Решение по дело №1000/2020 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                   №............................

                                                            гр. Кюстендил, 18.01.2021г.

                                                          В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

          Кюстендилски районен съд, III-ти състав , в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

                                                                   Председател: Мая Миленкова

          При Секретаря:  Цветанка Александрова

Като разгледа докладваното от съдия Миленкова  АНД № 1000 по описа за 2020  година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

 

Р.А.Д., с ЕГН -********** ***, със съдебен адрес ***35/ адв. А.Т./ обжалва наказателно постановление № 20-1139-000487/29.05.2020 г.,издадено от началник  група  към ОДМВР Кюстендил , сектор“Пътна полиция“.  В жалбата се сочат допуснати  нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на НП.

Наказващият орган не взима участие в производството и не изразява становище по жалбата.

            Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

             По повод подаден в РУ“Полиция“ сигнал за ПТП е посетено местопроизшествие на кръстовището, образувано от улиците „Стара планина“ и „Пиаянец“. Сигналът е подаден от собствениците на  автомобил, на който били нанесени имуществени щети  от друг автомобил. На място пристигнал патрул на  сектор „Пътна полиция“, в чиито състав бил и актосъставителя В.П. .  На място  било установено, че по автомобил м.“Фолксваген“,  модел „Поло“, с рег.№ *** имало нанесени щети. Друго МПС на мястото нямало. По данни на собствениците на пострадалия автомобил щетата е нанесена от жалбоподателя Р. Д., който при  движение назад е ударил автомобила им и е напуснал мястото на ПТП.  За изясняване на подробности относно твърдяното  ПТП, св. П. потърсил очевидци на случилото се. В проведен разговор със свид. С.С.,  актосъставителят установил, че на същата дата , след 19:00 часа  тя видяла жалбоподателя Р.Д., който е  нейн съсед да снима с телефона си автомобила на други нейни съседи, който автомобил бил паркиран на пътя. След няколко минути, докато работела в градината си, св. С. чула приглушено дращене, като звукът идвал откъм пътя. Обърнала се в тази посока и видяла, че задната част на черен автомобил е залепен за колата на съседите й,  след което този черен автомобил потеглил. Св. С. не видяла нито какъв точно е автомобила, освен цвета му, нито кой го управлява.  В този момент  , според показанията й , на пътя излезли  собствениците на ударения лек автомобил м.“Фолксваген“, които й заявили , че са видели, че колата им е ударена от жалбоподателя  Р.Д..

            Д. бил извикан на място. По автомобилът му нямало следи от ПТП, но на същия св. П.  съставил АУАН, в който  описал установеното. Като свидетел на установяване на нарушението и свидетел при съставяне на АУАН била посочена св. С.С..  Като  нарушения в АУАН св. П. посочил : 1. При движение назад  водачът не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, вследствие на което  блъснал паркираният лек автомобил . „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.№ ***, с което е реализирал ПТП с материални щети – нарушение по чл. 40, ал.1, пр.2 от ЗДвП  и  2. Водачът Д. не останал на мястото на произшествието до пристигане на полицията – нарушение по чл. 123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.  

Въз основа на съставения АУАН , на 29.05.2020 г.,  Началник група към ОДМВР Кюстендил, сектор Пътна полиция издал атакуваното НП, в което е възпроизведена описаната в акта фактическа обстановка и е дадена идентична  правна квалификация на нарушенията. Административнонаказващият орган е възпроизвел  изцяло  изложеното в акта без да събира никакви допълнителни доказателства, като и дал същата правна квалификация на всяко едно от нарушенията .    

 За описаните нарушения  на Д. са наложени административни наказания както следва : за нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП – на осн чл. 83, ал.2, т.11 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 20 лева и за нарушението по чл.123, ал.1, т.3,б.“а“ от ЗДвП – на осн. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „ глоба в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява  МПС за срок от 1 месец“.

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показания на св. П. и С. и писмени доказателства, приложени в административнонаказателната преписка. Показанията и на двамата свидетели съдът кредитира, доколкото същите отразяват обективно това, което са установили при посещаване на сигнала за ПТП.  Актосъставителят не твърди, че е възприел извършването на нарушенията, а е описал факти, които са му били споделени в една част от св. С., а в друга част - по отношение на авторството на деянията  - от собственика на  автомобила,на който са причинени имуществените щети.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното НП), в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и до надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима. Съдът констатира, при извършената от него служебна проверка на  съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, допуснати съществени нарушения на правилата по съставянето им.

 На първо място,  видно от посоченото в АУАН същият е съставен от  св. П., в присъствието на  сочената за очевидец  свидетелка С.С..  Нито един от тях, обеч не твърди че е видял жалбоподателят да е извършил описаните нарушения. Св. П.  несъмнено не е бил на място в момента на реализиране на ПТП, а свид. С. е видяла самото ПТП, но не може да потвърди, че същото е извършено с автомобила на  жалбоподателя , още по-малко, че този автомобил е бил управляван от него.  Според показанията й -  това че именно Р.Д. е управлявал автомобила й е казано от собствениците на другото МПС.  Очевидно  ангажирането на отговорността на Р.Д. е  станало въз основа на твърдения на трети лица, че именно  той е реализирал твърдяното ПТП. 

