Решение по дело №3037/2018 на Районен съд - Велико Търново

     Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                            26.3.2019 г.                        град Велико Търново

 

                                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на двадесет и шести февруари                           две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3037 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:     

 

Производството е образувано по искова молба на С.К.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис № 4, чрез адв. Н.Д., срещу „Ф. Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „***” № 2, представлявано от ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки, страдания и телесни увреждания от настъпила на 9.9.2016 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В молбата се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество, както и че на 9.9.2016 г., извършвайки авиационно пръскане на горски масиви в района на гр. Кърджали, е претърпял инцидент, падайки с вертолет в землището на с. Черна скала, Община Черноочене. Заявява се, че в пряка причинно-следствена връзка с инцидента е настъпило счупване на горния край на дясната голямо-пищялна кост на дясната подбедрица, което увреждане е наложило оперативна интервенция с поставяне на 12 импланта и е довело до трайно затруднение в движенията на десния крак на ищеца за срок от около 4-5 месеца.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който се заявява, че ответното дружество няма вина за настъпилия инцидент, както и че вината за същия е на ищеца, който е проявил груба небрежност - пилотирал е вертолета на височина, много по-ниска от минимално необходимата за безопасно прелитане, не е кацнал по начина, определен в Ръководството за летателна експлоатация и не е изхвърлил работния разтвор, както е посочено в Допълнение към Ръководството за провеждане на полетите. Искът се оспорва и по размер, като се твърди, че исканата сума е несъразмерна на претърпените болки и страдания, още повече предвид съпричиняването от страна на ищеца.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, като моли за уважаване на предявения иск. Заявява, че по делото не са събрани годни доказателства, от които да бъде направен извод, че ищецът е летял на височина под установения минимум, че неизхвърленият работен разтвор е представлявал минимална част от тежестта на въздухо-плавателната машина, както и че неговият доверител е бил в екстремни условия, поради което не може да бъде винен, че не е успял да кацне в  сочения от вещото лице за правилен режим авторотация. Сочи, че каквото и да заключава вещото лице, в случая е налице отказ на двигателя, което е основната причина за инцидента.

Процесуалният представител на ответника счита, че в доклада на Министерството на транспорта изрично е отбелязано, че ищецът е летял  именно на 50 метра височина, което обстоятелство следва да се приеме за безспорно установено. Оспорва твърдението, че ищецът е бил екстремна ситуация, доколкото като пилот ищецът винаги би следвало да е готов за такава. Заявява, че последният е пилот с много голям стаж и като такъв вече е попадал в подобна ситуация, респ. че би следвало да знае как да реагира в нея. Счита, че по делото няма доказателства какви болки и страдания е претърпял ищецът, а изготвената медицинска експертиза е в противоречие с представената медицинска документация.

Великотърновският районен съд, като взе предвид изложеното от страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения трудов договор от 21.5.2012 г. сраните са били в трудово правоотношение по сключен безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „летец – пилот на хеликоптер”.

По делото са отделени като безспорни обстоятелства, че към 9.9.2016 г. страните все още са били в трудово правоотношение, както и че на същата дата, при изпълнение на трудовите си задължения, ищецът е претърпял злополука, падайки с управляван от него вертолет в землището на с. Черна скала, Община Черноочене.

По делото не е спорно и обстоятелството, че настъпилата на 9.9.2016 г. злополука с участието на ищеца е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Същата е установена по надлежния ред – с разпореждане № 5104-04-96/25.8.2016 г. на ТД на НОИ, гр. Велико Търново (л. 8 от гр. д. № 3408/2018 г. на Районен съд – Плевен), представено по делото. Видно от същото, на посочената дата, около 10:45 часа, при извършвано авиационно пръскане срещу вредители на горски масиви в района на гр. Кърджали с вертолет Enstrom 480 по договор между ДП „ДСГ-Асеновград” и „Ф. Е.” ЕООД, прелитайки от с. Комунига, Община Черноочене към с. Бенковски, Община Кирково, вертолетът е претърпял инцидент и е паднал в землището на с. Черна скала. В резултат на сблъсъка със земята ищецът е изпаднал със седалката недалеч от кабината и е получил фрактури на десния крак.

