Присъда по дело №93/2019 на Районен съд - Варна

 Мотиви

към присъда № 94 от  15.04. 2019 год.  по чнх дело № 93 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав

 

         Делото е образувано въз основа на тъжба на Р.Й.С. с ЕГН ********** ***, с която е повдигнала обвинение срещу Р.И.С. с ЕГН ********** *** за извършено престъпление от частен характер по чл.131,ал.1,т.3,вр.чл.130,ал.2 от НК.

                     В хода на съдебните прения, повереникът на частния тъжител адв. Панайотов, ВАК намира, че обвинението е безспорно доказано.

  Частният тъжител по делото, чрез  редовно упълномощения си повереник адв. К.К., ВАК поддържа обвинението и иска от съда  подсъдимият  да бъде признат за виновен по предявеното  обвинение и му бъде наложено  наказание по справедливост.

            Подсъдимия С., редовно уведомен се явява лично и с адв. Н. М.,  ВАК. В  хода на производството дава обяснения и  не признава вината си.

Адв. М., ВАК – защитник на подсъдимия С. моли съда да постанови присъда, с която подсъдимия  бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Според тъжбата и направеното уточнение в съдебно заседание към нея тъжителката и синът и подс.С. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 10135.25552.2149 по кадастралната карта на район „ Приморски“, кв.Изгрев, гр.Варна, ведно с изградената в имота двуетажна жилищна сграда.Първия етаж се ползвал от тъжителката, а втория от синът и – подс.С.. До края на 2017 год. подсъдимия живеел в имота, а от началото на 2018 год. се изнесъл.

На 16.07.2018 год. около 17 часа подсъдимия дошъл до къщата заедно с дъщеря си, която била на четири години.След като се качил и огледал етажа си, слязъл пред входната врата на етажа на тъжителката, започнал да крещи, да псува, блъска по входната врата, при което счупил стъклото на вратата, разбил бравата. Тъжителката му направила забележка и тогава подсъдимия започнал да я бие, като и нанесъл удар с ръка по рамото, а след това хвърлил по нея парче винкел, с което я ударил в областта на кръста.

С тъжбата е приложено медицинско свидетелство № 708/2018 г., издадено от съдебен медик в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ Св. Анна-Варна АД от 23.07.2018 год., според заключението на което е, че при прегледа на Р.С. са установени следните травматични увреждания: кръвонасядания в областта на лицето, долния етаж на корема. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети, и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин.Обусловили са болка и страдание.

Въз основа на това медицинско удостоверение ,приложено към делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза за установяване характера на телесните увреждания и механизма на причиняването им.

Видно от заключението на назначената в хода на съдебното следствие СМЕ и разясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание е, че пострадалата С. е получила следните травматични увреждания: кръвонасядане по долния клепач на дясното око, кръвонасядане в долния етаж на корема в областта на лявата слабинна област. Описаните кръвонасядания са съответно с кафеникав и моравожълтеникав цвят, което свидетелства, че същите са със значителна давност. Такива травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани в дясната лицева половина и долния етаж на корема над лява слабинна област. Наличие на такива кръвонасядания по категоричен начин свидетелстват за въздействие на твърди, тъпи предмети в тези области. Такива травматични увреждания с различни предмети, вкл. хвърлени метални. В своята съвкупност описаните кръвонасядания са обусловили чувство на болка и страдание , не причиняват разстройство на здравето и отзвучават за период от около две седмици.

Според обясненията на подсъдимия изложеното в тъжбата не било истина. Не отрича , че между него и майка му е имало множество скандали, но твърди, че никога не я е удрял. Твърди, че се е грижил за майка си с години, като е  плащал всички сметки. Къщата построил с негови средства. Според него от месец февруари 2018 год. отношенията между него и майка му се влошили, поради това, че се запознал с момиче, което майка му не одобрявала и ревнувала от него.

Посочва, че поводът за скандала на процесната дата бил разбитата брава на вратата към неговия жилищен етаж. Майка му се опитвала да отворил вратата на жилището му с нейни ключове, като твърдяла, че всичко в жилището на подсъдимия било нейно и нямал право да заключва.

Посочва, че с баща си е в добри отношения, че  той искал да вижда детето, но той не го водел там, тъй като нямал право да ходи в къщата, защото имал ограничителна заповед по искане на майка му – да не я доближава на сто метра. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия  в частта, в която твърди, че не е нанесъл удари на пострадалата. Съдът намира тези обяснения на подсъдимия за негова защитна позиция, доколкото същите се опровергават от доказателствата по делото. На първо място обясненията на подсъдимия  противоречат на показанията на баща му – св. И.С., който запознат с разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК свидетелства, че между подсъдимия и тъжителката отдавна е имало дрязги. Преди инцидента подсъдимия излязъл да живее на квартира, не искал да живее с родителите си. Според свидетеля това, че синът им не давал на жена му- тъжителката С. да вижда внучката си е причината за влошените отношения между двамата.Посочва, че по време на инцидента подс.С. бил дошъл до къщата, за да си вземе някакви книги. На двора се скарал с майка си и в изстъпление хвърлил нещо и я ударил по крака. Свидетелят посочва, че кракът на тъжителката бил доста посинял.

            С показанията си св.С.Й., брат на тъжителката, дадени също след запознаване с  разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК също потвърждава, че   причината за влошените отношения между подсъдимия и майка му се дължи на взаимната нетърпимост между двамата, така и  на отказа на подсъдимия да води дъщеря си в дома на родителите му. Свидетелят посочва, че на процесната дата присъствал на инцидента, като според него когато С. дошъл в имота,  тъжителката взела да „ мърмори, да вика, да плаче“, на двора била и първата съпруга на подсъдимия и при опит на тъжителката да се намеси между С. и първата му съпруга, последния я бутнал.  Свидетелят отрича да е видял С. да хвърля нещо по майка си, както и да я е псувал. Посочва, че е видял С. да чупи стъкло в яда се.

            От показанията на св.Й.С., сестра на подсъдимия, дадени също след запознаване с чл.119 и 121 от НПК се установява, че отношенията между тъжителката С. от една страна и подс.С. от друга са били влошени.Свидетелката също посочва, че и нейните отношения с майка и са влошени, тъй като „майка и искала постоянно да става по нейното“. Твърди, че брат и и споделял, че майка му не харесвала приятелките му, правела всичко възможно подсъдимия да се раздели с жената, с която живеел в момента и да се върне в домът им. За процесния инцидент посочва, че не е присъствала на инцидента, но знае за него, твърди, че е изпратила мъжът с когото живее на семейни начала до домът на родителите си.

При преценка на показанията на свидетелите И.С., С.Й.и Й.С. , съдът съобрази, че  са роднини както на подсъдимия, така и на тъжителката и в този смисъл е напълно естествено да се опитват да се разграничат от случилото се, да омаловажат реакциите и действията и на тъжителката и на подсъдимия, да оправдаят и двамата.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите И.С. и С.Й., макар, че същите, тъй като се явяват дадени от  баща и чичо на подсъдимия  могат да се приемат като необективен доказателствен източник. Показанията на двамата свидетели съответстват

Свидетелите И.С. и С.Й.са преки очевидци на случилото се. Анализа на техните показания и заключението по назначената СМЕ, както и разясненията направени от вещото лице в съдебно заседание  безспорно установяват, че на тъжителката са причинени описаните в тъжбата и травматични увреждания. С извършената по делото съдебно-медицинска експертиза се потвърди, че като давност тези травми е възможно да са причинени към инкриминираната дата /16.07.2018 г./, както и по механизъм описван в тъжбата- в резултат на  удари с различни предмети, вкл. хвърлени, вкл. метални, т.е. биха могли да бъдат получени по начин посочен в тъжбата.Установи се, че та са и с характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.2 от НК, защото са обусловили чувство на болка и страдание, не причиняват разстройство на здравето и отзвучават за период от около 2 седмици .

Показанията на св.Й.С. не пресъздават непосредствени възприятия и не могат да бъдат пряк източник на сведения от значение за установяване съставомерността на деянията, за които са предявени обвинения с тъжбата. Въпреки това обаче състава на съда ги кредитира, тъй като с тях се установява характера на отношенията между тъжителката и подсъдимия.

Описаната по - горе фактическа обстановка се установява и доказва въз основа на част от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите И.С., С.Й.и Й.С., от заключението на изготвената СМЕ, както и от приложените по делото писмени доказателства – медицинско удостоверение № 708/2018 год., нотариален акт  №8,т.II, рег. № 8084,дело № 190 от 2005 год.,удостоверение за търпимост № 295/02.12.2015 год.,решение № 333/2018 год.  на НБПП,справка от деловодна програма на РС Варна, справка от 02 РУП Варна, ведно със заверено копие на дневсик за прием на граждани от полицейския инспектор Д.Д., справка с характеристични данни за Р.С., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира изготвената и приложена по делото СМЕ, като обективно и компетентно изготвена, с нужните знания и опит в съответната област.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131,ал.1,т.3,вр.чл.130,ал.2 от НК.

 От обективна страна:

 От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите  и от заключението на СМЕ се черпят категорични данни по отношение на всички обективни признаци от състава на престъплението, за което подс. С. е предадена на съд.

            От показанията на свидетелите И.С. и С.Й., както и от заключението на СМЕ и разясненията направени от вещото лице в съдебно заседание се установява времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, характера , вида и  механизма на нанесената телесна повреда.

            Безспорно се установява  авторството на деянието и квалифициращото обстоятелство,че телесната повреда  е нанесена на майката на подсъдимия.

От субективна страна подсъдимия С. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва НК, като същия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Субективните представи на подсъдимия са обхващали и обстоятелството, че телесната повреда, която се нанася е именно по отношение на майка му.

Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подс. Р.И.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131,ал.1,т.3,вр.чл.130,ал.2 от НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.

По въпроса за вида и размера на наказанието и по въпроса за приложението на чл. 78а НК:

С действията си по гореописания начин подс. С. е засегнал като обект обществените отношения, свързани със защита на здравето и неприкосновеността на личността, които са обект на закрила в НК. Предвиденото в закона наказание за престъплението, предмет на настоящето производство е до три години.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подс. С. не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Престъплението, за което му е повдигнато обвинение е извършено умишлено и за него Наказателният кодекс предвижда наказание „лишаване от свобода до три години”. В същото време съдът констатира, че не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК, като от престъплението, което е формално, т. нар. “на просто извършване”, не са причинени съставомерни имуществени вреди.

С оглед на изложените фактически и правни изводи съдът намери, че в случая са налице материалноправните предпоставки подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като на основание чл. 305, ал. 5 НПК му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК.

По въпроса за вида и размера на административното наказание:

Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия ниската степен на обществена опасност на личността му, предвид чистото съдебно минало, липсата на криминална регистрация и семейната му ангажираност.

От друга страна съдът не отчете наличието на отегчаващи обстоятелства.

Предвид гореизложеното и като констатира наличието на смекчаващи вината обстоятелства - от една страна и от друга – липсата на отегчаващи такива, съдът определи и наложи на подсъдимия административно наказание “глоба” в законоустановения минимум от ХИЛЯДА ЛЕВА, като счете, че този размер се явява справедлив и достатъчен за постигане целите на наказанието.

По разноските:

Съдът на осн. чл.189,ал.3 от НПК  осъди подсъдимият да заплати в полза на Държавата и направените от частния тъжител разноски по делото в размер на 200 лв. за СМЕ.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                       СЪДИЯ В РС ВАРНА :