Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 16.12.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на петнайсети
ноември през две хиляди и деветнайсета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ВЕСЕЛИНА
В., докладчик чл.съдия Ангелова, като
разгледа в.гр.д.№ 607/2019г.,
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.109 от ЗС.
С Решение № 707/17.04.2019г.,пост.по гр.д.№6862/2018г.,
РС-Плевен, е осъдил Т.И.И. с ЕГН **********,***, съд. адрес ***, с пълномощник адв.Г.Г.-***,
на основание чл.109 ЗС, да преустанови действията си, с които пречи на А.Г.Г. ***,със
съдебен адрес ***,с пълномощник адв.Р.М.-***, да ползва жилището в град Плевен,
ул.”*** С****”№**,ап.***,
посредством лишаването му от възможност да ползва асансьор и да му предаде
програмиран чип за ползване на асансьора. Т.И.И. е осъден на основание чл.109
ЗС, да преустанови действията си, с които пречи на А.Г.Г. ***, посредством
лишаването му от възможност да управлява поставената бариера на входа на
вътрешния за сградата двор /от ул.”****”/, от който е подходът към гаража и да
му предаде програмиран
чип за ползване
на бариерата, като претенциите за премахване на бариерата и
на изградения в двора навес, като недоказани са отхвърлени.С решението Т.И.И. е
осъден да заплати на А.Г.Г. на основание чл.78,ал.1 от ГПК, сумата от 505лв.
разноски в производството.
Постъпила е жалба от Т.И. ***,чрез адв.Г.Г.-ПАК,със съдебен адрес ***, против решението.
Счита,че е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено
нарушение на процесуални правила и материалния закон, немотивирано и
необосновано. Моли да се отмени и предявените искове, ведно с произтичащите от
това правни последици се отхвърлят.
Счита,че РС-Плевен е допуснал процесуално нарушение
по чл.236,ал.2 от ГПК,като при постановяване на атакуваното решение не е
изложил мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните,
преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводите си.
Изискването за мотивиране на решението е прогласено в разпоредбите на ГПК, а
целта му е да покаже, че съдът е обсъдил всички фактически и правни доводи на страните,
както и да им даде възможност да оспорват аргументите и изводите му пред
следващата инстанция. В обжалваното решение РС-Плевен не е спазил това
задължение, а единствено се задоволил да посочи коя от страните какви искания
и/или възражения е направила. В мотивите на решението липсва каквато и да била
преценка на доказателствата, липсва изложение на фактическите констатации, т.е.
кои факти и въз основа на кои доказателства съдът е приел за установени.
Сочи,че в съдът е приел, че искът може да се счита
предявен срещу лицето Т.И. - лично като физическо лице, като представител на „И****"ЕООД
и като управител на ЕС на сградата. Видно от съдържанието на исковата молба
искът е предявен само срещу физическото лице и няма претенция от страна на
ищеца ответникът да е действал в друго качество. Изводите на съда са
незаконосъобразни и в противоречие с доказателствата по делото.
РС-Плевен при постановяване на решението не е обсъдил
задълбочено и в съответствие с представените писмени доказателства въпроса за
собствеността на асансьорното съоръжение и при какъв режим се експлоатира
същото в сградата. Видно от представената фактура, която не е оспорена от
ищеца, асансьорното съоръжение е собственост на „И****"ЕООД. Счита,че
въпросът, на кого принадлежи правото на собственост, е различен от въпроса кой
и при какъв установен режим ползва асансьорното съоръжение.
Съдът приема, че независимо от представената и
неоспорена в процеса фактура за собствеността на асансьора, с оглед на
обстоятелството, че е ползван от живеещите в сградата, то следва, че е етажна
собственост. Не се съгласява с този извод е изцяло незаконосъобразен и в пълно
противоречие с писмените доказателства. Съдът неправомерно се вмесва в
правоотношения извън кръга на лицата, конституирани в процеса. В настоящето
дело не са страни Етажната собственост (ЕС) и "И****"ЕООД. Съгласно
представения протокол на ЕС от 06.12.2006г., който като писмено доказателство
не е оспорен от ищеца (нито като дата, нито като съдържание), етажните
собственици (тези, които са били към момента на вземането на решението), са
предоставили на „И****"ЕООД правото да купи асансьора и оборудването на
абонатното помещение в сградата. Регламентирането на режима на ползване на
съоръжението е предмет на отделен договор.
В мотивите си съдът е стигнал до изводи, с които
променя неправомерно волята на субектите, изразена в протокола от 06.12.2006г.
и в договора за предоставяне на ползване. И в двата документа се говори за
действия на управление и стопанисване, а не за правна сделка.
Обяснява, че ищецът е придобил собственост в сградата
на 28.12.2006г., а Дружеството придобива асансьора през 2007г. Етажната
собственост в сградата не е давала средства за заплащане на асансьора. Ищецът
няма твърдение, нито съществуват доказателства, от които да е видно, че „Илмар”ЕООД
е продал или с друг правен способ е прехвърлил правото на собственост на
съоръжението в полза на етажната собственост в сградата. Монтирането на
асансьорната уредба не променя правото на собственост. От момента на
монтирането на асансьора и до настоящия момент, само ,,И****"ЕООД като
собственик упражнява действия по стопанисване и експлоатация на това съоръжение
чрез изрични, явни и от никого неоспорени действия- сключен договор за
поддръжка на асансьора с „К***"ЕООД, ежемесечно заплащане на такса по
договора, редовно заплащане на такси за сервизно обслужване, заплащане на
ел.енергия за захранване на асансьора, заплащане ремонта на
асансьора(/представените фактури, също неоспорени от ищеца). Естествено е, че
лицата, които ползват асансьора, трябва да поемат припадащата им се част от
разходите, необходимо направени от „И***"ЕООД, за да функционира
асансьора. Това само по себе си не променя собствеността на съоръжението.
Твърди, че ползването на асансьорното съоръжение не е
препятствано от „И***"ЕООД и същото дружество ежемесечно е правило разходи
и извършвало действия, за да се осигури нормалното функциониране на асансьора.
Счита за незаконосъобразен изводът на РС-Плевен че
приложеният към делото и неоспорен от ищеца договор за предоставяне на ползване
на асансьорната шахта е нищожен. Сочи,че договорът е сключен по реда на ПУРНЕС
(действал към датата на сключването му), между собствениците на сградата (чрез
представляващия етажната собственост) и дружеството И****"ЕООД, като
същите лица са взели необходимото решение в предвидената от закона форма. Този
договор не е под режима на ЗС, а се отнася до предоставяне на асансьорната
шахта за монтиране на асаньорната уредба, необходима за въвеждане в
експлоатация на сградата. Това не е действие на разпореждане, а действие на
управление на собствеността, с което да се осигури нормалното функциониране на
дейността на сградата по предназначение. Допълва,че договорът е сключен на
основание решение на етажните собственици от 06.12.2006г., което не е оспорено
от ищеца и който протокол съдът кредитира като истинен, следователно взетите с
него решения са произвели своите правни и фактически действия, които са в
интерес на етажната собственост. Дори и да се приеме, че е следвало договорът
да бъде сключен в нотариална форма, то това би довело до наличието на един
предварителен договор, но не и до липса на договор и до липса на правни
последици от същия.
С оглед на изложеното счита за странно как съдът, без
наличие дори на възражения от страна на ищеца и неоспорване от същия на
писмените доказателства, служебно е оспорил волята на страните, изразена в
представените писмени документи.
Не се съгласява и с мотивите на съда по отношение на
показанията на разпитаните свидетели. Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелката А., без да съобрази заинтересоваността й, произтичаща от
твърдените от нея влошени отношения, а от друга страна и от обстоятелството, че
баща й не е заплащал разходите към етажната собственост и разходите за
асансьора. Същата свидетелка не е живяла в сградата, а от друга страна
недопустимо е да се кредитира тази част от показанията на свидетелката, в която
тя препредава и разказва за проведени от нея разговори по телефон, без да има
каквито и да било други доказателства, с които да кореспондира казаното от
свидетелката. Освен това същата заяви в съдебно заседание, че от
"Коне" са отказали да й предоставят чип, тъй като не се занимават с
този въпрос.
От друга страна не са кредитирани в цялост
показанията на свидетелите, доведени от ответника - чистачката, която два пъти
седмично почиства общите части в сградата и гаражния етаж и служителят на
„ОББ”АД, който от 2007г. обслужва архива, разположен в гаражите. От показанията
на тези свидетели се установи категорично, че ответникът никога не е
препятствал достъпа до апартамента, до гаража на ищеца и на бариерата. Не е
налице нито едно доказателство, което да обосновава извода на съда, че Т.И. е
деактивирал чипа или има властта да разпореди това действие и да го активира,
както е посочил съдът в мотивите на лист 9 и 10 от решението.
От обстоятелството, че ищецът след проведен разговор
по телефона с фирма „К***" не е снабден с чип (изявление на процесуалния
представител на ищеца), съдът прави извод за противоправни действия от страна
на ответника и приема, че препятства снабдяването с чип. Счита заключенията на
съда в тази насока за произволни и
необосновани. Излага,че РС-Плевен и тук приема за достоверни изявления на
ищеца, така както е направил с показанията на свидетелката за проведен разговор
по телефона, а не обсъжда факта, че след като на ищеца е дадена възможност да
се снабди чрез съдебно удостоверение с чип от фирма „К***", той не
представи пред съда доказателства от същата фирма, не събра доказателства чрез
съдебното удостоверение, за твърдените обстоятелства. В негова тежест е да
докаже тези обстоятелства, а не ответникът да доказва отрицателни факти. Няма
нито едно пряко доказателство, което да сочи, че ответникът е този, който държи
чипове или спира и активира същите.
Твърди,че РС-Плевен е направил незаконосъобразния
извод, че ответникът е задължен да предостави на ищеца програмиран чип за
бариерата, тъй като както лично, така и като управител на ЕС препятства
възможността за снабдяване с такъв за тази бариера. Счита изводите на съда за
формирани в противоречие с доказателствата и представляват изопачено
интерпретиране на доказателствата. Обяснява,че бариерата е поставена през
2008г. върху общински имот, след организирани действия на етажни собственици в
три сгради, за да обслужва живущите в тези сгради. Представеното писмо до
съседите е само уведомление, в което пише, че ремонтът ще бъде предплатен от Т.И..
В него никъде не е записано, че ще се плаща на Т.И.. Нещо повече, в забележката
на същото съобщение е изрично записано, че който желае дистанционно, трябва да
го плати в деня на монтажа на Фирмата, а не на Т.И..
Съдът е приел, че след като в протокола през 2006г. е
взето решение ЕС да се занимава с проблема с ограничаване на достъпа чрез
бариера, то след 10 години, през 2016г., Т.И., който не е управител на ЕС, е
отговорен за предоставяне на чип. Твърди,че нова е изцяло неверен извод.
Бариерата се управлява като съоръжение и принадлежи на етажните собственици на
три сгради, чрез колективното решение, което се взема при необходимост. В
съобщението, което съдът приема за доказателство, е посочено, че са предприети
действия, които се отнасят до живущите и обитателите на три сгради през 2016г.
Няма никакви доказателства, че ответникът е задълженото лице към 2019г. и че е
в състояние да предостави на ищеца такъв. Недопустимо е от едно обикновено и
дори неподписано съобщение до неопределен кръг лица да се прави извод за
отговорност на ответника, така както съдът е сторил в мотивите си на стр.10 от
решението. Няма нито гласни, нито писмени доказателства, които да сочат, че
ответникът с действия или бездействия създава пречки на ищеца да ползва
бариерата. Както е посочено от ответника в отговора на исковата молба, а това
се подкрепя и от представеното съобщение, което съдът приема като годно
доказателство, чиповете се изработват от фирма, която срещу заплащане ги
предоставя на съответните лица. Тази фирма няма нищо общо с ответника.
Като незаконосъобразни определя изводите на съда, че
ответникът е управител на ЕС. Обяснява,че изборът през 2006г. е за срок от 2
години. След изтичането на срока, не е провеждано Общо събрание на актуалните
етажни собственици, с което да се регистрира ЕС и да се изберат органи на
управление съобразно законовия ред. Съставът на етажните собственици към
06.12.2006г. и по-късно е изцяло различен. Правната уредба към 06.12.2006г. и
след тази дата се урежда от различни нормативни актове. Съдът е приел, че ЕС
съществува обективно, независимо дали е регистрирана. Това е така, но органите на
управление не произтичат от тази обективна даденост, а подлежат на избор и
формиране по конкретен правен ред. Поради това твърди,че ЕС няма органи на
управление, респективно управител. При тези обстоятелства, няма как ответникът
да отговаря в качеството на управител на ЕС по настоящето дело, а отделно от
това и искът не е предявен против ЕС.
Сочи,че ищецът твърди, че притежава апартамента и
гаража в съсобственост със съпругата си, но ищецът няма сключен граждански брак
с това лице и са обикновени съсобственици. Ищецът претендира достъп и за
съсобственика В.С.Я., навеждайки доводи, че същата е със счупен крак и без
асансьор не може да достигне до апартамент №**. Възразява,че ищецът няма право
да предявява чужди права, в случая на съсобственика си, след като същото лице
няма предявени претенции да са ограничени правата му. От друга страна, дори и
да се касае за някакъв здравословен проблем в минало време, който на ответника
не е известен, то към настоящия момент не е доказано този проблем да съществува.Явно
ищецът цели да "подсили” тезата си чрез допълнителни аргументи, които само
сочат за тенденциозност и за лично отношение, а не за обективност.
Относно въпроса съставлява ли асансьора задължително
устройство за ползване на жилището от страна на ищеца излага,че съгласно
одобрените проекти на сградата, същата е проектирана и изпълнена като сграда
със смесено предназначение, съгласно § 5,ал.1 от ДР на ЗУТ, включваща партер,
два офис етажа, два жилищни етажа. Сградата е на четири етажа. При тези параметри
архитектурното решение по проект е : "Предвижда се достъпът до стълбищната
клетка да става от тротоарното пространство на обслужващата улица "С*** С****".
Обособена е самостоятелна стълбищна клетка за достъп до отделните нива-
естествено осветена и отделена от етажите посредством дипоуплътнени врати и
плътни негорими стени."
Обяснява,че проектираният и изпълнен асансьор
нормативно не е задължителен за четириетажна сграда, съгласно действалите към
този момент "Норми за избор на асансьори при проектиране на жилищни и
административни сгради, хотели и общежития” (публикувани в Бюлетин на Съюза на
архитектите, бр.2 от 1996г. и действал до 2009г.). Съобразно тези Норми при
наличната етажност на сградата и брой на обитатели по проект, асансьорът не е
задължителен. Архитект З.З.е предвидил в проекта достъп чрез стълбищната клетка
до всички обекти в сградата.С оглед на горното, правата на ищеца за достъп до
апартамент №*** не са нарушени при липса на асансьор.
С оглед на тези доводи и от анализа на всички
доказателства по делото приема,че е видно, че физическото лице Т.И. не е
отговорно за експлоатацията на асансьорната уредба, собственост на „И****"ЕООД
и на бариерата, собственост на други лица. Поради това не може да предостави
чип за тези съоръжения.
Сочи,че решението е неправилно и незаконосъобразно
,тъй като е постановено при допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно на чл. 146, ал.
2 ГПК - непълен доклад на делото поради неуказване от съда на страните за кон
твърдели от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства. В съставения от
страните от РС-Плевен доклад липсва произнасяне за това кои права и
обстоятелства се признават, кои обстоятелства се нуждаят от доказване, как се
разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. На
страните не са били дадени указания за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства, нито им е била предоставена възможност да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия. Тези процесуални нарушения водят до
неправилност на решението. Сочи,че в практика на ВКС последователно се приема,
че при допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд във връзка с
извършен, от него доклад по чл. 146 ГПК, възизвният съд е длъжен да повтори
опороченото действие и извърши доклад по делото,като укаже на страните
фактите,които се нуждаят от доказване. Затова моли въззвният съд да изготви нов
доклад по делото, поради обстоятелството, че в представения от
първоинстанционния съд и до момента на подаване на въззивната жалба не са били
изяснени твърденията на страните и не е била разпределена доказателствената
тежест в процеса. Поради липса на дадени от страна на РС-Плевен указания процесуалното
бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да
го извърши.
На следващо място сочи,че в искова молба ищецът е
направил искане Т.И.И. да премахне огражденията с които се ограничава достъпа
до гаража, както и да предаде чип за асансьора. В доклада съдът е приел, че Т.И.И.
следва да предаде и чип за бариерата, която е поставена на ул."В****",
без да е надлежно сезиран от страна на ищеца А.Г.Г..
По изложените съображения моли да отмени обжалваното решение
№707/17.04.2019г., пост.по гр.д.№6862/2018г. по описа на РС-Плевен, с което е
осъдил Т.И.И. на основание чл. 109 ЗС, да преустанови действията си, с които
пречи на А.Г. ***, да ползва жилището в град П*** на ул.„С*** С****”№***,ап.**
, посредством лишаването му от възможност да ползва асансьор и да му предаде
програмиран чип за ползване на асансьора, както и да преустанови действията си,
с които пречи на А.Г. ***, да ползва гараж №*** в гр.П****, ул."С***С***"№***
, посредством лишаването му от възможност да управлява поставената бариера на
входа на вътрешния за сградата двор (от ул.” В***”), от който е подходът към
гаража, и да му предаде програмиран чип за ползване на бариерната, като
неоснователни и недоказани и да отхвърлите предявените искове с правно
основание по чл.109 от ЗС, ведно с произтичащите от това правни последици.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от А.Г.
***.
В съдебно заседание въззивникът не
се явява,като се представлява от пълномощника адв.Г.,който представя подробни
писмени бележки. Въззиваемият се явява лично и с пълномощник и моли да се
потвърди съдебното решение,като правилно и законосъобразно,пълномощникът
представя и писмена защита.
По допустимостта.
При проверка на въззивната жалба
съдът приема,че е допустима, като подадена от легитимирана страна и в законния
срок. В срок е постъпил и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
От събраните по делото
доказателства-приложените по гр.д.№ 6862/2018г. на РС-Плевен,
в.гр.д.№487/2019г.на ОС-Плевен, гр.д.№331/2019г. на АС-Велико Търново, както и
становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Не се спори по
делото,че страните притежават жилища-апартаменти в сграда с ид.№56722.***.***.*
по КККР на гр.Плевен,одобрени със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г.на Изп.д-р на
АГКК,намираща се на административен адрес гр.П***,ул.”С*** С***”№*** Ищецът е
собственик на ½ ид.ч.от от апартамент №2, с ид.№ 56722.659.873.1.25 и на
гараж № 9 - с ид.№56722.659.873.1.9, намиращ се в подземен етаж на същата
сграда. Имотът е закупен чрез покупко-продажба,обективирана с Нотариален акт
№5,т.VІІІ, рег.№2378,д.№729 от 28.12.2006г.на Нотариус с рег.№8 в НК и район на
действие РС-Плевен. Собственик на останалата 1/2ид.ч. е В.С.Я.. Ответникът обитава
апартамент на последния етаж на сградата. Не се спори, че освен страните по
спора в жилищната сграда притежават апартаменти и други лица. В този смисъл, макар
и да не се представиха доказателства за надлежно легитимиране на етажната
собственост чрез изпълнение на административните изисквания за регистрация в
Общината и т.н., то с обособяването на самостоятелни жилища и наличие на общи
части в сградата, фактически е възникнала етажна собственост по см.на чл.37 и
сл.от ЗС.
С Нотариален акт за
учредяване право на строеж върху недвижим имот №182,т.ІІІ, дело 193 от 30.03.2006г.,на
Нотариус с рег.№ 17 и район на действие РС-Плевен, Т.И. и С.И.са учредили в
полза на М.Т.И. и И.Т.И., правото на строеж на подробно описани обекти в
собствените им 348/516 ид.ч. от УПИ ІІV-5994,5995, в кв.85а по ПУП на града. В
последствие М. и И.И. са продали на ищеца ап.№ 2 и гараж № 9.
По делото е представен
Протокол от 06.12.2006г. на Общото събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в сградата на ул.”С****С****”№**,на което е приет Правилник за вътрешния
ред на Етажната собственост и управител на същата-Т.И.И.,за срок от 2 години.
На основание чл.4,ал.1,т.12 от ПУРНЕС управителят е упълномощен да взема
самостоятелни решения за извършване на необходимите дребни поправки или разходи
за тях. Прието е,че общите разходи се разпределят пропорционално на
обитателите, а не на документалните собственици. Заплащането се извършва
еднократно авансово за 1 година,в срок до 31.07. на всяка календарна година. Партидите
за електрическа енергия на стълбище и асансьор да бъдат открити на етажната
собственост. С оглед необходимостта от закупуване на асансьор и оборудване на
абонатно помещение, е взето решение, обосновано с необходимост от изпълнение на
задължителните изисквания за въвеждане в експлоатация на сградата, да се учреди
право на ползване на „И****”ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.П***,
с ЕИК *********, представлявано от М.Т.И., на асансьорната шахта и абонатното
помещение, срещу това дружеството да купи за своя сметка асансьор марка „К***”
и оборудване за абонатната станция. Взето е решение асансьорът да се ползва
само от обитателите на 4 и 5 надземни етажи,като се изгради система на
„контролиран достъп”. Обитателите, които ползват асансьора, дължат заплащане на
разходите за поддръжката му. Тези месечни разходи се дължат на собственика на
„ИЛМАР”ЕООД. Възложено е на управителя Т.И. да осъществи контакт с етажната
собственост в сградата на ул.”В****”№*** и сградата на ул.”В***”№***, с цел
получаване на разрешение от Община П**** за поставяне на бариера върху
общинската част за регулиране на достъпа до вътрешния двор на сградите. Като
присъствали на събранието са посочени Т.И.И.-лично и като пълномощник на М.Т.И.
и на И.Т.И. и С.И.И.
Представен е Договор
за учредяване право на ползване от 12.12.2006г., с който Етажната собственост в
сградата на ул.”С**** С***”№**, представлявана от Т.И.И., е предоставила на „И***”ЕООД,
представлявано от Т.И.И.-като пълномощник на управителя М.Т.И., право на ползване
на „асансьорната шахта и абонатно помещение в същата сграда”. Правото е
предоставено възмездно срещу паричната равностойност на разходите за закупуване
на асансьор марка „К***”,разходите по монтирането и въвеждането му в
експлоатация, закупуване на оборудване за абонанатното помещение и разходите по
монтирането му. Правото е учредено безсрочно. В чл.3 е предвидено,че етажната
собственост си запазва правото на пълен контрол върху избора на оборудването и
монтирането,както и право да получава информация за извършените дейности. В
чл.5 е предвидена отговорност на „И****”ЕООД за експлоатацията на
съоръженията,като начинът на заплащане на разходите по
експлоатацията-ток,сервизни такси,ремонт и други,ще се регламентира в друг
договор. В отговора ответникът представя фактура №241/04.06.2007г.,с получател
„И***”ЕООД,за закупуване на асансьорна уредба на стойност 41952.55лв. Представя
и Договор №16047МС/01.09.2016г.,с който „И***” ЕООД е възложило на „К***”ЕООД
да извършва сервизно и превантивно обслужване и ремонт на асансьорна
уредба,монтирана в жилищна сграда на
ул.”С*** С***”№***, срещу заплащане на месечна амонаментна вноска от 43 евро.
Представена е фактура №13597/02.09.2016г.,с получател „И***”ЕООД, за закупуване
на честотен регулатор на стойност 2969.75лв.
Представено е
Разрешение за строеж на Община Плевен с №695/19.10.2012г.,с което на Т.И.И. и С.И.И,
да извършат строителство на обект „навес над подход към подземни гаражи в
сграда със смесено предназначение,подземни гаражи,банков клон и аптека”. Не се
спори,че обектът е изграден в двора на процесната жилищна сграда. Приложен е
документ, озаглавен „Становище на собствениците на жилищна сграда на ул.”В****”№***,собственика
на фирма „Х***” в сграда на ул.”В***”№*** и от собствениците на жилищна сграда
на ул.”С** С***”№****”, подписан от представители на тримата субекти,с което са
изразили несъгласие да се издават допълнителни чипове за достъп до
вътрешноблоковия паркинг до сградата на ул.”****”**.
Представен е и Протокол
от 14.10.2015г.от проведено Общо събрание на собствениците на жилища в сградата
на ул.”*** С****”№**- общо 7 апартамента, на което са взети решения за участие
на всички собственици в заплащане на ежемесечните разходи за ток,вода,сервиз и
поддръжка на асансьор и чистачка авансово за цялата година,като сумите се
заплащат до 15 -то число на м.януари за всяка календарна година. Регламентирано
е и участието на всички етажни собственици в разходите за ремонти на общите части на
сградата,ангажименти за обезпечаване реда и спокойствието ,за поддържането на
хигиената. В протокола като „живее и ползва жилището” по отношение на
апартамент №7 е вписан отв.Т.И.. Ищецът е записан като собственик на ап.**- „живее
и ползва жилището”.
Представен е и
документ-уведомление,за подмяна на платка от управлението на бариерата,с разяснения
за стойността на ремонта и начина на заплащането му,подмяната на четеца на
картите,на чиповете и стойността им. Посочено е,че „целият ремонт ще бъде
извършен на 14.10.2016г. и предплатен от Т.И.. На гърба е обективирана Разписка
за получена сума от 130лв., предадена от Т.И. на Милко Стефанов Г., за ремонт на
бариерата.
По делото са разпитани
свидетели.
Ангажираната от ищеца
св.М.А. има впечатления за жилищния блок,тъй като преди там е живял баща й-от
2010г.до 2015г. и често го е посещавала.Свидетелят потвърждава ,че
организацията по обслужване на етажната собственост е извършвана от ответника-
„..Тези суми ги искаше и събираше Т.И.. В качеството на какъв не мога да
разбера.. Ответникът искаше суми от баща ми,които не бяхме наясно за какво
са..”. Споделя също за ограничаване ползването на асансьора след като баща й
отказал да заплаща разходите за съоръжението-Асансьор се ползваше до момента,в
който..Ни имахме чип за асансьора,когато идвахме при родителите си и когато
баща ми остана сам,но в един момент този чеп се препрограмира и той остана
неизползваем за нас след конфликтите там.През 2013г.стана това…В гаража на брат
ми не съм влизала от 2013г.То вече чип от бариерата нямахме…”. Свидетелят има
впечатления и за невъзможност на ищеца да ползва асансьора- „..Имам
наблюдение,че на А.Г.,на него му беше отнето правото да ползва асансьора.Жена
му си счупи крака и се наложи разстоянието до техния апартамент да взема пеша с
патерици..Препрограмира се чипа и този чип,който имате в момента,той не се
отваря.Старият чип не може да се ползва..”. Свидетелят също е направила опит да
се снабди с чип от дружеството,обслужващо асансьора,но й е отговорено,че договорът
с тях е развален от Т.И. и чип може да й се издаде от следващия обслужващ
съоръжението.
От ответника са
ангажирани свидетелите И.Георгиева,която е чистачка на входа. Споделя,че е била
наета от отв.Т.И.,като домоуправител,с него поддържа връзка и от него е
получила чип за ползване н асансьора.Няма проблеми и не е ограничавана в
ползването на съоръжението.
Разпитан е и св.С.Костов,който
ползва помещение на приземния етаж. Споделя,че наемодател му е Т.И. и той му е
предал дистанционното за управление на вратите в подземния гараж.
Съдът приема за обективни показанията и на тримата свидетели и ги
кредитира,тъй като не си противоречат, не се оборват и от останалите събрани
доказателства. Показанията на св.А. са непосредствени и относими към спорните
моменти по делото, в тях не се открива противоречие с останалия доказателствен
материал,което да е основание за неприемането им,предвид факта,че баща й също у
живял в жилищната сграда и с оглед обясненията й за конфликт с ответника по
повод заплащане на консумативите за общите части.
При така ангажираните доказателства ищецът твърди,че ответникът му пречи и осуетява възможността да
полза асансьора в жилищния блок,като отказва да му предаде чип за ползване с
актуални настройки. Също твърди,че ответникът го възпрепятства да ползва
подземния гараж,като не му предава чип,с който се регулира поставената в двора бариера. Претенцията
е насочил срещу Т.И.,с оглед дейността му на „..домоуправител, касиер, техник
по поддръжка,майстор..”. В обясненията си по чл.176 от ГПК от последното
съдебно заседание пред първата инстанция ищецът сочи,че е опитал да се снабди
сам с чип за асансьора,като се е свързал
с доставчика „фирма ”Кьонинг”,но от там му отговорили,че се занимават само с
доставката и не дават чипове. В плевенската фирма му е отговорено, че ще получи
чип по заявка на домоуправителя,но след като се запознае с устройството.
Ответникът отрича да е ограничавал достъпа на ищеца
до жилището му.Твърди,че Г. е ползвал асансьора до м.юли 2007г.,след
което преустановил. Твърди,че ищецът притежава чип за асансьора още от 2007г. и
сам не е пожелал да си закупи нов,с оглед повредата през м.май 2016г.на устройството.Твърди,че
асансьорът е собственост на „И****”ЕООД,а не на етажната собственост.Отрича да
е ограничавал и достъпа на ищеца до подземния му гараж,също и да има
отговорности по функционирането на бариерата в двора. Твърди,че вече не
изпълнява функцията на управител на етажната собственост,тъй като е изтекъл
2-годишният срок,за който е избран на тази длъжност,считано от 2006г.
Страните са дали
обяснения и по реда на чл.176 от ГПК,които съдът съпоставя с всички събрани доказателства.
При така изложената
фактическа обстановка съдът намира,че е сезиран с претенция с правно основание чл.109 от
ЗС,с искане от ищеца за осъждане на ответника да преустанови действията,с
които ограничава спокойното упражняване правото на собственост върху жилището и
гаража, намиращи се с сградата на ул.”С** С**”№***,в гр.П***. Действията, с които
осуетява правата му се изразяват в отказ
да предостави чип-специално
устройство,чрез което единствено може да се използва асансьора,също и отказ да
предостави такова устройство за изградената в двора бариера,с което осуетява възможността
за влиза и излиза с колата от подземния гараж.
РС-Плевен е направил подробен анализ на всички
събрани доказателства и е достигнал до правилния и споделян и от настоящия
състав извод,че ищецът е доказал по категоричен начин предпоставките за
осъществяване на защита чрез негаторния иск.
Известно е,че основателността на иска по чл.109 от ЗС предполага кумулативното наличие на следните
предпоставки- ищецът да е собственик на имота,съотв.ответникът с неоснователни,
противоправни действия да му пречи да упражнява правата си на собственик в
пълния им обем. Защитата,която негаторният иск обезпечава, е да брани правото
на собственост срещу неоснователно въздействие и посегателства върху обекта на
тази собственост. Не всяко въздействие, обаче върху имота може да бъде предмет
на предвидената петиторна защита, а само това, което е неоснователно, т.е.в противоречие
на установения правен режим на ползване на имота и по този начин накърнява
чуждите права, предмет на защита. Искът е относим към фактическото действие,
надхвърлящо ограниченията на собствеността. (в т.см. Реш.№690/08.02.2010г.
по гр.д.№3394/2008г.,IV ГО на ВКС и др.)
Съставът намира,че активната
материално-правна легитимация на ищеца е доказана и неоспорвана,предвид представения
нотариален акт за покупко-продажба на апартамент №2 и гараж №9, в жилищната
сграда, намираща се на ул.”С***С***”№***,в гр.П***.
По легитимацията на ответника
се оспорва качеството,в което е ангажиран.
Съставът намира,че правилно
ищецът е насочил претенцията си персонално към Т.И.. От всички събрани
доказателства се установява категорично,че още от въвеждане на сградата в
експлоатация И. и бил човекът, който активно
се е занимавал с всички дейности по организиране на обитаването й. И. е
лицето,което на Общо събрание, където е легитимирана етажната собственост и е приет
правилник за вътрешния ред, е бил избран за неин управител. Неоснователно е
възражението,че вече е изтекъл срокът на
мандата му за осъществяване на тази дейност,тъй като нормата на чл.21,ал.2 от ЗУЕС е категорична,че „Управителният
съвет(управителят) продължава да изпълнява функциите си до избора на нов
управителен съвет(управител).”. Няма данни и не се твърди по делото да е
провеждано ново събрание, да е избран нов управител на етажната собственост.
Затова следва да се приеме,че на Т.И. все още са възложени функциите на
управител.
Отново И. е лицето,което е
представлявало през 2006г. както етажната собственост,така и дружеството „И***”ЕООД,с
което е сключен договорът за учредяване право на ползване върху асансьорната
шахта и абонатното помещение,макар и като пълномощник на втория. Отново като
представител на „И***”ЕООД И. е сключил и договора за сервизно обслужване на
съоръжението през 2016г. с „К****”ЕООД. Негова е инициативата и участва отново
като представител на сградата на ул.”С*** С***”№**в действията по организиране
поставянето на бариера за входа до вътрешния двор,съвместно с представители от
останалите сгради.
Свидетелите единно сочат
отново Т.И. като лицето,което им е предоставило чип за достъп до асансьора-като
собственици,също и като обслужващи общите части,също и ползващия помещение в
подземното пространство.
От всички тези факти се
налага извод,че претенцията на ищеца е правилно насочена към Т.И.,тъй като
именно той е осъществявал и понастоящем също е ангажиран с организацията на
ползването на общите части в съсобствената сграда на ул.”С***С**”№***. Неговото
съдействие е нужно, за да се снабдят собствениците с чип, за да ползват
асансьора. В мандата си на управител на етажната собственост е натоварен с
ангажимента да обезпечи организацията по монтирането и ползването на
асансьорното съоръжение и да предаде на обитателите устройствата,чрез които да
го ползват-чипове. Отново на него е било вменено задължение да осъществи
контакт с етажната собственост в съседните улици,за получаване на разрешение от
Община Плевен за поставяне на бариера за регулиране на достъпа до вътрешния
двор (Протокол от 06.12.2006г.). Как е решен въпросът за предоставяне правото на ползване на общите
части- асансьорната шахта и абонатното помещение, е без значение в случая,тъй
като всички доказателства сочат, че реално, на практика с всички тези въпроси е
бил ангажиран ответникът- лично-като обитател, като управител на етажната
собственост, също и като представител на
дружеството,закупило и монтирало асансьора в сградата. Всички тези
дейности се извършват след и чрез неговата намеса, преценка и разрешение. Така
е и включително при снабдяването с чип с актуална настройка-управителят на
етажната собственост е лицето, което я представлява и контактува с обслужващия
съоръжението. Затова именно от него ищецът е търсил и не е получил съдействие
за снабдяване с чип,чрез който да може да упражнява правото се на собственост в
пълнота-вкл.да ползва асансьор и подземния си гараж.
На следващо място съставът
намира,че ищецът е доказал по категоричен начин,че невъзможността да ползва
асансьора и паркинга се дължи на действията на отв.И.. Тук първоинстанционният
съд е изложил подробни и обосновани мотиви, които настоящият състав споделя
изцяло препраща на основание чл.272 от ГПК. При проследяване хронологията на отношенията между собствениците в
жилищната сграда на ул.”С*** С***”№**, става ясно,че именно ответникът е
лицето,което под претекст,че собствениците не заплащат таксите за поддържането
на общите части,е отказал да им предаде новите, препрограмирани чипове за
асансьора и бариерата. Че всеки съсобственик следва да заплаща консумативите и
т.н.разходи за общите части, е неоспорим ангажимент, но неправилно ответникът
преценява последиците от неизпълнението му. Никъде–както в ЗУЕС, така и в
приетите между съсобствениците общи решения, не е предвидена такава санкция. Регламентирането
й би било в драстично противоречие със принципа за суверинитет на правото на
собственост. Ограничаването по такъв начин на собственика в правото му да
упражнява правата си, е лишено от законово основание и съответно е
неправомерно. Както е посочил и РС-Плевен-неплащането на ангажиментите към
съсобствеността поражда облигационни претенции към неизрядния съсобственик, но
не дава право да бъде лишаван от собствеността му.
Обстоятелството чия
собственост е асансьорното съоръжение също е без значение за настоящия иск,тъй
като се касае до осуетяване на възможността на съсобственик да ползва
полагащата му се част от етажната собственост. Не е предмет на разглеждане и законосъобразността на взетите от
етажната собственост решения по повод ползването на общите части.
Правилни са и мотивите на първоинстанционния
съд за отхвърляне на претенцията за премахване на изградения в двора навес.
Съставът споделя извода,че не е установено същият да пречи на ищеца да
упражнява правата си в двора,също и ползването на гаража.
При споделяне на изложените
от първоинстанционния съд подробни и обосновани мотиви,ОС-Ловеч намира,че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно,поради което следва да се
потвърди.
Не може да се сподели и възражението за
непълен доклад. Установява се,че в изпълнение на изискванията на чл.140 от ГПК
първоинстанционният съд е представил обоснован и мотивиран доклад,като е
изложил твърдяните от страните факти и ги е подвел под правилната юридическа
конструкция на нормата на чл.109 от ЗС, разпределена е доказателствената тежест
и са дадени съответстващите указания към страните. Дадена е възможност на
страните да ангажират доказателства в подкрепа на тезите им. При постановяване
на решението съдът е направил подробен анализ на всички събрани доказателства,като
е обосновал защо приема за доказани предпоставките на негаторния иск. Не са
допуснати твърдяните нарушения на нормите на гражданския процес.
По разноските.
С оглед изхода на спора въззиваемият
има право на възстановяване на направените разноски. Представен е договор за
парван защита и съдействие, с отразен като реално изплатен хонорар от
150лв.,който следва да се възложи на въззивника.
По изложените съображения и на
осн.чл.272 от ГПК съставът на Окръжен съд Ловеч
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №707/17.04.2019г.,постановено
по гр.д.№ 6862/2018г. на РС-Плевен,като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Т.И.И. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.Г.
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***5, офис 32- чрез адв.Р.М.-***, сумата 150
(сто и петдесет) лева, представляваща разноски в настоящето производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
1-месечен срок от уведомяване на страните и при наличие на предпоставките на чл.280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.