Според приложената епикриза, издадена от „УМБАЛ – Георги Странски” ЕАД, гр. Плевен и останалите приложени медицински документи (л. 13-29 от гр. д. № 3408/2018 г. на Районен съд – Плевен), ищецът е постъпил в посоченото лечебно заведение на 12.9.2016 г. Съгласно епикризата, обективното състояние на ищеца е било следното: дясна колянна става – с нарушена конфигурация, оточна и със ставен излив; невъзможни активни и пасивни движения в същата; нормален съдово-неврологичен статус на крайника. На 16.9.2016 г., след извършени изследвания, спрямо ищеца е проведена оперативна интервенция, при която му е поставена метална остеоцинтеза, а след това – и гипсова имобилизация. Същият е изписан на 3.10.2016 г. с подобрение, като окончателно поставената му диагноза е фрактура бикондилика декстра. Съобразно дадените в епикризата препоръки, ищецът е следвало да продължи антикоагулантната профилактика по схема, увреденият крайник е следвало да бъде в гипсовата имобилация за срок от 60 дни, както и да се придвижва с помощни средства за срок от 180 дни. 

След изписването на ответника, на същия първоначално е издаден болничен лист за 30 дни при домашен режим на лечение, като впоследствие са издадени още няколко болнични листи, срокът на последния от които е изтекъл на 29.8.2017 г.

От заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза се установява, че ищецът е получил тежко многофрагментно разместено вътре-ставно счупване на двете плата на дясната голямопищална кост на дясна под-бедрица, което е наложило кръвно оперативно наместване и фиксиране с метал на счупената кост и изпълване с изкуствен материал на костния дефект, както и разкъсно-контузна рана на главата. Според вещото лице, така описаните травматични увреждания са получени по механизма на удари, притискане и усукване на дясното коляно и удар на главата със или върху тъпоръбест предмет и отговарят да са получени по начина, описан в исковата молба. Сочи се, че вътреставното счупване на дясната голямопищална кост е причинило трайно затруднение в движението на десния долен крайник, със срок на лечение и възстановяване около 12 месеца, а разкъсно-контузната рана на главата е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около 25 дни. Заключава се, че настоящото здравословно състояние на ищеца и в частност състоянието на дясна колянна става, характеризиращо се със значително ограничени и болезнени движения в същата, водещи до нарушаване на походката, е стационирано на това ниво и ще остане такова за цял живот, което определя медикобиологично квалифициращия белег постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, протичащо с периодични болки и страдания при определени условия с различен интензитет.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че понастоящем ищецът има оплаквания, а походката му е силно ограничена, но същият не ходи с помощни средства. Сочи, че при сядане и опит за клякане се придържа, но също не използва помощни средства.

Според изложеното в окончателния доклад от разследване на реализиралото се авиационно произшествие, изготвен от комисия при Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (л. 38–47 от гр. д. № 3408/2018 г. на Районен съд – Плевен), на 9.9.2016 г., около 10:30 часа, ищецът е запуснал двигателя на вертолета, не е констатирал неизправности и е излетял в източен курс, позиционирайки въздухо-плавателното средство към с. Черноочене, а след това се е отправил с южен курс към гр. Кърджали. Полетът е бил планиран да се осъществи по ПВП на височина 3000 ft AMSL (1000 метра) при максимално превишение на терена от 684 метра. Отразено е, че първата част на полета е протекла нормално, без особености, но след около 7-8 мин., на около 1 km от обекта за пръскане край с. Калинка, в района на с. Черна скала, ищецът внезапно е почувствал загуба на мощност, доловил е нехарактерен шум в зоната на двигателя, след което е констатирал, че приборите, показващи параметрите на двигателя, показват ненормална работа на свободната турбина и винта - падане честотата на въртене и рязко повишаване на температурата на изгорелите газове до 840°. Посочено, е че в този момент вертолетът е бил на височина около 50 метра над силно пресечен терен, че пред него са били крайните къщи на с. Черна скала, както и скоростта му е била 80 km/h, при което пилотът е оценил ситуацията като критична и е отклонил въздухоплавателното средство наляво по склона. Отразено е, че по твърдения на пилота същият е взел решение за аварийно кацане на малка поляна, използвайки способа „по самолетно”, но поради голямата скорост и малката височина вертолетът не е имал време да навлезе в режим на авторотация и след кратък низходящ полет е последвало съприкосновение със земната повърхност. Посочено е, че вследствие на удара вертолетът се е разрушил, а пилотът е изпадал заедно със седалката недалеч от кабината, при което е получил сериозни наранявания. На последния е оказана първа помощ от намиращи се в близост лица, а впоследствие е бил транспортиран в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”, гр. Кърджали.

Съгласно изложеното в окончателния доклад, при обсъждане на хипотезата за възникване на технически откази, свързани с конструкцията на въздухоплавателното средство или функционирането на неговите системи, довели до невъзможност за продължаване на полета, при извършените допълнителни изследвания на състоянието на двигателя са установени разрушения по турбината на турбокомпресора и на турбината за мощност, настъпили в полет, като основна част от разрушенията са предизвикани от откъсване на лопатка от работно колело на турбината на турбокомпресора. Посочено е, че тези разрушения са причина за рязкото падане на мощността на двигателя, довело до невъзможност за продължаване на полета по предварително набелязания маршрут. Заключва се, че загубата на мощност е предопределила възникването на аварийна ситуация от гледна точка безопасността на полета, от която ситуация е бил възможен благоприятен изход при положение, че от въздуха се избере подходяща площадка за принудително кацане, че е имало необходимите условия и бъдат точно изпълнени предвидените процедури на Ръководството за летателна експлоатация. При обсъждане на хипотезата за допуснати грешки при реализиране на полета и технологията на пилотиране при възникване на аварийната ситуация е посочено, че в момента, когато е възникнала загубата на мощност, въздухо-плавателното средство е летяло на около 50 метра височина над силно пресечен терен, което е в противоречие с изискването за минимална безопасна височина на полета, която може да гарантира безопасно кацане при отказ на двигателя. Сочи се, че при реализиране на събитието, поради липсата на достатъчна височина, пилотът не е могъл да въведе вертолета в режим на авторотация, след което, поради ниските стойности на създаваната подемна сила, траекторията на движение на вертолета е била такава, че същият е посрещнал земната повърхност с голяма вертикална и постъпателна скорост, при което се е разрушил, а пилотът е получил сериозни наранявания. Дадено е крайно заключение, че причините за реализиралото се произшествие могат да се търсят като съчетаване на основните доминиращи фактори, свързани със втората и трета хипотези, разгледани по-горе.

Според изложеното в заключението на допусната авиотехническа експертиза, отказът на двигателя по време на хоризонтален полет следва да доведе до обикновено влизане в режим на авторотация и право или завиващо авторотационно снижение и кацане. Сочи се обаче, че ако този отказ настъпи при висока скорост и на малка височина, коригиращите действия главно ще зависят от това колко пространство има за безопасна маневра. В този ред на мисли, възприемайки изложеното в окончателния доклад за разследване на произшествието, вещото лице е заключило, че в случая пилотът не е избрал единствено правилния способ за кацане – навлизане в режим на авторотация, както и че ако полетът е извършен по установените правила е било възможно да се предотвратят или намалят разрушенията и деформациите по вертолета, както и неблагоприятните последици за пилотиращия. Заявява обаче, че отказът на двигателя и нарушаване на нормалното му функциониране е вече реализиран сериозен инцидент, за което пилотът не може да носи отговорност, а отказът на двигателя, в съчетание с условията за изпълнение на полета над полупланинска гориста местност, са създали условия за възникване на сложна ситуация, свързана с неимоверно нарастване на психо-физиологичното напрежение, като на пилота се е наложило да взима адекватно решение в условия на остър дефицит от време при внезапно и драстично изменение на режима и параметрите на полета. Заявява, че пилотът е допуснал грешка при вземане на решение за кацане с използване на способа „кацане по самолетно”, че прелитането е трябвало да се извърши на минимална височина от 1000 ft (300 метра) над терена, както и че в създалата се ситуация пилотът е бил длъжен да използва системата за аварийно изхвърляне на разтвора за авиохимическа работа. В съдебно заседание вещото лице заявява, че пилотът правилно е решил да не разчита на мощността на двигателя, а да извърши кацане, но че е допуснал група грешка като е решил да използва кацане „по самолетно”, доколкото този начин следва да се използва при работещ двигател.

Според показанията на св. Ст. Н. – ръководител организация техническо обслужване при ответното дружество, съгласно изискванията на ръководството за летателна експлоатация, процесният полет е трябвало да се извършва на височина от 600 м. Заявява, че предвидената в ръководството по-голяма височина би позволила на вертолета да влезе в режим на авторотация, което обаче е било невъзможно на височина от 50 метра. Счита, че ищецът е допуснал грешка като е кацнал „по самолетно”, което кацане може да се осъществи при вертолет с колела, а не с колесници, че е избрал наклонена площадка за кацане, вследствие на което при съприкосновението със земята е настъпило преобръщане на вертолета, както и че не е изхвърлил авио-химическия разтвор, за да олекне машината. Споделя за друг инцидент с участието на ищеца, когато последният е трябвало да прелети за извършване на авиохимична работа в района на гр. Дупница, а именно – че същият не е извършил междинно зареждане, което е довело до последващо падане на управлявания от него вертолет.

С оглед на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че по делото е установено несъмнено, че към момента на увреждането ищецът се е намирал в трудовоправни отношения с ответното дружество, че увреждането е причинено при изпълнение на трудовите му функции, злополуката е призната за трудова по надлежния ред, както и че в резултат на нея са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на получена фрактура на десния долен крайник. Следователно, по делото са доказани предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на ответника–работодател, който следва да възстанови вредите, понесени от пострадалото лице, в резултат на настъпилата трудова злополука.

Предвид наличието на предпоставките по чл. 200 КТ, съдът намира, че този въпрос не следва да бъде допълнително обсъждан, а внимание следва да се обърне на спорните по делото моменти - допринесъл ли е ищецът за настъпване на вредите до степен, обуславяща намаляване на дължимото обезщетение, както и размерът на действително претърпените вреди. В горната насока – съпричинил ли е ищецът вредите, от ответника са наведени конкретни фактически твърдения.

По отношение на правонамаляващото възражение по чл. 201, ал. 2 КТ съдът намира следното:

На първо място, следва да се има в предвид, че за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат е без правно значение дали пострадалият е допринесъл за увреждането със свои действия или със свои бездействия, като същото влече последици независимо от това дали е виновно или невиновно. При трудова злополука обаче, дължимото обезщетение може да се намали, ако само пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност, която е липса на елементарно старание и внимание, както и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.

От събраните доказателства следва да се приеме за установено твърдението на ответника, че в момента от полета, при който ищецът е констатирал загуба на мощност на двигателя, въздухоплавателното средство е летяло на височина от около 50 метра от земната повърхност, което е в противоречие с изискването за минимална безопасна височина на процесния полет. Действително, по делото не са събрани преки доказателства за това обстоятелство. Тук обаче, следва да бъде съобразено изложеното в окончателния доклад от разследването на реализиралото се авиационно произшествие, изготвен от комисия при Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Във този доклад е отразено, че към горепосочения момент въздухоплавателното средство е било именно на около 50 метра височина, като ясно е посочен и източникът на тази информация – твърденията на самия пилот. Тези твърдения на ищеца пред разследващите авиационното произшествие служители на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията по същество представляват извънсъдебно признание на неизгоден факт и следва да се ценят съгласно чл. 175 ГПК - с оглед всички обстоятелства по делото. В случая изложеното от ищеца пред комисията за разследване на авиационното произшествие следва да се съпостави със заключението по допуснатата в настоящото производство авиотехническа експертиза, а именно – с посоченото от вещото лице, че отказът на двигателя по време на полет би довело до влизане в режим на авторотация и право или завиващо авторотационно снижение и кацане, както и че ако въпросният отказ е настъпил при висока скорост и на малка височина, коригиращите действия главно ще зависят от това, колко пространство има за безопасна маневра. Или иначе казано, следва да се приеме за доказано, че щом ищецът не е могъл да приведе въздухоплавателното средство във въпросния режим на авторотация, то е несъмнено, че към момента на настъпване на критичната ситуация управляваният от него вертолет се е намирал на височина, значително по-малка от установената в Правилата за визуални полети и в Ръководството за летателна експлоатация. Такова, междувпрочем, е и становището, изложено от комисията, изготвила представения по делото окончателен доклад от разследването на реализиралото се авиационно произшествие. Тук следва да се има в предвид също, че установяването на височината, на която е осъществяван полета, в случая не би и могло да бъде извършено по друг начин освен чрез съпоставка на твърденията на пилота със заключението на авиотехническата експертиза в частта относно начина на привеждане на въздухоплавателното средство във въпросния режим на авторотация. Това е така, доколкото при осъществяване на полета ищецът е бил сам на управлявания от него вертолет, поради което е очевидно, че именно той е единственото лице, от което могат да бъдат почерпени достоверни данни за височината на полета. 

Според заключението по допуснатата авиотехническа експертиза, процесният полет е следвало да се осъществява на височина от 1000 ft (300 м), която височина, според вещото лице, би осигурила безопасно аварийно кацане в режим на авторотация при евентуален отказ на двигателя; достатъчно време за оглед и оценка на релефа на терена, респ. време за избор на подходяща площадка за изпълнение на кацане в режим на авторотация; достатъчно време за оценка на ситуацията и изпълнение на процедурите по привеждане на лопатите от носещия винт на минимална стъпка за преминаването им в режим на авторотация; както и достатъчно време за привеждане в най-благоприятния диапазон от скорости на вертикалната и хоризонтална скорост на вертолета в режим на авторотация.

Предвид на горното, съобразявайки заключението по допуснатата авио-техническа експертиза и окончателния доклад от разследване на реализиралото се авиационно произшествие, съдът намира, че ако ищецът е спазил Правилата за визуални полети и Ръководството за летателна експлоатация, осъществявайки полета на необходимата височина от 1000 ft (300 м), е било напълно възможно, ако не да се предотвратят изцяло, то най-малко да се намалят неблагоприятните последици за неговото здраве, каквото е и заключението на вещото лице по авиотехническата експертиза.

На следващо място, според заключението на авиотехническата експертиза, от страна на ищеца е допусната грешка при вземане на решението за кацане с използване на способа „кацане по самолетно”, което според вещото лице е и основната причина за настъпилия инцидент. Вещото лице ясно сочи, че в случая единствено правилният способ за кацане е бил кацане в режим на авто-ротация, като според изложеното в окончателния доклад от разследването на реализиралото се произшествие процесният вертолет не е бил пригоден за предприетото „кацане по самолетно”. Това е така, доколкото вертолетът е бил съоръжен с шейна, а не с колесник, а от друга страна самият терен е бил непригоден за плъзгане на шейна. С оглед изложеното от вещото лице и в окончателния доклад, съдът приема, че на практика ищецът сам се е поставил в невъзможност да приведе вертолета в режим на авторотация, което е било наложително и задължително при възникналата аварийна ситуация, доколкото при настъпване на същата е летял под установената в Правилата за визуални полети и в Ръководството за летателна експлоатация височина. Това обстоятелство, от своя страна, е довело до липса до достатъчно време за адекватна оценка на ситуацията и избор на подходяща площадка за кацане, а от там – и до липса на възможност за използване на друг способ за кацане освен на практика осъществения.

При изследване на въпроса за съпричиняването на настъпилия вредоносен резултат следва да се съобрази и изложеното в заключението на авио-техническата експертиза, че ищецът е бил длъжен да използва системата за аварийно изхвърляне на разтвора за авиохимическа работа, както и споделеното от вещото лице в съдебно заседание, че в създалата се аварийна ситуация всеки излишен килограм тегло е бил от значение, доколкото от същото е зависела вертикалната скорост на снижение. 

С оглед гореизложеното, съдът приема, че действията на ищеца, изразяващи се в пренебрегване на основни правила за безопасност при осъществяване на процесния полет, са в пряка причинно-следствена връзка с реализиралото се произшествие и със същите последният е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Тук следва да се има в предвид, че ищецът е пилот на вертолет от 1984 г., че към датата на инцидента същият е имал летателен опит в авиохимическите работи от 3 698 часа, натрупан в периода от 1986 г. до 2016 г., както и че несъмнено е бил наясно с установената в Правилата за визуални полети и в Ръководството за летателна експлоатация минимална височина, на която е следвало да осъществи полета. Определянето на минималната височина за осъществяване полета е и неизменна част от пред-полетната подготовка, като тази височина е заложена именно с цел осигуряване на безопасно аварийно кацане в режим на авторотация при евентуален отказ на двигателя, осигуряване на достатъчно време за оценка на ситуацията, включително на време за избор на подходяща площадка за кацане и за привеждане в най-благоприятния диапазон от скорости на вертикалната и хоризонтална скорост. В случая, без установена причина, ищецът се е поставил в ситуация на повишен риск, осъществявайки полета на височина много под определената за конкретния полет, което обстоятелство при възникване на аварийната ситуация очевидно се е оказало от решаващо значение за безопасното приземяване на въздухоплавателното средство - несъобразяването с необходимата височина е довело до невъзможност за безопасно аварийно кацане в режим на авторотация, а неизхвърлянето на авиохимичния разтвор е допринесло за по-високата вертикална скорост при кацане, като разгледани съвкупно тези действия сочат на висока степен съпричиняване на вредите, които в голямата си част са настъпили в резултат на проявена груба небрежност.

Не може да бъде споделено твърдението, че доколкото ищецът е бил в екстремни условия, същият не може да бъде винен, че не е успял да кацне в  сочения от вещото лице за правилен режим авторотация. Тук следва да бъде възприето възражението на ответника, че пилот, още повече такъв с дълго-годишен опит, какъвто е ищеца, несъмнено е следвало да знае как да реагира при възникналата ситуация, имайки в предвид и показанията на св. Ст. П., че ищецът вече е бил попадал в такава ситуация. Именно защото се касае за пилот на въздухоплавателно средство със значителен стаж, който несъмнено е обучен как следва да действа в подобни ситуации и чиято психика несъмнено е по-устойчива от тази на обикновен човек, не може да бъде възприето становището за липса на вина у ищеца за настъпилия краен резултат вследствие наличието на екстремни условия.  

В заключение, нарушаването на основни правила за безопасност, с които ищецът е бил наясно от дългогодишния си пилотски стаж и за които е бил инструктиран, представлява неполагане на елементарно старание и внимание. С оглед на горното и при съобразяване на конкретните обстоятелства и механизъм на настъпване на злополуката, съдът приема, че обективният принос на работника в съпричиняване на вредоносния резултат е в размер на 60 %. Поради това, дължимото обезщетение от работодателя, несъмнено носещ професионалния риск за травматичното увреждане, следва да бъде намалено в тази степен. Тук следва да се има в предвид, че причината за попадането в аварийна ситуация е отказът на двигателя и нарушаване на нормалното му функциониране по време на полетa, за което ищецът не носи вина. Нещо повече – според вещото лице по авиотехническата експертиза, отказът на двигателя, в съчетание с условията за изпълнение на полета над полупланинска гориста местност, е създал условия за възникване на сложна ситуация, свързана с неимоверно нарастване на психо-физиологичното напрежение на екипажа, като на ищеца се е наложило да взима решение в условия на остър дефицит от време при внезапно и драстично изменение на режима и параметрите на полета. Или иначе казано, факт е, че ищецът сам се е поставил в невъзможност да не може да вземе единственото правилно решение в настъпилата ситуация – да приведе вертолета в режим на авторотация, след което да изхвърли останалия химичен разтвор и да потърси подходяща площадка за кацане, но факт е също, че това не би му се наложило, ако не беше налице отказ на двигателя по време на осъществявания от него полет.

Съдът съобразява изложените по-горе факти относно вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД счита, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е такъв от 40 000.00 лева. За да стигне до този извод, съдът съобразява фактите, сочещи на преживяната физическа травма и относително дълъг възстановителен период. В разглеждания случай, макар ищецът да е получил едно травматично увреждане, същото определено е значително – тежко многофрагменто разместено счупване на двете плата на дясната голямопищялна кост на дясната подбедрица. Получената фрактура е наложила извършването на оперативна интервенция, при която са поставени метални импланти, а след това и гипсова имобилизация. От своя страна, имобилизацията на крайника е причинила необходимостта от придвижване с помощни средства за известен период от време, както и от последващо провеждане на рехабилитация. Въпросното увреждане несъмнено е причинило болки със сериозен интензитет, като според вещото лице по допуснатата медицинска експертиза състоянието на дясната колянна става и понастоящем се характеризира със значително ограничени и болезнени движения. Според заключението на експертизата, флексията на дясното коляно е възможна до 45 градуса, при биподален стоеж е налице видима щадяща инклинация на тялото на ляво, а изправянето на ищеца от седнало положение се извършва затруднено. Сочи се, че това състояние на колянната става е стационирано на посоченото ниво и ще остане такова за цял живот, като същото ще протича с периодични болки и страдания при определени условия и с различен интензитет, а при необходимост е възможен и прием на обезболяващи медикаменти. Макар вещото лице да дава заключение, че срокът на лечението и възстановяването е бил около 12 месеца, от изложеното в експертизата следва, че и понастоящем ищецът не се е възстановил напълно от получената травма, а част от последиците от същата са необратими. Тук следва да се има в предвид, че с оглед специфичния характер на неимуществените вреди, при доказването им не следва да се прилага строго формално принципът на главно доказване в процеса, а следва да се подхожда с известна доза презумптивност. Следва да се има в предвид обаче и обстоятелството, че по делото не бяха ангажирани доказателства за това дали и по какъв конкретен начин настъпилите увреждания са оказали въздействие върху ежедневието на ищеца след изтичане на срока за лечение и възстановяване. Т.е. дали и евентуално как реално се е променило ежедневието му след този период – дали понастоящем последният търпи някакви значителни ограничения в придвижването си и в какво се изразяват същите, дали в бита си му е необходима чужда помощ – каква, в какви ситуации и колко често, дали приема обезболяващи медикаменти и при какви условия, дали понастоящем е работоспособен и пр. Тази непълнота на доказателствения материал до известна степен препятства съдът да направи преценка за реалните последствия от уврежданията, както и дали такива все още са налице в ежедневието на ищеца, поради което за определяне паричната равностойност на тяхното обезвъзмездяване стъпва на изложеното в медицинската документация и на заключението по допуснатата медицинска експертиза.

Предвид гореизложеното, размерът на определеното обезщетение подлежи на намаляване съобразно установената степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. По изложените мотиви съдът приема, че от общо определеното обезщетение в размер на 40 000.00 лева ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 16 000.00 лева.

По разноските:

При този изход на спора ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, но по делото не са представени доказателства за сторени такива.

Ответникът има право на направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно на сума в общ размер от 2 258.76 лева, представляваща част от внесения депозит по авиотехническата експертиза и част от заплатения адвокатски хонорар.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за производството в размер на 640.00 лева - 4% от цената на уважения иск, както и сумата от 28.80 лева – част от заплатеното възнаграждение на вещото лице по медицинската експертиза.

Така мотивиран, съдът

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Ф. Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „***” № 2, представлявано от ***, да заплати на С.К.П., ЕГН ********** сумата от 16 000.00 (шестнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки, страдания и телесни увреждания от настъпила на 9.9.2016 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното му изплащане, като отхвърля иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000.00 лева.

ОСЪЖДА С.К.П., ЕГН ********** да заплати на „Ф. Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „***” № 2, представлявано от ***, сумата от 2 258.76 (две хиляди двеста петдесет и осем лева и седемдесет и шест ст.) лева, представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Ф. Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „***” № 2, представлявано от ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Велико Търново сумата от 668.80 (шестстотин шестдесет и осем лева и осемдесет ст.) лева - държавна такса и разноски за производството, както и сумата от 5.00 (пет) лева - в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: