Р А З П О Р Е Ж Д А
Н Е № 12422
7.7.2020г., гр. Пловдив
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ- районен съдия при Пловдивски районен съд, като съдия-докладчик по АНД № 3929/2020
г. по описа на ПРС, І н.с., след като се
запознах с материалите по делото, намирам, че не са налице основания за
насрочване на делото в открито заседание.
Съгласно изричната разпоредба на
чл. 377, ал.1 НПК условие за насрочване на делото по реда на глава 28 НПК е в
конкретния случай да съществува възможност за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност, тоест да са налице положителните материално-правни
предпоставки визирани в чл. 78а, ал.1 НК и да отсъстват пречките по смисъла на
чл. 78а, ал.7 НК.
Доколкото в производствата образувани по мотивирано постановление на
районна прокуратура разпоредително
заседание не се провежда, то преценката за наличие на условията за насрочване
на делото в открито съдебно заседание по реда на глава 28 НПК следва да се
извърши в разпоредително заседание от съдията докладчик. Аргумент в тази насока
е и посоченият в чл. 377, ал.2 НПК акт, с който се произнася съда- разпореждане, а е ноторно
известно, че разпореждания се издават от съдията-докладчик в закрито заседание.
Видно от текста на чл. 78а, ал.1 НК материално правните предпоставки за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност са:
-
за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години
или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет
години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо
-
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван друг
път от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК
-
причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Съгласно трайната съдебна
практика предпоставките по чл. 78а, ал.1 НК са кумулативни и преценката за тях
се прави към момента на извършване на деянието, а не към момента на
постановяване на съдебния акт. Така изрично Решение № 499 от 28.06.2004 г. по н. д. №
79/2004 г., II н. о. на ВКС, Решение № 27 от 19.02.2003 г. по н. д. № 654/2002
г., I н. о. на ВКС
Видно от събраните по делото
доказателства тези предпоставки са налице.
Не така стоят нещата обаче
досежно отрицателните предпоставки по смисъла на чл. 78а, ал.7 НК.
Съгласно изричната норма на чл.
78а, ал.7 НК института на освобождаване от наказателна отговорност е неприложим при „множество от
престъпления“.
Според задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010
г., ОСНК ограничението „при множество от престъпления“ поставя пречка за
приложение на института на чл. 78а НК, когато са извършени две или повече
престъпления в условията на идеална или
реална съвкупност по смисъла на чл. 23 и чл. 25 НК, но не и при
продължавано престъпление по чл. 26 НК.
Тези задължителни указания са доразвити
с трайната практика на ВКС, последваща
издаването на тълкувателното решение, в която се приемат следните принципни
положения:
-
налице е пречка за приложение на чл. 78а НК, ако обвинението за множество
от престъпления е повдигнато в рамките на едно производство и деецът е признат
за виновен по всички от тях
-
не е налице пречка за приложение на чл. 78а НК, ако са налице и
останалите предпоставки за това, ако обвинението
за множество от престъпления е повдигнато в рамките на едно производство и
деецът е признат за виновен само по едно от деянията, а за останалите е
оправдан. В този случай доколкото съдът признава, че деецът е извършил само
едно съставомерно деяние, то няма пречка за него да бъде освободен от
наказателна отговорност.
-
не е налице пречка за приложение на чл. 78а НК, ако са налице и
останалите предпоставки за това, ако
обвинението за множество от престъпления е повдигнато в рамките на различни производства (образувани са две
самостоятелни НОХД по два отделни обвинителни акта или две отделни АНД по две
самостоятелни мотивирани постановления или едно НОХД и едно АНД ), в случай, че
нито едно от производствата не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. До постановяване на окончателен съдебен акт
по всяко едно от самостоятелните производства деецът се ползва с презумпцията
за невиновност, поради което и паралелното им протичане не се явява пречка за
приложение на чл. 78а НК по всяко едно от тях. Това положение е важимо обаче
само до влизане в сила на осъдителен съдебен акт по някое от самостоятелните
производства.
-
налице е пречка за приложение на
чл. 78а НК, ако обвинението за множество от
престъпления (извършени при условията
на реална или идеална съвкупност) е повдигнато в рамките на
различни производства (образувани са две самостоятелни НОХД по два
отделни обвинителни акта или две отделни АНД по две самостоятелни мотивирани
постановления или
едно НОХД и едно АНД), ако по едно от
делата е налице влязъл в сила осъдителен съдебен акт или акт, с който дееца е освободен от наказателна
отговорност по 78а НК. В този случай извършването на деянието, предмет
на приключилото производство се счита за установено с влязъл в сила съдебен
акт. Ако съдът по висящото дело
също намери дееца за виновен в извършване на деянието, предмет на това висящо
дело за него съществува забраната по
чл. 78а, ал.7 НК, доколкото двете деяния се явяват извършени в условията на съвкупност. В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика, ако две деяния са извършени в условията на
съвкупност и са разглеждани в отделни производства е без каквото и да било значение кое деяние е извършено първо
и за кое от деянията производството е
приключило по-напред. Единственото релевантно обстоятелство е, че те са
извършени в условията на съвкупност, поради което и забраната за приложение на чл. 78а НК намира приложение и спрямо
двете деяния. В зависимост от конкретното развитие на двете
производства приложението на забраната следва да бъде осигурено със средствата
на инстанционния контрол или по реда на възобновяването.
Така изрично Решение № 493/ 13 февруари 2015г., първо наказателно
отделение, н.д. № 1574 по описа за 2014 г. на ВКС, Решение № 406/29 декември 2014 г., първо наказателно
отделение, нд № 1340 по описа за 2014 г. на ВКС, Решение №178/28.05.2015 по
дело №538/2015 на ВКС, Решение № 124/14.04.2015 година, Второ наказателно
отделение, наказателно дело под №
225/2015 година на ВКС, Решение № 53 от 23.03.2016 г. по н. д. № 213 / 2016 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №212/24.10.2018 по
дело №848/2018 на ВКС.
В този изричен смисъл е и
трайната практика на окръжен и апелативен съд-Пловдив- Решение № 177 от
16.06.2016 г. по ВНОХД № 1042/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение от 09.07.2018 г. по ВНОХД № 1157/2018
г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 85 от 26.03.2018 г. по ВНОХД № 97/2018
г. на Апелативен съд – Пловдив
Особено внимание заслужава и Определение
от 15.8.2019г. по Наказателно дело 1545/2019 на Окръжен съд – Пловдив, произнесено по дело с напълно идентична съдимост на
дееца, в което изрично е направено разграничението, че предпоставките
по 78а, ал.1 НК действително се преценяват към момента на извършване на деянието, докато за преценката за наличие на
пречката по смисъла на чл. 78а, ал.7 НК „множество от престъпления“ е напълно достатъчно двете деяния да са в
съвкупност, като за едното
деяние делото да е приключило с влязъл в сила осъдителен акт. В този
случай по висящото производство не може да се приложи чл. 78а НК, независимо кое от деянията е извършено
първо.
В конкретния случай е налице
именно обсъжданата хипотеза. По настоящото дело е повдигнато обвинение за
продължавано престъпление извършено в периода 09.05.2017г. до 29.11.2018г. Видно от справката за
съдимост на обвиняемия Б.Т.М. същия е осъден по НОХД 469/2019 със споразумение
в сила от 4.7.2019г. на лишаване от свобода за деяние извършено 11.03.2019г.
Видно е, че деянията предмет на настоящото дело и на НОХД 469/2019 са извършени
преди за което и да било от тях да има влязла в сила присъда, тоест явяват се извършени в съвкупност и за деянието
предмет на настоящото дело важи забраната по чл. 78а НК.
От гореизложеното следва, че по
настоящото дело чл. 78а НК е неприложим, поради което и делото не може да бъде внесено в съда с мотивирано постановление,
а това е следвало да се случи със обвинителен или споразумение, съобразно
волята на страните.
По изложените съображения на
основание чл. 377, ал.1, предл.1 НПК
делото следва да се върне на прокурора.
Само за пълнота на изложението,
доколкото делото така и така се връща на досъдебна фаза следва да се предложи
на прокурора по своя собствена инициатива да осмисли правните параметри на повдигнатото обвинение, като съобрази
трайно установените в теорията и съдебната практика разлики между неистинския и преправения документ, като
предмет на престъплението по чл. 309 НК.
Изцяло само за процесуална
прецизност следва да се посочи, без разбира се това да съставлява съществено
процесуално нарушение, че при формулиране на окончателното обвинение с оглед
максимална яснота и гарантиране правото на защита на наказаното лице,
прокурорът би могъл да посочи индивидуализирайки всяко едно от инкриминираните
удостоверения освен от коя дата е и за
кои МПС се отнася, доколкото на някои от датите, за които е повдигнато
обвинение са издавани по няколко удостоверения.
Ето защо
Р А З П О Р Е Ж Д А
М :
ПРЕКРАТЯВАМ
на основание чл. 377, ал.1, предл 1 НПК съдебното производство по АНД № 3929/2020
г. по описа на ПРС, І н.с.
ВРЪЩАМ ДЕЛОТО на Районна прокуратура Пловдив за процедиране съобразно указанията дадени
в мотивната част.
Разпореждането подлежи на
обжалване и протест ПОС по реда на гл. 22 от НПК в 7-дневен срок от
получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.