Р Е
Ш Е Н
И Е
№
25.03.2022г.,
гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на десети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при секретар Любомира Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1617/2016г. по описа на ЛРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по Искова молба от Е.А.Г. с ЕГН ********** ***
срещу Р.И.С. с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно съединени
искове, с правно основание чл.108 ЗС за осъждане ответника да предаде на ищцата
владението на недвижим имот дворно място, находящо се в гр.Лом, цялото от
319квм.м., урегулирано в парцел ХVІ-1382, кв.220 по плана на града при съседи:
изток-Б. Г. Г., запад-Р. А. С., север-наследниците на Г. И. Р. и С. В. П. и
юг-ул.»Шишман», заедно с построените в него: къща от 79кв.м. и пристройка от
32,20кв.м. и иск с правно основание чл.
59 ЗЗД за заплащане на сумата 7 800лв., представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на горния имот за периода от м.април 2013г. до м.юли
2016г.
В Исковата молба се твърди, че ответникът е приобретател на поземлен
имот, който е бивша СИО на родителите на ищцата – М. И. Г. и А. Г. Г., двамата
бивши жители на гр.Лом, починали на
03.07.1996г. и 09.02.2006г., който имот е обективиран в Нотариален акт № 181,
том ІІ, нот.дело № 630/59г. и Нотариален акт № 160, том І, нот.дело № 371/60г.,
Нотариален акт за дарение № 345, том ІІ, нот.дело № 732/95г. и представлява
дворно място, находящо се в гр.Лом, цялото от 319квм.м., урегулирано в парцел
ХVІ-1382, кв.220 по плана на града при съседи: изток-Б. Г. Г., запад-Р. А. С.,
север-наследниците на Г. И. Р. и С. В. П. и юг-ул.»Шишман», заедно с
построените в него: къща от 79кв.м. и пристройка от 32,20кв.м.
Твърди се, че след смъртта на родителите им ищцата и брат и К. А. Г. с
ЕГН **********, бивш жинел на гр.Лом, починал на 11.07.2011г. са преки
наследници на М. и А. Г., а след смъртта на брат и на 11.07.2011г. той е
наследен от своите две дъщери А. и М. К. Г..
В ИМ се твърди, че през 1995г. родителите на ищцата даряват на нейния
брат описания по-горе свой съсобствен недвижим имот, в режим на СИО, обетивиран
в НА № 181, том ІІ, нот.дело № 630/58г. и НА за дарение № 345, том ІІ, н.д. №
732/95г. През 1996г. братът на ищцата К. А. Г. дарява процесния имот на двете
си деца А. и М. К. Г., с НА за дарение № 13, том І, н.д. № 43/96г., а след
смъртта на баща им, надарените племенници на ищцата продават на 31.08.2011г. имота
с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том ХVІІ, рег.№ 7772, н.д. №
1152 от 2011г.
Ищцата твърди, че 18.05.2016г. е приела наследството оставено и от
нейните родители, като по силата на ЗН има запазена наследствена част, която
била продадена на ответника. По тази причина влязла в контакт с ответника и го
поканила да му заплати обезщетение в размер на 7 800лв – наем от м.април 2013г.
до м.юли 2016г., както и за в бъдеще да и заплаща наем, но той отказал да
постигнат споразумение.
Иска се: след като установи съсобственост между ищцата и ответника върху
процесния имот, съдът да го осъди да и предостави владението върху същия, да го
ползва и владее, съгласно правата и, като отмени договора за покупко-продажба
на имота и да върне в наследството в цялост за делба между ищцата и
сънаследничките и, както и да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение
за периода от м.април 2013г. до м.юли 2016г. в размер на 7 800лв, ведно със
законната лихва от датата на подаване на ИМ до изплащането на главницата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с което
намира иска за процесуално допустим, но неоснователен, тъй като той е придобил
процесния имот от собствениците му и е станал собственик на целия по силата на
извършена сделка, като владее го поведе от 5години на това основание. Наред с
това от момента на дарението на въпросния имот – 11.01.10996г. неговите
праводатели и продавачи по сделката са
установили владението върху него, което са осъществявали до 31.08.2011г., в
продължение на 15 години.
В съдебно заседание ищцата, редовно
призовано, не се явява, не се представлява.
След
образуване на делото и насрочване на първото открито с.з. ищцата е депозирала
Молба вх.№ 3900 от 13.03.2017г. с искане за спиране на осн. чл.229, ал.1, т.4
от ГПК на същото до решаването на друг висящ в ЛРС спор, а именно гд. №
1618/16г. по описа на ЛРС – делбено производство.
С Определение от 28.03.2017г. влязло в законна
сила, съдът е спрял производството на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до
приключване на гр. д. № 1618/16г. по описа на ЛРС с влязъл в сила съдебен акт,
тъй като решението по него ще има значение за правилното решаване на настоящето
дело.
С Молба
вх. № 264640 от 22.03.2021г. ищцата Е.Г. е
направила искане за възобновяване на настоящето производство, както и
искане за налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ на процесния имот.
