Р Е
Ш Е Н
И Е №212
гр. Бургас, 27февруари 2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в
съдебно заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА
административно дело №1656 по описа за 2022 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по реда на чл.215, във вр. с
чл.219 ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от И.П.Т.,
ЕГН **********,***, чрез процесуален представител адв. Д.С., против Заповед №2753/12.08.2022
г., издадена от заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ при Община Бургас, с която на Д.А.Т. и И. А. Т. е разпоредено да
премахнат собствения си незаконен строеж: „Частично покриване и остъкляване на
южна тераса към СОС с идентификатор 07079.613.4.2.7 по КККР на гр. Бургас“,
покриващ част от прилежащата тераса към самостоятелен обект с идентификатор
07079.613.4.2.7, с административен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I” №36, ет. 5, ап.
7, находящ се в жилищна сграда с идентификатор 07079.613.4.2 в ПИ с
идентификатор 07079.613.4 по КККР на гр. Бургас /УПИ IV-272, кв. 158 по
плана на ЗЦГЧ, гр. Бургас/.
Жалбоподателката иска обявяване нищожността
на акта, алтернативно неговата отмяна. Счита, че заповедта е издадена при липса
на компетентност, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на
закона. Според нея процесният обект представлява монтирано на покрива леко
слънцезащитно покритие, за което не се изисква разрешение за строеж.
Алтернативно се излагат съображения за нищожност на заповедта като издадена от
некомпетентен административен орган, доколкото с извършените СМР се увеличавала
височината на жилищната сграда и като такава се превръща в строеж от III-та категория, за който компетентен да
издаде заповед от вида на процесната е ДНСК.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. С., поддържа жалбата и иска оспорената заповед да бъде
обявена за нищожна, евентуално отменена. Претендира присъждане на разноски по
представен списък. Представя писмено становище, в което
аргументира позицията си за основателност на жалбата.
Ответникът – Заместник кмет по строителство,
инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата, като неоснователна. Според нея
процесният строеж представлява преустройство на самостоятелен обект в жилищна
сграда от IV-та категория, което не
представлява реконструкция и/или основен ремонт на строеж по смисъла на чл. 137
от ЗУТ. Счита за безспорно установено, че е извършено преустройство и
приобщаване на открита тераса към жилище. Претендира направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Д.А.Т., не се явява
и не се представлява.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена
от лице с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта и в предвидения
от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 19.10.2017 г. Н.Н., живущ ***, отдел „Контрол на строителството и
въвеждане в експлоатация“ жалба (л. 58), в която
посочил, че Д. и И. Т. в качеството им на собственици на терасовидния етаж на
сграда с административен адрес гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“ №36 са
изградили тежка конструкция с дограма откъм южната тераса, покрита със сандвич
панел, без поставени улуци, като водата от дъждовете се стичала по стените на
сградата.
На 27.08.2018 г., с цел проверка на фактите, изложените в жалбата на Н.Н.,
служители на Община Бургас извършили вътрешен оглед на самостоятелен обект с
идентификатор 07079.613.4.2.7 по КККР на гр. Бургас, находящ се на терасовиден
етаж в жилищна сграда с идентификатор 07079.613.4.2 по КККР на гр. Бургас.
Установили, че на терасовидния етаж е извършено преустройство с приобщаване на
открита тераса към жилището, за който строеж не се съхранявали строителни книжа
в архива на ЦАУ „Приморие“. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен
протокол №213/27.08.2018 г. (л. 50-52).
С писмо от 07.01.2019 г. (л. 29), на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, Д.Т. и
И. Т. били уведомени, че в отдел „Контрол на строителството и въвеждане в
експлоатация“ при Община Бургас е започнато административно производство по чл.
225а от Закона за устройство на територията ЗУТ), за издаване на заповед за
премахване на строеж, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ: „Частично покриване
и остъкляване на южна тераса към СОС с идентификатор 07079.613.4.2.7 по КККР на
гр. Бургас“, находящ се в жилищна сграда с идентификатор 07079.613.4.2 по КККР
на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I” №36.
В писмото от
07.01.2019 г. било посочено, че след справка в архива на техническа служба в
дирекция „ЦАУ Приморие“ е установено наличие на издадено Разрешение за строеж
№П-24/27.03.2015г. и издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация
№98/30.06.2016г. Установено било, че след въвеждане в експлоатация на сградата
били извършени СМР, изразяващи се в частично покриване на южна открита тераса и
остъкляване на същата с PVC дограма, без изпълнено отводняване. За извършения
строеж в техническия архив не са били открити одобрени строителни книжа.
