РЕШЕНИЕ
№510
31.08.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на четвърти август две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка
Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:
………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 459
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК
Образувано е
по жалба на ЧСИ Н. М. К., рег. ***, в
КЧСИ, с район на действие ОС-Хасково, с адрес: гр.Х. против отказ за издаване на удостоверение за
наследници от Община Димитровград,
обективиран в писмо рег. индекс ГР-08-227#1/24.03.2020г.,
издадено от Директор Дирекция“Правно-нормативно и административно обслужване“
при Община Димитровград.
В жалбата се
излагат съображения за издаване на оспорения отказ в противоречие с материално
правните норми.
Твърди се,
че изложените в отказа мотиви, че
определянето на наследници от втори и
следващ ред на наследяване, било извън правомощията на общината и се извършвало
от други компетентни лица и институции, на които със закон били вменени особените правни функции по
прилагането на Закона за наследството, противоречали на нормативната уредба. В
чл.11, ал.5 от Наредба №
РД-02-20/24.04.2012г. било посочено, че в удостоверението по чл.9 от същата наредба, длъжностното
лице вписвало всички живи и починали наследници, определени със Закона
за наследството. Същевременно, в чл. 5 и
сл. от Закона за наследството, били
описани последователно редовете за наследяване и особените хипотези, при които
се допускало заместване на наследяването
по закон и хипотезите, при които поради обявяването на наследника недостоен да
наследява, или поради извършения от него отказ от наследство на наследодателя
му, се преминавало към следващия ред наследници по закон. Това означавало, че при удостоверяване на наследниците по закон,
длъжностното лице било задължено да
извърши проверка в регистрите за
населението, а когато е необходимо и в регистрите за гражданско състояние, и да съобрази представените му доказателства,
с които се удостоверява извършения отказ
от наследство или решението на съда, с което наследник се обявява за
недостоен да наследи. Сочи се, че нямало друго компетентно лице или институция,
която да издава удостоверение за наследници. Ограничаването на удостоверяването,
само до предвидения в Закона за
наследството първи ред на наследниците, препятствало
заинтересованите страни да се ползват
от субективните си права, или както в случая-
да продължат законосъобразно
изпълнителното производство спрямо
наследниците на починалия длъжник. Издадените удостоверения за родствени
връзки имали различна функция и предназначение и нямали удостоверителната сила на удостоверението за
наследници, не държали сметка за случаите, в които се стига до
наследяване по чл.11 от ЗН. Освен това
практиката на Община Димитровград да отказва издаване на удостоверение за наследници от втори и
следващ ред при наличие на отказ от наследство била изолирана и не се споделяла
от останалите общини в Област Хасково.
Излагат се и доводи, че при
издаване на оспореният отказ съответното длъжностно лице не било изпълнило задълженията си по чл.35 и чл. 36 от АПК. Обстоятелството, че в отказа била цитирана
приложимата наредба, не означавало, че органът е изложил основанията си за постановеният отказ.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на оспореният отказ и указване на Община Димитровград в определен
срок да издаде исканото удостоверение за наследници.
Ответникът – Директор Дирекция“Правно –нормативно и
административно обслужване“ при Община
Димитровград, чрез процесуален
представител в съдебно заседание ангажира
мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че удостоверението за
наследници следва да отразява
наследниците по закон към момента на откриване на наследството, освен
това не съществувала правна
регламентация, по силата на която
информацията от Регистъра за отказ
от наследство към съответният районен съд служебно да се предоставя на общината. В този смисъл не било налице основание съответната общинска служба на
общинска администрация да издаде
удостоверение за наследници, в което да бъде отразена информация относно откази от наследство, още
повече да се издаде удостоверение в
което да не фигурират отказалите се от наследство, независимо от кой наследствен ред били те. Отказът от
наследство предоставял възникване на наследствени права по отношение на
наследници от следващ ред, родствената връзка
на последните с починалия
следвало да се докаже с удостоверение за родствени връзки, а преценката
относно наследствените права и кой ред и степен на кръга е приоритетен и
изключва останалите наследници се
правел на база Закона за наследството и
то от органа-в случая ЧСИ. По изложените съображения се моли за отхвърляне на
жалбата. Претендират се разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На
25.04.2013г., съдия при Районен съд, гр.Хасково, като констатирал че Присъда №30/09.04.2013г. постановена по НОХД
№ 264 по описа на същия съд за 2013г. е
влязла в сила на 24.04.2013г. и подлежи на изпълнение издал изпълнителен лист,
по силата на който Стоян И. *** бил
осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС-Хасково, сумата от
392.62 лева- възнаграждение за вещи лица и 5 лева ДТ, които да се преведат по
сметка на ВСС.
С възлагателно писмо
изх. № 6061 от 21.08.2019г. съдия при Районен съд, гр. Хасково, на основание чл.3, ал.2 от Споразумение за
сътрудничество, сключено между ВСС и КЧСИ, възложил на Частен съдебен
изпълнител Н. К., с рег. *** и район на
действие района на Окръжен съд,
гр.Хасково събирането на публичните
държавни вземания от С.И. С., в размер на 396.62 лева разноски и 5 лв.
ДТ по горецитирания изпълнителен лист,
издаден по НОХД 264/2013г.
Във връзка с
възлагането, при ЧСИ К. било образувано изпълнително дело №
20199290401694.
С изх. №
38875/27.08.2019г.(рег. индекс
ГР-08-605/30.08.2019г. при Общинска администрация Димитровград) частния съдебен изпълнител поискал от Община
Димитровград издаване на удостоверение
за наследници по отношение на длъжника С.И.
С..
С писмо рег. индекс ГР-08-605#1 от 30.08.2019г. Началник на отдел „Гражданска
регистрация и административно обслужване” при Община Димитровград предоставил
на ЧСИ К. исканото удостоверение за
наследници с № УНС-246/30.08.2019г. В
същото било удостоверено, че С.И. С. е починал на 25.07.2015г.,
и след смъртта си същият е
оставил като наследник по закон
сина си Г.С. С..
В отговор на
изпратена от ЧСИ К. до Г. С.покана за доброволно изпълнение, същия с молба вх. №
33215/01.10.2019г. уведомил, че с молба вх. № 2377/26.02.2016г. по ч.гр.д №
240/2016г. по описа на ДРС се е отказал от наследството на своя баща. Към молбата било приложено удостоверение издадено от Районен съд, гр.Димитровград, в
което било отразено, че на основание
чл.52 от ЗН, отказът от наследство е допуснат с разпореждане на районен съдия
от 26.02.2016г. и вписан в специалната книга за откази от наследство под
№15/26.02.2016г. при РС-Димитровград.
След получаване
на писмо изх. № 7232/09.10.2019г. на съдия при РС-Хасково, с което било
поискано продължаване
изпълнението за събиране на вземането по из. дело № 1694/2019г. по описа на ЧСИ, по отношение наследниците на
С.И. С., като бъдат конституирани следващите по ред наследници, с писмо изх. № 46172/11.10.2019г. ЧСИ К.
поискала от Община Димитровград издаване на
удостоверение за втори ред наследници на длъжника Г.С. С. .
В отговор, с писмо рег. индекс ГР-08-698#1/17.10.2019г.
на Директора на дирекция“ПНАО“ при Община Димитровград, посочил
приложимата нормативна уредба, като обективирал, че определяне на наследници от втори и следващ
ред е извън правомощията на общината и следва да се извършва от други
компетентни лица и институции на които са вменени правни функции по прилагане
на Закона за наследството. Със същото писмо на частния съдебен изпълнител били
представени удостоверение за съпруг и
удостоверение за родствени връзки по отношение на поч.
С.С..
С ново искане изх. № 3345/22.01.2020г. ЧСИ К. отново
поискала издаване на удостоверение за наследници от втори ред на длъжника Г.С. С.. С писмо рег. индекс
ГР-08-698#3/04.03.2020г.Директора на Дирекция“ПНАО“ при Община
Димитровград било отговорено, че след направена проверка в регистъра за
население и регистрите по гражданско състояние на Община Димитровград е
установено, че по отношение лицето Г.С. С. няма съставен акт
за смърт. С писмото е представено удостоверение за родствени връзки по
отношение Г.С..
С писмо изх. № 13491/17.03.2020г. ЧСИ К. отново
поискала от Община Димитровград издаване на удостоверение за наследници този
път по отношение на С.С.С . Към искането приложила
изпълнителният лист, издаден на 25.04.2013г. от Районен съд, гр.Хасково и удостоверението за отказ от наследство.
С оспореният в
настоящото производство отказ обективиран в писмо рег. индекс ГР-08-227#1/24.03.2020г. ЧСИ К. била уведомена от ответника,
че съгласно разпоредбите на чл.24, ал.1
от ЗГР, удостоверенията за наследници се
издават въз основа на регистъра за
население по последен постоянен адрес на
починалото лице, а реда за издаването им е регламентиран в чл.9-чл.12 от Наредба
№ РД-02-20-6/24.04.2012г. Кръгът на наследниците , които се вписват в
удостоверението за наследници се определя съгласно разпоредбите на Глава втора,
от Закона за наследството и в него се
включват наследниците по закон въз основа на регистъра за население по
последен постоянен адрес на починалото лице. Със същото писмо било отговорено и че
определяне на наследниците от втори, и следващ ред за наследяване е
извън правомощията на общината и се извършва от други компетентни лица и
институции, на които със закон са вменени посочените правни функции по прилагане на закона за
наследството. Обективирано било също, че в тази връзка на ЧСИ К. с представени за служебно ползване
Удостоверение за съпруга и родствени връзки по отношение починалото лице С.С. и удостоверение за съпруга и родствени връзки по
отношение на Г. С .
Писмото било
съобщено на жалбоподателя на
27.03.2020г.
Жалбата до съда
е подадена чрез административният орган и заведена с рег. № ОК-01-67/04.06.2020г.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Оспорването е подадено от лице имащо правен интерес от оспорване-
адресат на акта и е насочено срещу годен
за обжалване административен акт . Срокът
за обжалването на процесният отказ пред съда е 14- дневен и е преклузивен, като съгласно чл.149 от АПК започва да тече от съобщаване на акта, или ако последният е обжалван пред
горестоящия орган по административен ред – от съобщаване на произнасянето на горестоящия
административен орган, или ако той не се е произнесъл – считано от крайната
дата на която органът е следвало да се произнесе.
В случая оспореният отказ е
връчен на жалбоподателя на 27.03.2020г. срокът за обжалването му изтича на
10.04.2020г. до която дата жалба безспорно не е депозирана.
Междувременно, считано от 13.03.2020г., с
решение на Народното събрание в Република България е обявено извънредно
положение. Мерките и действията свързани с това извънредно положение са предмет
на правна регламентация в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г.(
обн. в ДВ бр.28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г. ). В чл.3 от същия
закон е предвидено, че за срокът от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат: процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на : т.1 сроковете по наказателни производства, по
Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства,
свързани с мерки за принуда; т.2. давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват
или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти,
с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните
нарушения и наказания; т.3. сроковете за изпълнение на указания, дадени от
административен орган на страни или участници в производства, с изключение на
производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове; т.4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава
осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона
за противодействие на т. корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон; т.5.
сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на
срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Съответно в чл.4, т.1 от същия закон е предвидено, че останалите
срокове извън посочените в чл.3 , които изтичат по време на извънредното
положение и са свързани с упражняване на
права или изпълнение на задължения на частноправни
субекти се удължават с един месец от
отмяната на извънредното положение.
Текстът на чл.3 и чл. 4 от този закон са изменени със
Закона за изменение и допълнение на
закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от
13.03.2020г., обн.
в ДВ бр. 34 от 09.04.2020г.
Съобразно измененията,
изключенията по т.1 на чл.3 са
конкретизирани в приложение към
закона, т.2 е останала да важи само за давностните срокове предвидени в нормативни актове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправни
субекти. т.3 на чл.3 е отменена, а т.2
предвижда спиране само на давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправни
субекти. В чл.4 измененията са свързани
с това, че досегашният текст е с обособен като
ал.1, а е създадена ал.2, в която са предвидени изключения от правилото на
алинея първа. Съгласно пар.18 от този закон, същия влиза в сила считано от
деня на обнародването му(09.04.2020г.), с изключение на пар.3 т.2 относно
чл.4, ал.2, който влиза в сила в 7-
дневен срок от обнародването му в
Държавен вестник.
Сроковете за обжалване на индивидуални административни
актове са процесуални, преклузивни и са предвидени в нормативен акт, като с
изтичането им се погасява право за оспорване. Ето защо приложим
в случая за преценка допустимостта на жалбата е именно чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., а след
изменението му с закона за изменение на
закона за мерките и и действията по време на извънредното положение и чл. 4,
ал.1 от същия. Съобразявайки
горепосочената правна уредба -чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., вр. с чл. 149, ал.2
от АПК, вр. с чл.97, т.5 от АПК, следва да се приеме, че срокът за обжалване оспореният отказ пред съда за жалбоподателят е следвало да
започне да тече на 28.03.2020г., но по
силата на чл.3, т.2 от Закона за мерките, този срок е бил спрян до 09.04.2020г., вкл. След
обнародването в ДВ бр. 34 от 09.04.2020г. на измененията на чл.3, т.2 Закона за мерките, според която, спират да текат само давностните
срокове, какъвто срокът за оспорване на административен акт не е, последният е
възобновен и е започнал да тече
на 10.04.2020г. Съответно, след тази дата приложима е разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, съобразно чиято действаща към
този момент редакция, срокът за
оспорване на отказът(след 10.04.2020г. не попадащ в приложното поле на чл.
3 от цитирания нормативен акт)се счита за удължен с един месец считано от отмяната на
извънредното положение. Тоест, по правилата за броене на срокове, преклузивният
срок за оспорване на процесния отказ, срокът за оспорването му е удължен
с един месец считано от 14.05.2020г.(на която дата е изтекло обявеното
извънредно положение), т.е. изтича
на 14.06.2020г. Жалбата до съда е
подадена в този период - на 04.06.2020г.
чрез административният орган. Следователно
оспорването е подадено в законоустановеният срок.
След като жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и срещу годен за обжалване акт, то
същата е допустима за разглеждане пред съда.
След преценка на доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът счита оспорването за основателно.
Съобразно правомощията си, предвидени в чл.168, ал.1
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващите, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146, като съгласно чл.168, ал.2 от АПК, съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
От събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателят
е подал искане
изх. № 13491/17.03.2020г.
адресирано до Община Димитровград за издаване на удостоверение за
наследници.
Удостоверението за наследници по своята правна същност
представлява официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган, с който се удостоверяват факти с
правно значение, в резултат на извършена проверка в регистрите на населеното
място и посочени наследници по закон на починалото лице, за което има съставен
акт за смърт на основание чл.45 от ЗГР, отразен в регистрите на населението,
съставени по реда на чл.23 и сл. от ЗГР. Като удостоверителен административен
акт удостоверението за наследници е от значение за признаване, упражняване или
погасяване на права или задължения. По аргумент от разпоредбата на чл.21, ал.3
от АПК отказът за издаване на такова е индивидуален административен акт и
подлежи на оспорване по съдебен ред.
Според чл.1, ал.2 от ЗГР, Гражданска регистрация е вписване на събитията
раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и
вписване на лицата в регистъра на населението,
а в чл. 4, ал.1 от ЗГР е предвидено, че вписването в
регистрите на актове за гражданско състояние се извършва в населеното място, в
което е настъпило събитието.
Съгласно чл.24, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, Общинската администрация издава удостоверения въз
основа на регистъра на населението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че редът
за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра
на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на
правосъдието.
Въз основа на тази норма е издадена и приложимата в
случая Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения
въз основа на регистъра на населението.
Съгласно чл.5, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на
законните им представители, на техните наследници. Удостоверения могат да се
издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично
упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. При подаване на искането си жалбоподателят е действал като частен съдебен
изпълнител на който е възложено събиране на публично държавно вземане, по реда
на чл.3, ал.2 от ЗЧСИ , като същото й е било необходимо за изпълнение на тези
му законови правомощия. Следователно същата спада към кръга лица имащи право да
искат издаване на удостоверение за наследници от компетентното длъжностно лице
пир Община Димитровград издаване на удостоверение за наследници по отношение на починал длъжник по
изпълнително дело.
Според чл.2, ал.1 от същата, удостоверения въз основа на регистъра на
населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от
определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Съответно в
ал.2-ал.5 е от с.н. е предвидено кои са компетентните органи да
издават съответните удостоверения, като
изрично в ал.5 е предвидено, че
удостоверенията за наследници се
издават от общината, от района или от кметството по
последен постоянен адрес на починалото лице.
При тази нормативна уредба, правомощията
да издаде поисканото удостоверение за
наследници, както и да откаже издаването на такава, са предоставени на Кмета на Общината по последен постоянен адрес на починалото
лице, респ. на оправомощено от него длъжностно лице.
В случая оспореното писмо изхожда от Директор Дирекция“Правно-нормативно и
административно обслужване“ при Община Димитровград.
За доказване компетентността на
издателя на обжалваният акт, съобразно указания
на съда дадени с разпореждане от 12.06.2020г., по делото е представена Заповед № РД-06-1920 от
28.12.2018г. на Кмета на Община Димитровград.
Видно от Раздел III, т.4. на същата, с мотив по-добра ефективност на работата в общинска
администрация и оптимизиране и
подобряване дейността по обслужване на
гражданите и юридическите лица, е
възложено на Д.Г. – Директор
дирекция“ПНАО“ да подписва изходящата
кореспонденция към нотариуси, съдебни изпълнители, и органи на съдебната власт,
отнасяща се до дейността на отдел“ГРАО“ и „ПНО“. Оправомощаването на
ответника с горепосочените права не
означава, че същия има право и да издава административни
актове от вида на удостоверение за
наследници и откази за издаването му. Това е така, тъй като издаването или отказът
от издаване на ИАА и подписване на
изходяща кореспонденция са термини с различно правно значение. Кореспонденция е
размяната на писмата и съобщенията с уведомителен характер. Издаването на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК
представлява съставяне на документи съдържащи изрично волеизявления на
административен орган за издаване, респ. отказ за издаване на документ от значение
за признаване, упражняване или
погасяване на права и задължения.
В случая, в писмо
рег. индекс ГР-08-227#1/24.03.2020г.
издадено от Директор Дирекция“Правно-нормативно и административно обслужване“
при Община Димитровград безспорно се съдържа изричен отказ от издаване на
исканото удостоверение за наследници от втори ред по отношение на починалото лице
С.С., като е обективирано че това не е в правомощията
на общината. Поради което същото представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, а не изходящо съобщение с
декларативен характер, независимо, че е обективирано по процесния начин.
Други писмени доказателства удостоверяващи компетентността на издателя на оспореният акт
в настоящото производство не са представени.
От горното следва извода, че ответникът е постановил обективирания
в него отказ при липса на материална компетентност за това.
При липса на легално определение на понятието
„нищожност” в АПК, следва да се възприеме установеното в административноправната
теория и трайната съдебна практика, вкл.тълкувателната такава, становище, че обявяването
на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на
незаконосъобразни актове, засегнати от много тежък по степен порок, при който,
въпреки че притежава някои външни белези на административен акт, същият въобще
не е годен да породи правни последици. Липсата на компетентност на
административния орган - материална, местна или по степен, винаги води до
нищожност на акта. Приема се също, че е налице нищожност, когато нарушението на
материалния закон е толкова тежко, до степен актът да е лишен изцяло от
законова опора, или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия
ред.
Съдът намира, че с оглед тежестта на
изложения порок, рег.
индекс ГР-08-227#1/24.03.2020г.
издадено от Директор Дирекция“Правно-нормативно и административно обслужване“
при Община Димитровград се явява нищожен административен акт, който
следва да се прогласи за такъв.
На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да
се изпрати на Кмета на Община
Димитровград, който да се произнесе по подаденото от Частен съдебен изпълнител Н.
К. искане изх. № 13491/17.03.2020г. за издаване на удостоверение за
наследници. Предвид горното,
изследването на законосъобразността на оспорения акт съгласно останалите
изисквания на чл.146 от АПК, се явява безпредметно.
Все пак за пълнота на изложението следва да се посочи,
че съдът в настоящият му състав не споделя доводите на ответника въз основа на
които е отказал издаване на исканото удостоверение, а именно, че определянето на наследници от втори и следващ
ред за наследяване е извън правомощията на Общината и се
извършва от други компетентни лица или
институции .
Липсва спор между страните, че по отношение на
починалия С. Г.има издаден акт за смърт, както и че същият е вписан в регистрите
на населението при Община Димитровград.
Съгласно чл.11, ал.5 от приложимата Наредба №
РД-02-20-6 от
24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението
в удостоверението по чл. 9 длъжностното лице вписва всички живи и починали
наследници, определени съгласно Закона за
наследството. В закона липсва изискване това да са наследниците към момента
на откриване на наследството по закон както твърди ответната страна. Въпреки
това следва да се посочи, че в съдебната практика трайно се приема, че
вписването на отказът от наследство при
РС има за правна последица създаване на
наследствено правоприемство спрямо останалите редове -арг.
от чл.53 от ЗН. Отказалият се от наследство
не само престава да бъде наследник, но се счита че никога не е бил такъв,
тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството- в този смисъл са
разрешенията дадени с т.1 на Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК на ВС на НРБ. Предвид
което се дължи издаване на ново
удостоверение за наследници, което отразява лицата от следващия наследствен ред.
В този смисъл е и практиката на ВКС –Решение № 145 от 23.11.2011г. на
ВКС по т.д. № 1018/2010г. на I т.о. ТК. Следователно оспореният отказ е издаден и в нарушение на материално-правните разпоредби
на закона, което по принцип е основание за отмяната му като незаконосъобразен. Това,
че отказът от наследство не все
вписва в регистъра по гражданско състояние и
и регистрите на актовете за гражданско състояние, и това дали съществувала
правна регламентация, по силата на която
информацията от Регистъра за отказ
от наследство към съответният районен съд служебно да се предоставя на общината, в
случая не води до различни правни
изводи. Съответно това обстоятелство не освобождава компетентното да издаде удостоверение за наследници
длъжностно лице да извърши цялостна проверка на всички относими факти и
обстоятелства, каквито задължения за същото
произтичат от § 5 от ПЗР на Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., съгласно който за
неуредените случаи се прилагат разпоредбите на
АПК, а следователно и чл. 35 и чл. 36 от същия кодекс. След като
съответният отказ от наследство е бил предоставен в Общинска администрация
ведно с искането на ЧСИ К., длъжностното лице е следвало да извърши
необходимата проверка при регистрите по чл. 48 от ЗН водени в РС-Димитровград,
при която е можело надлежно да провери
тази информация, а съгласно разрешенията дадени
с горецитираната т.1 на Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК на ВС на НРБ да издаде ново удостоверение за
наследници, в което да удостовери лицата от следващият наследствен ред.
Независимо от
това, доколкото по делото се установява некомпетентност на издателя на
акта, то същият следва да се прогласи за
нищожен, а делото да се изпрати на компетентният орган за произнасяне.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за юрисконсулско
възнаграждение е неоснователна. Жалбоподателят не е ангажирал искане за
присъждане на разноски, а и не са представени доказателства за такива, поради
което разноски не се дължат и на оспорващата страна.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на
отказ за издаване на удостоверение за наследници от Община Димитровград, обективиран в
писмо рег. индекс ГР-08-227#1/24.03.2020г. издадено от Директор на Дирекция “Правно-нормативно
и административно обслужване“ при Община Димитровград.
ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на Община
Димитровград за произнасяне по подаденото
от Частен съдебен изпълнител Н. К. с рег. №929 в КЧСИ, с район на действие
ОС-Хасково, искане изх. №
13491/17.03.2020г. за издаване на
удостоверение за наследници.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
ответника Директор Дирекция „Правно-нормативно и административно обслужване“
при Община Димитровград за присъждане на разноски представляващи юрисконсулско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: