Присъда по дело №28/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 17
Дата: 10 май 2022 г.
Съдия: Александър Иванов
Дело: 20224500200028
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Русе, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Иванов
СъдебниМиглена Русанова Д.

заседатели:Румен П. П.
при участието на секретаря Ева Д.
и прокурора Р. Вл. Гр.
като разгледа докладваното от Александър Иванов Наказателно дело от общ
характер № 20224500200028 по описа за 2022 година
ПРИЗНАВА подсъдимия ПЛ. В. Н., роден на *** в гр.Борово, обл. Русе,
живущ в гр.Русе, със средно образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН:
**********, за
ВИНОВЕН в това, че на 28.09.2020г., на път III-2302,
км.10+100 Семерджиево - Ветово, в землището на село Семерджиево,
общ.Ветово, обл.Русе, при управление на моторно превозно средство -
товарен автомобил «Пежо» Партнер с регистрационен номер *** нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“ – като водач на товарен автомобил «Пежо» Партнер с
регистрационен номер *** не контролирал уредите за управление на
автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на ЛГ П., ЕГН:
********** от гр.Бургас, настъпила на 15.10.2020год., поради което и на
основание чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 и чл.58а, ал.1 от НК, го
ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
изтърпяването на което наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК, отлага за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
1

На основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК,
лишава подс.ПЛ. В. Н., от право да управлява моторно превозно средство за
срок от ДВЕ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия ПЛ. В. Н. с горната самоличност, да
заплати направените по делото разноски на досъдебното производство –
1271, 42 (хиляда двеста седемдесет и един лева и четиридесет и две
стотинки) - в полза на ОД на МВР – Русе и 888, 77 лева (осемстотин
осемдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки) – в полза на НИК по
сметка на МВР.

ОСЪЖДА подсъдимия ПЛ. В. Н. с горната самоличност, да
заплати на частния обвинител С. АНГ. П., ЕГН: **********, разноските
направени в наказателното производство за повереници (адв.С. и адв.Х.) –
5000 лева (пет хиляди лева).

ОСЪЖДА подсъдимия ПЛ. В. Н. с горната самоличност, да
заплати на частния обвинител С. Г. К., ЕГН: **********, разноските
направени в наказателното производство за повереник (адв.С.) – 1500 лева
(хиляда и петстотин лева).


Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок
от днес пред Апелативен съд – Велико Търново.




Окръжен съдия:

2




Съдебни заседатели:







ПРИСЪДИ:
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви на присъда N 17 / 09.05.2022г. по НОХД N 28 / 2022год. по описа на
Окръжен съд - Русе.
Окръжна прокуратура - Русе е обвинила ПЛ. В. Н. в това, че на
28.09.2020г., на път III-2302, км.10+100 Семерджиево-Ветово, в землището на
с. Семерджиево, общ. Ветово, обл. Русе, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил «Пежо» Партнер с регистрационен номер ***
нарушил правилата за движение по пътищата:
Чл. 20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват – като водач на товарен
автомобил «Пежо» Партнер с регистрационен номер *** не контролирал
уредите за управление на автомобила и по непредпазливост причинил
смъртта на ЛГ П., ЕГН ********** от гр.Бургас, настъпила на 15.10.2020год.
- престъпление по чл.343, ал. 1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Поверениците на частния обвинител С. А. П. (адв.А.С. и адв.И.Х.),
както и самият частен обвинител поддържат обвинението. Конкретно адв.С.
пледира да се отчете превес на отегчаващите вината обстоятелства и след
съответната редукция на размера на наказанието лишаване от свобода,
същото да бъде наложено в размер на три години, изтърпяването на което
наказание да бъде отложено за подходящ изпитателен срок по реда на чл.66,
ал.1 от НК /предлага се срока да е четири години/. По отношение на
отегчаващите вината обстоятелства /извън наведените от прокурора/
акцентира на неоказването на помощ на пострадалия, както и наличните
предходни нарушения по ЗДвП. Конкретно адв.Х. пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода, за което да се постанови ефективно
изтърпяване, като развива съответни съображения за последното.
Алтернативно – пледира в случай на отлагане изтърпяването на наказание
лишаване от свобода с приложение на чл.66, ал.1 от НК да се постанови
изтърпяване на една от пробационните мерки в изпитателния срок, по реда на
чл.67, ал.3 от НК. Относно размера на наказанието лишаване от право да се
управлява МПС се предлага да е съобразено по размер с размера на
наказанието лишаване от свобода /в аспекта, че не е допустимо да бъде в по -
малък такъв от съответно определения/, съответно да е равен на същия.
Освен това, по време на пренията адв.Х. излага и частично теза за
настъпване на произшествието, отнасяща се до невизирано в и необхванато от
обстоятелствата на обвинението, поведение на св.И Н.а – различно от
въведеното според обстоятелствената част на обвинителния акт, в това число
в психологичен аспект. Внушава се чрез обикновена декларация,
включително и умишлено нейно поведение като пътник в автомобила, което
да е допринесло за настъпване на произшествието. По - долу съдът е изложил
правна оценка на тази част от пренията на този повереник.

Повереника на частия обвинител С. Г. К. (адв.А.С.), както и самия
1
частен обвинител поддържат обвинението и излагат искане за изход на
делото по същество, идентично на вече посоченото.

Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание. Пледира
за определяне на наказание лишаване от свобода с приложение на чл.58а, ал.1
от НК, като след съответната редукция на размера на наказанието лишаване
от свобода, същото да бъде наложено в размер на една година и четири
месеца, изтърпяването на което наказание да бъде отложено за подходящ
изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК, като се предлага да е четири
години. Също така наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок
от две години.
Защитника на подсъдимия – адв.Е.М. пледира за осъдителна
присъда, определяне на базисното наказание лишаване от свобода към
минимума на предвиденото и съответно намаляването на размера му с
приложение на чл.58а, ал.1 от НК и отлагане на неговото изтърпяване за
изпитателен срок към минимума, с приложение на чл.66, ал.1 от НК. Предлага
размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС да бъде
идентичен. Прави искане за преценка и намаляване от съда, на размера на
претендираните разноски от поверениците на частните обвинители, поради
прекомерност.
Подсъдимият ПЛ. В. Н. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК. Изразява
съжаление за случилото се, пледира за осъдителна присъда с минимални
наказания. Присъединява се към претенцията на защитника си относно размер
и начин на изтърпяване на наказанията.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и
съобразно чл.373, ал.3 от НПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подс.ПЛ. В. Н. е роден на *** в гр.Борово, обл. Русе, със средно
образование, работи, женен, неосъждан. Към процесната дата същият бил
правоспособен водач на МПС категории В, С, М, АМ и ТКТ считано от 1986г.
Като такъв бил наказван по административен ред за извършване на различни
нарушения по ЗДвП, като по отношение на него имало влезли в сила две
наказателни постановления и три фиша.
В средата на месец Септември 2020год. Л П., св. ВЧ и св. Г. Л. П. (син
на Л П.) и започнали работа по геодезическо заснемане за рехабилитация на
пътния участък – път ІІІ -2302 - Червена вода Семерджиево – Ветово -
Сеново, от км. 0+000 до км.17+855- участък с дължина 17,855км. (Дейността
им на това място била обусловена от сключен на 02.09.2020год., в гр.София,
договор между „Трансконсулт-22“ ООД – София, представлявано от инж.ВБ
като възложител и „Л енд Л Консулт“ ООД – Бургас, като изпълнител,
2
представлявано от инж. ЛГ П.. Предмет на договора бил цялостно изпълнение
по геодезическо заснемане за рехабилитация на пътен участък – път ІІІ-2302-
Червена вода Семерджиево - Ветово-Сеново, от км. 0+000 до км.17+855 -
участък с дължина 17,855км. ЛГ П. бил съдружник в „Л енд Л Консулт“ ООД
– Бургас и работел като инженер - геодезист).
На 28.09.2020год., сутринта св.ВЧ и Л П. започнали работа по
геометрична нивелация в участък от пътя между село Семерджиево и
гр.Ветово – км.8+820. Съобразно утвърдената практика и технология на
работата, св.Ч работел с дигиталния нивелир, който се позиционирал
статично на тринога в банкета на пътя, а Л П. работел с дървена лата. Около
10 часа двамата се намирали в средата на прав участък, дълъг около
1800метра, на км.10+100, от началото на разклона от пътя от с.Червена вода
към село Семерджиево при ясна видимост в двете посоки и ясно, сухо и
слънчево време. Св.ВЧ се намирал в края на пътя – вдясно по посока
гр.Ветово, измервал с геодезически нивелир надморските височини по пътя.
В същото време Л П. бил на оста на пътя на около 30 метра пред св.ВЧ в
посока гр.Ветово и тръгвал да се придвижва към левия край на пътя, посока
гр.Ветово със скорост 0,4-0,5м/сек.(1,44-1,8м/сек.).
В същото време от село Семерджиево, в посока към гр.Ветово, обл.
Русенска със скорост около 75,2км./ч се движел товарен автомобил марка
„Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № *** управляван от подсъдимия Н.. Пътят в
района бил прав участък, покрит с асфалт, с ширина 6,55м., без повреди и
неравности. Пътната настилка била суха и имало нормална видимост, над 150
метра. До подсъдимия (водач), на пасажерското място седяла съпругата му –
св. И В Н.а. Първоначално управлявания от подс.Н. автомобил преминал
покрай св.ВЧ, който бил с гръб. Поради близостта му до пътното платно, св.И
Н.а решила да подаде звуков сигнал към него. В резултат на намисленото тя
се пресегнала да натисне клаксона на волана, но вместо клаксона тя
докоснала самия волан на автомобила. В същото време подс.Н. не упражнявал
необходимия и постоянен контрол над волана на превозното средство. Той не
държал волана на превозното средство здраво, което водело до рязка промяна
посоката на движение на автомобила. Той се насочил към лентата за
насрещно движение, където се намирал Л П.. В това време Л П. започнал да
се оттегля към банкета. Вследствие на това автомобила управляван от
подс.П.Н. блъснал Л П. с предната лява част, вследствие на което тялото на П.
изхвръкнало върху предния капак и предното стъкло на превозното средство.
След това тялото на Л П. се пренесло напред и паднало в ляво, извън пътя, а
подс.Н. спрял в ляво спрямо първоначалната си посока на движение на
разстояние около 34 метра.
Действията на подсъдимия били наблюдавани от св.ВЧ и веднага се
притекъл на помощ на Л П., но той вече не бил контактен – не мърдал, дишал
тежко и хриптял.
За възникналото ПТП св.ВЧ, а и св.И Н.а подали сигнал на ЕЕН 112 и
3
на място бил изпратен екип на ЦСМП – Русе, филиал Ветово, който откарал
Л П. в УМБАЛ „Канев“ АД – Русе за лечение.
Впоследствие, на място били изпратени полицейски служители на РУ
– Ветово при ОД МВР – Русе – св.НВ М и ХК. На място пристигнал и сина на
Л П. - св.Г. Л. П.. На полицейските служители от РУ – Ветово, подс.П.Н.
заявил, че със съпругата му пътували за гр.Ветово, когато видели човек
встрани от пътя, подминали го и видели втори човек. Съпругата му искала да
свирне с клаксона, но вместо това бутнала волана на автомобила.
На място били изпратени и служители на Сектор „ПП“ при ОД МВР –
Русе – св.ТЯГ и ИИ. На тях подс.Н. и съпругата му св.И Н.а заявили, че при
пътуване забелязали хола, които извършвали ремонтни дейности по пътя.
Също така, че в стремежа си да натисне клаксона, Н.а неволно бутнала волана
на автомобила, вследствие на което той рязко завил на ляво и блъснал Л П..
На място бил извършен оглед на местопроизшествие, с което било
образувано процесното наказателно производство.
На 30.09.2020год. Л П. бил откаран за специализирано лечение в
Клиника по спешна неврохирургия на МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – София,
където въпреки проведеното лечение, на 15.10.2020год. починал.
Съгласно изводите от съдебномедицинската експертиза при огледа и
аутопсията върху трупа на Л П. е установена съчетана травма:
- Черепно мозъчна травма: разкъсно-контузни рани на главата в
дясно, охлузване на корена на носа, счупване на дясна ябълчна кост,
многофрагментно натрошаване на дясна предна черепна ямка, напречно
счупване на черепната основа през средните черепни ямки с разполвяване на
черепната основа, дискретен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
малкомозъчно вклиняване.
- Закрита гръдна травма: охлузване и кръвонасядане на гръдния кош,
счупване на 4 и 6-то леви ребра, кръвонасядане на дясното сърдечно ухо,
излив на кръв в сърдечната торбичка (сърдечна тампонада).
- Травма на крайниците: охлузване на крайниците.
- Кръвен застоя във вътрешните органи, оток на мозъка и белите
дробове.
Съгласно изводите, при тези данни причината за смъртта на Л П. е
гореописаната съчетана травма.
Бил достигнат и извода, че установените травматични увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична
енергия и могат да бъдат получени при ПТП, както и, че смъртта е в пряка и
непрекъсната причинна връзка с травмата.
Съгласно изводите на автотехническата експертиза, началото на удара
между предна лява част на автомобила и тялото на пешеходеца било по
дължина на пътя: около линията на приетия при огледа ориентир; по ширина
на платното за движение: в дясната част на лявата половина от платното за
4
движение (частта от пътя, предназначена за движение към село
Семерджиево). Ударът е започнал между предния ляв габарит на автомобила
и тялото на пешеходеца. След началото на удара тялото е качено върху
предния капак, достигнало е челното стъкло и елементи на горната част на
автомобила, пренесено е напред и е паднало извън пътя;
Автомобилът марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№ *** управляван
от подс.ПЛ. В. Н. се движил със скорост от около 75,2 км/ч. преди и към
момента на удара с пешеходеца;
Непосредствено преди сблъсъка Л П. се е предвижвал от средата на
платното за движение наляво със скорост около 0,4-0,5м/сек (1,44-1,8м/сек.);
От посоката, от която е идвал МПС – л.-а. марка „Пежо“, модел
„Партнер“ с рег. № *** управляван от подс.ПЛ. В. Н. геометричната
видимост за него е била над 150метра;
Опасната зона за спиране на автомобила за скорост на движение
75,2км/ч е била 67,6 м.
Съгласно изводите на експертизата, от сравняването на опасната зона
за спиране на автомобила с разстоянието на видимост (моментът, в който е
възникнала опасност за движението от технически характер) следва
заключението, че с установената скорост на движение, водачът на автомобила
е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Като извод за причина за настъпването на ПТП от технически
характер, е достигнато, че това били движението на автомобила в лявата
половина на пътя и закъснението на водача да започне спирането.
Били изпълнени и технически експертизи, с които на хартиен носител
са възпроизведени кадри от значение за случая.
Съгласно изводите на изготвена съдебно - химическа експертиза, в
пробите от кръв и урина от Л П. не е установено наличието на етилов
алкохол.
Съгласно изводите на изготвена съдебно - химическа експертиза, в
пробите от кръв и урина от Л П. не е установено наличието на упойващи
лекарствени средства и наркотични вещества.
Фактическа обстановка се установява несъмнено от цялата
доказателствена съвкупност, съобразно чл.373, ал.3 от НПК. Направеното
самопризнание от подсъдимия Н. при хипотезата на чл.370, т.2 от НПК, се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства – от
показанията на ВА Ч (преки за мястото на настъпване на произшестивето,
конкретното негово и на пострадалия поведение и местоположение върху
платното за движение непосредствено преди настъпване на произшествието,
както и за конкретно възприетото от този свидетел за момента на
настъпването му и последващо случилото се, в това число – индиректни и с
потвърждаващо значение относно изявлението на подсъдимия за причината
за отклоняването на автомобила в посока към пострадалия, а в този смисъл –
5
косвени и отново потвърждаващи - дадените разяснения в идентичен счисъл
и от страна на пътуващата с подсъдимия св.И Н.а). Наред с това, имащите
особена важност изявления на водача и на съпругата му в тази насока, се
установяват като даденост малко време след настъпване на произшествието и
със същото съдържание (по който начин и допълнително извеждат извод за
тяхната обективност и действителен механизъм, обусловил отклояването на
автомобила към мястото, където се намирал пострадалия по платното, след
като вече бил преминал участъка в който се намирал св.ВЧ), са показанията
на свидетелите ТГ и Н М, възпроизвеждащи заявеното за случилото се с
идентично съдържание от страна на водача и пътувалата до него съпруга (за
това, че промяната в посоката на движение на автомобила, така, че настъпил
удара по намиращият се в ляво в посоката на движение пострадал била
обусловена от стремежа на Н.а да натисне клаксона, при което неволно
бутнала волана на автомобила, вследствие на което той рязко завил на ляво и
блъснал Л П.. Съответно показанията на последните двама (отново в
потвърждение на направеното самопризнание) стоят в покрепа на
установеното въз основа показанията на Н.а, както и ВА Ч, косвено и
показанията на дошлият бързо на мястото св.Г. Л. П., а и обективирана в
съставения протокол за оглед на местопроизшествие доказателствена
информация за елементите на настъпване на произшествието, място,
относимите към изясняване на механизма на произшествието елементи от
обстановката (така, както са фиксирани с протокола), както и тази
доказателствена информация съответства на и дава и обективно и
безпротиворечив отговор, вече и въз основа изводите на изготвената
автотехническата експертиза за механизма на настъпване на процесното ПТП.
Съответно отново подкрепящи в общ смисъл самопризнанието по повод
причиняването на произшествието, въздействието от него върху пострадалия
(причинените му травми, така както са описани в обстановката) и съответно
по сигурен начин и причинно - следствената връзка мeжду ПТП и
настъпилата на по-къcна дата смърт на пострадалия, по категоричен начин
източник се явява изготвената Съдебномедицинска експертиза. Показанията
на св.С. А. П., Г. Л. П., С. Г. К., НЛ К. и ЦВ. Л. П., в съответните им части и
различна степен на конкретика, наред със съответни писмени доказателства,
се явяват източник общо за причината пострадалия и св.Ч да се намират на
процесните време и място, а източник на доказателства, отново в общ смисъл
подкрепящи самопризнанието, установяващ сътоветни елементи от
фактологията, са и приложените писмени доказателства по делото – протокол
за оглед на местопроизшествие и протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбуми към тях, констативен протокол,
документи за товарен автомобил «Пежо» Партнер с регистрационен номер
*** справка за нарушител/водач, документи от РЦ „112“, изводите на
автотехническа експертиза, на съдебномедицинска експертиза по писмени
данни, удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, удостоверение за
наследници, препис извлечение от акт за смърт, декларация за семейно и
6
материално положение и имотно състояние и справка за съдимост.
От събраните доказателства, установените факти чрез института
на съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, съдът е
стигнал до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия ПЛ.
В. Н. и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Предвид изложеното съдът достигна следните правни изводи:
Подсъдимия ПЛ. В. Н. е годен субект на престъплението, в което е
обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна и субективна страна ПЛ. В. Н. осъществил състава
на престъплението по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на
28.09.2020г., на път III-2302, км.10+100 Семерджиево - Ветово, в землището
на село Семерджиево, общ.Ветово, обл.Русе, при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил «Пежо» Партнер с регистрационен
номер *** нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДвП
– „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“ – като водач на товарен автомобил «Пежо»
Партнер с регистрационен номер *** не контролирал уредите за управление
на автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на ЛГ П., ЕГН:
********** от гр.Бургас, настъпила на 15.10.2020год.
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са
налице: Несъмнено при горепосочените време и място подс.Н. управлявал
посоченото моторно превозно средство – бил водач на ППС по смисъла на
&6, т.25 от ДР на ЗДвП. При управлението на автомобила нарушил правило
за движение, което в това му качество му било вменено с разпоредбата на
чл.20, ал.1 от ЗДвП – не изпълнил задължението да контролира непрекъснато
пътното превозно средство, което управлявал, обусловено от това, че не
контролирал по нужния за целта начин уредите за управление на автомобила,
което довело до отклоняването (промяна на посоката му на движение) на
автомобила към лявата половина на пътя и закъснението на водача да започне
спирането. Подс.Н. е имал обективната възможност да управлява ППС така,
че да има необходимият непрекъснат контрол върху него, но нарушавайки
това правило предпоставил възможността по отношение настъпилия
механизъм на отклоняване на автомобила към пострадалия и последици, с
неволните си действия друго лице (пътуващата до него св.И Н.а влизайки в
съприкосновение с волана – уред за управлението на автомобила) да отключи
процеса по проявление на нарушението от водача, станало предпоставка за
настъпване на удара на автомобила в тялото на пострадалия по описания във
фактологията начин и от там за настъпване на съставомерния резултат.
Настъпилото произшествие било пряка последица от
неспазването на посоченото правило за движение, и в резултат на него били
причинени увреждания по пешеходеца Л П., довели по - късно до смъртта му.
Или, налице е изискваната причинно – следствена връзка между
произшествието и смъртта на П..
7
От субективна страна подсъдимия Н. нарушил правилото по Закона
за движението по пътищата умишлено. По отношение на настъпилия
общественоопасен резултат – смъртта на Л П. той действал непредпазливо,
под формата на небрежност. Подсъдимият не предвиждал настъпването на
тези обществени последици, но като водач на МПС е бил длъжен да ги
предвиди, в конкретната пътна ситуация е имал обективна възможност да
стори това и е можел да ги предотврати чрез стриктно спазване на посоченото
правило по ЗДвП, боравейки с този уред за управлението на автомобила
(волана), така, че да не е налице потенциалната възможност подобно, като
установеното по делото външно въздействие върху него по време на
движение, да доведе до невъзможност Н., като водач да контролира
непрекъснато превозното средство – посоката на неговото движение,
съответно то да бъде отклонявано по установения начин към участък от пътя,
където се намирало пострадалото лице.
Причини за извършването на престъплението – неглижиране на
установените правила за безопасно движение по пътищата.

