№ 15616
гр. С, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110165669 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба от З. П. Х. , ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.АС
№84, ет. 10, офис 53 срещу СМ ДХ ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр.С, ул. П, №1, ет. 5, ВПБ
център, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени:
иск с правно основание чл. 232, ал.1, предл. 2 ЗЗД за сумата от 4797,60 лева -
дължими режийни разноски съгласно договор за наем на офис от 01.09.2020 г., за
които е издадена фактура № 36/04.02.2021 г. ведно със законна лихва от 26.02.2021 г.
до изплащане на вземанията, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021 г. по ч.гр.д. №12067/2021 г.
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.36, ал.1 ЗАдв за сумата 15225,60 лева -
дължими хонорари за административно-правно обслужване по договор за извършване
на абонаментни правни услуги от 01.09.2020 г., за които е издадена фактура № 37 от
04.02.2021 г. ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземанията, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 29.06.2021 г. по ч.гр.д. №12067/2021 г.
Претендира се и присъждане в полза на ищцата на разноски за исковото и заповедното
производство
Ищцата твърди, че с ответника на 01.09.2020 г. сключили договори при предварително
установени общи условия за наем на офис с адрес: гр. С, ул. А №34, ет. 1 и за извършване
на абонаментни правни услуги. Претендира с исковата молба и уточнителната молба от
25.03.2022 г., че по договора за наем от 01.09.2020 г. в нейна полза възникнало вземане за
режийни разноски за месец януари 2021 г., включващи услуги и консумативи за интернет
достъп, СОТ, копирни машини, минерална вода, кафе машини и консумативи,
Топлофикация и битови консумативи.
Ищцата твърди и че по договор за извършване на абонаментни правни услуги от
01.09.2020 г. ответникът й дължи сумата 15225,60 лева – стойност на използвани
абонаментни правни услуги за месец януари 2021 г., като поддържа, че съгласно чл.
1
11.1.1.договора за извършването на тези услуги ответникът дължи периодично месечно
възнаграждение в размер на 25000 лева, независимо от количеството, интензитета и
резултата от дейността на изпълнителя. Претендира, че в процесния период били извършени
правни услуги - срещу трети лица по предоставяне на различни услуги, изготвяне и
подписване на договори, консултантски услуги, юридическа подготовка на документи
относно търговската дейност на ответника , като кореспонденцията била на английски и
италиански език.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете. Поддържа, че договор за
извършване на абонаментни правни услуги от 01.09.2020 г. бил прекратен считано от
30.12.2020 г. с предизвестие от 03.11.2020 г., отправено с електронно писмо от управителя
на ответното дружество до ищеца. В условията на евентуалност твърди, че дори да не е
прекратен договорът, вземането на ищцата за възнаграждение не е възникнало поради липса
на възложена и изпълнена работа за 61 часа . Претендира, че съгласно чл. 11.1 от договора
волята на страните е да се заплаща възнаграждение за действително изработения брой
часове на база уговорената часова ставка.
В условията на евентуалност твърди, че при установяване прекратяване на договора и
извършване на определена работа от ищцата, то остойностяването на същата следва да се
приложи не уговорената в договора часова ставка, а възнагражденията по чл. 6, т. 12 от
Наредба №1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 60
лева на час.
Претендира, че договорът за наем също бил прекратен считано от 30.12.2020 г. с
предизвестие от 03.11.2020 г., отправено с електронно писмо от управителя на ответното
дружество до ищеца, поради което към месец януари не е ползвал обекта по наемно
правоотношение с ищцата. Сочи, че е сключил договор за наем от 30.12.2020 г. с ПЕСМФШ
ЕООД, ЕИК *** за същия офис и в процесния период е ползвал обекта единствено по силата
на наемно правоотношение с това трето за спора лице, което преди това е било наемодател и
на ищцата, т.к. последната е преотдавала на ответника обекта. Поддържа, че всички суми по
отношение ползване на офиса за януари 2021 г. дължи на наемодателя ПЕСМФШ ЕООД,
респективно – директно на доставчиците на съответните комунални услуги.
В условията на евентуалност оспорва размера на претендирата сума. Сочи, че при
действието на договора за наем с ищцата режийните разноски били включени в общата
наемна цена и не били дължими отделно, като не бил уговорен и техния размер и
месечният наем покривал всички режийни разноски, независимо от конкретната
консумация. Поддържа, че ищецът не доказва да е извършила претендираните разходи.
С молба от 01.03.2023 г. ищцата сочи, че отдаденият на ответника имот същата е наела
от трето лице - „ПЕСМФШ“ ООД по договор за наем от 01.01.2020 г. и се задължила като
наемател по този договор да заплаща всички консумативи в периода, в който е би ползван от
нея или пренаемателя. Посочва, че с посоченото от ответника предизвестие от 03.11.2020 г.
договорът за наем между нея и ответното дружество е прекратен считано от 3.12.2020 г. от
ответника, но след тази дата последният е продължил да ползва режийни разноски през
месец декември 2020 г. и януари 2021 г. по силата на директен договор за наем с
наемодателя. Поддържа, че е заплатила консумативи за месеците декември 2020 г. и януари
2021 г. по фактури, издадени от комуналните дружества, доставчици и от нейния
наемодател след изтичане на отчетните периоди през януари 2021 г. Посочва, че част от
заплатените от нея услуги на доставчици са за сумата 540 лева – за интернет достъп на
Нетера ООД; сумата 859,13 лева - за копирни машини под наем на Ортес ООД по фактура
№33034 от 29.01.2021 г., 629,92 лева за ток, вода и централно отопление по издадена от
„ПЕСМФШ“ ООД фактура №6771 от 31.01.2021 г. за месец декември 2020 г. , 120 лева -
месечно възнаграждение към координатор по GDPR –Регламент на Литъл Тек БГ ООД по
фактура №27 от 03.02.2021 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
2
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В случая страните не спорят и като безспорно е отделено от съда, че помежду им е
сключен Договор за наем на офис от 01.09.2020. г. Видно от същия ищцата като наемодател
предоставя на ответника като наемател апартамент, находящ се на адрес: гр. С, ул. А №34,
ет. 1 с площ 320 кв. м., свързан към топла и студена вода и централно отопление, който да
бъде използван като офис / работно пространство. Уговорено е в т. 2, че наемът на офиса е в
размер на 10000 лева без ДДС и се заплаща въз основа на фактура, издадена от наемодателя
в срок посочен в същата. В т. 1 от договора за наем на офис е посочено, че в месечния наем
е включен „Интернет достъп, СОТ, копирни машини на фирма „Коника Минолта“,
минерална вода „Девин“, кафе „Геник“ и битови консумативи, които наемодателят
предоставя за ползване. Съгласно т. 3 от договора за наем на офис наемодателят се
задължава да предостави на наемателя ползване на офиса и комунални услуги и мебели.
Съгласно т. 4 от договора същият може да бъде прекратен едностранно от всяка от страните
с 30 дневно писмено уведомление, като предсрочното прекратяване на договора не
прекратява автоматично паричните задължения на страните, произтичащи от него.
Ищцата издала фактура №36/04.02.2021 г. за сумата 3998 лева без ДДС /4797,60 лева с
ДДС/ като сумата била фактурирана като такса за януари по договор за наем от 01.09.2020 г.
за офис, разположен на ул. А 34.
Между страните бил сключен и Договор за извършване на абонаментни правни услуги
от 01.09.2020 г. , по който ищцата като изпълнител се задължила да извършва за сметка на
ответника като възложител юридически услуги, подробно посочени в раздел I, изразяващи
се в консултации, изготвяне на документи и защита пред трети лица. . Уговорено с договора
бил за извършената работа и услуги възложителят да заплаща на ищца периодично месечно
възнаграждение в размер на 25000 лева без ДДС, платимо до 3-то число на текущия месец и
дължимо независимо от количеството, интензитета и резултата от дейността на изпълнителя
и покриващо до 100 работни часа при превишение на които с 20 % е предвидено да се
заплаща по 30 лв. за всеки започнат час. С.т 13 е уговорен срок на договора 3 години.
Считано от 01.09.2020 г. . С т. 14.3 е предвидено , че договорът може да бъде прекратен с
едностранно едномесечно предизвестие в писмена форма от всяка от страните.
Издадена от ищцата е фактура №37 от 04.02.2021 г. за сумата 12688 лева без ДДС /
15225, 60 лева с ДДС/ като “месечна такса по договор от 01.09.2020 г. за правни услуги за
януари за работно време 61 човекочаса“.
С електронно писмо от 03.11.2020 г. управителят на ответното дружество Симоне
Маззука отправил уведомление до ищцата, че желае да прекрати договора за наем за
помещенията на ул. А 34, ет. 1 и договора за правни услуги от 01.09.2020 г. считано от
30.12.2020 г.
На 30.12.2020 г. ответното дружество сключило с трето за производството лице –
„ПЕСМФШ“ ООД договор за наем на апартамент на адрес: гр. С, ул. А №34, ет. 1 съгласно
който ответникът се задължил да заплаща наемна цена в размер на 2500 евро, а съгласно чл.
5.3 като наемател да заплаща и всички консумативни разходи, свързани с нормалното
ползване на офиса (електроенергия, вода, отопление, кабелна телевизия , интернет и такса за
3
сигнално охранителна система) отделно от наемната цена директно на съответните
доставчици. Съгласно приемо –предавателен протокол имота бил предаден от „ПЕСМФШ“
ООД на ответника на 30.12.2020 г.
Безспорно между страните и се установява от посочените доказателства е, че
сключените между страните договор за наем от 01.09.2020 г. и договор за извършване на
абонаментни правни услуги от 01.09.2020 г. са прекратени на 30.12.2020 г., както и че след
прекратяване на договора за наем между страните ответникът е продължил да ползва обекта,
предмет на договора за наем на офис, по силата на сключен между него и трето лице за
настоящото производство договор и „ПЕСМФШ“ ООД.
От показанията на свидетелка НГО се потвърждава едностранното прекратяване на
договорните отношение от страна на ответника. Същата сочи, че от страна на представителя
на ответника били прекратени договорните отношения, въпреки че му било обяснено че
договорите с доставчиците следва да се прекратят също с предизвестия. Според
свидетелката ищцата заплащала сметките, които са останали от предните месеци след
декември 2020 г. и отправяла предизвестия за прекратяване на договори с доставчици,
заплатила неустойки на А1 за прекратяване на договор за централа, която искал да му бъде
осигурена г-н М. Поддържа, че ищцата следвало да урежда отношения с доставчиците, а с
„Пиреосбанк“ се наложило да поднови договор за сейф поради невръщане на ключове от
ответника.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е
необходимо да бъде установено съществуване на валидно наемно правоотношение в
рамките на процесния период между страните, по което ищцата е предоставила на ответника
ползването на процесния недвижим имот и че в тежест на ответника са възникнали
задължения в конкретен размер за заплащане на ищцата на разходи , свързани с ползване на
вещта.
Безспорно между страните е, че сключения помежду им договор за наем е прекратен
считано от 30.12.2020 г. Следователно и след прекратяване на договора за ответника не са
възникнали задължения за заплащане на уговорените със същите месечни плащания за
наемна цена. Последното месечно задължение на ответното дружество касае ползването на
имота през месец декември 2020 г., същото е в размер на 12000 лева с ДДС съгласно чл. 2
от договора за наем на офис и не е спорно между страните, че е фактурирано от ищцата с
фактура №32 от 05.01.2021 г. /л. 235/ и заплатено от ответника на 11.01.2021 г. по банков
път /видно и от платежното, приложено на л. 236 от делото/. С договора за наем на офис от
01.09.2020 г. страните изрично са се договорили, че ответникът заплаща наем в размер на
10000 лева без ДДС и в тази цена се считат включени разходите за осигуряване на интернет
достъп, СОТ , копирни машини, минерална вода, кафе и битови консумативи. Волята на
страните е ясна и несъмнено сочи, че извън уговореното възнаграждение ответникът не е
следвало да заплаща на ищцата разходи във връзка с използване на вещта. Отношенията на
ищцата с третите лица доставчици на услугите и с нейния наемодателя, както и
изпълненията на задълженията й спрямо тях се явяват ирелевантни както за дължимостта на
уговорената наемна цена с ответника, така и за размера й. Поради това и съдът намира за
4
неотносими към спора твърденията и доказателствата, ангажирани с ищцата за наличие на
договорни връзки за доставка на различни услуги, които се твърди да са за имота.
Ползваните услуги и разходи за имота за месец декември 2020 г., когато и да се фактурирани
от третите лице и евентуално платени от ищцата, не се дължат от ответника на
самостоятелно основание, доколкото същият е изпълнил задължението си да заплати
уговорения наем за този месец.
На следващо място с прекратяване на договора за наем между страните по нарочно
изявление на ответника се прекратява и дължимостта на уговорената в него наемна цена и
такава не се дължи след датата на прекратяване. Разпоредбата на т. 4, на която се позовава
ищцата, предвижда,че предсрочното прекратяване не прекратява автоматично паричните
задължения на страните, произтичащи от договора. Същата на първо място съдът намира за
некоректно формулирана и несъобразена с останалото договорно съдържание, доколкото в
договора не е уговорен срок и следователно прекратяването в никой случай не е
предсрочно.От друга страна корективното тълкуване на посочената договорна норма води
до извод, че вероятният й смисъл е, че възникналите до прекратяване на договора
задължения остават дължими на договорното основание, независимо от прекратяването му,
т.е. да прогласяват ефекта на прекратяването на договора занапред /какъвто е и обшият
принцип/. Не може да се приеме, че след прекратяване на договорната връзка се запазва
задължението на ответника да заплаща наемна цена на основание договора. Не може да се
приеме, че на основание договора за него е възникнало и задължение да заплаща
консумативи и други услуги на ищцата след прекратяване на договорната връзка, каквито в
рамките на действието му не са били дължими отделно от уговорения наем. След като е
прекратена договорната връзка продължилото ползване на имота е във връзка с отношение с
трето лице – наемодател, а не с ищцата, поради което и същата не се явява активно
материално легитимирано лице по отношение на вземания за разходите, свързани с ползване
на вещта.
Следователно неоснователни са твърденията на ищцата, че ответникът й дължи
заплащането на суми за режийни разноски, ползвани през месец януари 2021 г. на договорно
основание /за каквито на практика е и претенцията, формулирана в заповедното, макар и с
много уточнения и неясноти, поддържана и в исковото производство/. Не се спори, че след
прекратяване на договора между страните считано от 30.12.2020 г. ответното дружество е
продължило да ползва имота, но на договорно основание с трето лице наемодател. Поради
това и ищцата не разполага нито с договореното вземане за наемна цена ,включваща
консумативи, нито с вземане за разходи, изведено на основание чл. 232, ал. 2, предл 2 ЗЗД с
каквото разполага наемодателя по договора за наем и без да е уговорено изрично подобно
задължение.
Следва за пълнота да се посочи и че ищцата не установява конкретни разходи за
ползването процесния имот от ответника през януари 2021 г. Сочената от ищцата сума от
540 лева е за интернет достъп за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. от Нетера ООД, но
не се установява нито услугите да са предоставени и ползвани от ответника, нито да са
заплатени от ищцата. Сумата 859,13 лева за копирни машини под наем на Ортес ООД по
5
фактура №33034 от 29.01.2021 г. /л. 133/ не се установява да е заплатена от ищцата за
ползвани в процесния период /януари 2021 г./ от ответника машини и консумативи, а касае
наем за месец декември 2020 г. и период на засичане, част от който е също декември, без
данни за броя количеството след 30.12.2020 г. Освен това видно от Договор за сервиз и
материали „Престиж“ № 97 от 09.09.2020 г. като адрес на инсталция е посочен различен от
адреса на процесния обект, а именно по чл. 7 – гр. С, бул „АС“ 84 , бизнес центрър ** ,ет.
10, офис 53. Сумата 629,92 лева за ток, вода и централно отопление по издадена от
„ПЕСМФШ“ ООД фактура №6771 от 31.01.2021 г. е за месец декември 2020 г. и очевидно
касае не процесния период – януари 2021 г., а предходен, в рамките на който с плащане на
наемната цена ответникът е погасявал задълженията си на наемател за покриване на
комуналните разходи по ползване на вещта и допълнителни задължения за същия не са
възникнали. Претендираната сума от 120 лева - месечно възнаграждение към координатор
по GDPR –Регламент на Литъл Тек БГ ООД по фактура №27 от 03.02.2021 г. не се
установява изобщо да съставлява разход за ползване на вещта от ответника. Предвид
посоченото преобладаващата част от доказателствата се явяват, въпреки твърденията на
ищцата, неотносими за предмета на доказване, а останалата част недостатъчна да докаже
дори твърдените от ищцата обстоятелства за извършване на разходи за реализираното
ползване на имота през януари 2021 г.
Неотносимо е и твърдението на ищцата, че по договорите, които е била сключила с
доставчици е имало предвидени срокове за прекратяване, по – дълги от уговорения срок за
предизвестие по договора за наем с ответника. Сключването на срочни договори от ищцата
с трети лица не се установява да е от името и за сметка на ответника. Поради това и
съществуването на отношения между ищцата и трети лица не ангажира ответника със
задължения за заплащане нито на уговорените възнаграждения и цени по договорите с тях,
нито евентуални неустойки по предсрочното им прекратяване, тъй като подобни задължения
не са уговорени в отношенията между ищцата и ответното дружество по повод наемане на
процесния имот. При липса на поето задължение от ответника да заплаща уговорени от
ищцата услуги и доставки до помещението, вкл. да отговаря за неустойки при прекратяване
на договори за тези услуги, то и вземане на договорно основание не е възникнало, а
претенция на извъндоговорно за неоснователно обогатяване или вреди не е предявена и не
следва да бъде разглеждана.
Предвид посоченото и неоснователна е претенцията на ищцата за сумата от 4797,60
лева, претендирана като - дължими режийни разноски съгласно договор за наем на офис от
01.09.2020 г., за които е издадена фактура № 36/04.02.2021 г. ведно със законна лихва от
26.2.2021 г. до изплащане на вземанията, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021 г. по ч.гр.д. №12067/2021 г.
За основателността на предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.36,
ал.1 ЗАдв за 15225,60 лева - дължими хонорари за административно-правно обслужване по
договор за извършване на абонаментни правни услуги от 01.09.2020 г., за които е издадена
фактура № 37 от 04.02.2021 г., е необходимо установяване наличието на валидно уговорено
по сочения договор задължение на ответника за заплащане на възнаграждение в
6
претендирания от ищеца размер, изпълнение на задълженията на ищеца по договора,
настъпването на предпоставките, обуславящи заплащането на възнаграждението и падежа
му.
В случая се установява, че едновременно с прекратяване на договора за наем от
представителя на ответника е прекратен и договор за извършване на абонаментни правни
услуги от 01.09.2020 г., поради което считано от 30.12.2020 г. за ответника не е възниквало
уговореното в договора задължение да заплаща на ищцата месечно възнаграждение за
абонаментно обслужване, вкл. и за претендирания месец януари 2021 г. Твърденията на
ищцата, че са предоставяни услуги след прекратяване на договора и същите ищецът дължи
да заплати по договорените цени е неоснователно и неподкрепено нито от договорното
съдържание на сочената като основание за дължимост на вземането договорна връзка, нито
от останалите доказателства. В случай че ищцата е предоставяла конкретни услуги /каквито
в производството не се установява да са предоставени/, то извършването на същите не е въз
основа на договора, тъй като той е прекратил действието си, поради което и обезщетяването
и възмездяването на такива услуги не е на предявеното основание.
Предвид посоченото и доколкото се претендира такса по абонаментно обслужване и по
цени съгласно договора, а не на друго основание, съдът не обсъжда в цялост показанията на
свидетелка НГО. Следва обаче да се посочи, че от същите не може да се направи извод за
конкретно извършена по вид и обем работа по оказана адвокатска защита или съдействие в
полза на ответното дружество, тъй като свидетелката неконкретно сочи за изготвяне на
договори след декември 2020 г. и едно тристранно споразумение. Не се установява и
сочените действия по прекратяване на договори с трети лица да съставляват извършен през
месец януари 2021 г. в полза именно на ответника адвокатски труд, за който на ищцата
ответникът да дължи възнаграждение. Не се установява такъв и във връзка със сочения
договор за наем на сейф №157 от 02.01.2020 г., тъй като видно от същия ищцата е наемател
на сейфа в лично качество и се е задължила да заплаща за същия значителен период от време
преди сключване на договора за абонаментни правни услуги от 01.09.2020 г.
Обстоятелството, че с пълномощно от 06.01.2020 г. е упълномощила управителя на
ответното дружество да има достъп до сейфа не установява извършени от нея в полза на
ответника правни услуги, респективно не създава нито за него, нито за дружеството, чийто
законен представител е същият, каквито и да било задължения за заплащане на
възнаграждения.
По изложените съображения съдът намира, че ищцата не е провела пълно и главно
доказване съществуването на сочното от нея основание за възникване на вземане за сумата
от 15225,60 лева, претендирана като дължими хонорари за административно-правно
обслужване по договор за извършване на абонаментни правни услуги от 01.09.2020 г., за
които е издадена фактура № 37 от 04.02.2021 г. Поради това и като недоказана претенцията
на заявеното основание е неоснователна.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищцата дължи на ответното дружество разноски в размер на
2002,09 лева /от общо претендирани 3000 лева/ за адвокатско възнаграждение за исковото
7
производство, намалено по възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството и в размер на 50 лева
за заповедното производство с оглед разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба №1/2004 г. и
фактическата и правната сложност на действието по подаване на бланково възражение по
реда чл. 414 ГПК , с което се изчерпва оказаната адвокатска помощ в заповедното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от З. П. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. С, бул. АС №84, ет. 10, офис 53 срещу СМ ДХ ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр. С, ул.
П, №1, ет. 5, ВПБ център, искове по чл.232, ал.1, предл. 2 ЗЗД за сумата от 4797,60 лева -
дължими режийни разноски съгласно договор за наем на офис от 01.09.2020 г., за които е
издадена фактура № 36/04.02.2021 г. и по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.36, ал.1 ЗАдв за сумата
15225,60 лева - дължими хонорари за административно-правно обслужване по договор за
извършване на абонаментни правни услуги от 01.09.2020 г., за които е издадена фактура №
37 от 04.02.2021 г. ведно със законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземанията, за
които сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.06.2021 г. по ч.гр.д. №12067/2021 г.
ОСЪЖДА З. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул. АС №84, ет. 10, офис 53 да
заплати на СМ ДХ ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр. С, ул. П, №1, ет. 5, ВПБ център на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2002,09 лева – съдебни разноски за исковото
производство и сумата 50 лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
12067/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8