Съдът с
Определение от 14.04.2021г. е възобновил производството по делото след
направена справка в гражданско деловодство на ЛРС, като е установил, че гр.д.
1618/16г. по описа на ЛРС е приключило с влязъл в сила съдебен акт от
09.03.2021г. по гр.д. № 2008/2020г. по
описа на ВКС - ІГО, с което е оставено в сила решение от 20.01.2020г. по
в.гр.д. № 259/19г. по описа на МОС, с
което съдът е потвърдил постановеното първоинстанционно решение по гр.д. №
1618/16г. по описа на ЛРС. Делото е върнато на 16.03.2021г. в ЛРС, поради което
основанието за спирането на е отпаднало.
Ответникът
редовно призован се явява лично в с.з. и с адв.Н.К. от МАК. Моли съда да
постанови решение с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни, като претендира за направените по делото разноски. В процеса
ищцата не доказа, че е собственик или съсобственик на въпросният имот, както и
че владее същият. Неговият доверител се намира в имота на основание валидна
сделка, придобил е имота от собственици и е станал собственик. Владее имота на
правно основание, и тъй като предявеният иск по чл.108 от ЗС се явява
неоснователен и недоказан, такъв се явява и акцесорния иск за заплащане на
обезщетение, който също следва да бъде отхвърлен.
Съдът
като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени
доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от
правна и фактическа страна следното:
С оглед наведените в Исковата молба
твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС и
акцесорен такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение.
В
настоящето исково производство съобразно разпределената доказателствена тежест
ищцовата страна следваше да установи и да
докаже наличието на елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС при
условията на кумулативна даденост, а именно - ищецът да е собственик на имота,
предмет на ревандикация, ответникът да го владее или държи и без правно
основание. Ответната страна по делото следваше да установи и докаже при пълно и
главно доказване основанието, на което владее или държи вещта.
От
събраните по делото писмени доказателства не се установи ищцата да е собственик
на процесният имот.
В хода на
делото е установено от приетите по делото Удостоверения за наследници № 1183 и
№ 1182, двете от 07.12.2012 год., издадени от Община Лом, че след смъртта си, на
03.07.1996 год., М. И. Г., б.ж. на гр. Лом, е оставила наследниците:
1. А. Г. Г., съпруг, поч. 09.02.2006 год.,
2. Е.А.Г., дъщеря,
3. К. А. Г., син, поч. 11.07.2011 год., с
наследници:
3.1.А. К. Г. - дъщеря и
3.2. М. К. Г. - дъщеря.
С
Определение № 35/18.05.2016 год., по ч.гр.д. № 676/2016 год., по описа на ЛРС,
е вписано извършеното от ищцата Е.А.Г. приемане на наследството, останало от М.
И. Г., б.ж. на гр. Лом, поч. 03.07.1996 год.
Видно от
удостоверението за идентичност на лице с различни имена, Е.А.Г. и Е.А. Т. са
имената на едно и също лице. Ищцата е декларирала, че е с ІІ група инвалидност,
74% трайна нетрудоспособност, няма други доходи освен пенсията си и издържа
пълнолетната си дъщеря, която е студентка, както и, че не притежава никакво
движимо и недвижимо имущество.
С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 345, т. ІІ, д. № 732/19.05.1995
год., на П. Т., нотариус при ЛРС, А. Г. Г. и съпругата му М. И. Г., двамата от
гр. Лом са дарили на сина си К. А. Г., следният свой собствен недвижим имот:
ДВОРОВО МЯСТО, находящо се в гр. Лом, цялото от 319 кв.м., урегулирано в парцел
ХVІ-1382, кв. 220 по плана на града, при съседи: от изток – Б. Г. Г., запад – Р.
А. С., север – насл. Г. И.Р. и С. В. П. и юг – ул. Шишман, заедно с построените
в него къща от 79 кв.м. и пристройка от 32,20 кв.м.
Дарителите
са си запазили вещното право на ползване на имота пожизнено.
С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, т. І, д. № 43/11.01.1996 год.,
на П. Т., нотариус при ЛРС, К. А. Г. от гр. Лом е дарил на дъщерите си А. К. Г.
и М. К. Г., следният свой собствен недвижим имот: ДВОРОВО МЯСТО, находящо се в
гр. Лом, цялото от 319 кв.м., урегулирано в парцел ХVІ-1382, кв. 220 по плана
на града, при съседи: от изток – Б. Г. Г., запад – Р. А. С., север – насл. Г. И.
Р. и С. В. П. и юг – ул. Шишман, заедно с построените в него къща от 79 кв.м. и
пристройка от 32,20 кв.м.
С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, т. ХVІІ, рег. № 7772,
д. № 1152/31.08.2011 год., на Нотариус Ст. С., рег. № 577 в РНК, р-н на
действие ЛРС, А. К. Г. и М. К. Г. са продали на ответника Р.И.С., следния свой
съсобствен имот: ПИ с идентификатор 44238.505.1382, с административен адрес:
гр. Лом, ул. ……, с площ от 331 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана
територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен
план - № 1382, кв. 220, парцел ХVІ, при граници/съседи – имоти с
идентификатори: 44238.505.1383, 44238.505.1384, 44238.505.1381, 44238.505.1386,
44238.505.1385, заедно с построените в имота жилищна сграда – еднофамилна, с
идентификатор 44238.505.1382.1, с площ от 93 кв.м. и постройка на допълващо
застрояване с идентификатор 44238.505.1382.2, с площ от 33 кв.м.
От
момента на дарението 11.01.1996г. на въпросният имот до момента на
покупко-продажбата му, праводателите на ответника по делото са установили
владение върху имота в продължение на 15 години, период от време, който
безспорно ги прави собственици по давностно владение, тъй като е изтекъл
предвидения в закона 10-годишен давностен срок.
С молба от
08.09.2011 год., А. и М. Г. са се отказали от наследството на К. А. Г., б.ж. на
с. Замфир, обл. Монтана, поч. 11.07.2011 год. и този отказ е вписан в регистъра
на ЛРС с Определение № 29/08.09.2011 год. по ч.гр.д. № 1040/2011 год. на ЛРС.
А. К. Г.
е поставена под пълно запрещение, с влязло в сила на 19.04.2017 год. съдебно
решение № 358/15.03.2017 год., по гр.д. № 2217/2016 год. на ОС Варна и за неин
настойник по право е назначена майката Ц. В. М..
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че не са налице трите кумулативно дадени
предпоставки на чл. 108 ЗС за уважаване на ревандикационния иск - имота е
собственост или съсобственост на ищцата, и да се владеят от ответника без правно основание.
В хода
на производството ищцата не доказа, че е собственик или съсобственик на
процесния имот.
По
делото е установено, че процесният имот е придобит от А. и М. Г. през 1958
год., в режим на СИО и е дарен на сина им К. Г. на 19.05.1995 год. Приживе на
двамата дарители, на 11.01.1996 год., К. Г. на свой ред го е дарил на двете си
дъщери –М. и А. Г.. М. Г. е починала на 03.07.1996 год., а А. Г. – на
09.02.2006 год. Следователно наследството на М. Г. е открито на 03.07.1996
год., а това на А. Г. – на 09.02.2006 год. Исковата молба по която е образувано
гр.д. № 1618/16г. по описа на ЛРС е подадена на 15.08.2016 год. – повече от
десет години след откриване наследството на втория наследодател. Синът им К. Г.
е починал на 11.07.2011 год., повече от пет години след дарението.
Обстоятелството,
че М. и А. Г. са се отказали от наследството на своя баща е неотносимо към
факта, че те са приели дарението, което К. Г. е направил приживе в тяхна полза.
От
събраните по делото доказателства се установи, че процесният имот е придобит от
А. и М. Г. на 11.01.1996 год., на валидно правно основание чрез дарение от
техния баща и те са се разпоредили с него още на 31.08.2011 год., като са го
продали на ответника Р.С.. По тази причина, имотът е изключителна собственост
на ответника Р.С., а ищцата Е.Г. няма собственически права по отношение на
него.
Предвид изложеното, съдът намира че предявеният вещен
иск с правно основание чл.108 от ЗС, и акцесорният такъв по чл.59 от ЗС, следва
да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото на ответника
следва да се присъдят направените от него разноски, за които последният
претендира, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/ за платено
адвокатско възнаграждение, съгласно представеният Договор за правна защита и
съдействие, от които 700лв /седемстотин лева/ - адвокатско възнаграждение по
иска по чл.108 от ЗС и 800лв /осемстотин лева/ - адвокатско възнаграждение по
иска по чл.59 от ЗЗД .
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените с Искова молба от Е.А.Г. с ЕГН **********
*** срещу Р.И.С. с ЕГН ********** ***, обективно съединени искове, с правно
основание чл.108 ЗС за осъждане ответника да предаде на ищцата владението на
недвижим имот дворно място, находящо се в гр.Лом, цялото от 319квм.м., урегулирано
в парцел ХVІ-1382, кв.220 по плана на града при съседи: изток-Б. Г. Г., запад-Р.
А. С., север-наследниците на Г. И. Р. и С. В. П. и юг-ул.»Шишман», заедно с
построените в него: къща от 79кв.м. и пристройка от 32,20кв.м., и с правно
основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 7 800лв., представляваща обезщетение
за неоснователно ползване на горния имот за периода от м.април 2013г. до м.юли
2016г., ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Е.А.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ответника по делото Р.И.С. с ЕГН
********** ***, направените
от него деловодни разноски, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/ за
платено адвокатско възнаграждение, съгласно представеният Договор за правна
защита и съдействие, от които 700лв /седемстотин лева/ - адвокатско
възнаграждение по иска по чл.108 от ЗС и 800лв /осемстотин лева/ - адвокатско
възнаграждение по иска по чл.59 от ЗЗД .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: