РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Кърджали, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20255100500130 по описа за 2025 година
С Решение № 81/05.03.2025г., постановено по гр. д. № 1219/2024 г. по
описа на Районен съд – Кърджали, съдът е признал за установено по
отношение на Ю. С. Й. от гр. К., че М. И. И. от с. С., общ. К., № **, му дължи
следните суми: 700,00 лв. - главница, представляваща невърнат паричен заем,
даден на 12.01.2023 г. по устен договор за заем; лихва за забавено плащане в
размер на 6,44 лв. за периода от 09.04.2024 г. до 01.05.2024 г.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2024г. до окончателното й
плащане, като е отхвърлил иска за главница над уважения размер от 700лв. до
претендирания такъв от 2 000лв., както и за законна лихва над уважения
размер от 6,44 лв. до претендираните 344,29 лв., като неоснователен и
недоказан. С решението ответникът М. И. И. е осъден да заплати по
съразмерност /съобразно уважената част на иска/ на Ю. С. Й. деловодни
разноски в размер на 219.33 лв., както и сума в размер на 171.14 лв. - разноски
в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С решението
ищецът Ю. С. Й. е осъден да заплати на М. И. И. деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 697.48 лв., на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
1
1. Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх. № 3324/19.03.2025г.,
подадена от адв. Д. П., в качеството й на процесуален представител на Ю. С.
Й. от гр.К., против Решение № 81/05.03.2025г., постановено по гр. д. №
1219/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта му, с която
предявените искове са уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемия М. И. И., чрез представител по пълномощие, с който се излагат
съображения за нейната неоснователност.
2. Депозирана е и въззивна жалба с вх. № 3876/31.03.2025 г., подадена
от адв. Т. Б., в качеството й на процесуален представител на М. И. И. от с.С.
№**, общ.К., против Решение № 81/05.03.2025г., постановено по гр. д. №
1219/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта му, с която
предявените искове са отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемия Ю. С. Й., чрез представител по пълномощие, с който се излагат
съображения за нейната неоснователност.
И двете страни претендират деловодни разноски.
В съдебно заседание, чрез пълномощниците си, страните поддържат
въззивните си жалби, съответно – оспорват въззивната жалба на насрещната
страна.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбите оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок от лица, имащи интерес от
обжалването, и като допустими следва да се разгледат по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение,
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
По фактите:
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Ю. С. Й. от гр. К. против
М. И. И. от с.С. №**, общ.К.
Ищецът твърди, че на 12.01.2023 год. предал на ответника М. И. И.
сумата в размер на 2 000 лева, представляваща паричен заем, предназначен за
покриване на данъчни задължения на „М.“ **** - фирмата на бащата на
2
ответника, за да можело дружеството да участва в обявен от О. конкурс за
обществен превоз на пътници. Ищецът сочи, че част от тази сума - около 1300
лева, имал налични в себе си, а останалите 700 лв. изтеглил от банка ***.
Твърди, че ответникът обещал да върне заетата сума след завръщане на баща
му от Ш.. След два-три дни видял в гр. К. бащата на ответника - И. М. М.,
който го уверил, че синът му ще върне заетата сума, но ответникът престанал
да отговаря на телефонните му обаждания. Към датата на подаване на ИМ
процесната сума още не била върната, въпреки отправената до ответника
покана с вх. № 4042/12.03.2024 год., връчена му на 02.04.2024год. чрез ЧСИ Х.
П..
Претендира на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи сумата в размер на 2 000 лв. - главница, представляваща невърнат
паричен заем, даден на 12.01.2023 г. по устен договор за заем; лихва за
забавено плащане в размер на 334,29 лв. за периода 15.01.2023г. до
02.05.2024г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.05.2024г. до окончателното плащане.
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове при
възражение, че на посочената в исковата молба дата и място - 12.01.2023 год.,
пред банка ***-К. не е получавал от ищеца сумата от 2 000 лв., нито е
разговарял с него за заемане на пари, с цел да покрие задължения на фирмата
на баща си. Счита предявените искове за неоснователни и недоказани, и моли
да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 583/2024 г. по описа на КРС, с
постановената по същото Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК с № 401/05.07.2024 г. е разпоредено длъжникът М. И. И. да
заплати на кредитора Ю. С. Й. следните суми: сумата от 2 000 лева –
главница, представляваща невърнат паричен заем по неформален договор за
заем от 12.01.2023 г.; лихва за забавено плащане в размер на 334,29 лв. за
периода 15.01.2023 г. - 02.05.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.05.2024 г. до окончателното й изплащане; както и
разноски по делото в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 46,69
3
лв. държавна такса.
На 24.07.2024 г. от длъжника е депозирано възражение по реда на чл.
414 ГПК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля С. Й. (син на ищеца), се установява, че на
12.01.2023 г. ответникът М. И. му се обадил и поискал заем от 2 000 лв. за
погасяване в същия ден на задължения на фирмата на баща му, които били в
размер от 5000 лв. Тъй като бил зает, свидетелят помолил баща си (ищеца) да
съдейства на М. И., като им уредил среща на паркинга под стадиона. Сочи, че
доколкото знаел, баща му изтеглил от банката около 800 лв., които заедно с
наличните в него около 1200 лв. - 1300 лв., или общо сумата от 2000 лв., дал
на ответника назаем. Свидетелят Й. твърди, че ответникът му казал, че
задълженията са на фирмата на баща му, в която работели семейно. Две
седмици по-късно се видял със завърналия се от Ш. И. - бащата на отв. М. И.,
и му казал за дадената на сина му назаем сума от 2 000 лв., а последният му
отговорил, че както парите били взети от М., така М. щял да ги върне.
Първоначално ответникът обещавал, че ще върне сумата в кратък срок, но
впоследствие спрял да отговаря на обажданията на ищеца и на свидетеля Й..
Разпитани са и свидетелите И. М. (баща на ответника) и Ф.М. (брат на
ответника), които твърдят, че ищецът не е давал в заем на ответника на
посочената в ИМ дата процесна сума.
От показанията на всички свидетели, както и от обясненията на
страните по реда на чл.176 ГПК се установява, че между ищеца и бащата на
ответника били налице дългогодишни колегиални и приятелски
взаимоотношения, като те си помагали във връзка с дейността на
притежаваните от тях транспортни фирми. Също така, нито един от
свидетелите не сочи да е бил очевидец на предаване/приемане на парична
сума в размер на 2 000лв., предадена на процесната дата от ищеца на
ответника, като досежно тези обстоятелства всеки един от тях сочи в
показанията си разказаното им от страните.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
12.01.2023 г. от сметката на „Г.“ **** (собственост на ищеца, съгл. направена
служебна справка в интернет страницата на ТР към АВ), е била изтеглена
4
сумата от 700 лв.
От приложените по делото справка за извършени плащания, преведени
по сметка на НАП и погасени задължения с тях за период от 01.01.2023 г. -
31.01.2023 г. на името на И. М. М., ЕГН **********, изд. от ТД на НАП П.,
офис К. (на стр. 53-55) и от справка за задълженията и плащанията към дата
29.01.2025 г. на името на ** „М..“, ЕИК **********, също изд. от ТД на НАП
П., офис К. (на стр. 82-84), е видно, че на процесната дата - 12.01.2023 г. по
сметка на НАП е постъпила сумата в общ размер на 755,09 лв. (136,20 лв. +
217,65 лв. + 322,25 лв. + 78,99 лв.), с която сума били погасени публични
задължения, дължими за периода 30.12.2022 г. - 12.01.2023 г., като това е
отразено по идентичен начин по партидата на бащата на ответника - И. М. М.
и в качеството му на физическо лице и като едноличен търговец.
При така установеното по делото, от правна страна съдът намира
следното:
Съдът е сезиран със спор по чл.422 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е неформален,
реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните
последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази
сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
В казуса действително се установява тегленето на процесната дата на
сума в размер на 700лв., но от сметка на „Г.” ****, а не от сметка на ищеца -
като физическо лице, при твърдения за сключен договор за заем с физическото
лице Ю. С. Й..
На следващо място, приобщените по делото писмени доказателства не
установяват твърденията на ищеца, че процесната сума от 2 000лв. е била
предадена, съответно получена от ответника в заем, за изплащане на публични
5
задължения на „М. ” ****. Датата 12.01.2023 г., отбелязана в справката от
НАП като „вальор погасена сума за задължения“ на ** „М.” установява само
погасени задължения на посочения едноличен търговец, което обстоятелство е
ирелевантно за спора, очертан с наведените в ИМ твърдения, а именно – че
дадената от ищеца сума трябвало да послужи за погасявания на публични
задължения на „М.” ****, свързани с участие на това дружество в конкурс за
обществена поръчка - обществен превоз на пътници обявен от О..
При тези фактически констатации настоящият съдебен състав намира
предявените искове за неоснователни като недоказани. Не се установява на
процесната дата ищецът Ю. С. Й. и ответникът М. И. И. да са сключили
неформален договор за заем за сумата в размер на 2 000лв., която да послужи
за погасяване на публични задължения на „М. ” ****, свързани с участие на
това дружество в конкурс за обществена поръчка - обществен превоз на
пътници обявен от О.; не се установява на 12.01.2023г. ищецът да е предал на
ответника сумата в размер на 2 000лв.; не се установява ответникът да е поел
задължение за връщане на процесната сума.
Като е достигнал до различни изводи, първоинстанционният съд е
постановил неправилен съдебен акт в частта му, с която е приел, че искът за
главница е доказан до размера на 700лв., и съответно го е уважил в този
размер; както и в частта, с която е уважен акцесорния иска за мораторна лихва
за сумата в размер на 6,44 лв.
Или, в обобщение, въззивната жалба на М. И. И. се явява основателна,
а въззивната жалба на Ю. С. Й. се явява неоснователна.
Следва поради изложеното първоинстанционното решение да бъде
отменено в частта му, с която е признато за установено по отношение на Ю. С.
Й. от гр. К., че М. И. И. от с. С., общ. К., № **, му дължи сумата в размер на
700 лв. - главница, представляваща невърнат паричен заем, даден на
12.01.2023 г. по устен договор за заем; лихва за забавено плащане в размер на
6,44 лв. за периода от 09.04.2024 г. до 01.05.2024 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.05.2024г. до окончателното й плащане; както
и в частта, с която М. И. И. е осъден да заплати на Ю. С. Й. сума от 219.33 лв.,
представляваща разноски, направени в първоинстанционното производство, и
сума в размер на 171.14 лв., сторени разноски в заповедното производство.
Вместо това, следва тези искове да бъдат отхвърлени.
6
При този изход на делото в полза на М. И. И. се следват деловодни
разноски в размер на 302,52лв. за първоинстанционното производство
/разликата между сторените реално в размер на 1 000лв. за адвокатско
възнаграждение и присъдените с първоинстанционното решение такива в
размер на 697,48лв./, и в размер на 350лв. за адвокатско възнаграждение /л.47/
и 50лв. за ДТ за въззивното производство /л.11/ – общо 400лв., и същите
следва да се възложат в тежест на Ю. С. Й..
С оглед цената на исковете решението на въззивния съд е окончателно.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 81/05.03.2025г., постановено по гр. д. №
1219/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали в частта му, с която е
признато за установено по отношение на Ю. С. Й. от гр. К., че М. И. И. от с.
С., общ. К., № **, му дължи сумата в размер на 700 лв. - главница,
представляваща невърнат паричен заем, даден на 12.01.2023 г. по устен
договор за заем; лихва за забавено плащане в размер на 6,44 лв. за периода от
09.04.2024 г. до 01.05.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.05.2024г. до окончателното й плащане; както и в частта, с която
М. И. И. е осъден да заплати на Ю. С. Й. сумата от 219.33 лв., представляваща
разноски, направени в първоинстанционното производство, и сума в размер на
171.14 лв., сторени разноски в заповедното производство, вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. К.,
ул. “К.” № **, вх. „*“, ет. *, ап. **, иск да бъде установено, че М. И. И., ЕГН
**********, с адрес: общ. К., с. С. № **, му дължи сумата в размер на 700 лв.
- главница, представляваща невърнат паричен заем, даден на 12.01.2023 г. по
устен договор за заем; лихва за забавено плащане в размер на 6,44 лв. за
периода от 09.04.2024 г. до 01.05.2024 г.; ведно със законната лихва върху
главницата от 700лв., считано от 02.05.2024г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Ю. С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. “К.” № **, вх.
„*“, ет. *, ап. **, да заплати на М. И. И., ЕГН **********, с адрес: общ. К., с.
С. № **, деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер
7
на 302,52лв., и за въззивното производство, в размер на 400лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8