Присъда по дело №320/2019 на Районен съд - Чирпан

МОТИВИ ПО НЧХД № 320/ 2019 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД-Ч.

 

Обвинението е против подсъдимият Л.Л.Т. с ЕГН **********,***, за виновен в това, че на 22.06.2018г., около 10.00ч. в с. Я., общ. Ч., й е нанесъл удар, в резултат на който й е причинил травматични увреждания: кръвонасядане на горния клепач на лявото око, охлузвания на левия горен крайник, болезненост в окосмената част на главата и лявото бедро, които травматични увреждания са й причинили страдание без разстройство на здравето-  престъпление по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Подсъдимият не се явява и не взема становище по образуваното НЧХД . В съдебно заседание се явява упълномощен от него адвокат, който взема становище,че обвинението е недоказано и моли съдът да постанови присъда,с която да признае подсъдимия за невиновен.

До започване на съдебното следствие в първоинстанционен съд е предявен граждански иск в размер на 4 000, 00 лв., сума представляваща обезщетение за причинени на пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота й, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, болки и страдания и преживян емоционален стрес, както и сумата в размерна 40.00/четиридесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за проведено лечение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.06.2018г. до окончателното им изплащане,

Предвид обстоятелството, че гражданския иск бе своевременнно предявен, съдът допусна същия до съвместно разглеждане в настоящето наказателно производство и конституира С.Р.Д. , като граждански ищец.

Процесуалният представител на подсъдимия взема становище, че гражданския иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Л.Л.Т. ***. Същият е управител на „ А.„ ЕООД с база, която се намира в с. Я., обл. Стара Загора.

Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

Подсъдимият Т. и тъжителя С.Р. Ганева се познават дотолкова, колкото последната работи като организатор на склад в база на „ Б.„ ЕООД в с.Я., обл. Стара Загора и по същество базите на двете дружества са в съседство.

На 22.06.2018г., около 10,00ч., тъжителката Д. отишла в базата „АГРО ПРОЕКТ КОНТРОЛ" ЕООД, която се намира непосредствено до базата, в която същата работи. Целта на посещението й е била да помоли подсъдимия да си премести животните, тъй като дружеството в което работи тъжителката щяло да жъне в съседен на базата на подсъдимия блок. Виждайки я обаче, Л.Т. се ядосал, доближил се до нея и я блъснал с двете си ръце в областта на дясното й рамо. В резултат на удара / изблъскване с две ръце / тъжителката паднала на асфалта, при което си ударила главата, лявата ръка и левия крак. За момент почувствала, че изгубва съзнание. Впоследствие се изправила и напуснала разплакана базата на подсъдимия.

След като се  прибрала във фирмата, в която работи била видяна / възприета / от свидетелите Ж. Р. Ж.и В. Л. К.. Същите, след като видели състоянието й – „ …тя се връща разкървавена и плачеше“- св.Ж., я попитали какво й се е случило. Тъжителката Д. им разказала, че е била блъсната и съборена на земята от подсъдимия Т.. Двамата свидетели решили да отидат и да попитат подсъдимия за случилото се, но след като наближили базата на дружеството му се отказали - един вид да не се саморазправят с него. Свидетелите изнасят още, че „ …Като характер- цялото село реват от него. Пиел много,агресивен „ – св. Ж. за подсъдимия Т., докато за тъжителката С.Д. посочва „ С. я познавам от 2013 г. на мравката прави път,такъв човек е .“

Веднага след инцидента тъжителката сигнализира РПУ - гр. Ч. и се обадила по телефона на съпруга си св. Е.П.Д.-***.

Свидетелят Д. завел тъжителката до Отделението по съдебна медицина към УМБАЛ „Проф.д-р Ст. Киркович" гр. Стара Загора. Там последната била прегледана от специалист по съдебна медицина. Съгласно издаденото съдебномедицинско удостоверение № 158-2018, причинените й травматични увреждания са: кръвонасядане на горния клепач на лявото око, охлузвания на левия горен крайник, болезненост в окосмената част на главата и лявото бедро. Заключението на съдебния лекар е, че описаните травматични увреждания са й причинили страдание, без разстройство на здравето.

Тъй като изпитвала световъртеж, силно главоболие и болки в ударените места, на 26.06.2018г. била приета за лечение в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Проф.д-р Ст. Киркович" гр. Стара Загора. Назначена й била медикаментозна терапия и била консултирана от психиатър и гастроентеролог, които също й предписали лекарства.След изписването й от болницата продължила да се лекува в домашни условия.

Във връзка с проведеното лечение, заплатила сумата от 40 лв. за консултативен преглед от лекар.

За извършеното от Л.Л. Т. деяние, било образувано ДП № 375 ЗМ -236/2018г. по описа на РУ-Ч. и пр.пр. № 651/2018г. по описа на РП Ч.. В хода на раследването било установено, че извършеното от Л. Т. деяние осъществява признаците на престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, което на основание чл. 161, ал.1 от НК се преследва с тъжба на пострадалия. С Постановление от 20.03.2019г. наблюдаващият прокурор, на основание чл.199, чл.244, ал.1, т.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК и чл.244, ал.3 и ал.5 от НПК спря ДП № 375 ЗМ - 236/2018г. по описа на РУ-Ч. за срок от 6 месеца, считано от датата на получаване на съобщението по чл.50 и чл.81 от НПК.

В хода на съдебното следствие е назначена СМЕ по писмени данни. Видно от заключението на вещото лице д- р Т.Г.Т. се установява,че тъжителката е получила следните травматични увреждания: кръвонасядания на горния клепач на лявото око, контузия на главата/ мекотъканен оток в тилната област/ и лекостепенно мозъчно сътресение, охлузване и зацапване с прах по задната и страничната повърхност на левия лакът, охлузване по задната повърхност на лявата предмишница, които травматични увреждания са причинили на тъжителката временно разстройство на здравето, неопасно за живота й.

Съдът възприема именно тази фактическа обстановка, кредитирайки показанията на всички разпитани по делото свидетели. Техните показания са логични, почиват на личните им възприятия, не са противоречиви нито помежду си, нито с останалия събран по делото доказателствен материал.

Показанията на свидетелите Ж., К. и Д. кореспондират изцяло с експертното заключение на СМЕ относно начина на причиняване на телесните увреждания и причинените телесни увреждания. Нещо повече следва да се отбележи, че изрично в заключението си вещото лице посочва, че травмите на тъжителката са в три плоскости, предна,задна и ляво странична, което не може да се получи при самостоятелно падане.

Следователно показанията на цитираните свидетели изцяло кореспондират по между си и са в пълно съответствие с останалия доказателствен материал – писмени, съдебно-медицинско удостоверение и експертно заключение на съдебно-медицинската експертиза.Това ги прави последователни, логични,убедителни  и съдът ги кредитира с доверие. Нещо повече в настоящото производство не се събраха други доказателства които да оспорват обсъжданите по- горе.

Всички тези преки и косвени доказателствени средства различни по вид установяват преки и косвени доказателства, които са в съответствие и образуват едно хомогенно цяло даващо основание да се направи единствено възможния извод относно главният факт в процеса / има ли извършено престъпление и кой е неговият автор / - подсъдимият Т. е извършител на престъплението лека телесна повреда.

За прецизност съдът счита, че следва да посочи, че основната процесуална функция на тъжбата е да формулира частното обвинение и по този начин, годен да определи предмета на доказване в наказателното дело от частен характер, респективно да даде възможност и на подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея. Безспорно е обстоятелството, че частният тъжител не е длъжен в тъжбата да направи точна юридическа квалификация на твърдяното престъпление, но за да може тъжбата да изпълни процесуалната си функция, задължително в нейната обстоятелствена част следва да се посочат всички обстоятелства на престъплението, което се преследва по реда на частното обвинение. Едва след пълно изложение на фактическите обстоятелства, съдът може да изпълни процесуалното си задължение да определи квалификацията на деянието. С оглед на това, тъжителят следва ясно, точно и конкретно да посочи фактите, въз основа на които твърди, че някой е извършил конкретно престъпление. Без да са ясни и точно посочени всички релевантни факти, в това число всички факти от фактическия състав на дадено престъпление, няма как съдът да прецени дали във всеки конкретен случай така описаните факти, респ. поведение на дадено лице, осъществяват или не престъпление.

Водим от горното и при така описаната фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и съдът го признава за виновен.

Деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като е съзнавал и искал настъпването на обществено опасните последици от деянието .

От така изложената по- горе фактическа обстановка е видно, че деянието извършено от подсъдимия съставлява престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, за което деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация.

 В случая съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. За престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация.

От приложеното свидетелство за съдимост е видно, че подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава осма от НК. Няма данни по делото да са причинени имуществени вреди с деянието.

С изменението на чл. 78а, ал. 1 НК ( ДВ, бр. 21/ 2000 г. ), при наличието на предпоставките, посочени в закона, съдът не преценява, а е длъжен да освободи дееца от наказателна отговорност по силата на закона / Виж Решение № 480 от 13. 11. 2001 г. на ВКС по н. д. № 439/ 2001 г. , I  н. о. докладчик съдията Гроздан Илиев, Бюлетин на ВКС, бр. 9/ 2001 г., стр. 9 /.

Ето защо съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 78а от НК, поради което подсъдимият следва да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание, като заплати глоба в размер на 1 000, 00 ( хиляда ) лева.

Съдът счита, че следва да наложи глоба в посочения размер и след като се съобрази със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и имущественото състояние на подсъдимия.

Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема, чистото му съдебно минало.

Предвид гореизложеното съдът счита, че на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание при наличието само на смекчаващи вината обстоятелства.

По преценка на съда, с така наложеното на подсъдимия административно наказание, ще се постигнат успешно целите на личната и генерална превенции, като се въздейства поправително и превъзпитаващо не само по отношение на този извършител, но така също и по отношение на всички граждани, склонни да извършват подобни деяния.

 Относно предявения граждански иск.

При така изнесената фактическа обстановка и след като се съобрази със събраните по делото доказателства, съдът намира, че допуснатия за съвместно разглеждане в настоящето наказателно производство граждански иск се явява основателен и доказан до размер на 2 200 / две хиляди и двеста лева / лева, представляваща обезщетение за претърпени от гражданския ищец в резултат на инкриминираното деяние, извършено от подсъдимия, неимуществени вреди, като в останалата му част до размер на 4 000.00лева гражданския иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В настоящият случай безспорно се установи, че подсъдимият умишлено при пряк умисъл е нанесъл лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК изразяваща се в : кръвонасядания на горния клепач на лявото око, контузия на главата/ мекотъканен оток в тилната област/ и лекостепенно мозъчно сътресение, охлузване и зацапване с прах по задната и страничната повърхност на левия лакът, охлузване по задната повърхност на лявата предмишница, които травматични увреждания са причинили на тъжителката временно разстройство на здравето, неопасно за живота й

В следствие на тези трамви постарадалата е претърпял болки и страдания. 

При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с характера на уврежданията, начина на извършването им, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, времето на протичането им.

Предвид гореизложеното и съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че обезщетението, което подсъдимият трябва да заплати на гражданския ищец за претърпените от него, в резултат на инкриминираното престъпно деяние неимуществени вреди, следва да бъде в размер на 2 200, 00 лв.

На основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД подсъдимият дължи и законната лихва , считано от датата на непозволеното увреждане / 22.06.2018 г. / до окончателното изплащане на главницата.

С деянието си подсъдимият Т. е причинил и имуществени вреди на пострадалата изразяващи се в разходи за лечението, което е довело да намаляване активите на нейното имущество. На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД същият дължи обезщетение.

Видно от представените фактура и касов бон установеният и доказан разход за лечението възлиза на 40,00 лева, което прави искът основателен и доказан, поради което следва да се уважи.

На основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД подсъдимият дължи и законната лихва , считано от датата на непозволеното увреждане / 22.06.2018 г. / до окончателното изплащане на главницата.

На основание чл. 189, ал. 2 НПК подсъдимият следва да заплати на тъжителката направените по делото разноски в размер на 1682. 00 лева , от които 1300лв. разноски за адавокат,370лв. за вещо лице и 12лв. ДТ, а на РС Ч. държавна такса в размер на 88,00 лева за уважената част от гражданските искове.

Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в ниското обществено съзнание на подсъдимия и в явното незачитане на моралните и правни норми на обществото и личната неприкосновенност на пострадалото лице.

Водим от изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: