Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 16.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на деветнадесети
февруари през две хиляди и десета година в състав :
Районен съдия : Милена Томова
При секретаря В.А.
като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско
дело № 4368 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е
по чл. 99 ал. 1 от СК /отм./.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от В. В. С. ***, с
ЕГН **********, чрез адв.Д.Д. *** против К.И.С. ***, с ЕГН **********, в която
се твърди, че страните сключили граждански брак на 21.08.2004г., от който имат
родено едно дете И. с ЕГН **********. Твърди се още, че отношенията между
страните били нормални след сключване на брака, за период около една година, но
след това ответника се променил, започнал да не се прибира в дома си и да се
занимава с дейности, граничещи с престъпления, за което имал образувани
досъдебни производства. Сочи се, че това довело до отчуждаването на съпрузите
един от друг и в последствие напуснал страната, като пребивавал почти постоянно
в чужбина. Сочи се също, че ответника спрял да се интересува от съпругата си и
детето, като майката поела изцяло грижите за него и издръжката му. Излага се,
че през последната половин година преди завеждане на делото, страните живеели
разделени, спрели всякакви контакти по между си и никой от тях не е правил опит
да се съберат отново и заживеят като съпрузи, което довело до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по изключителна вина на ответника. Предвид изложеното ищцата моли съда да
постанови решение, с което да прекрати сключения между страните брак по вина на
ответника, родителските права върху малолетното дете И. С. да бъдат
предоставени за упражняване на майката, а ответника да бъде осъден да му
заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв., като му се определи и подходящ
режим на лични контакти, а на ищцата се върне предбрачното фамилно име В., а за
семейното жилище съда да не се произнася, т.к. и двамата съпрузи го били
напуснали и не се ползувало от никой от тях.
Ответникът К.С. не е ангажирал становище по исковата претенция.
Съдът като съобрази становищата на страните, събра необходимите писмени и
гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна,
прецени ги по реда на чл. 188 от ГПК и прие за установено следното :
Безспорно
е по делото, че съпрузите са сключили граждански брак на *г. в гр.8, видно от
представеното свидетелство за сключен брак /на л.4/. Безспорно е също така, че
от брака си имат родено едно дете – И. К. С., родена на ***г.
Спорен по
делото е въпросът настъпило ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака
между страните, и ако е настъпило, чия е вината за това разстройство.
От разпитаните в съдебно заседание
свидетели Л. И., С. С. и П. И. става
ясно, че в началото на брачното им съжителство съпрузите живеели в гр.*, а след
това се установили да живеят в с.*. Според показанията на свидетелите, към
момента на раждането на детето на страните, ответника бил в затвора, след това
почти постоянно отсъствувал от дома, не полагал грижи за семейството и детето
си, а в последствие напълно спрял да ги посещава.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетелите, т.к. познават страните, излагат свои лични възприятия, не са
налице основания за съмнение в тяхната достоверност и не противоречат на други
събрани по делото доказателства.
Изслушаният в съдебно заседание
социален работник изразява становище, че в интерес на детето е да остане да
живее при своята майка, където за него са полагани адекватни грижи до момента и
са му осигурени всички необходими социално-битови условия за отглеждането му.
При така
събраните доказателства, съдът намира, че твърденията на ищцата са доказани, и
че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Причини за това е
продължилата повече от година фактическа раздяла между съпрузите. Съдът приема,
че вина за разстройството на брака има само ответника, т.к. се установи от
свидетелските показания, че той е напуснал съпругата си и детето повече от
година преди предявяване на иска, спрял е да се интересува за семейството си,
да се грижи за детето си и да дава издръжка за него. В това се е изразило
противобрачното поведение на ответника. Не се събраха в хода на производството
по делото доказателства за противобрачно поведение на ищцата. В резултат на
продължителната фактическа раздяла, между съпрузите неповратимо са изчезнали
чувства на обич и другарска взаимопомощ и липсва онова дължимо от закона и
морала съдържание, което изпълва брачната връзка.
Поради
изложеното следва този брак да бъде прекратен с развод по чл. 99 ал.1 от СК
/отм./ по вина на ответника.
Съдът обсъди и въпроса, на кого от
двамата родители да се предоставят за упражняване родителските права върху
роденото по време на брака дете И. С.. В тази насока съобрази обстоятелството,
че след раздялата между съпрузите, роденото от брака им дете живее при своята
майка, която полага непосредствени и ежедневни грижи за него, което се
установява от показанията на разпитаните свидетели и съдът намира, че изцяло в
интерес на детето е то да бъде отглеждано от този родител. С оглед на това,
съдът счита, че упражняването на родителските права върху детето следва да се
предостави на майка.
Следва да се осигури възможност на
бащата да има лични контакти с детето, които да се осъществят два пъти месечно
– всяка първа и трета събота и неделя от месеца, по местоживеене на детето,
като веднъж годишно бащата ще има право да го взема при себе си за един месец
по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Съдът обсъди и въпроса за издръжката,
която бащата следва да заплаща на непълнолетното си дете. Съдът съобрази, че
детето е на възраст три години, с оглед на което следва да се приеме, че
необходимата месечна сума за издръжката му е около 150 лв. Съобрази също така,
че майката реализира средно месечен доход около 440 лв. Не се събраха доказателства
за реализираните от бащата месечни доходи, но с оглед възрастта му и липсата на
данни за влошено здравословно състояние, съдът приема, че той е в състояние да
реализира доходи около средния за страната размер. С оглед така приетото съдът
счита, че ответника следва да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата
майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 80 лв. месечно,
считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпването на основания за нейното изменяване или
прекратяване.
Съдът счита, че не следва да се
произнася по въпроса за ползуване на семейното жилище, т.к. съпрузите са живели
заедно в гр.* и след напускане на обитаваното там семейно жилище, не са се
установили да живеят заедно в друго семейно жилище, въпроса за което да бъде
решаван в настоящето производство.
Страните са работоспособни, поради
което издръжка помежду им не следва да се дължи.
Следва да се постанови ищцата да носи
след прекратяване на брака предбрачното си фамилно име В.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищцата направените от нея деловодни разноски в размер на 25
лв. за държавна такса, 5 лв. за съдебно удостоверение и 200 лв. за адвокатско
възнаграждение, т.к. такава сума е посочено в представения договор за правна
защита и съдействие, че е реално изплатена от ищцата.
При решаване на делото, съдът определя
окончателен размер на ДТ от 40 лв. При завеждане на исковата молба ищцата е
внесла ДТ в размер на 25 лв., поради което следва да бъде осъден ответника да
заплати допълнителна д.т. в размер на 15 лв., както и да заплати държавна такса
върху издръжката в размер на 115,20 лв.
Воден от горните съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 99 ал. 1 от СК /отм./ гражданския
брак сключен на ** г. в гр. *, между съпрузите К.И.С., с ЕГН ********** и В.И.В.
ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ВИНА за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има само ответника К.И.С..
УПРАЖНЯВАНЕТО на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
върху роденото по време на брака дете – И. К. С. с ЕГн ********** се предоставя на майката В.И.В. с ЕГН **********, като бащата К.И.С., с ЕГН ********** има право на лични контакти с детето всяка
първа и трета събота и неделя на месеца, които да се осъществяват по
местоживеенето на детето, както и да го взема при себе си за един месец през
лятото, през време, когато майката не ползува годишния си отпуск.
ОСЪЖДА К.И.С., с ЕГН ********** да ЗАПЛАЩА месечна издръжка на
малолетното си дете – И. К.С., с ЕГн
**********, чрез нейната майка и законен представител В.И.В. с ЕГН **********,
в размер на 80 лв., считано от 30.07.2009г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до настъпването на основания за нейното изменение или
прекратяване.
След влизане на решението в сила
съпругата да носи предбрачното си фамилно име – В.
ОСЪЖДА К.И.С., с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ в полза на В. В. С. ЕГН **********
направените от нея деловодни разноски в размер на 230 лв., както и по сметка на
ПлРС допълнителна държавна такса в размер на 15 лв. и държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 115,20 лв.
Настоящото решение подлежи на обжалване
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :