№ 29
гр. София , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000502516 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение от 24.02.2020г, постановено по т.д.№ 84/2019г по описа на ОС-Монтана,
е осъден Гаранционен фонд с ЕИК *********, да заплати на К. Т. С. с ЕГН **********,
сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди-болки и страдания вследствие смъртта на неговия син Т. К. Т., в резултат от ПТП на
18.06.2016г. с лек автомобил „Сузуки Балено” с транзитен регистрационен № *******, ведно
със законната лихва върху тези сума, считано от 22.04.2019г. до окончателното изплащане
на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 100 000лв. до предявения размер от 200
000 лв. и за присъждане на законна лихва за забава върху главницата за периода от
18.06.2016г. до 22.04.2019г. Осъден е Гаранционен фонд да заплати на адвокат Ч. А. Н. от
САК, на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1,т.2 от ЗАдв. сумата от 2 765 лв, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по т.д.№ 84/2019г. по описа
на МОС. Осъден е Гаранционен фонд да заплати по сметка на ОС-Монтана
държавна такса в размер на 4 000 лв. и 100 лева за вещи лица. Посочено е, че решението е
постановено при участието на трети лица помагачи-Л. А. Й. и Т. М. Й..
Решението е обжалвано от К. Т. С., чрез адв.Ч.Н. от САК, в частта му, с която
исковата претенция е отхвърлена за разликата от присъдените 100 000лв. до сумата от
150 000лв., както и в частта му, в която е отхвърлена за дължимата законна лихва от
18.06.2017г до окончателното изплащане на сумата, с доводи, че е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Възразява срещу приетото от съда, че Т. К. Т. е допринесъл за настъпване на
увреждането, тъй като е знаел, че се качва в автомобил, управляван от лице, употребило
1
алкохол. Сочи, че неправилно е кредитирано заключението на вещото лице по приетата
СМЕ по отношение на връзката между приетата концентрация на алкохол в кръвта и
предполагаемите изменения и нарушения на поведението й. Поддържа, че няма
доказателства дали стойностите на алкохол в кръвта са били видими в поведението на
водача.
Излага доводи, че правилно е определен размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от 150 000лв.
Сочи, че неправилно съдът е приел, че изпадането в забава за плащане е настъпило от
предявяването на исковата молба-22.04.2019г., като е отхвърлил претенцията за периода
18.06.2016г до 22.04.2019г., тъй като е заведено искане пред Гаранционен фонд на
16.06.2017г.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част, да се уважи исковата
претенция за разликата от 100 000лв. до 150 000лв., да се присъди лихва за забава от
16.06.2017г до окончателното изплащане на сумата и да се присъдят разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба и от Гаранционен фонд- София в частта му,
с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
50 000лв. до 100 000лв. Сочи, че неправилно е определен размер на съпричиняване от 1/3,
тъй като загиналият, като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил, не е използвал
задължителния на осн. чл.137 а от ЗДвП обезопасителен колан, поради което при
инерционно движение на тялото му напред е получил смъртоносни увреждания при удари на
гръдния кош и главата в части на купето на автомобила. Предприемането от пострадалия на
пътуване с неправоспособен пиян водач, с когото са се познавали отпреди деня на ПТП и са
употребили алкохол заедно, непосредствено преди ПТП, също следва да се отчете.
Приетият от съда размер на обезщетението не кореспондира със задължителната
практика относно понятието „справедливост” и икономическата конюктура.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част, да се отхвърли исковата
претенция, да се отчете по-висок размер на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия.
Ответникът по въззивната жалба К. Т. С. е оспорил същата като неоснователна.
Възразява срещу изложените възражения за определен завишен размер на обезщетението,
както и, че приетият размер на съпричиняване следва да се увеличи. Излага доводи, че и при
поставен предпазен колан от пострадалия последиците ще са били идентични.
Третите лица помагачи по делото- Л. А. Й. и Т. М. Й., не са ангажирали
становище по жалбите.
Ищецът по делото- К. Т. С., чрез адв.Ч.Н. от САК, е посочил, че на 18.06.2016г,
около 20.50ч на главен път Е-79, между гр.Монтана и с.Горна Вереница, лек автомобил
„Сузуки Балено” с рег. № *******, с водач А. Т. Х., поради движение с несъобразена с
пътната обстановка скорост, е излязъл в дясно от платното за движение и се е преобърнал в
тревиста площ. Вследствие на удара на място са починали водачката на лекия автомобил и
пътника, возещ се на предна дясна седалка Т. К. Т.. ПТП е настъпило в участък от
продължителен десен завой, в светлата част на денонощието, без участие на други пътни
превозни средства. Виновна за настъпване на ПТП е водачката на лекия автомобил А. Х..
Посочил е, че е баща на Т. К. Т. и внезапната му загуба е огромен и силен шок, като
2
мъката е непосилна и му се отразява психически и физически. Загиналият е бил негов
единствен син, оказвал му е физическа и морална подкрепа, помагал му е в домакинството.
След смъртта на сина си е спрял да общува с други хора, не говори с никого, отказва да
става от леглото и да приема храна.
Уведомил е извънсъдебно ответника да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, но с писмо от 13.09.2017г му е било отказано.
Претендирал е да бъде осъден Гаранционен фонд да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва от
настъпване на ПТП 18.06.2016г до окончателното изплащане.
Ответникът по делото-Гаранционен фонд, представляван от юрисконсулт Т.М., е
оспорил исковата претенция. Посочил е, че не са налице предпоставките на чл.557, ал.1, т.1,
б.”б” КЗ, даващи право на ищеца да претендира обезщетение. Водачът на лекия автомобил
„Сузуки Балено” с рег. № ******* няма вина за настъпилото увреждане на наследодателя на
ищците, тъй като ПТП е било предизвикано от спукана предна гума, което е случайно
събитие, липсва виновно противоправно поведение и причинна връзка за настъпването на
смъртта на наследодателя на ищеца.
Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, тъй като не е използвал обезопасителен колан съгл. чл.137а ЗДвП, поради
което при инерционно движение напред е получил смъртоносни увреждания при удари на
гръдния кош и главата в части на купето на автомобила, предприел е пътуване с
неправоспособен пиян водач, с когото са се познавали отпреди деня на ПТП и са употребили
алкохол заедно непосредствено преди ПТП. Оспорил е претенцията за лихва от 18.06.2016г-
датата на ПТП, тъй като ГФ изплаща обезщетения след изпълнение на процедура в чл.558,
ал.2 КЗ и след като е бил сезиран се е произнесъл в срок.
Третите лица помагачи на страната на ответника- Л. А. Й. и Т. М. Й. не са
ангажирали становище по исковата претенция.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
сумата от 100 000лв., като е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия поради знание за употребен алкохол от водача на автомобила, и е определил
обезщетение от 150 000лв. , което е намалил с 1/3. Другите релевирани възражения за
съпричиняване е приел за недоказани.
Въззивният съд приема за установено следното:
Безспорно между страните по делото е, че при ПТП на 18.06.2016г е загинал синът на
ищеца, като лекият автомобил не е имал застраховка „Гражданска отговорност”. След
сезиране на ГФ от ищеца е била образувана щета рег.№210202/16.06.2017г., по която УС на
ГФ е отказал изплащане на обезщетение поради непредставяне на доказателства, за което
ищецът е бил уведомен с писмо изх.№ 21-01.409/13.09.2017г.
Не се спори между страните и относно механизма на произшествието, което се
установява и от заключението по съдебно-автотехническата експертиза, съгласно което на
18.06.2016г., около 20.50 часа, на първокласен път Е-79, в посока между гр.Монтана и
с.Горна Вереница, лек автомобил „Сузуки Балено” с рег. № *******, с водачка А. Т. Х., след
изпълнение на продължителен десен завой от около 130м., движейки се в дясната лента, е
насочила автомобила вдясно от правата посока към десния банкет и е реагирала със
спирачна система. Лекият автомобил е напуснал пътното платно, поради наличие на
3
отводнителна канавка, преобърнал се е, летял е около 8 м във въздуха, след което се е
установил в тревната площ на колелата си, напречно на пътното платно. При втория удар от
отворилата се дясна врата е изпаднал пътуващия в автомобила Т. К. Т., а водачката на
превозното средство е останала на мястото с тяло, полегнало към предната дясна седалка,
като и двамата са починали от причинените им множество травми. Като причина за
настъпването на ПТП вещото лице е определило моментно отклонение на вниманието на
водача от правилната посока на движение на автомобила и неадекватно действие за
предотвратяване напускането на пътното платно за движение. Автомобилът е бил оборудван
фабрично с триточкови обезопасителни колани за водача и пътника на предната дясна
седалка и за пътниците на задната седалка, както и че пострадалият пътник е пътувал на
предна дясна седалка без поставен предпазен колан, тъй като ако го е използвал е нямало да
изпадне от автомобила. Посочил е, че причина за ПТП не е спукана гума, което се
установява от следите на автомобила на пътното платно, които са идеално прави и няма
разлика в тях. Отлепване на гума се е получило при попадането на автомобила в канавката-
гумата се е усукала встрани и се е отлепила.
Видно от представено пред Гаранционен фонд искане от страна на ищеца е, че е
образувана щета с рег.№ 210202/16.06.2017г, по която УС на ГФ е отказал изплащане на
обезщетение поради непредставяне на доказателства, за което ищецът е бил уведомен с
писмо с изх. № 21-01.409/13.09.2017г.
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че следва да се ангажира
отговорността на Гаранционен фонд, като решението е влязло в сила като необжалвано
относно присъдената сума от 50 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
Спори се между страните по делото относно размера на обезщетението за
причинените неимуществени вреди, възраженията за съпричиняване и началния момент, от
който се дължи лихва за забава.
От заключението по СМЕ се установява, че причина за смъртта на Т. К. Т. е тежка,
съчетана, множествена черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма със засягане на
жизненоважни и животоподдържащи органи и системи, в това число-главен мозък, бели
дробове, черен дроб и бъбрек. Настъпването на фаталния край е в тясна, пряка и директна
връзка с настъпването на ПТП и конкретно с преобръщането на автомобила. Смъртта е
настъпила бързо и е била неизбежна. В резултат на рязката промяна в скоростта и посоката
на движение на автомобила тялото Т., при липсата на поставен предпазен колан, в резултат
на инерционните сили, се е ударило в различни части на купето, като е възможно да е
налице изпадане от автомобила с падане на земята, провлачване, дори притискане от масата
на автомобила или части от него. По тялото на пострадалия не са установени характерни
типични следи от предпазен колан, от които би могло да се твърди еднозначно за
използването му, но по-вероятно е пострадалият да е бил без поставен предпазен колан по
време на ПТП, което е способствало и за изпадането на тялото му от автомобила. Ако е бил
с поставен колан, то тежестта на травмите е било възможно да е по-малка. По време на ПТП
водачът и пътуващият на предна дясна седалка Т. Т. са били употребили алкохол-водачът в
средна степен на алкохолно опиване, пострадалият Т.-в тежка степен, като признаците и при
двете са разпознаваеми и за неспециалист в медицинската сфера.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит от свидетеля И. Б. Ц.,
който е дал показания, че са работили заедно с ищеца, като след инцидента той е затворил
сервиза във Видин и се е прибрал в Грамада, социално се е изолирал. Познавал е сина му Т.
и знае, че с баща си са били в много добри отношения, събирали са се заедно. След ПТП
ищецът е плачел, променил се е начинът му на живот. Т. е живял отделно от баща си.
4
Ищецът се е разделил със семейството си.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението следва да се определи по справедливост, а
съгласно Постановление №4/1968г на ВС размерът зависи от възрастта на ищеца,
отношенията между починалото лице, болките и страданията. По делото се установи, че
ищецът е баща на починалия при ПТП Т. К. Т., който е бил на 36 години, че отношенията
им са били много близки. Ищецът изживява тежко загубата на сина си, затворил се е в себе
си, преустановил е работа, социално се е изолирал. Загубил е обичта и подкрепата на сина
си, като загубата на детето му е довела до тежко емоционално страдание. При съобразяване
на посочените обстоятелства следва да се определи обезщетение в размер на 150 000лв.
По отношение на възраженията за съпричиняване следва да се съобрази, че не всяко
нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., с която
са разгледани предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане-допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде
доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване,
при условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е налице принос
на увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. / Така решение
№206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г на ВКС
по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II Т.О.,
решение №159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009 и решение №58/29.04.2011г по т.д.
№623/2010г на II Т.О.
Относно възражението, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен
колан в нарушение на чл.137а ЗДвП в заключенията по САТЕ и СМЕ е посочено, че
пътуващият на дясната седалка Т. не е бил с поставен колан, като за това свидетелства и
изпадането му от автомобила. По отношение на това дали и при поставен колан би се
стигнало да летален изход, то вещото лице по СМЕ е посочило, че поставеният предпазен
колан би намалил тежестта на травмите. Заявил е, че единствено с категоричност може да се
установят някои от травмите, които са станали по механизма на притискането, но за другите
травми не може да даде категорично заключение за механизма на получаване. Няма
категоричен извод, че при поставен предпазен колан пострадалият би останал жив.
Съгласно т.7 от ТР №1/2014г от 23.12.2015г по т.д.№1/2014г на ВКС, ОСТК, се
приема, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако
този факт му е бил известен. С това е приет реално очакван риск, респ.неоправдано е
пренебрегнат. Поведението е обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. По СМЕ се установява, че водачът на лекия
автомобил е бил със средна степен на алкохолно опиване /алкохол от 1.5% до 2.5%/, при
която се нарушават функциите на организма, нарушен е мускулният тонус, координация,
равновесието, стеснява се зрителното поле/периферно зрение/, нарушен е мисловният
процес, речта, съобразителността, вниманието, появява се сънливост, като тези нарушения
са видими за околните и са лесно разпознаваеми дори и за немедицинско лице,
неспециалист. Следва да се съобрази, че и пострадалият е бил с алкохолно опиване и то в
тежка степен, което му е попречило на реалните възприятия, но този факт е ирелевантен
относно това дали е могъл да възприеме състоянието на водача на автомобила, тъй като сам
5
се е поставил в тази невъзможност. Поради това следва да се определи съпричиняване в
размер на 25%.
Въз основа на това следва да се определи обезщетение в размер на 112 500лв при
съобразяване на определения процент съпричиняване от страна на пострадалия.
По възражението за лихва за забава върху обезщетението, следва да се приеме, че
същата е дължима именно от изтичането на срока за произнасяне на фонда от датата на
сезирането му-3 месеца. Фондът дължи лихва не от датата на увреждането, тъй като
неговата отговорност, за разлика от тази на застрахователя при застраховките "Гражданска
отговорност", не е функционална на отговорността на деликвента, а е самостоятелно
законово установена и се предпоставя от наличието на основания, установени в
разпоредбата на чл. 288 от КЗ/отм./, настояща разпоредба чл.496, ал.1 КЗ. Законната лихва
се дължи не от датата на увреждането, а от датата, на която Фондът от датата, на която
изтича срокът за произнасяне, който не може да е по-дълъг от три месеца. Фондът е бил
сезиран на 16.06.2017г., като се е произнесъл, че изисква допълнителни документи от
заявителя, и срокът му за окончателно произнасяне е изтекъл на 16.09.2017г., поради което
от тази дата същият е изпаднал в забава. Лихвата за забава следва да се определи за
дължима, считано от 16.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Същата ще е
дължима за периода от 14.09.2017г до окончателното изплащане на сумата.
Поради несъвпадане на изводите на първоинстанционния съд и въззивната инстанция
следва решението да се отмени в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция по
чл.558, ал.5 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.”а” КЗ за обезщетение за причинените неимуществени
вреди за разликата от 100 000лв. до 112 500лв., като следва да се постанови, че се осъжда
Гаранционен фонд с ЕИК *********, да заплати на К. Т. С. с ЕГН **********, сумата за
разликата от 100 000лв. до 112 500лв. за обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на неговия син Т. К. Т., в
резултат от ПТП на 18.06.2016г. с лек автомобил „Сузуки Балено” с транзитен
регистрационен № *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Следва да се отмени решението в
частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за заплащане на лихва за забава за
периода 14.09.2017г до 22.04.2019г, като се постанови, че се осъжда Гаранционен фонд с
ЕИК *********, да заплати на К. Т. С. с ЕГН **********, лихва за забава върху главницата
от 16.09.2017г до окончателното изплащане на сумата/включваща периода и от 16.09.2017г
до 22.04.2019г./
С оглед изхода на спора следва да бъде осъден Гаранционен фонд с ЕИК *********
да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на адвокат Ч. А. Н. с адв. № ********** сумата от
507.50лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и сумата за разликата от
2 765лв. до 3 236.80лв. допълнително за адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция.
Следва да се осъди К. Т. С. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд с
ЕИК ********* сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Следва да се осъди Гаранционен фонд с ЕИК ********* да заплати по сметка на САС
сумата от 250лв. за държавна такса върху уважения размер на исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 24.02.2020г, постановено по т.д.№ 84/2019г по описа на ОС-
Монтана, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.558, ал.5 вр. с
чл.557, ал.1, т.2, б.”а” КЗ, предявена от К. Т. С. с ЕГН ********** срещу Гаранционен фонд
с ЕИК ********* за обезщетение за причинените неимуществени вреди за разликата от
100 000лв. до 112 500лв., В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция за
заплащане на лихва за забава за периода 16.09.2017г до 22.04.2019г, КАТО ВМЕСТО това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. С. с ЕГН
**********, сумата за разликата от 100 000лв. до 112 500лв. за обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди-причинени болки и страдания вследствие смъртта на
неговия син Т. К. Т., в резултат от ПТП на 18.06.2016г. с лек автомобил „Сузуки Балено” с
транзитен регистрационен № *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 16.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК ********* на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Ч. А. Н. с адв. № ********** сумата от 507.50лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция и сумата за разликата от 2 765лв. до 3 236.80лв.
допълнително за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК К. Т. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Гаранционен фонд с ЕИК ********* сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на САС
сумата от 250лв. за държавна такса върху уважения размер на исковата претенция.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответника- Л. А.
Й. и Т. М. Й..
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7