Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.08.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през двехиляди и дванадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Д.З. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1622 по описа за 2009 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск от Й.В.Р. срещу Ц.И.А. и Р.Г.А. и К.Р.Д. за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Константин Доганов"
№ 27, представляващ апартамент № 7 на втория жилищен етаж, ведно с избено
помещение № 7 и принадлежащите ид. ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху УПИ № І-11 кв. 163 по плана на 11-ти
подрайон, основан на твърдение за придобиване на
собствеността чрез договор за продажба с НА № 101, т. VІ,
рег. № 9082, дело № 1005 по описа за 2006 г. на ВН № 192
по чл. 108 ЗС.
Ответниците оспорват иска. Предявяват възражение, че са придобили
правото на собственост върху имота чрез договор за продажба с
НА № 175, т. І, рег. № 5114, дело № 161 по описа за 2009
г. на ВН № 363.
Ищцата още в исковата молба е предявила реплика за
нищожност на този договор, основана на твърдение за липса на съгласие.
Ответниците признават, че упражняват владение върху
жилището.
По същество страните поддържат становищата.
Претендират разноски. Представят писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.
Установяването на обстоятелството, че не ищцата, а трето
неизвестно лице, се е явило при нотариуса и е подписало вместо ищцата
нотариалния акт, не е нищо друго, освен установяване на престъпно
обстоятелство.
Въпреки това определение № 116, постановено на 15.02.2012
г. по ч. гр. д. № 5 по описа за 2012 г. на ВКС РБ, ІІІ г. о. е задължително за
съда.
Не е налице пречка по движението.
По същество:
От представения заверен препис (л. 8) се установява, че
на 20.10.2006 г. е сключен договор с НА № 101, т. VІ, рег. № 9082, дело № 1005
по описа за 2006 г. на ВН № 192, чрез който ищцата е следвало да придобие
правото на собственост върху процесното жилище. Договорът е действителен и не е
оспорен.
Съдът приема, че ищцата е придобила собствеността.
От представения заверен препис (л. 9) се установява, че
на 28.05.2009 г. е сключен договор с НА № 175, т. І, рег. № 5114, дело № 161 по
описа за 2009 г. на ВН № 363 между ищцата и ответниците за продажба на
процесното жилище.
По репликата за нищожност:
Репликата е основана на твърдения, че не ищцата, а трето
неизвестно лице, се е явило при нотариуса и е подписало вместо ищцата
нотариалния акт.
В практиката се приема, че тези твърдения следва да бъдат
квалифицирани като липса на съгласие. В доктрината съзнавана липса на съгласие
има в хипотезите на мислена уговорка, учебен пример, шега, насилие и др.,
всички без практическо значение. Хипотезата, която ищцата твърди, не е
обсъждана в доктрината, въпреки че при нея липсата на съгласие е очевидна, а
практическото й значение е голямо (Тасев, С. Гражданско право. Обща част. 2007,
с. 213). Това е така именно защото фактите от тази хипотеза са елементи от
състава на престъпление.
В заключението си вещите лица Е.А. (л. 209) и М.З. (л.
325) приемат, че ищцата е подписала акта.
В заключението си вещите лица Д.Н., П.Т. и Ю.М. (л. 738)
приемат, че ищцата не е написала трите си имена под подписа в акта.
И трите заключения са дадени обективно и компетентно, а
обясненията, дадени от вещите лица в с. з., са убедителни.
При преценката на заключенията на вещите лица следва да
се има предвид използваният сравнителен материал.
Заключението на тричленната експертиза е основано само на
сравнение между трите имена с оспорено авторство и ръкописни текстове в
заявления за издаване на документи за самоличност от 17.09.2009 г. и от 2010 г.
и изпълнени от ищцата пред вещи лица и само подписите в декларацията от
14.07.2009 г. и в заявленията за издаване на документи за самоличност от 2000
г. и от 2005 г.
Поради предприето оспорване от ищцата, са отхвърлени като
сравнителен материал всички документи, съдържащи ръкописен текст, съставени
преди процесната сделка.
Ищцата е оспорила (молба от 04.04.2011 г. на л. 397 от
делото) авторството на ръкописния текст в заявленията за издаване на документ
за самоличност от 2000 г. и от 2005 г. (двете приложени в плик към корица).
И към двата момента на подаване на заявленията е действал
чл. 11, ал. 8 ПИБДС, според който при получаване на документа за самоличност
лицето-заявител попълва собственоръчно имената си.
лист втори от решение от 06.08.2012 г. по гр. д. №
1622/09 ВОС
Законосъобразността на
административната дейност, вкл. по приемане на заявленията следва да се
предполага (изрично мотиви към ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на
ОСГК ВС; така Ташев, Р. Обща теория на
правото. Основни правни понятия.
С.: Сиби, 2004, с. 210).
Ищцата е оспорила авторството на подписа върху пълномощно
от 13.08.2008 г. (л. 112) с молба от 04.01.2011 г. на л. 301 от делото.
Подписът е бил нотариално заверен т.е. авторството е официално удостоверено
(рег. № 7019/13.08.2008 г. ВН № 011).
Ищцата е оспорила авторството на подписа върху пълномощно
от 09.02.2009 г. (л. 113) с молба от 04.01.2011 г. на л. 301 от делото. Този
подпис и почеркът са били нотариално заверени (рег. № 1022/09.02.2009 г. ВН №
149).
Ищцата е оспорила авторството на подписа върху адвокатско
пълномощно от 09.02.2009 г. (л. 6) с молба от 19.01.2010 г. на л. 104 от
делото.
Чрез прости оспорвания от ищцата от сравнителния материал
са изключени всички образци на ръкописен текст отпреди 2009 г.
Използваният сравнителен материал за ръкописен текст е от
периода след сключването на процесната сделка и има много ниска идентификационна
стойност. Той следва да се преценява като съставен с оглед на процеса.
Поради това, макар и компетентно дадено, заключението на
тричленната експертиза не може да послужи като основа за извод за оспореното
авторство.
Последователните оспорвания на ръкописните текстове, за
които по силата на официални удостоверявания на документите, следва да се
предполага, че са написани от ищцата, води до извод, че ищцата е създала пречки
за събиране на допуснатото доказателство. Следва да бъде приложен чл. 161 ГПК.
В показанията си свидетелите: нотариусът Светлана Димова
и служителят в нотариалната кантора Дарина Стоянова сочат, че именно ищцата се
е явила на 28.05.2009 г. и е подписала акта.
Предвид гореизложеното съдът приема, че ищцата се е явила
и е подписала акта.
Ответниците, въпреки задължението да обосноват причина,
поради която ищцата е опитала да се отклони от подписа си (определение от
03.12.2010 г., л. 291), не са сторили това (отговор на л. 299).
Не би могло да се приеме, че ищцата е сторила това, за
да запази разликата между привидната и действителната цена, т.к. ответниците
сочат, че вписаната в акта цена е действителната (отговор на л. 75).
Съдът приема, че ищцата би могла да поиска да измени
умишлено подписа си, ако се старае да създаде привидност, че не притежава
прехвърленото жилище, за да избегне принудително изпълнение или по уговорка с
ответниците – за да увредят банка ако имотът е послужил след договора като
вещно обезпечение.
За първата хипотеза по делото няма доказателства.
Втората хипотеза съставлява измама по чл. 212 НК и въобще не може да бъде
установявана от гражданския съд.
Договорът е действителен. Ищцата е прехвърлила твърдяното
право. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищцата следва да заплати 1200 лв. на ответниците А. и
1200 лв. на ответника Д. – разноски за възнаграждение на адвокат. Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска,
предявен от Й.В.Р. ЕГН ********** *** срещу Ц.И.А. ЕГН ********** и Р.Г.А. ЕГН **********,*** и К.Р.Д.
ЕГН ********** *** за
предаване владението
върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.
"Константин Доганов" № 27 /двадесет
и седем/, представляващ апартамент № 7 /седем/ на втори жилищен етаж,
със застроена площ от 63.22 /шестдесет и три цяло и двадесет и две стотни/ кв. м, състоящ се от входно антре,
дневна, кухня, спалня, баня-тоалетна, балкон, лоджия, при граници: ул.
"Константин Доганов",
УПИ № II-12 /втори-дванадесет/, вътрешен
двор, стълбищна площадка, стълбище и апартамент № 6, заедно с принадлежащото
избено помещение № 7 /седем/, с полезна площ от 2.60 /две
цяло и шестдесет стотни/ кв. м, при граници: избен коридор, изба № 6, ул. "Константин Доганов", УПИ №
II-12 /втори-дванадесет/ и изба
№ 8, както и припадащите му се 4.8332 /четири
цяло и осем хиляди
триста и тридесет и две десетохилядни/ процента идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 6.44 /шест
цяло четиридесет и четири стотни/ кв. м от
общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворно
място, съставляващо УПИ І-11 /първи-единадесети/,
в квартал 163 /сто шестдесет и три/ по плана на
11 /единадесети/ подрайон на гр. Варна, основан на твърдение за придобиване на собствеността
чрез договор за продажба с НА № 101, т. VІ, рег. № 9082, дело № 1005 по
описа за 2006 г. на ВН № 192, вписан в Службата по вписванията
с вх. № 27693/20.10.2006 г. под № 52, том LХХХІХ, дело № 21090/06 г., на основание чл. 108 ЗС
ОСЪЖДА Й.В.Р. да заплати 1200 /хиляда и двеста/ лв. общо на Ц.И.А. и Р.Г.А. и 1200 /хиляда
и двеста/ лв. на К.Р.Д. с. ЕГН, с. а., двете суми представляващи
сторените по делото разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на
страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: