр, намъкнал се до товарния автомобил, окачил се в
него, завъртял се отпред пред камиона и така през тротоара, след което се ударил
в клиниката.
На въпроси зададени относно механизма
и причините за произшествието на произшествието, свидетелят Ц.М. поясни, че в
района на произшествието отляво на неговото движение бордюрите са високи, че е
видял приближаващия автомобил, но трябвало да помета всички спрени отдясно
автомобили и нямало как да се завие, че огледалото на товарния автомобил са големи
и е видял изпреварващия го автомобил, че докосването между двата автомобила е отпред
в лявата част на бронята, точно в гумата и степенката на камиона, че по-скоро
лекият автомобил се ударил в рога на бронята и в степенката, че бронята има
извивка и точно в извивката на бронята има степенка, че след удара лекият
автомобил се завъртял, тъй като не можело да го подмине, че ако имало хора по
тротоара и последиците щели да бъдат по сериозни. Съдът напълно кредитира
показания на свидетеля М., които спомогнаха за изясняване на механизма на
произшествието и причините довели до него.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С оглед преценката по
допустимостта на жалбата, с Разпореждане от 04.01.2020 г. за насрочване на
делото, съдът задължи АНО да представи писмени доказателства, за това, какви
действия са извършени във връзка с връчване на НП, като в тази връзка да
представи копия от разписи /обратни разписки/, докладни записки по повод
извършените действия по връчване на адреса на жалбоподателя в гр.София.
В изпълнение на
разпореждането на съда, от страна на АНО беше представено единствено заверено
копие от издаденото НП, от което е видно, че същата е връчено на жалбоподателя
на 17.01.2020 г. /разписка на стр. 20 от делото/.
От приложения по делото
лист първи от жалбата /стр. 5/ е видно, че същата е заведена с рег. № 297000-***
в РУ МВР гр.Луковит на 27.01.2020 г. От лист четири от приложената жалба /стр.
8/ е видно, същата е съставена на 24.01.2020 г. От страна на АНО обаче не бяха
представени изисканите разписи /обратни разписки/, с оглед установяване датата
на подаване на жалбата, нито бяха направени възражения за недопустимост на
жалбата.
За да прецени дали
датата е подадена в законоустановения седмодневен срок, съдът направи справка в
календара за 2020 г., от което се установява, че дата 24.01.2020 г. е била ден
петък, след което следват два неприсъствени дни – събота и неделя.
Ето защо съдът приема,
че жалбата е подадена на дата 24.01.2020 г. /посочената дата на съставяне на
документа/ и е получена и заведена в РУ МВР гр.Луковит в първия присъствен ден
– 27.01.2020 г. /понеделник/ - тоест е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съображенията затова са следните:
В конкретния случай
съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – И.
Р. на длъжност Началник на РУ МВР гр.Луковит, който към дата 11.10.2019 г. е
бил назначен на тази длъжност, видно от приложеното удостоверение издадено от
Директора на ОД МВР – Ловеч /стр. 16/, както е бил и оправомощен да издава НП,
видно от приложената Заповед рег. № *****-***/ 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи /т. 2.9 от същата заповед/.
АУАН е съставен от
компетентно /териториално и материално/ лице – М.С.М., на длъжност младши
автоконтрольор II степен - удостоверение на стр. 17 и Заповед рег. № *****-***/
19.07.2019 г., който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП.
На
следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото наказателно постановление
следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на
който се издава. В настоящият случай съдът счита, че е налице съответствие
както досежно текстовото описание на нарушението, така и на неговата цифрова
квалификация.
Съдът приема, че при издаването на НП
не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили
по какъвто и да е начин правото на защита на жалбодателя. Съдът констатира, че
актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на
защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление
на това основание. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, след което се
предявява на нарушителя. Следователно, за да е законосъобразно съставен акта,
той следва да е подписан от един свидетел, поради което непосочването на друг
свидетел не може да се счете за съществено процесуално нарушение. Липсата на
вписан втори свидетел на установяване на нарушението или при съставяне на акта
не води до ограничаване правата на жалбоподателя в производството.
Горните съждения са в контекста на
това, че в разглеждания случай нарушенията са установени по-късно и са
констатирани в хода на проверката извършена от контролните органи, които
най-често действат в екип от две лица, едното от които е актосъставител, а
другото - свидетел по акта. В такива случаи следва да се допусне актът да се
състави в присъствието на свидетел при извършване и/или установяване на
нарушението и на още един свидетел, бил той и само на съставяне на акта.
Съставянето на акта с присъствието само на един свидетел невинаги води до
опорочаване на процедурата по съставяне на акта, когато обосноваността на
констатациите, съдържащи се в акта, се подкрепят в съдебната фаза на
производството от показанията на единствения свидетел, ведно с тези на
актосъставителя – когато са единни, взаимно се допълват, безпротиворечиви са и
позволяват на съда да формира категорични изводи по фактите – при което не е
налице съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН при съставяне на
акта.
С оглед приетата фактическа обстановка, по отношение на визираното в
пункт 1 от процесното НП, съдът приема, че в нарушение на правилата визирани в
ЗДвП, жалбодателят при управление МПС на дата 11.10.2019 г. в гр.Луковит, движейки
се по улица „Възраждане“ в центъра на града, не се е убедил, че има видимост,
свободен път и разстояние достатъчно за изпреварване и че може да остане място
в пътната лента пред товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ********, без да го
принуждава да намалява скоростта или посоката си, при което се блъснал в
предната лява част на т.а., вследствие на което се блъснал и в паркиран лек
автомобил с рег. № ********и в частен дом № 1А, ул. „Л.“ - или съдът приема, че
жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
нарушение, съставомерно по чл. 42, т. 1, т. 2 от ЗДвП - поради което правилно и
законосъобразно е бил санкциониран по чл. 179, ал. 2, вр с чл. 179, ал. 1, т.
5, предл. 5 от ЗДвП с налагане на административно наказание глоба в размер на 200
лева.
В подкрепа на горния извод по делото се събраха гласни доказателства, от
които се установява, че в нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП жалбоподателят управлявайки
лек автомобил „Хонда“ и преминавайки през центъра на гр.Луковит в посока
гр.Плевен, неправилно е предприел маневрата изпреварване на движения се пред
него товарен автомобил, тъй като не се е бил убедил, че има странично разстояние
достатъчно за изпреварване и че може да остане място в пътната лента, пред
товарен автомобил с рег. № ********, без да го принуждава да намалява скоростта
или посоката си. По делото няма данни товарния автомобил да се движел с
превишена или несъобразена скорост в населеното място, а и водачът на товарния
автомобил не е имал възможност да промени посоката си на движение за да остави
достатъчно разстояние за изпреварване, тъй като в дясната част на пътното
платно по посока на движението му е имало паркирани автомобили и участъкът на
пътя вече се стеснявал и представлявал лек завой. Тези обективни дадености в
района на произшествието са безспорно установени по делото от показанията на
двамата полицейски служители и водачът на товарния автомобил. В следствие на
неправомерното си поведение жалбоподателят реализирал и ПТП с материални щети върху
два автомобила
Съгласно чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП водач, който изпреварва, е длъжен: т. 1
- по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство. Съдът счита, че от
доказателствата по делото може да се направи извод, че жалбоподателят о време
на изпреварването не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство в нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която законова хипотеза
е относима към разглеждания случай, тъй като тя третира извършването на маневра
изпреварване, и най-вече задължава водача по време на изпреварване на осигури
достатъчно странично разстояние между своя и изпреварвания автомобил.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.
179, ал. 2 от ЗДвП предвижда наказание "глоба" в размер на 200 лева
за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция
или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие. От материалите по
делото и поради изложените по-горе съображения се установява по безспорен
начин, че жалбоподателят е причинил ПТП, поради нарушение по чл. 179, ал. 1, т.
5, предл. 5 от ЗДвП, изразяващо се в неспазване правилата за изпреварване, като
от това е създадена непосредствена опасност за движението.
Административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал
наказанието, налагайки на нарушителя наказание в размер на предвидения в
разпоредбата чл. 179, ал. 2 от ЗДвП абсолютен размер, съобразявайки
обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че деянието на
жалбоподателя не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, имайки
предвид тежестта на извършеното, неговата обществена опасност, както и
обстоятелството, че със същото са причинени щети по два автомобила и по чиста
случайност не са пострадали граждани движещи се по тротоарната площ отстояща от
дясно на пътя по посока на движение на автомобила управляван от жалбоподателя.
Тежестта на извършеното се обуславя и от данните посочени в справката за
нарушител/водач относно жалбоподателя, установяващи, че в периода от 2005 г. до
2020 г. на жалбоподателя са налагани 32 броя административни наказания за
извършени нарушения по ЗДвП извършени в цялата страна.
По отношение на визираното нарушение в
пункт 2 от процесното НП съдът установи следното: В настоящият случай е
безспорно установено, а не се оспорва и от жалбоподателя, че именно той е
управлявал лек автомобил „Хонда ХР В“ с peг .№ ******, собственост на "Б.
М." АД гр.София в гр.Луковит на процесната дата, без да носи контролния
талон от свидетелството за управление на МПС. Както актосъставителят, така и
наказващия орган са вписали, че водачът „Не носи контролния талон от
свидетелството за управление“, при което съдът намира, че жалбоподателят е
извършил вмененото му във вина нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В цитираният текст от ЗДвП, законодателят
задължава всеки водач на моторно превозно средство да носи: свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. АНО правилно е издирил и приложил административно наказателната
разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, предвиждаща
санкциониране с глоба 10 лв. на водач, който: не носи определените документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство.
Съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление изцяло се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ************от
07.11.2019 г. на Началник РУ МВР гр.Луковит, с което на М.П.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, са наложени административни наказания: на основание чл. 179,
ал. 2, вр с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв.
за извършено нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева, за извършено нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Административен
съд гр.Ловеч по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: