РЕШЕНИЕ
№ 2127
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Н. СТ.
при участието на секретаря Б. ХР. Р.
като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20221110149256
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „(фирма)“ ЕАД срещу С. П. Т., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответницата дължи следните суми: сумата от 1053,60
лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.***, ет.***, ап.***, за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 90,60 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022
г., сумата от 6,15 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.04.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 0,53 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2021 г. до
31.03.2022 г, за които суми на 21.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18974/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап.
***, находящ се в гр. ***, ж.к. "***“, бл. ***, вх.***, ет.***, като ответника има качеството
на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение
1
на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С. П. Т.,
чрез назначения от съда особен представител, с която оспорва предявените искове по
основание и по размер. Твърди, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна
енергия. По делото не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на
облигационна връзка между ответницата и топлопреносното дружество. Оспорва
ответницата да е била уведомена за посочените задължения. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „(фирма)“ ЕООД не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период)
„клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
2
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В разглеждания случай ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в
процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е ангажирало доказателства, чрез
които пълно и главно да установи наличието на облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлинни услуги между страните по делото. Не са представени доказателства
кому принадлежи правото на собственост, респективно ограниченото вещно право на
ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен
договор /напр. молба-декларация за откриване на партида/ между страните. Ангажираните
от ищеца писмени доказателства – протокол от общо събрание на собствениците на
етажната собственост от адрес в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, на което е взето
решение да се сключи договор с „(фирма)“ ЕООД за топлинно счетоводство на разходите за
отопление, списък на собствениците от етажната собственост, като под № *** от същия са
вписани имената С. П. Т. и е положен подпис, документи за главен отчет и изравнителни
сметки, видно от които през процесния период като титуляр на партидата е записано лицето
С. П. Т., не установяват наличието на договорно правоотношение между ищеца и
ответницата с предмет доставка на топлинна енергия в имот с този абонатен номер, чието
заплащането на договорно основание претендира ищецът. Същите не установяват наличие
на вещно право върху имота, нито съдържат волеизявление за встъпване в договорно
правоотношение с ищеца от страна на потребителя.
С определение № 36570/16.10.2023 г. съдът, по реда на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, е
разпределил доказателствената тежест за правнорелевантните за спора факти, като е указал
на ищеца, че негова е тежестта да докаже възникването и съществуването през исковия
период на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия на
адреса на процесния имот. Със същото във връзка с доказателственото искане на ищеца по
реда на чл. 192 ГПК да бъде задължено трето лице – СО, Дирекция „***“ да представи
договор за продажба на процесния недвижим имот, съдът е указал в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи молба по реда на чл. 192 ГПК, адресирана до
третото неучастващо по делото лице. Ищецът е бил предупреден и за неблагоприятните
последици при неизпълнение на указанията в определение за това срок – на основание чл.
101, ал. 3 ГПК процесуалното действие ще се смята за неизвършено. В посочения срок
ищецът не е изпълнил указанията на съда.
От страна на ищеца в производството, в съответствие с носената от същия
доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, които да установяват наличието
на договорно правоотношение с ответника по делото за предоставяне на услугите на
дружеството на адреса на процесния имот с оглед твърдяното качество на собственик на
същия. Ето защо съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за
разпределение на доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил
се. Щом не е доказано наличие на облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия за битови нужди между ищеца и ответниците по смисъла на посочените по - горе
разяснения, предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, но до приключване на устните състезания, същият не е ангажирал доказателства
такива да са били извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
3
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу С. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ищеца, че ответницата дължи следните суми:
сумата от 1053,60 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.***, ет.***, ап.***, за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 90,60 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 31.03.2022 г., сумата от 6,15 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
08.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,53 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.03.2021 г. до 31.03.2022 г, за които суми на 21.05.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18974/2022 г. по описа на
СРС, 61 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „(фирма)“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4