МОТИВИ по НОХД №2357/2020 г. по описа на
Районен съд-Плевен
Подсъдимият И.М.И., ЕГН ********** е обвинен в това, че на 30.11.2018г. в гр.
Плевен, на ул. „Генерал А.С.“, на пешеходна пътека в близост до ***-*** и чешма
„***“, при управляване на МПС – л. а. марка „Тойота“, модел „Аурис“, peг. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата,
както следва:
- чл.5, ал.1, т.1 от Закона
за движение по пътищата – Всеки участник в движението по пътищата: с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди;
- чл.5, ал.2, т.1 от Закона
за движение по пътищата – Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства;
- чл.116 от Закона за
движение по пътищата – Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите. които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора;
- чл.119, ал.1 от Закона за
движение по пътищата – При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре;
- чл.31, ал.1 от Правилника
за прилагане на Закона за движение по пътищата – За регулиране движението на
пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други
участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се
подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината;
- чл.31, ал.7, т.1 от
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата – Светлинните сигнали
имат следното значение червена светлина – означава „Преминаването е забранено“.
Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или,
ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат
в кръстовището или на пешеходната пътека;
и по непредпазливост причинил на М.С.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
горното рамо на лявата срамна кост, което е довело до трайно затруднение на
движенията на левия крак, престъпление по чл.343, ал.3, пр.8, б.“а“, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимия И. за виновен по
повдигнатото му обвинение с оглед добрите характеристични данни на същия, да му
наложи наказание около минимума предвиден за наказанието лишаване от свобода
както и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС.
Подсъдимият И. се
признава за виновен. При условията на чл. 371 т. 1 НПК дава съгласие да не се
разпитват свидетелите и вещите лица.
Защитникът на
подсъдимия И. адв.К.Д. изразява съгласие по смисъла
на чл. 371 т. 1 НПК. Предлага на съда, след като се запознае с материалите по
делото, да приеме наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства – признание на вината, съдействие за разкриване на обективната
истина, процесуалното му поведение и да приложи
разпоредбата на чл.55 от НК като определи наказание под минимума на
предвиденото в закона наказание лишаване от свобода. Защитникът предлага да не
бъде налагано на И. наказание лишаване от право да управлява МПС.
С определение
пострадалата от престъплението, за което подс.И. е
предаден на съд М.С.С. *** е конституирана
по делото като частен обвинител. ЧО С. се явява с повереника си адв. П.Е. от ПлАК, който предвид
добрите характеристични данни на подсъдимия предлага на съда да прояви
снизхождение и наложи на И. минимални наказания лишаване от свобода и лишаване
от правоуправление.
Производството е проведено по чл. 370 и сл. от НПК - съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата по
делото са писмени, гласни и експертни заключения. На основание чл. 373, ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в
досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Подсъдимият И.М.И.
е роден на *** ***, живущ ***, ***, *** гражданин, с висше образование, женен,
работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
И.М.И. ***. Същият
бил правоспособен водач на моторно
превозно средство като управлявал служебен лек
автомобил марка „Тойота”, модел „Аурис” рег. №. ***. На 30.11.2018
г., около 18.45 ч., И. ***. А.С. в гр. Плевен в посока центъра.
Валял дъжд, като вече била настъпила тъмната част от денонощието което много
затруднявало видимостта при управлението на автомобила.
На същата улица срещу *** имало пешеходна пьтека със светофар. ЧО М.С.С. пресичала на пешеходната пътека в този момент. Подсъдимият
И. се движел с несъобразена скорост с пътните условия (които
крайно много ограничавали видимостта)
и нямал възможност да спре пред всяко видимо препятствие. Същият
възприел св. С., но не успял да спре автомобила и я блъснал
на пешеходната пътека. В резултат на удара на ЧО С.
били причинени тежки травматични увреждания - счупване горното рамо на лява
срамна кост на левия долен крайник. В ОДМВР - Плевен не бил подаден сигнал за настъпилото
пътно-транспортно произшествие, поради което не било запазено произшествието,
като едва на 06.12.2018 г.
М.С. депозирала жалба до Р.п.- П. която станала
повод за образуване на настоящото наказателно производство.
При условията на чл. 372, ал. 4 НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и
направеното самопризнание от подсъдимия И.М.И.
и доказателствата, събрани в досъдебното производство. В хода на
съдебното производство са проведени разпити на ЧО С., св.Е.Ц. и св.М.Д.. Видно
от показанията им по делото не са извършени повторни разпити, но с оглед
разпита им в хода на досъдебното производство се наложи изясняване на някои
обстоятелства, свързани с предмета на доказване. В този см. Решение № 250 от
07.08.2019г. на ВКС по н.д. №1056/2018г., 3 н.о., НК. В конкретния случай се
наложи да се уточни точното място на удара, както и лицата присъствали като
свидетели и придружили С. до дома и, а също и оказана ли е помощ от подсъдимия на
пострадалата и по какъв начин. Съществуващите противоречия и неясноти от ДП
бяха преодолени като от показанията на тези свидетели, ценени от съда като
обективни, логични и последователни въпреки изтеклия значителен период от
време, се установи безспорно, че подсъдимият и друго неизвестно по делото лице
след настъпване на удара са придружили ЧО като са я хванали под мишниците, като
подсъдимият още тогава признал пред св.Д. че той я е блъснал с автомобила си на
близката пешеходна пътека. Св. Д. също помогнал като придружил С., подсъдимия и
третото лице до дома и като извадил ключа от чантата и и отключил вратата на
жилището и. Установява се още от показанията и мястото на удара – средата на
пешеходната пътека, като ударът бил отляво, ЧО С. се завъртяла и паднала на
земята. Свидетелите установяват също така, че било тъмно, валял дъжд и
видимостта била слаба. В изпълнение на разпоредбата на чл. 373
ал.3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния
акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимия и на събраните
в досъдебното производство доказателства, които го подкрепят.
Самопризнанието
на подсъдимия в съдебно заседание
напълно кореспондира със събраните доказателства на досъдебното производство, а
именно обясненията на подсъдимия, показанията
на посочените по-горе свидетели, както и писмените доказателства.
Всички събрани гласни и писмени доказателства и
експертни заключения напълно кореспондират помежду си, поради което съдът ги
кредитира изцяло, като същите не се оспорват от страните.
Авторството на деянието е безспорно установено от
обясненията на подсъдимия, които се подкрепят от заключението на изготвената по
делото автотехническа експертиза и посочените гласни
и писмени доказателства по делото.
При определяне механизма на настъпване на ПТП, както и
за да приеме, че вина за произшествието има единствено подсъдимия съдът кредитира напълно заключението на
авто-техническата експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно. При
изготвянето на експертизата вещото лице е използвало наличните събрани гласни и
писмени доказателства като протокол за оглед не е съставян доколкото
местопроизшествието не е запазвано.
От кредитираното като обективно и компетентно изготвено заключение на
назначената автотехническа експертиза е видно,
че
причина за настъпилото пътно транспортно произшествие е движението с несъобразена
скорост от страна на подсъдимия И.. Същият е имал възможност да предприеме спиране към момента, в
който св. М.С. е стъпила върху пешеходната
пътека и в процеса на нейното движение върху
нея, да спре до мястото на удара при реалната скорост на движение.
От кредитираното като обективно и компетентно изготвено заключението на
назначената съдебно-медицинска експертиза е видно,
че на ЧО
М.С.С. е причинено счупване
на горното
рамо на лявата срамна кост, довело до трайно /за повече от 2 месеца/ затруднение движението на левия долен
крайник.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си подсъдимият И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343,
ал.3, пр.8, б.“а“, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК като на 30.11.2018г. в гр. Плевен, на ул. „Генерал А.С.“,
на пешеходна пътека в близост до ***-*** и чешма „***“, при управляване на МПС
– л. а. марка „Тойота“, модел „Аурис“, per. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в Закона за движение по пътищата, както следва:
- чл.5, ал.1, т.1 от Закона
за движение по пътищата – Всеки участник в движението по пътищата: с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди;
- чл.5, ал.2, т.1 от Закона
за движение по пътищата – Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства;
- чл.116 от Закона за
движение по пътищата – Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите. които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора;
- чл.119, ал.1 от Закона за
движение по пътищата – При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре;
- чл.31, ал.1 от Правилника
за прилагане на Закона за движение по пътищата – За регулиране движението на
пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други
участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се
подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината;
- чл.31, ал.7, т.1 от
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата – Светлинните сигнали
имат следното значение червена светлина – означава „Преминаването е забранено“.
Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или,
ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато
светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат
в кръстовището или на пешеходната пътека;
и по непредпазливост причинил на М.С.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
горното рамо на лявата срамна кост, което е довело до трайно затруднение на
движенията на левия крак, и съдът го
призна за виновен.
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вината –
непредпазливост, под формата й на небрежност. Подсъдимият И. не е предвиждал общественоопасните последици на деянието си, но е могъл и е
бил длъжен да ги предвиди. Същият е правоспособен водач на МПС, който е длъжен
да знае задълженията си съгласно разпоредбите на ЗДвП и да съобразява
поведението си с тях, имал е техническата възможност да ги предвиди, съобразно
конкретната пътна обстановка.
При определяне вида и размера на наложените наказания
на подсъдимия съдът взе предвид следното:
По
отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида на
производството - Глава 27, чл. 371 т. 1 от НПК, съобразявайки редакцията на чл.
58а НК към датата на деянието /изм., бр. 26 от 2010 г. /.
За престъплението по чл.343, ал.3, пр.8, б.“а“, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК, законът предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години. При индивидуализацията на
наказанието по отношение на И., съдът прецени следното: съгласно разпоредбата
на чл. 373 ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372 ал. 4 от с. к., при провеждане
на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и
вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при
условията на чл. 58а от НК. Разпоредбата на чл. 58а НК, в настоящата си редакция,
предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373 ал.
2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НПК предвижда възможност
съдът да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице
условията за това, като при едновременно наличие на предпоставките на
разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да приложи тази на чл. 55 НК.
При обсъждане на размера на наказанието лишаване от
свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съобразно разпоредбите на
Общата част на НК и съответното намаляване на така определеното наказание с
една трета, съдът намира, че така определеното наказание по размер ще бъде
по-неблагоприятно за него от приложението на чл. 58а ал. 4 НК – наличие на
предпоставки за приложение на чл. 55 НК.
В настоящият случай съдът прие наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия И.. Същият е
неосъждан, с добри характеристични данни, съдейства за разкриване на
обективната истина още от хода на досъдебното производство като признава вината
си и съжалява за извършеното, оказал е и помощ на пострадалата. Отегчаващо обстоятелство е че извършеното от
подсъдимия деяние се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като
застрашава човешката неприкосновеност, но настоящото престъпно деяние е изолирано и инцидентно за подсъдимия, като
дори видно от справката за нарушител същият е наказван в малко на брой случаи
за дребни и стари нарушения по ЗДвП, което също е смекчаващо обстоятелство.
Налице
е превес на смекчаващите вината обстоятелства според настоящия съдебен състав и
при определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид разпоредбата
на чл. 58а ал. 4 НК, като прилагайки чл. 55 ал. 1 т. 1 НК и отчитайки наличието
на специален минимум, съдът определи наказание лишаване от свобода в размер под
минималния, а именно шест месеца, като прецени, че целите на личната и генерална
превенция биха могли да бъдат постигнати и с отлагане изтърпяването на
наказанието. Поради това съдът го отложи с тригодишен изпитателен срок.
Съдът лиши на основание чл.343г, във вр.
с чл.343, ал.3, пр.8, б.“а“, пр.1, във вр. с ал.1,
б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия И.М.И., със снета
по делото самоличност, от правото да управлява МПС, така както предвижда и
съдебната практика и това е задължително и наред с наказанието лишаване от свобода.
В присъдата е допусната обаче техническа грешка и размерът на наказанието
лишаване от правоуправление вместо за минималния срок от шест месеца, тъй като
следва да бъде не по-малък по размер от определения размер на наказанието
лишаване от свобода, беше определено за срок от един месец считано от датата на
влизане в сила на присъдата.
При този изход на делото съдът осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимия И.М.И., със снета самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР –
гр. Плевен направените деловодни разноски в размер общо на 596,40 лева.
При
така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: