Решение по дело №79/2011 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 43
Дата: 1 юни 2011 г. (в сила от 11 октомври 2011 г.)
Съдия: Валентина Иванова
Дело: 20115630200079
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

           01.06.2011год.,  град Харманли

 

 

       В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

         Харманлийският районен съд

         на четвърти април две хиляди и единадесета  година

         в публичното заседание в следния  състав:

 

 

 

                                               СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

                                                                            

Секретар: К.К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията НАХД  № 79  по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН.

                Обжалвано е Наказателно постановление № 45-0000143 от  16.02.2011год. на Началник на Областен отдел  „КД-ДАИ” -гр.Хасково, с което на  М.И.Ю., ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 1300 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

      Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, тъй като счита, че същото е незаконосъобразно и необосновано, постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание  поддържа жалбата по изложените съображения.

Ответникът по жалбата не изпраща представител.

Районна прокуратура–Харманли не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

       Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

       При извършена съвместна проверка от органите на Областен отдел „КД-ДАИ” и Полицейско управление-Симеоновград на 25.01.2011г. в гр.Симеоновград, на изхода за гр.Гълъбово, на разклона за гр.Гълъбово и с.Троян, е установено, че жалбоподателят, като водач, извършва превоз срещу заплащане /обществен/ на пътниците Е  А , ЕГН **********,***, А Ю , ЕГН **********,***, И Н , ЕГН **********,***, Х  И , ЕГН **********,***, М  М , роден на ***г***, И  А , роден на ***г***, И  И , роден на ***г***, Д  Д , роден на ***г., с лек автомобил марка „Фолксваген Транспортер” с рег. № РВ  , собственост на Д. С  Ю , ЕГН **********,***, без лиценз за обществен превоз на пътници или лиценз на общността. Посоченото нарушение е квалифицирано като такова по чл.6, ал.1, изр.1, предл. 1 от Закона за автомобилните превози. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и същият му е връчен, след като е подписал акта. Той е направил възражения по акта, като е посочил, че върши работа на собственика на колата от два дни, както и че директорката на училището ги е накарала да ги извозват до село Тянево. Възоснова на акта за административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление. В него е описано същото нарушение, като му е дадена същата правна квалификация. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.02.2011г.

            Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.В.В. /лицето, съставило акта/  и св. П.М. /свидетел по акта и при извършване на проверката и установяване на нарушението/. И двамата свидетели потвърждават изнесеното в АУАН и НП. Горната фактическа обстановка се потвърждава изцяло и от приетите по делото писмени доказателства, представени с административната преписка.

         Свидетелите С  Ж , Д. Ю  и Т М. дават показания, че водачът на автомобила не е имал никаква уговорка с родителите на децата, нито е събирал пари от същите. Той само е сменил в този ден собственика на микробуса, който е извършвал лична услуга на учениците и техните родители, които плащали само цената на горивото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на жалбата:

 Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл.59, ал.2, пр.1 от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна. Съдът счита че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което от своя страна да е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Според настоящият състав съвсем точно в АУАН и НП е описано извършеното и констатирано от контролните органи нарушение, както и обстоятелствата, при които то е извършено. Правилно в АУАН и НП са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. Всичко това води до извода, че са спазени разпоредбите на ЗАНН по отношение на АУАН и НП.

Що се касае до описаното в АУАН и НП нарушение съдът счита, че същото е извършено от жалбоподателя. Последното се доказва изцяло от показанията на двамата свидетели, разпитани по делото, които съдът изцяло кредитира, като еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства. По безспорен начин се установи, че на посочената в АУАН дата жалбоподателят е извършвал превоз на пътници /ученици/ от едно населено място до друго, както и че това той е извършил, без да притежава лиценз за такава дейност на територията на Република България. Особено съществено е да се посочи, че дори самият жалбоподател не отрича извършеното, а само обяснява, че „вършел работа на собственика от два дни”. Съдът обаче намира, че причината, поради която е допуснал нарушението, е правно ирелевантна.   

Правилно административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана на основание чл.93, ал.1, изр.1, предл.1 от Закона за автомобилните превози. Наказва се с глоба от 500 лв. до 1 500 лв. /в редакцията към момента на извършване на нарушението -ДВ, бр.11 от 2002 год./ водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Впоследствие, след извършване на административното нарушение от страна на жалбоподателя, е последвало изменение на чл.93 от Закона за автомобилните превози. На практика горното нарушение при новата редакция на чл.93 от посочения закон следва да се санкционира с глоба от 1 500лв. при първо нарушение, което не е по-благоприятно за дееца. 

При определяне размера наказанието обаче, наказващият орган не се е съобразил с тежестта на нарушението, личността на нарушителя, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, каквото изискване поставя чл.27, ал.2 от ЗАНН. Административно-наказващият орган не е събрал данни за всичко това. Ето защо, съдът намира, че необосновано и незаконосъобразно наказанието е наложено над средния предвиден размер. С оглед изложеното, размерът на „глобата” следва да се намали до минималния размер от 500 лв.

 

         Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

     

         ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 45-0000143  от  16.02.2011 год. на Началник на Областен отдел „КД-ДАИ” - гр.Хасково, с което на М.И.Ю., ЕГН **********,***, е наложена „глоба” в размер на 1300 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, като НАМАЛЯВА размера на наложена глоба на 500 лева.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                 СЪДИЯ :