Решение по дело №4152/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 11
Дата: 8 януари 2023 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20222120204152
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Бургас, 08.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120204152 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Г. Б. Б., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 257/19.09.2022 г., издадено от министър на земеделието на
Република България, с което за нарушение на чл. 2, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от Закона за
опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане
на ЗОЗЗ, и на основание чл. 44, ал. 2, вр. чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 500 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. ... от ВАК,
която моли за отмяна на НП. По делото са представени и писмени бележки.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява юк. Ж. ...,
която моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
През 2012 г., със съставяне на нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
придобити по давностно владение, .... бил признат за собственик на следните недвижими
имоти: еднофамилна жилищна сграда с № 07079.2.2069.1, с площ от 118 кв.м.; сграда с №
07079.2.2069.2, с площ от 125 кв.м., с предназначение за хангар, депо, гараж; и
1
селскостопанска сграда с № 07079.2.2069.3, с площ от 41 кв.м., разположени в поземлен
имот с № 07079.2.2069. Самите сгради били изградени преди 1980 г. (видно и от посоченото
в самото НП, позовавайки се на Удостоверение № 28/11.10.2012 г.).
През същата година ....стартирал процедура за закупуване на земеделската земя,
върху която били построени сградите, които той придобил по давностно владение. През
2020 г. Б... починал, оставайки двама наследници - син Г. Б. и дъщеря ....а, като процедурата
все още не била приключила.
На 16.05.2022 г. била извършена проверка на място, като св. Т. Д. -служител в ОД
„Земеделие“ - Бургас, констатирала, че в поземлен имот с № 07079.2.2844 има построени
масивна складова сграда за съхранение на пчелен инвентар, с приблизителна площ от 120
кв.м., и ламаринен склад с площ от около 130 кв.м.; в поземлен имот с № 07079.2.2843 има
построени масивна сграда с приблизителна площ от 45 кв. м. и дървена постройка с площ от
около 40 кв. м., беседка за отдих и бетонирана входна част пред масивна сграда.
На 08.07.2022 г. св. Т. Д. съставила на Г. Б. АУАН за това, че на 16.05.2022 г.
използвал земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на
предназначението, като е построен обект на масивна складова сграда за съхранение на
пчелен инвентар с площ около 120 кв.м. и ламаринен склад с площ около 130 кв.м., в
държавен земеделски имот с нов № 07079.2.2844, с площ от 5623 кв.м. Актосъставителят
приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 2, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ, и
чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ, доколкото наличието на сгради в земеделска земя, без да
е променено предназначението й, означавало, че собствениците на тези сгради „използват“
земеделската земя за неземеделски нужди в нарушение на закона.
На 19.09.2022 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН също е
съставен от компетентно лице. В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на постановлението на
формални основания.
Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на НП, тъй като не се
установява по безспорен начин извършването на твърдяното нарушение от страна на
2
жалбоподателя.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 41, ал. 1, т. 2 от
ЗОЗЗ, за това, че е използвал земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за
промяна на предназначението й. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установи по безспорен начин, че този извод е направен въз основа на обстоятелството, че
жалбоподателят е наследник по закон на ...., който преди 1980 г. е построил сградите в
имота. Прието е, че след като към момента на проверката сградите все още съществуват, то
те се ползват от наследниците на .., сред които е и жалбоподателя. По делото обаче не се
събраха доказателства, че именно жалбоподателят, на въпросната дата, е използвал
земеделската земя за неземеделски нужди. Изпълнителното деяние на нарушението по чл.
41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ се изразява във фактическо /реално/ използване, т.е. трябва да има
някакви активни действия от страна на Г. Б. по експлоатация на имота /земята или
постройките/, а такива действия от жалбоподателя не се установиха.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита /л. 13/, съгласно който
заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. В полза на жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 400 лв., която да се заплати от АНО.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 257/19.09.2022 г., издадено от министъра
на земеделието на Република България, с което на жалбоподателя Г. Б. Б. е наложена глоба в
размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Министерството на земеделието да заплати на жалбоподателя Г. Б. Б.,
ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3