Горното  мотивира съда да приеме, че административнонаказтелното производство срещу Р.Д. е  започнало  със съставянето на  незаконосъобразен АУАН, при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.

Законодателят е въвел изискване за съставяне на АУАН в присъствието на свидетели, за да обезпечи вярно отразяване от актосъставителя на фактите и обстоятелствата  обуславящи признаците на  административно нарушение. Единственото изключение от общия принцип  е дадената възможност в чл. 40, ал.4 от ЗАНН АУАН да се състави без свидетели, но въз основа на официални документи. Последната хипотеза, обаче  е неприложима в конкретния случай.

Независимо от  посочения порок на АУАН, който несъмнено влече след себе си незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него НП , съдът намира, че и от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление  не  се установяват по категоричен начин, както и е налице неправилно прилагане на материалния закон , като е дадена неправилна правна квалификация на второто нарушени / квалификация , несъответстваща на описаното в обстоятелствената част на акта поведение на нарушителя прието за съставомерно/.  В АУАН е посочено, че  от ПТП няма пострадали лица и   Д. не е останал на мястото на произшествието и не е изчакал  пристигането на  полицията. Същевременно  административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено административно нарушение по чл. 123, ал.1, т.3, б.“а“  от ЗДвП, а именно – за неоказване на съдействие за установяване на вредите от ПТП.

По делото не се събраха достатъчно доказателствени средства, които да обвържат по категоричен начин каквото и да е действие  или бездействие от страна на посоченото за нарушител лице с  вменените  му във вина  нарушения.  Никой от свидетелите не може да заяви , че лично е възприел жалбоподателят Д. да управлява МПС, с което е реализирано ПТП. 

По отношение на нарушението по пункт 1-ви от НП. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и  издаването на обжалваното НПя актосъставителят и АНО са  изложили фактическа обстановка , довела според тях до това ПТП,  без да са събрали каквито и да е доказателства относно  механизма на ПТП, за да обвържат същото с действия или бездействия от страна на Д.. Едва от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства стана ясно, че  АУАН е съставен само въз основа на твърденията на собственика на другото МПС и то без същият да е посочен в акта като свидетел.  Според посочената за нарушена материална норма на чл. 40, ал.1, пр.2 от ЗДвП: „ Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“. Както вече бе посочено ,  никой от свидетелите не можа категорично да заяви, че водач на  МПС, с което  е реализирано ПТП,  е бил  жалбоподателят Д.. 

По отношение на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на издаденото в тази част НП наличието на съществени процесуални нарушения. Отговорността на жалбоподателя, в частта на подлежащото на съдебен контрол НП по т. 2 е ангажирана затова, че като водач на МПС след възникналото ПТП  не остава на място на произшествието и не изчаква  пристигането на полицията, квалифицирано правно от актосъставителя и наказващия орган като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а"от ЗДвП. Както в АУАН, така и в наказателното постановление обаче е налице пълно несъответствие между описаното  в обстоятелствената част на двата акта нарушение, изразяващо се в напускане на местопроизшествието и посочената правна квалификация, касаеща различно  поведение на  нарушителя. Т.е. словесното описание на нарушението не отговаря на правната квалификация, която е посочена, доколкото се сочи единствено, че водачът "не е останал на мястото на ПТП до пристигане на полицията“, каквото задължение водачът би имал само в случаите, в които от ПТП има пострадали лица, каквито данни по делото няма.  При така описаното схематично нарушение и при разминаване с посочената правна квалификация за съда е невъзможно да се прецени какво е било конкретното властническо волеизявление на АНО в процесния случай. Нито в АУАН, нито в НП се сочи, че от ПТП-то са  пострадали хора, както вече бе посочено – и в двата акта се твърди обратното – няма пострадали лица.. Поради изложеното съдът намира, че дори да бе доказано съставомерно поведение на  жалбоподателя, то същото не е било подведено под  правилния състав на законовата разпоредба, което от своя страна води до незаконосъобразност на издаденото НП в тази му част.  Касае се за порок, който не може да бъде отстранен от съда, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено и в тази му част.

С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление - незаконосъобразно изцяло.

 Водим от гореизложените мотиви, съдът

                                  

                                     Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № 20-1139-000487/29.05.2020 г.,издадено от началник  група  към ОДМВР Кюстендил , сектор“Пътна полиция“, с което на жалбоподателя Р.А.Д., с ЕГН -********** ***, със съдебен адрес ***35/ адв. А.Т., са наложени следните административни наказания : на осн чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лева и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „ глоба в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява  МПС за срок от 1 месец“, за нарушение по чл. по чл.123, ал.1, т.3,б.“а“ от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.  

 

            Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския административен съд  по реда на  АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: