№ 1125
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в заседание при закрити врати
на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20241100900883 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625. СГС е сезиран с по молба с правно основание чл.625
ТЗ на кредитора „Ф.“ ООД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност на
длъжника К.Б.“ ЕАД, който по твърдение се намира в състояние на „неплатежоспособност“,
а при условията на евентуалност поради „свръхзадълженост“. Сочи се от молителя, че е
сключил с ответника на 01.04.2020 г. договор за заем, към който са сключени анекси на
01.04.2022 г. и на 31.08.2023 г., и е предал на ответника паричната сума, но на падежа не е
върната сума от 6000 лв. Излагат се съображения за изпадане на ответника в невъзможност
да изпълнява паричните си задължения поради неплатежоспособност. Иска се да се открие
производство по несъстоятелност поради „неплатежоспособност“, а при условията на
евентуалност поради „свръхзадълженост“.
Ответникът е подал молба на 10.07.2024 г., с която признава задължението си към
молителя. Сочи, че поради стопанската конюнктура е в невъзможност да осъществява
дейност и да погаси задължението си.
Представен е договор за заем от 01.04.2020 г., от който се установява, че молителят е поел
задължението да предостави на ответника в заем сума от 6000 лв., която следва да се върне
до 01.04.2022 г. С анекс от 01.04.2022 г. е продължен срокът за връщане на сумата до
31.08.2023 г., а с анекс от 31.08.2023 г. отново срокът е продължен до 29.02.2024 г.
Представени са годишни данъчни декларации на ответника за 2020 г., 2021 г. и за 2022 г.
Представени са баланс на ответника към 31.12.2020 г., 31.12.2021 г., 31.12.2022 г.,
31.12.2023 г., отчет за приходи и разходи за 2020 г., 2021 г. , 2022 г. и 2023 г., както и
оборотни ведомости
1
Установява се от заключението на ССЕ, че показателите на всички коефиценти за
ликвидност за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. са с нулеви и близки до 0 стойности. За 2023 г. не е
публикуван в ТР ГФО на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ
на кредитор.
В подкрепа на повдигнатото с исковата молба фактическо твърдение, че молителят има
срещу ответника заемно парично вземане е представен договор за заем от 01.04.2020 г., към
който са сключени анекс от 01.04.2022 г. и анекс от 31.08.2023 г. От сключените към
договора за заем анекси за продължаване на срока за връщане на сумата от 6000 лв. се
установява по несъмнен и категоричен начин фактът, че тази сума е била реално предадена
от молителя на ответника. Следователно фактическият състав на чл.240 ЗЗД е осъществен в
пълнота и е налице валидно сключен договор за заем. Следва да се спомене, че реалното
предаване от молителя на договорената сума от 6000 лв. на ответника се установява по
косвен начин и от потвърдително писмо за задълженията от 08.01.2024 г. и потвърдително
писмо от 05.03.2024 г., в които се признава от ответника, че на 01.04.2020 г. е получил от
молителя сумата от 6000 лв. по РКО N *********. Представената от молителя оборотна
ведомост обаче по никакъв начин не може да служи за доказване на факта, че реално е била
предадена на ответника сумата от 6000 лв.
От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на задължението
по договора за заем да върне сумата и да плати възнаградителна лихва, поради което съдът
намира, че в полза на молителя съществуват вземания по чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД. Наличието
на непогасени задължения към молителя се признава от ответника в молба от 10.07.2024 г., в
която се съдържа признание на ответника за дълга по заемното правоотношение с падеж
29.02.2024 г.
Доколкото страните по договор за заем имат качеството на търговци, съдът на основание
чл.286 ал.1 и ал.3 ТЗ приема, че процесният договор за заем представлява търговска сделка.
Не е направено оспорване от страна на ответника и не са представени доказателства за
факти, които да опровергават предвидената в нормата на чл.286 ал.3 ТЗ презумпция.
При тези факти съдът намира, че молителят в качеството на кредитор по търговска сделка
е легитимиран да иска на основание чл.625 ТЗ да се открие производство по
несъстоятелност по отношение на ответника.
Не се представиха доказателства за факти, които да сочат, че неизпълнението на
изискуемите парични задължения за главница и за договорна лихва, произтичащи от
2
търговската заемна сделка, е поради временни затруднения на длъжника, поради което съдът
на основание чл.608 ал.3 от ТЗ приема за доказано обстоятелството, че длъжникът е в
състояние на неплатежоспособност.
На следващо място - от заключението на ССЕ се установяват по несъмнен и категоричен
начин факти, които сочат, че ответникът длъжник се намира в състояние на обективна и
трайна невъзможност да изпълнява паричните си задължение чрез наличните си
краткотрайни и ликвидни активи.
Установява се от заключението на ССЕ, че коефицентът за обща ликвидност, който има
водещо значение и отразява съотношението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения, е с изключително ниски стойности за 2020 г., 2021 г. и за 2022 г.
– 0,0000, 0,0105 и 0,0017. Доколкото не са представени доказателства длъжникът да
притежава материални запаси и краткосрочни финансови средства в повече от стойностите,
констатирани от в.лице в таблицата към заключението, съдът приема за верни изводите на
в.лице относно ниските нива на коефициента за обща ликвидност. Това означава, че за един
значителен по продължителност период от три години ответникът длъжник не е бил в
състояние, което да му позволи да погасява своите задължения.
Направените от в.лице фактически констатации относно притежаваните от длъжника
краткотрайни активи и съотношението им като стойност със стойността на краткосрочните
задължения показват, че ответникът се намира в трайно и обективно състояние на
невъзможност да изпълнява паричните си задължения с притежаваните от него краткосрочни
активи. Ниските показатели на коефицента за обща ликвидност за периода от три години
обуславят извода за неспособност длъжникът да реализира на пазара материални активи и
да кумулира парични средства, с които да покрие своите краткосрочни задължения.
Останалите коефиценти имат помощно значение, но от заключението на ССЕ се
установява, че и за тях показателите са с ниски стойности за периода от три години. Тези
коефиценти са помощни и лошите им стойности при наличие на евентуално добри
показатели на коефицента за обща ликвидност не биха могли да обусловят наличие на
състояние на неплатежоспособност на търговеца, а биха имали значение единствено на
индиция за евентуална опасност от настъпване на това състояние. В случая обаче и
показателите на коефицентите за бърза, незабавна и за абсолютна ликвидност са под
единица, и то значително под референтните стойности. Това обстоятелство потвърждава
извода за влошено финансово състояние на длъжника, което от 2020 г. прогресивно се
влошава с всяка изминала година. Налице е трайна тенденция за понижаване показателите
на всички коефиценти за ликвидност, която сочи на необратимост в обективното състояние
на недостиг на краткотрайни активи и на фактическата невъзможност с тях да се погасяват
краткосрочните задължения на длъжника.
Не се доказва неизпълнението на изискуемите парични задълженията да се дължи на
временни затруднения по смисъла на чл.631 от ТЗ и ответникът длъжник да разполага с
имущество, което да е достатъчно за покриване на задълженията му, но без опасност за
интересите на кредиторите. До момента на приключване на устните състезания не са
3
представени доказателства за преодоляване на състоянието на неплатежоспособност.
Напротив – за 2023 г. в ТР не е публикуван ГФО на ответника, а в представения по делото
баланс към 31.12.2023 г. е посочен актив от 1 хил.лв. при пасив от 357 хил.лв., т.е
показателят на коефицента за обща ликвидност възлиза на 0,0028 /1 : 357/ , поради което
съдът приема, че и през тази година не са реализирани приходи и не са придобити
краткотрайни активи, които по стойност да покриват натрупаните към 31.12.2023 г.
краткосрочни задължения в размер на 357 хил.лв. От страна на ответника не са представени
счетоводни документи за финансовото състояние през 2024 г., например междинен баланс,
поради което съдът намира, че към приключване на устните състезания сериозните
финансови затруднения не са преодолени и липсва каквато и да е хипотетична вероятност за
подобряване финансовото състояние на предприятието на длъжника.
При тези факти съдът намира за установен, че е налице обективно състояние на
невъзможност длъжникът с наличните краткотрайни активи да изпълнява изискуемите си
парични задължения към всички кредитори. Финансовото състояние на длъжника е
изключително влошено, защото е налице траен недостиг на краткотрайни активи, който води
до обективната невъзможност ответникът да изпълнява задълженията си с наличните
краткосрочни активи. В този случай длъжникът е икономически нежизнеспособен субект,
който реално не участва в търговския оборот.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността. Според съда при определяне
на началната дата на неплатежоспособността на длъжника не следва да се отчита моментът,
от който е настъпила забавата към молителя по договора за заем. Това е така, защото
състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ, която е задължителна
предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, представлява обективно
финансово състояние на длъжника-търговец, обусловено от липсата на краткотрайни
активи с достатъчна степен на ликвидност, които да позволяват да се покрият всичките му
краткосрочни задължения. За за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща конкретно изискуемо парично задължение, а е
необходимо да не е в състояние да изпълни всички свои задължения. Спирането на
плащанията към отделни кредитори /молителя/, съответно датата на забавата към тези
отделни кредитори, не е водещо обстоятелство за определяне на икономическото състояние
на длъжника и за определяне началната дата на неплатежеспособността.
При установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608 ал. 1 ТЗ и неговия
начален момент се преценя не от кога длъжникът е спрял да плаща към молителя, а от кога
неговото търговско предприятие не разполага с достатъчно налични краткотрайни активи, с
които да е в състояние от обективна страна длъжникът да покрива своите задължения.
Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на
трайната неспособност от обективна страна длъжникът да погасява своите изискуеми
парични задължения с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно
икономическо състояние, изразено чрез показателите на коефицентите за ликвидност
/решения на ВКС - № 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., № 115 от 25.06.2010 г. по т.д.
4
№ 169/2010 г., № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., № 13 от 23.06.2015 г. по т.д. №
2435/2014 г./.
От заключенията на ССЕ се установяват от външна страна факти, които сочат, че
31.12.2020 г. е най-ранният момент, към който е налице неплатежоспособността на
длъжника, защото балансът от ГФО за 2020 г. сочи, че още към 31.12.2020 г. стойността на
краткосрочните задължения изобщо не е покрита с краткотрайни активи. Към тази дата
показателите на всички коефициенти на ликвидност са значително под референтните
стойности.
Спирането на плащането към молителя е след 29.02.2024 г., но този факт не е основание
за извод, че обективното състояние на невъзможност на ответника да покрива задълженията
си към всички кредитори не е настъпило в по-ранен момент. Установените от заключението
на ССЕ факти сочат, че състоянието на неплатежоспособност е настъпил много преди
забавата на ответника по отношение на задължението му към молителя. Фактът, че
ответникът е в забава към молителя от 01.03.2024 г., не е в състояние да заличи настъпилото
от 31.12.2020 г. обективно състояние на неспособност на ответника да изпълнява чрез своите
краткотрайни активи текущите си задължения.
Не са събирани доказателства за финансовото състояние на ответника преди 2020 г.,
поради което няма основание да се определи по-ранна начална дата на
неплатежоспособността.
С определение от 11.07.2024 г., обявено по партидата на длъжника в ТР на 19.07.2024 г.,
съдът е указал на основание чл.629б ТЗ на заинтересованите лица, че в двуседмичен срок
следва да внесат сумата от 5000 лв. по сметка на СГС, която е необходима за покриване на
началните разноски, ведно с предупреждение, че при невнасяне на сумата ще настъпят
последиците по чл.632 ал.1 ТЗ, изразяващи се в спиране на производството по
несъстоятелност при основателност на искането с правно основание чл.625 ТЗ. Тъй като не е
представен документ за внасяне на определената от съда сума, необходима за покриване на
началните разноски, следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че искането с правно основание чл.625 ТЗ е
основателно, поради което следва да се обяви неплатежоспособността на длъжника, да се
определи за нейна начална дата 31.12.2020 г. и да се открие производство по
несъстоятелност, което да се спре, да се обяви длъжникът в несъстоятелност и да се
прекрати дейността му.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София,
бул.“*******.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2020 г.
5
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на К.Б.“
ЕАД, ЕИК *******, гр.София, бул.“*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на К.Б.“ ЕАД, ЕИК
*******, гр.София, бул.“*******
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София,
бул.“*******.
СПИРА на основание чл.632 ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника
К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, по т. дело № 883/24 г. на СГС, VI-4 състав.
УКАЗВА на длъжника К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, и на неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е
налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски в размер на 5000 лв.
При непоискване да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност в
едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ, производството ще бъде прекратено и ще бъде
постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София, бул.“*******, да заплати на „Ф.“ ООД,
ЕИК *******, гр.София, ул.*******, съдебни разноски от 6900 лв.
Да се изпрати препис от решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по
партидата на К.Б.“ ЕАД, ЕИК *******; да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6