Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. Кюстендил, 18.01.2021г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, III-ти състав , в открито
съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Цветанка Александрова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 1000
по описа за 2020 година на КРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН
Р.А.Д.,
с ЕГН -********** ***, със съдебен адрес ***35/ адв. А.Т./ обжалва наказателно
постановление № 20-1139-000487/29.05.2020 г.,издадено от началник група
към ОДМВР Кюстендил , сектор“Пътна полиция“. В жалбата се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Иска се отмяна на НП.
Наказващият орган не взима
участие в производството и не изразява становище по жалбата.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
По
повод подаден в РУ“Полиция“ сигнал за ПТП е посетено местопроизшествие на
кръстовището, образувано от улиците „Стара планина“ и „Пиаянец“. Сигналът е
подаден от собствениците на автомобил,
на който били нанесени имуществени щети
от друг автомобил. На място пристигнал патрул на сектор „Пътна полиция“, в чиито състав бил и
актосъставителя В.П. . На място било установено, че по автомобил
м.“Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.№ *** имало нанесени щети. Друго МПС на мястото нямало. По
данни на собствениците на пострадалия автомобил щетата е нанесена от
жалбоподателя Р. Д., който при движение назад е ударил автомобила им и е
напуснал мястото на ПТП. За изясняване
на подробности относно твърдяното ПТП,
св. П. потърсил очевидци на случилото се. В проведен разговор със свид. С.С., актосъставителят установил, че на същата дата
, след 19:00 часа тя видяла
жалбоподателя Р.Д., който е нейн съсед да
снима с телефона си автомобила на други нейни съседи, който автомобил бил
паркиран на пътя. След няколко минути, докато работела в градината си, св. С.
чула приглушено дращене, като звукът идвал откъм пътя. Обърнала се в тази
посока и видяла, че задната част на черен автомобил е залепен за колата на
съседите й, след което този черен
автомобил потеглил. Св. С. не видяла нито какъв точно е автомобила, освен цвета
му, нито кой го управлява. В този
момент , според показанията й , на пътя
излезли собствениците на ударения лек
автомобил м.“Фолксваген“, които й заявили , че са видели, че колата им е
ударена от жалбоподателя Р.Д..
Д. бил извикан на място. По автомобилът му нямало следи от ПТП, но на същия св. П. съставил АУАН, в който описал установеното. Като свидетел на установяване на нарушението и свидетел при съставяне на АУАН била посочена св. С.С.. Като нарушения в АУАН св. П. посочил : 1. При движение назад водачът не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, вследствие на което блъснал паркираният лек автомобил . „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.№ ***, с което е реализирал ПТП с материални щети – нарушение по чл. 40, ал.1, пр.2 от ЗДвП и 2. Водачът Д. не останал на мястото на произшествието до пристигане на полицията – нарушение по чл. 123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН , на 29.05.2020 г., Началник група към ОДМВР Кюстендил, сектор Пътна полиция издал атакуваното НП, в което е възпроизведена описаната в акта фактическа обстановка и е дадена идентична правна квалификация на нарушенията. Административнонаказващият орган е възпроизвел изцяло изложеното в акта без да събира никакви допълнителни доказателства, като и дал същата правна квалификация на всяко едно от нарушенията .
За описаните нарушения на Д. са наложени административни наказания както следва : за нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП – на осн чл. 83, ал.2, т.11 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 20 лева и за нарушението по чл.123, ал.1, т.3,б.“а“ от ЗДвП – на осн. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „ глоба в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показания на св. П. и С. и писмени доказателства, приложени в административнонаказателната преписка. Показанията и на двамата свидетели съдът кредитира, доколкото същите отразяват обективно това, което са установили при посещаване на сигнала за ПТП. Актосъставителят не твърди, че е възприел извършването на нарушенията, а е описал факти, които са му били споделени в една част от св. С., а в друга част - по отношение на авторството на деянията - от собственика на автомобила,на който са причинени имуществените щети.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното НП), в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и до надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима. Съдът констатира, при извършената от него служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, допуснати съществени нарушения на правилата по съставянето им.
На първо място, видно от посоченото в АУАН същият е съставен от св. П., в присъствието на сочената за очевидец свидетелка С.С.. Нито един от тях, обеч не твърди че е видял жалбоподателят да е извършил описаните нарушения. Св. П. несъмнено не е бил на място в момента на реализиране на ПТП, а свид. С. е видяла самото ПТП, но не може да потвърди, че същото е извършено с автомобила на жалбоподателя , още по-малко, че този автомобил е бил управляван от него. Според показанията й - това че именно Р.Д. е управлявал автомобила й е казано от собствениците на другото МПС. Очевидно ангажирането на отговорността на Р.Д. е станало въз основа на твърдения на трети лица, че именно той е реализирал твърдяното ПТП.
Горното мотивира съда да приеме, че
административнонаказтелното производство срещу Р.Д. е започнало
със съставянето на
незаконосъобразен АУАН, при неправилно прилагане на разпоредбата на чл.
40 от ЗАНН.
Законодателят
е въвел изискване за съставяне на АУАН в присъствието на свидетели, за да
обезпечи вярно отразяване от актосъставителя на фактите и обстоятелствата обуславящи признаците на административно нарушение. Единственото
изключение от общия принцип е дадената
възможност в чл. 40, ал.4 от ЗАНН АУАН да се състави без свидетели, но въз
основа на официални документи. Последната хипотеза, обаче е неприложима в конкретния случай.
Независимо от посочения порок на АУАН, който несъмнено влече след себе си незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него НП , съдът намира, че и от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление не се установяват по категоричен начин, както и е налице неправилно прилагане на материалния закон , като е дадена неправилна правна квалификация на второто нарушени / квалификация , несъответстваща на описаното в обстоятелствената част на акта поведение на нарушителя прието за съставомерно/. В АУАН е посочено, че от ПТП няма пострадали лица и Д. не е останал на мястото на произшествието и не е изчакал пристигането на полицията. Същевременно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено административно нарушение по чл. 123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, а именно – за неоказване на съдействие за установяване на вредите от ПТП.
По делото не се събраха достатъчно доказателствени средства, които да обвържат по категоричен начин каквото и да е действие или бездействие от страна на посоченото за нарушител лице с вменените му във вина нарушения. Никой от свидетелите не може да заяви , че лично е възприел жалбоподателят Д. да управлява МПС, с което е реализирано ПТП.
По отношение на нарушението по пункт 1-ви от НП. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното НПя актосъставителят и АНО са изложили фактическа обстановка , довела според тях до това ПТП, без да са събрали каквито и да е доказателства относно механизма на ПТП, за да обвържат същото с действия или бездействия от страна на Д.. Едва от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства стана ясно, че АУАН е съставен само въз основа на твърденията на собственика на другото МПС и то без същият да е посочен в акта като свидетел. Според посочената за нарушена материална норма на чл. 40, ал.1, пр.2 от ЗДвП: „ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“. Както вече бе посочено , никой от свидетелите не можа категорично да заяви, че водач на МПС, с което е реализирано ПТП, е бил жалбоподателят Д..
По отношение на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на издаденото в тази част НП наличието на съществени процесуални нарушения. Отговорността на жалбоподателя, в частта на подлежащото на съдебен контрол НП по т. 2 е ангажирана затова, че като водач на МПС след възникналото ПТП не остава на място на произшествието и не изчаква пристигането на полицията, квалифицирано правно от актосъставителя и наказващия орган като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а"от ЗДвП. Както в АУАН, така и в наказателното постановление обаче е налице пълно несъответствие между описаното в обстоятелствената част на двата акта нарушение, изразяващо се в напускане на местопроизшествието и посочената правна квалификация, касаеща различно поведение на нарушителя. Т.е. словесното описание на нарушението не отговаря на правната квалификация, която е посочена, доколкото се сочи единствено, че водачът "не е останал на мястото на ПТП до пристигане на полицията“, каквото задължение водачът би имал само в случаите, в които от ПТП има пострадали лица, каквито данни по делото няма. При така описаното схематично нарушение и при разминаване с посочената правна квалификация за съда е невъзможно да се прецени какво е било конкретното властническо волеизявление на АНО в процесния случай. Нито в АУАН, нито в НП се сочи, че от ПТП-то са пострадали хора, както вече бе посочено – и в двата акта се твърди обратното – няма пострадали лица.. Поради изложеното съдът намира, че дори да бе доказано съставомерно поведение на жалбоподателя, то същото не е било подведено под правилния състав на законовата разпоредба, което от своя страна води до незаконосъобразност на издаденото НП в тази му част. Касае се за порок, който не може да бъде отстранен от съда, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено и в тази му част.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление - незаконосъобразно изцяло.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 20-1139-000487/29.05.2020 г.,издадено от началник група към ОДМВР Кюстендил , сектор“Пътна полиция“, с което на жалбоподателя Р.А.Д., с ЕГН -********** ***, със съдебен адрес ***35/ адв. А.Т., са наложени следните административни наказания : на осн чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лева и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „ глоба в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец“, за нарушение по чл. по чл.123, ал.1, т.3,б.“а“ от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен
съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: