Решение по дело №462/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 164
Дата: 10 май 2023 г. (в сила от 10 май 2023 г.)
Съдия: Магдалена Лазарова
Дело: 20231000600462
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова

Магдалена Лазарова
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора Ю. Л.
като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600462 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.
Образувано е по повод искане на Главния прокурор на Република
България за възобновяване на нохд № 803/2021 г. на Районен съд –
Дупница,НО, I състав, по което с присъда № 4 от 23.01.2023г., влязла в сила
на 08.02.2023г., подсъдимият Н. С. И. е бил признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.343 ал.3 б. „а“ вр. чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342
ал.1 НК, като на основание чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 (една) година, изпълнението на което на основание чл.66
ал.1 НК е било отложено за срок от 3 (три) години, и на основание чл. 343г
НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 8 (осем) месеца.
В искането се развиват оплаквания за допуснато от съда съществено
нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 НПК – срокът
на определеното на И. наказание лишаване от право да управлява МПС е по-
кратък от срока на наложеното му наказание лишаване от свобода, което е в
разрез с нормата на чл.49 ал.2 НК и тълкуването й, възприето в константната
и задължителна съдебна практика. В тази връзка се претендира делото да бъде
1
възобновено и атакуваният съдебен акт да бъде отменен на основание чл.425
ал.1 т.1 НПК като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
РС - Дупница.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура –
София поддържа искането за възобновяване и предлага да бъде уважено по
изложените в него доводи.
Защитникът на осъдения пледира за неоснователност на искането за
възобновяване поради „отсъствие на процесуални нарушения, опорочаващи
влязлата в сила присъда, допуснати при първоинстанционното разглеждане
на делото“, както и за липса на допуснато неправилно приложение на
материалния закон. Застъпва становище, че съдът е изложил достатъчно
съображения по въпроса за индивидуализация на санкциите, така че волята
му относно вида и размера на наказанията може да се проследи и провери
като формирана в съответствие с доказателствата по делото и със закона.
Определените наказания по вид, размер, начин на изтърпяване са в унисон с
осъществяване на целите на специалната и на генералната превенция, поради
което счита, че липсват основания за намеса по реда на възобновяването и
моли искането да бъде оставено без уважение.
Осъденият И. се присъединява към становището защитника си , като в
последната си дума изразява съжаление за деянието си.
Настоящият съдебен състав, като се запозна със становищата на
страните и с приложените по делото материали, намира че депозираното
искане е подадено в законоустановения срок от компетентно лице по чл.420
ал.1 вр. с чл.422 ал.1 т.5 НПК, поради което е процесуално допустимо, а
разгледано по същество е основателно по следните съображения:
Пред РС – Дупница е било образувано нохд № 803/2021г. по внесен
обвинителен акт срещу Н. С. И. за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.
„а“ вр. чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 НК. По същото е била
постановена присъда № 4 от 23.01.2023г., с която подсъдимият И. е бил
признат за виновен в извършване на горепосоченото престъпление като на
основание чл.54 НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 1 (една) година, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК е
било отложено за срок от 3 (три) години, както и наказание лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 8 (осем) месеца на основание чл. 343г вр.
2
чл.37 ал.1 т.7 НК Присъдата не е била обжалвана и протестирана и е влязла в
сила на 08.02.2023г.
Съдебният акт, в частта касаеща размера на наложеното наказание 8
месеца лишаване от право да управлява МПС, на основание чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 НК, е постановен в нарушение на материалния закон, по смисъла на
чл.348 ал.1 т.1 НПК.
Нормата на чл.49 НК регламентира максималния срок на наказанието
лишаване от права, когато то се налага самостоятелно или с друго наказание,
несвързано с лишаване от свобода, като според ал.2 в случаите, когато
наказанието лишаване от права се налага като кумулативно наказание ведно с
лишаване от свобода, неговият срок не може да надвишава този на
лишаването от свобода с повече от 3 години. От тълкуването на този текст, а
и от установената съдебна практика (Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на
Пленума на ВС на РБ, Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК,
Решение № 94 от 26.02.2009 г. по нд № 580/2008 г. ВКС, НК, ІІ НО, Решение
№ 534 от 03.12.2008г. по нд № 547/2008 г. ВКС, НК, ІІ НО, Решение № 4 от
30.01.2008г. по нд №696/2007 г. ВКС, НК, ІІ НО) следва извод, че наказанието
лишаване от права не може да бъде наложено за срок по-кратък от
предвиденото основно наказание лишаване от свобода. В конкретния случай
последното е в размер на една година, поради което и наказанието по чл.37
ал.1 т.7 НК не може да бъде под този размер.
Настоящият съдебен състав е обективно възпрепятстван да измени
присъдата на районния съд, тъй като определеният срок, в който И. е лишен
от право да управлява МПС, е под изискуемия в конкретната ситуация
минимум, съобразно определения срок на лишаване от свобода и всяко
произнасяне на съда не би било в негова полза. Макар допуснатото
нарушение на закона да е относимо само за част от правоприлагащата дейност
на съда, присъдата следва да бъде отменена в цялост, тъй като въпросът
относно размера на срока на лишаване от право по чл.343г НК, подлежащ на
пререшаване, не може да получи отговор в произнасяне по реда чл.306 ал.1
НПК, доколкото не е сред въпросите, по които съдът може да се произнесе с
определение след произнасяне на присъдата или с допълнителна присъда в
срока на обжалване по реда на чл.301 ал.3 НПК.
В контекста на изложеното САС споделя доводите изложени в искането
3
на Главния прокурор на Република България като намира, че са налице
процесуалните основания по чл.422 ал.1 т.5 НПК вр. чл.348 ал.1 т.1 НПК за
възобновяване на наказателното дело. На основание чл.425 ал.1 т.1 НПК
присъдата на РС – Дупница следва да бъде отменена и делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното САС

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 803/2021 г. на Районен съд
– Дупница, НО, I състав.
ОТМЕНЯ присъда № 4 от 23.01.2023г., влязла в сила на 08.02.2023г.,
по нохд № 803/2021 г. на Районен съд – Дупница, НО, I състав.
ВРЪЩА делото на ново разглеждане от друг състав на РС – Дупница
от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4