№ 1754
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330205920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. К. Н. против Наказателно постановление
№ 21-1030-006612, издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна
полиция, с което на М. К. Н. са наложени: глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174,
ал.3 ЗДвП
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски. По конкретно се сочи, че:
-отразената в НП фактическа обстановка е непълна и невярна;
-било налице разминаване във фактическите отразявания в АУАН и НП;
-по начина на описание на нарушението в АУАН и НП оставало неясно
за какво точно е наказан дееца;
-наказващия орган нямал материална компетентност.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
22.07.2021г., а жалбата е входирана на 28.07.2021г.) от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
на 21.06.2021 г. около 16:45 часа в гр.Пловдив на бул. Освобождение до |№
150, жалбоподателят управлява л.а. БМВ 135 с рег.№ ******* като отказва да
бъде изпробван с техническо средство ДРЕГЕР ДРАГ ЧЕК 3000 с фабр. №
ARNL-0981,8325581 за употреба на наркотични вещества и техни аналози.
Издаден талон за медицинско изследване № 0066385.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността на първо място въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
гласни доказателства- показания на актосъставителя, който при разпита си
в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН и приложените
по делото писмени доказателства: Справка от УМБАЛ „Свети Георги“, талон
за изследване № 0066385.
Освен това от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, за да
разколебаят горните несъмнени фактически изводи.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Неоснователен е доводът за липса на материална компетентност на
2
наказващия орган, доколкото тя произтича от т.2.9 на приложената по
преписката Заповед № 8121з-515/14.08.2018г., и изисканата по служебна
инициатива на съда Заповед № 8121к-6152/07.05.2020г.
Компетентността на актосъставителя не е оспорена, а и произтича от
т.1.3 от приложената по преписката Заповед № 8121з-515/14.08.2018г. и от
изисканата по служебна инициатива на съда Заповед № 317з-
4189/22.05.2020г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на деня на
установяване на нарушението- 21.06.2021г., а НП - на 14.07.2021г., тоест
преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.
Противно на възраженията в жалбата при съставянето на АУАН и НП
не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените
правни норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, като същият
не се е възползвал от това си право, поради което и в максимална степен е
охранено правото на защита на наказания субект.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 174, АЛ.3 ЗДВП
От прочита на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП следва, че
изпълнителното деяние на това нарушение може да се осъществи в
няколко алтернативни форми. Реализирането на която и да било от тях ,
съгласно употребената специфична законодателна техника, е само по себе си
противоправно и е основание за издаване на АУАН още на място и
прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Същевременно е напълно възможно в
условията на кумулативност да бъдат извършени няколко от формите на
изпълнителното деяние (като това не превръща единното нарушение в
няколко отделни), като те биват:
3
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол;
отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози;
неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен
анализатор;
неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта;
неизпълнение на предписание за даване на биологични проби за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Така Решение № 1935 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1812 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1870 от
23.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2130 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1705 от 12.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1520 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 871 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 383 / 2018 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д.
№ 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 2408 от 19.12.2016 г. по н. д. № 2462 / 2016 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2251 от 15.12.2017 г. по к. адм.
н. д. № 2580 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай надлежно е повдигнато административно
обвинение и е доказано извършването на втората от алтернативно посочените
форми-отказ на лицето да се тества с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози- ДРЕГЕР ДРАГ ЧЕК 3000.
На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно,
че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен субект на
нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на
ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.
В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на
4
МПС, като същата се явява безспорно установена с оглед показанията на
актосъставителя, че лично възприел движението на жалбоподателя по
път отворен за обществено ползване.
От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на
АУАН за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Посоченото, обаче не означа, че във всеки случай на издаден АУАН за
отказ да се тества с дрегер, деецът следва да понесе отговорност по чл. 174,
ал.3 ЗДвП.
Това е така доколкото в чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 е
предвидено основание за отпадане противоправността на отказа на
водача да се тества с дръг тест , базирано на последващо издаването на
АУАН поведение на нарушителя , а именно ако след обективирания в
АУАН отказ за извършване на проверка с дръг тест, лицето доброволно се
подложи на медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване наличието на наркотични вещества в
кръвта, доколкото в този случай целта на закона би била постигната,
наличието или отсъствието на наркотични вещества в тялото на лицето би
било установено и обществената опасност на извършения отказ да се тества
на място с дръг тест-отпаднала.
В тази връзка изрично следва да се посочи, че уредените в Наредбата
способи за установяване на употребата на наркотични вещества:
-чрез дръг тест и
- чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
са равностойни и законодателят не отдава предпочитание на нито
един от тях. Затова, за да е ненаказуемо поведението на водача, е
напълно достатъчно той да се подложи на установяване употребата на
наркотични вещества дори и само с един от способите очертан в чл. 3а от
Наредбата. Именно заради това, последващото подлагане на медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване води до отпадане на
противоправността на отказа на лицето да се тества с дръг тест, като деецът
може да бъде наказан по реда на чл. 174, ал.3 ЗДвП само ако употребата
на наркотични вещества не е установена по нито един от алтернативно
предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.
В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на
5
Административен съд Пловдив - Решение № 166 от 27.01.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3035 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 390 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2961 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2223 от 04.12.2020 г. по к.
адм. н. д. № 2565 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1918 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1961 / 2019 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2306 от 14.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2113 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд
Пловдив, Решение № 1089 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 632 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 783 от 08.04.2019
г. по к. адм. н. д. № 359 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1993 от 17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2692 / 2019 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1988 от
17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2236 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд, Решение № 1906 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. №
2038 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд, Решение № 1579 от
19.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1361 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив ,Решение № 1450 от 27.06.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1248 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1329 от 18.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1018 / 2019 г. на XXI
състав на Административен съд.
Налага се извод, че е употребена специфична законодателна
конструкция, по силата на която е проведено разграничение между
противоправност и наказуемост на поведението по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Противоправно и респективно основание за издаване на АУАН още на място
и прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП е реализирането на която и да било от
алтернативните форми на изпълнителното деяние.
Наказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3 ЗДвП, обаче обхваща
сложен фактически състав, който включва кумулативното наличие на два
акта:
-първоначален отказ на лицето да се тества с дръг тест по време на
извършваната полицейска проверка на място;
- липса на установяване на употребата на наркотични вещества по
някой от алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.
6
Вторият акт представлява поведение, което следва във времево
отношение издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в
него. Това обаче не отнема качеството му на елемент sine qua non от
фактическия състав за настъпване наказуемостта на деянието по чл. 174,
ал.3 ЗДвП и необходимостта за издаването на НП това обстоятелство да се
установява по несъмнен начин от доказателствата по делото.
В конкретния случай не са изложени твърдения, а не са и представени
доказателства от страна от жалбоподателя, същият да е предприел
последващи добросъвестни действия по установяване наличието или
отсъствието на наркотик в организма му.
Точно обратното- от изисканата по служебна инициатива на съда
справка от въззиваемата страна и справка от УМБАЛ „Свети. Георги“ се
установява, че жалбоподателят не се е явил да даде кръвна проба за
медицинско и химическо изследване, поради което и не са налице
основанията за отпадане противоправността на отказа му да се тества с дръг
тест.
Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП има
двуяко предназначение:
-като от една страна въвежда позитивно правило за поведение, а именно
задължение на водача на МПС да се тества за установяване употребата на
алкохол или наркотични вещества по един от алтернативно предвидените
способи;
-едновременно с това нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП се явява и
санкционна, като въвежда санкция в твърд размер, като конкретно
наложената на жалбоподателя стриктно отговаря на предвиденото в закона.
Така Решение № 1839 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1806 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 809 от
21.04.2016 г. по н. д. № 388/2016 г. на Административен съд - Пловдив,
Решение № 131 от 22.01.2015 г. по н. д. № 3407 / 2014 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 787 от 16.05.2017 г. по н. д. №
710 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Не на последно място следва да се посочи, че е изцяло неоснователно
7
възражението на жалбоподателя, че му било неясно за какво точно е наказан.
Действително при цитиране на нарушената правна норма е възпроизведен
целият й текст с двата алтернативни способа за установяване употребата на
наркотични вещества. При словесното описание на нарушението обаче
кристално ясно е посочено коя от алтернативните форми му се вменява
във вина, а именно – отказа да се тества с дрегер драг чек. Доколкото
подобно на обвинителния акт и присъдата, НП представлява единство от
обстоятелствена и диапозитивна част, то не може да се говори за каквото и
да било нарушаване на правото на защита на лицето или за нарушение на чл.
18 ЗАНН.
Така изрично и Решение № 1839 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1806
/ 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 1794
от 11.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1490 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1490 от 16.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1363 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2641 от 13.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2698 / 2019 г. на XXIV
състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1149 от 17.05.2018 г.
по к. адм. н. д. № 847 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 85 от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076 / 2015 г. на
Административен съд – Пловдив.
Следва да се съобрази и че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за
прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои
от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а
точката - от букви. Според трайната съдебна практика обаче, прецизирането
на правното основание чрез посочване на структурни единици от по- ниско
ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма
правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е
факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е
отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за
конкретизиране на отделните хипотези на правната норма.
В този смисъл при вярно посочване на член, алинеята и евентуално
точката на нормативната разпоредба, са без каквато и да било релевантност
евентуални пороци при индивидуализация на подразделения от по-нисък ред.
Така изрично Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. д. №
8
3397/2004 г., Решение №23/08.05.2020 по дело №61/2020 на ВКС, Решение №
200 от 21.05.2014 г. по нак. д. № 574/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по н. д. № 1782/2014 г. на Административен
съд – Пловдив.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН
В случая не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства
за наличие на обстоятелства, които да обуславят извод за по-ниска степен на
обществена опасност на конкретните нарушения в сравнение с типичните по
тази правна квалификация.
Нещо повече предвид данните от актосъставителя, че е установил явни
признаци на повлияване на лицето от наркотични вещества, то
обществената опасност на извършеното се явява даже завишена, поради
което чл. 28 ЗАНН няма как да намери приложение.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че
изключителната обществена опасност на нарушенията по чл. 174, ал.3 ЗДвП
произтича от това, че същите не само се явяват предпоставка за избягване
на евентуална наказателна отговорност по чл. 343б, ал.1 НК и чл. 343Б,
ал.3 НК, но и крият потенциален риск от значително засягане на
обществените отношения, гарантиращи безопасността на транспортната
дейност и живота и здравето на пътуващите, което и обуславя
необходимостта от пълна обществена нетърпимост към тях.
По изложените съображения НП следва да се потвърди изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН право
на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- началника на
сектор пътна полиция в лично качество. Не са изложени твърдения, а не са и
9
представени доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на
професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната
съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в
открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си
представител не е достатъчно за присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Констатира се обаче, че на съдебна фаза са сторени разноски в размер
на 20 лв., за разпит на явилия се актосъставител. Предвид изхода от правния
спор, на основание т.2.а от Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н.
д. № 98/84 г., ОСНК, същите следва да се възложат върху жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-006612,
издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на
М. К. Н. са наложени: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП
ОСЪЖДА М. К. Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-
Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 20 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11