Както бе посочено, по време на пренията един от защитниците на
подс.Н. – адв.Х., заявява теза за настъпване на произшествието, недопустима
с оглед проведеното съкратено съдебно следствие (при хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК) – отнасяща се до невизирано в, и необхванато от
обстоятелсствата на обвинението действие. Твърди за някаква форма на
физическо въздействие от пътника св.Н.а, върху водача подс.Н. (определяно
от защитника като агресивно поведение), като не счита за правдоподобно
действително описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт в тази
му част, за неволно съприкосновение на волана, при реализиране намерение
от страна на свидетелката да задейства намиращият се в средата на волата
бутон за подаване на звуков сигнал от автомобила в момента, в който
възприела движещият се по платното пострадал. Съдът отчита на първо
място, че при признати факти по обстоятелствената част на обвинителния акт
в протеклото съкратено съдебно следствие, подобни внушения за различна
фактология не могат да се слушат, а освен това – за твърдяното в този смисъл
въз основа на доказателствената сувкупност няма и минимална
доказателствена основа. Както бе визирано горе, съвкупността сигурно
свидетелства за доказаност именно на заявената с обвинителния акт
фактология, включително и в частта и за поведението на св.Н.а от обективна
и психологична гледна точка. Предвид това, изложеното от адв.Х. в пренията
в обсъждания смисъл, не представлява основание за нещо различно при
решаване на делото по същество от това, което е произнесено с настоящата
присъда.

Индивидуализация на наказанието.
С оглед приложението института на съкратеното съдебно
8
следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от
НПК, вр. с чл.58а от НК, при индивидуализация размера на базисното
наказание, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, съдът
първо отчита, че в случая не е налице хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК, на
алтернативност свързана с наличие на предпоставките и на чл.55 от НК, тъй
като не са налице многобройни смекчаващи вината обтоятелства, нито едно
изключително, а освен това, най-лекото предвидено в състава на
престъплението наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното
от подсъдимия. При отмерване размера на базисното наказание лишаване от
свобода, съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство, но с
осносителна ниска тежесст (предвид определено малката им бройност в
аспекта на обичайното за едно лице, имащо правоспособност за тази дейност
и упражняващо я 34 години), а и предвид вида на нарушенията – справка на
л.120 и 120 от ДП. Макар и санкциониран за такива, уредени в ЗДвП, за този
значителен период на правоспособност, две от тях се отнасят до неизползване
на обезопасителен колан, две за предоставяне управлението на МПС на лице
от съответна категория, посочена в закона, едно свързано с престои или
паркиране на съответно разстояние от кръстовище и две за минимално
превишаване на скоростта на движение, съответно поотделно визирани имат
ниска тежест и нарушенията очевидно не касаят поведение, което може да се
определи за така укоримо, че да обуславят отдаването на голямо значение при
индивидуализация на наказанието. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчита чистото му съдебно минало, направеното извънпроцесуално
признание и съжаление за извършеното още на местопроизшествието,
идентично проявено и в съдебната фаза, трайно установените трудови нивици
и обусловенността за отключване на процеса на настъпване на
произшествието от неволното поведение на друго лице, пътуващо в
автомобила. При така костатиращият се превес на смекчаващите вината
обстоятелства, съдът отмерва базисното наказание лишаване от свобода в
размер ориентиран по място между минимума и средата на предвиденото в
състава, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При тези
условия, съдът прилагайки правилото на чл.58а, ал.1 от НК, намалява така
определеното наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с една
трета - на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Този размер съдът
счита за адекватен за постигане целите на наказанието лишаване от свобода и
най – вече от тях, превъзпритаване на подс.Н. занапред да спазва законите и
да му въздейства едновременно и предупредително. Без съмнение, данните
по делото от значение, определят в случая, че са налице предпоставките за
приложение института на условното осъждане. Постановеният срок и липсата
на предходно осъждане на Н. на наказание лишаване от свобода за извършено
престъпление от общ характер (установява се, че не е осъждан и извън тези
параметри) са положителните формално изискуеми предпоставки, освен
което в случая явно за постигане целите на наказанието и поправянето на Н.,
не е наложително да търпи ефективно определеното наказание лишаване от
9
свобода. Противно на твърдяното от един от поверениците на частния
обвинител С.П. (адв.И.Х.), не е налице поведение на подсъдимия от характера
да се отчита в негативен за извършителя смисъл, включително и соченото, че
не направил необходимото за помощ на пострадалия. В случая се установява,
че в резултат на сблъсъка, пострадалия бил в очевидно тежко състоание -
неконтактен, при което опити на лице, нямащо професионални знания това
положение да бъде преодоляно, в не по-малка степен би довело до обратния
резултат. Освен това, подсъдимия на практика сторил адекватното съобразно
ситуацията, след като съпругата му (което несъмнено му станало известно и
няма причина да се изисква и негово лично съобщение) веднага
сигнализирала по телефона съответните служби, обаждайки се на „Районен
цънтър 112“ пет пъти (файлове 1, 3, 4, 5 и 6 – л.107 и л.108 от ДП, следващо и
от показанията на същата). Оше по –малко в негативен за отговорността на
подсъдимия аспект, може да се обсъжда личната оценка на защитника въз
основа на житейския му опит в управление на МПС, за принципно опасен
начин на управление на автомобили от водачите от района на Русенска
област. Ето защо, прилагайки института на чл.66, ал.1 от НК съдът е
постановил отлагане изтърпяването от подс.Н., на наказанието ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като
намира последния за достатъчен да се реализират целите на този институт.
По идентични аргументи (за бройността на смекчаващите
отговорността обстоятелства и извън, както и по време на процеса негово
поведение и разкаяние за настъпилия резултат), съдът не намира за
необходимо, за постигане целите на наказанието, да се прилага института по
чл.67, ал.3 от НК, като постановява една от пробационните мерки, посочени
там през изпитателния срок.
Подсъдимият Н. притежава правото да управлява МПС и
съответно на императивното правило по чл.343г от НК, следва да му бъде
наложено и наказание лишаване от право да упражнява такава дейност,
съобразно чл.37, ал.1, т.7 от НК. Съобразявайки правилата по чл.49 от НК
относно това наказание и преценявайки по идентичен начин посочените по -
горе смекчаващи и отегчаващо вината обстоятелства, съдът приема за
необходимо срока за изтърпяване на наказанието лишаване от право да се
управлява МПС по отношение подс.Н. да бъде ДВЕ ГОДИНИ.
Следва да се постанови осъждане на подсъдимия да заплати
направените радноски в наказателното производство, както и разноските,
направени съответно от всеки от частните обвинители за повереник в
наказателното производство (изчислени съобразно Аажираните в двете фази
на процеса – за адв.Х. само в съдебната, документи, обективиращи договор за
извършеното представителство и за реализирано плащане на всяка договорена
сума). Претенцията, наведена от защитника на подсъдимия за намаляване на
тези суми от съда, не намира опора в правила на НПК.

10

Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.




11
Съобщи за изтекли лични данни