На Т. била
предоставена възможност да изразят становище по направените констатации и да
представят доказателства от значение за започнатото административно
производство. Лицата били поканени да се явят в дирекция „ЦАУ Приморие“ за
съставяне и връчване на Констативен акт на основание чл.225а,
ал.2 от ЗУТ. Било им указано и, че при неявяване констативният акт ще бъде
съставен в тяхно отсъствие. Писмото било връчено на адресатите на 12.01.2029г.
(л. 31).
В отговор на
полученото уведомление, със заявление от 16.01.2019 г. (л. 32) жалбоподателката
е представила в Община Бургас декларация за времето на изграждане на
конструкцията (л. 33), според която монтирането на конструкцията на южната
тераса било извършено през септември/октомври 2016 г.; нотариален акт за покупко-продажба
от 30.11.2015 г. (л. 34-36).
Със заявление вх. №94-01-37234(7)/18.01.2019г.(л.
37) жалбоподателката представила на административния орган архитектурно
становище (л. 38-41) за обект: „Слънцезащитно покритие – лека метална
конструкция в апартамент №7 в жилищна сграда в УПИ IV-272, кв. 158, ПИ
07079.613.4, гр. Бургас“ и конструктивно становище (л. 42) за поставяне на
слънцезащитно устройство /козирка/ над част от терасата на процесния
апартамент.
Предвид
представените от Д. и И. Т. становища по част Архитектура и част Конструкция за
поставяне на слънцезащитно покритие-лека метална конструкция на южната тераса,
с писмо изх. №94-01-30235(1)/24.09.2021г. (л. 43-44) началникът на отдел
„Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас указал на лицата да
посочат ден и час за извършване на проверка в имота им за установяване на
заявеното намерение за изпълнение на слънцезащитното покритие. До лицата били
изпратени две препоръчани писма с обратна разписка, върнати с отбелязване
„непотърсен“ (л. 45-48). Поради това
били предприети действия по съобщаване на осн. §4, ал.2, изр. второ от ДР на
ЗУТ, като писмото е било поставено на таблото за съобщения на входа на
жилищната сграда. (л. 49).
На 19.04.2022 г.
служители на Община Бургас извършили проверка на процесния обект, за която
съставили констативен акт №П-1/19.04.2022 г. (л. 16-18), с който установили, че
строежът представлява такъв от IV-та категория, съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 4, буква „д“ от ЗУТ и чл. 9, ал. 2 от Наредба №1/30.07.2003
г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи; извършители и възложители на
строежа са Д.А.Т. и И. А. Т..
В хода на проверката било установено, че след въвеждане в експлоатация на
жилищната сграда с УВЕ №98/30.06.2016 г. от Община Бургас, южната тераса към
СОС с идентификатор 07079.613.4.2.7 по КККР на гр. Бургас, представляващ
апартамент №7 на терасовидния етаж на сградата, е частично покрита и остъклена
с алуминиева дограма. Покривното покритие било от алуминиева профилна ламарина,
като от долната страна металната конструкция била скрита. Не било изпълнено
отводняване на покритата част от терасата. Алуминиевата дограма е монтирана зад
съществуващия метален парапет на терасата, като колоните са анкерирани към
парапета. Установено било, че конструкцията е с размери: ширина 1,20 м.,
дължина 3, 50 м. и височина 2,30 м.
Прието било, че
представеното от Т. конструктивно и архитектурно становища за слънцезащитно
покритие не отговаряло на реално изпълненото на място на обекта и не попада в
хипотезата на чл. 93, ал. 1 от Наредба №7/2003 г.
Служителите на
Община Бургас направили съответните справки, но не открили документи, които да
удостоверяват законосъобразното извършване на строежа. В резултат на
направените констатации бил направен извод, че строежът е изпълнен без издадено
разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти. Посочено било, че
строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съставеният
констативен акт представлява основание за откриване на административно
производство за издаване на заповед по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за
неговото премахване.
С писмо изх.
№94-01-37234(15)/27.04.2022 г. (л.19) констативният акт бил изпратен на Д.Т. и И.Т.
с две препоръчани писма с обратна разписка. Видно от приложените известия за
доставяне ИД PS 8000 02PQ3F O (л. 20-21) и ИД PS 8000 02PQ3G P (л. 22-23) писмата
са били върнати с отбелязване „непотърсен“. Поради това били предприети действия по съобщаване на осн. §4, ал.2 от ДР
на ЗУТ. Преди предприемането на тези действия служители на Община Бургас са посетили
адреса на жалбоподателката и нейния съпруг, но не са ги открили. Посочените
факти са били удостоверени с протоколи от 01.07.2022 г. за поставяне на
съобщение по §4, ал.2 от ДР на ЗУТ (л. 27 и л. 28). Съобщаване за издадения
констативен акт било направено и в официалната интернет страница на Община
Бургас (л. 25).
По делото липсват данни жалбоподателката да е подала възражение срещу
констативния акт, поради което на 25.07.2022 г. бил съставен акт за резултатите
от обявяване на КА (л. 24).
На 12.08.2022г., въз основа на фактите, установени с констативен акт №П-1/19.04.2022 г., заместник-кметът по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас издал
Заповед № 2753, като приел, че строежът е незаконен поради допуснато нарушение
по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Заповедта била връчена на жалбоподателката на
02.09.2022г., видно от известие за доставяне ИД PS 8000 02S70J 9 (л. 63).
Уведомление за
издадената заповед било изпратено и до заинтересованата страна Д.Т., като
писмото до него било върнато с отметка „непотърсен“ (видно от известие за
доставяне ИД PS 8000 02S70I 8 - л. 64-65). Впоследствие от служителите на
Общината били предприети действия по реда на §4, ал. 2, изр. второ от ДР на
ЗУТ, за удостоверяване на които е представен протокол за поставяне на съобщение
от 28.09.2022 г. (л. 67).
В хода на съдебното производство е допусната
и приета без възражения съдебно- техническа експертиза.
Според заключението на вещото лице, за
обособяване на процесния обект са извършени следните дейности: демонтирана е
цялата дограма по фасадата към южната тераса; напречно на терасата, от двете
страни на капандурата, са монтирани две метални правоъгълни рамки с височина
230 см и ширина 137 см. (равна на ширината на терасата); двете метални рамки са
свързани в една обща пространствена конструкция с метални греди с дължина 350
см. Върху металната конструкция, под малък наклон за покривно покритие е
монтиран алуминиев сандвич панел, позициониран на ниво под улука, отводняващ
покривния скат на жилищната сграда. Вещото лице констатира, че към така изпълнените
вертикални метални рамки е монтирана петкамерна PVC дограма, с което тази част от терасата се оформя като затворен обем и се
приобщава към жилищната част на апартамента - като трапезария към дневната.
Дограмата е изцяло остъклена, с два отваряеми прозореца и с врата към
останалата открита южна тераса. От външна страна всички профили от металната
конструкция са покрити с топлоизолация, а от вътрешна страна конструкцията била
скрита от изпълнен окачен таван от гипсокартон.
При извършения оглед вещото лице установява,
че обособеният обект представлява затворен обем с външни размери, както следва:
ширина - 137 см, дължина - 364 см, височина от нивото на южната тераса на петия
етаж - 240 см и площ - 4,99 м2. След затваряне на част от терасата, към светлата
площ на дневната на апартамента се прибавя 5, 41 м2.
Изградената метална конструкция не засяга
конструктивните елементи на сградата. Според вещото лице изграждането на
обекта, с което част от южната тераса се приобщава към дневната на апартамента,
не води до увеличаване площта на жилищната сграда, защото обектът е в рамките
на застроената площ на етажа. След изграждането на процесния обект височината
на сградата при южната фасада достига височина от 16, 45 м.
При тези факти вещото лице дава заключение,
че строежът не съответства на одобрения инвестиционен проект, по който е
издадено разрешението за строеж на сградата, доколкото са налице съществени
отклонения от проекта – намаляване площта на откритата тераса и промяна в
архитектурното разпределение на апартамента; позициониране на обекта изцяло
пред линията на застрояване и достигане до височина над допустимата от 15 м.
Констатирано е още, че застроената площ на терасовидния етаж е 93,43 м2,
в която площ са включени и двете открити тераси, като всички те са част от РЗП
на сградата.
В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че с процесния строеж не са
изпълнени нови конструктивни елементи и не са налице конструктивни промени в
сградата. Не са премахнати фасадни зидове, тъй като на това място било предвидено
да има дограма, няма зидария. Към момента на огледа предназначението на обекта
било сменено, същият се използва като трапезария.
По делото е
представена Заповед №2894/06.10.2021 г., издадена от кмета на Община Бургас (л.
12), с която последният изрично е упълномощил заместник-кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ да издава заповеди за премахване на строежи
от четвърта до шеста категория на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
ІІ.ПРАВОТО:
Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма.
Възраженията
за нищожност поради липса на материална компетентност са неоснователни.
Обжалваната
Заповед №2753/12.08.2022 г. е издадена в производство по реда на чл. 225а от ЗУТ. Тази разпоредба сочи, че кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или на части от тях. Т.е. материално
компетентен да издава заповеди за премахване на незаконен строеж от четвърта до
шеста категория, е кметът или друго лице, на което първият е предоставил
правата си по силата на изрично упълномощаване.
Спорен е въпросът
каква е категорията на процесния строеж.
Видно от
съдържанието на обжалваната заповед, строежът е категоризиран като такъв от IV-та категория
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, буква „д“ от ЗУТ и чл. 9, ал. 2 от Наредба №
1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Доказателствата
по делото сочат, че описаният в заповедта обект представлява остъкляване и частично
покриване на тераса към апартамента на жалбоподателката, извършен през
септември/октомври 2016 г. (така в декларацията от извършителите на строежа, л.
33), след въвеждането на жилищната сграда в експлоатация, без да е издавано
разрешение за строеж и попадащ изцяло в имот, собственост на жалбоподателката.
Тези обстоятелства не са спорни между страните.
От
приетата по делото СТЕ и неоспореното в нея експертно заключение се установява
извършено демонтиране на дограмата по фасадата към южната тераса, изградено
ново помещение – остъклено с PVC дограма и
монтирана покривна конструкция, като така обособеното помещение е организирано
не като тераса, а като трапезария, придадена към дневната на апартамента.
Тези констатации обуславят извод, че в случая
се касае за вътрешно преустройство на съществуващ жилищен обект, обективирано в
остъкляване и покриване на част от тераса, вътре в обема на самостоятелния
обект. Площта на терасата е усвоена и е трансформирана от открит в закрит
обем, като според заключението на СТЕ не се променя площта на жилището,
собственост на жалбоподателката, тъй като в площта му е включена и квадратурата
на терасата. Извършеното преустройство променя предназначението на терасата,
така както е определено с нормата на §5, т. 59 от ДР на ЗУТ, доколкото част от
тази тераса се включва в закритата жилищна площ и се използва като трапезария.
От
заключението на вещото лице се установява още, че изграденият обект не засяга
конструктивни елементи на сградата. Вещото лице пояснява, че няма конструктивни промени в сградата и изграденият
обект води до несъществени претоварвания в конструкцията на сградата, с което
не се нарушава нейната стабилност и експлоатационна годност.
Ето защо съдът приема, че строежът, предмет на
оспорваната заповед, представлява вътрешно преустройство на сграда от четвърта
категория, с което се променя предназначението на част от тераса, прилежаща към
жилището, без да се засяга конструкцията на сградата. Това
предпоставя приложението на чл. 137, ал. 1, т. 4, буква „д“, предложение второ
от ЗУТ, според който четвърта категория са вътрешни преустройства на сградите
от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им. В същия
смисъл е и определението, дадено в чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателката, че извършените СМР
представляват дейности по реконструкция на сграда, които следва да се
категоризират като строеж от III-та категория
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „ж“, във вр. с т. 3, буква „в“ от същия
текст, според които норми като трета категория се категоризират реконструкция и
основен ремонт на строежите от тази категория (жилищни и
смесени сгради с високо застрояване над 15 м.).
В нормата на §5, т. 44 ДР
ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието „реконструкция“ на строеж, а
именно: възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части,
съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават
носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.
Нито в
констативния акт, нито в оспорената заповед се съдържат факти и обстоятелства,
които да определят констатираният строеж като реконструкция. Данни за извършена
такава не констатира и вещото лице, напротив – установено е, че не са изпълнени
нови конструктивни елементи и допълнително изградената метална конструкция по
никакъв начин не увеличава носимоспособността и устойчивостта на
стоманобетоновата конструкция на сградата, което е в противоречие с
горепосочената дефиниция за „реконструкция“.
Изводите
за правилното категоризиране на процесния строеж като такъв от IV-та категория не могат да се
променят с констатацията на вещото лице, че след изграждането на обекта
височината на сградата при южната фасада достига 16,45м. В неоспорените
разрешение за строеж от 2015 г. и удостоверение от 2016 г. за въвеждане в
експлоатация на жилищната сграда, същата е категоризирана като строеж от
четвърта категория. Извършеният от жалбоподателката строеж няма самостоятелно и
отделно предназначение, а представлява приобщаване на обем и площ към помещение
на съществуваща вече сграда. Следователно при положение, че жилищната сграда е
с характер на застрояване – средно до 15 м. (съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗУТ), то и процесният обект приема нейната категория, която е IV-та.
По тези
съображения съдът намира, че оспорената Заповед №2753/12.08.2022г. е издадена от компетентен
орган, с оглед разпоредбата на чл.
225а, ал.1 от ЗУТ, като за
издателя на акта са налице и делегирани правомощия със заповед №
2894/06.10.2021г., издадена от кмета на Община Бургас.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, регламентирани с нормите на чл. 225а, ал. 2 и 3 от ЗУТ. Началото
на производството е поставено със съставяне на констативен акт от служители по
контрол на строителството в Община Бургас, връчен на жалбоподателката и на
заинтересованата страна.
Обжалваният акт е
издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на
закона.
В случая издателят
на оспореният акт е приел, че строежът е незаконен при хипотезата на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, която разпоредба определя като незаконен строежът, извършен
без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Извършеното
от жалбоподателката преустройство представлява строеж по смисъла на § 5, т.38
от ДР на ЗУТ, както го е квалифицирал административният орган. За него са
необходими както разрешение за строеж, така и одобрени инвестиционни проекти,
тъй като не е сред изброените в чл. 147, ал.1 и чл. 151 от ЗУТ строежи, за
които не се изисква такива. При тези обстоятелства, законосъобразното
извършване на строежа предполага наличието на одобрен инвестиционен проект -
чл. 137, ал.3 от ЗУТ и строително разрешение - чл. 148, ал.1 от ЗУТ, като при липсата
на такива, същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ и подлежи на
премахване.
Процесният
строеж не попада в изключителните хипотези на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на §
127, ал. 1 от ЗУТ, предвид изграждането на същия и въвеждането му в експлоатация
през 2016 г., тъй като не попада във времевите рамки на нито една от хипотезите
за търпимост.
Не могат
да бъдат споделени изложените в жалбата и писмената защита съображения, че
обектът попадал в изключителната хипотеза на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, допускаща поставянето без разрешение на леки слънцезащитни
устройства на прозорци, балкони, лоджии и тераси по фасади и покриви.
Процесният обект не попада в обхвата на нормата, предвид характеристиките му,
описани от контролния орган и вещото лице – изградена метална покривна
конструкция, остъкляване и допълнително ограждане с PVC дограма и топлоизолация, с
което тази част от терасата се оформя като затворен обем с площ 5,41 м2,
излизащ извън одобреното конструктивно очертание на сградата. Ирелевантно е
дали така изграденият обект превишава или не допустимите натоварвания в
конструкцията на сградата. Изграденото на място не може да бъде преценено като
„леко слънцезащитно съоръжение“ както с оглед начина му на изпълнение - чрез
СМР по изграждане на конструкция, включваща метални рамки и покрив, така и
предвид предназначението на площта под него – за трапезария, придадена към
дневната на жилището.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при
правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода
на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, следва да бъде
уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника
за присъждане на разноски, които са в размер на 400 лева, от които 300 лв.
депозит за СТЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37
от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от
горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд гр.Бургас, ІV-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.Т., ЕГН **********, подадена чрез адв. Д.С., против Заповед №2753/12.08.2022
г., издадена от заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ при Община Бургас, с която на Д.А.Т. и И. А. Т. е разпоредено да
премахнат собствения си незаконен строеж: „Частично покриване и остъкляване на
южна тераса към СОС с идентификатор 07079.613.4.2.7 по КККР на гр. Бургас“,
покриващ част от прилежащата тераса към самостоятелен обект с идентификатор
07079.613.4.2.7, с административен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис I” №36, ет. 5, ап.
7, находящ се в жилищна сграда с идентификатор 07079.613.4.2 в ПИ с
идентификатор 07079.613.4 по КККР на гр. Бургас /УПИ IV-272, кв. 158 по
плана на ЗЦГЧ, гр. Бургас/.
ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на Община Бургас сума в размер на 400лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: