Определение по дело №298/2019 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 470
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 8 ноември 2019 г.)
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20193300500298
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

08.11.2019 г.   гр. Разград

 

                                 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на горепосочената дата, в състав:                       

     

 Председател: Рая Йончева             

 Членове:         Валентина Димитрова

                       Атанас Христов

                             

като изслуша докладваното от съдията Атанас Христов ч.в.гр.д.№ 298 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл. 130 ГПК.

Образувано по частната жалба на Х.С.Х., ЕГН ********** ***, И.М.Ч., ЕГН ********** ***, И.М.Ч., ЕГН ********** *** и М.М.Ю., ЕГН ********** ***, ПРОТИВ определение № 339 от 23.08.2019г. по гр.д. № 469/2019г. по описа на Районен съд – Кубрат, с което  на осн. чл. 130 ГПК, е прекратено производството по делото по предявения от частните жалбоподатели иск против  Общинска служба земеделие – Завет с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че за първи чуват за съществуването на два броя протокол № 19/06.05.1993г. Никой от жалбоподателите, нито техния наследодател не е получавал уведомления за съществуването на такива откази, по преписката на ПК Завет не е имало такива протоколи и до сега жалбоподателите не са се били запознали с тяхното съдържание. За съществуването им разбрали за първи път получавайки обжалваното определение.

По делото е депозиран отговор на ЧЖ депозиран от Общинска служба земеделие – Завет. В същия се излага становище за неоснователност на жалбата и се моли същата да бъде оставена без уважение. Излагат се подробни съображения.

 

Съдът, след като се запозна с частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано по исковата молба на настоящите частни жалбоподатели против Общинска служба земеделие – Завет с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, че  ищците като наследници на:

-              М. И. Х., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 22.04.2001г., са собственици на земеделска земя в землището на село Острово с площ от 6.5 дка, посочена в решение изх. № 4108/07.10.1992г. на ОПК Завет,

-              Исуф Хасанов Чираков, роден на ***г., бивш жител ***, починал на 22.07.1975г., са собственици на земеделска земя в землището на село Острово с площ 6.5 дка, посочена в решение изх. № 4221/16.10.1992г. на ОПК Завет.

 В хода на производството, след изискване от съда на преписки № О-370/07.01.1992 г. и № О-670/05.03.1992 г., съхранени в архива на ОСЗ – Завет, съдът е констатирал, че искът е недопустим. Първоинстанционният съд е приел, че видно от приложените извлечения от информационната система  FERMA III по цитираните преписки Поземлена комисия гр. Завет (сега ОСЗ-Завет), представляващи два броя Протокол № 19/06.05.1993 год., поземлената комисия е отказала да признае заявените по преписките земеделски земи. В този случай е следвало наследниците да обжалват в срока по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ тези откази. Ето защо, съдът постановил обжалваното определение с което прекратил производството като процесуално недопустимо.

 

Въззивната инстанция намира така постановеното определение за правилно и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите му.

На първо място, претенция по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е недопустима, поради просрочие -подадена е след преклузивния срок по § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. - тримесечен от влизане на този закон в сила, тоест до 12.05.2007 г.

На следващо място, по делото е налице признание от жалбоподателите, обективирано още в исковата молба, че приживе техния наследодател е депозирал до Общинска поземлена комисия гр. Завет 2 бр. заявления за възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи, като едното е вх. № 370/07.01.1992г., а другото е с вх. № 670/05.03.1992г. Видно от приобщените преписки, е че заявленията действително са подадени. Т.е.  в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ процесните земеделски земи са били заявени за възстановяване пред административния орган, което води до извода за липса на правен интерес от съдебно установяване съществуването на право на възстановяване на собствеността. Пропускането на срока за заявяване на земеделския имот по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ обуславя наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск за признаване право на възстановяване на собствеността. В случая този срок не е пропуснат – видно от представените доказателства процесните имоти са били заявени за възстановяване от наследодател на ищците.

По възражението на частните жалбоподатели, че нито те, нито наследодателите им, не са се запознавали с горепосочените два броя Протокол № 19/06.05.1993 год.

В настоящото производство, е напълно ирелевантно дали частните жалбоподатели и/или техните наследодатели са се запознали с горецитираните протоколи.

 

При така направените констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

Мотивиран от изложеното, съдът, 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1883 от 05.07.2019г. по описа на Районен съд – Кубрат подадена от Х.С.Х., ЕГН ********** ***, И.М.Ч., ЕГН ********** ***, И.М.Ч., ЕГН ********** *** и М.М.Ю., ЕГН ********** ***, ПРОТИВ определение № 339 от 23.08.2019г. по гр.д. № 469/2019г. по описа на Районен съд – Кубрат.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                        2.