О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../………..05.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена
Янакиева, като разгледа докладваното от съдията Атанасов частно търговско дело №80 по описа за
2019г.,
Производството е по реда на чл.423
от ГПК.
Образувано е по възражение с правно основание чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК подадено от Д.Х.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв.Ц.А.,***, оф.№5, против Заповед №1623/11.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.д.№2082/2011г. на РС Варна, в полза на ”ОББ” АД.
С възражението се
поддържа, че в периода между 2010г.-2017г. Д.Х.Х. е отсъствала от страна за
продължителен период от време. Ето защо се твърди, че заповедта за изпълнение
не е връчена лично на длъжника и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България, тъй като е бил извън
страната. На следващо място се поддържа, че заповедта за изпълнение не е била
надлежно връчена на длъжника, тъй като връчителят не е спазил изискванията на
чл.45 от ГПК и чл.46, ал.1 и ал.2 от ГПК и по конкретно от отразяването от
призовкаря не става ясно, къде е поставил уведомление-на входната врата, на
вратата на апартамента или в пощенската кутия. Моли се за приемане на
възражението и обезсилване на заповедта за изпълнение.
Насрещната страна-заявител в заповедното
производство поддържа становище за недопустимост и неоснователност на
възражението. Позовава се на недобросъвестно поведение от страна на длъжника.
Твърди се, че заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, като са
спазени изискванията на закона в редакцията им към момента на връчването.
Поддържа се, че в границите на изпълнителното производство, длъжника е надлежно
уведомяван за предприетите изпълнителни действия.
За да се произнесе
съдът съобрази, следното:
Възражението е подадено от лице с правен интерес, пред надлежния съд, в изискуемата от закона форма, съдържание и приложения, като съобразно неопроверганите му твърденията, е спазен срока за подаване на възражение по чл.423 от ГПК. Разгледано по същество възражението е основателно, като съображенията за това са следните:
Районен съд Варна е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от ”ОББ” АД, против длъжника Д.Х.Х.. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№2082/2011г. на РС Варна, като същото е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед №1623/11.02.2011г. за изпълнение на парично задължение, постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.
В последствие, видно от данните по делото, въз основа на изпълнителните титули, взискателя е образувал изп.д.№20117180401242 по описа на Варненски ЧСИ с рег.№718.
Установява се от постъпилите по делото доказателства за връчване на длъжника на заповедта за изпълнение, че същата е изпратена на адрес: гр.Варна, ж.к.“Чайка“, бл.60, вх.Г, ет.1, ап.9, като в разписката за връчването ѝ, на 29.08.2011г. е отбелязано, че адресата е напуснал адреса. С резолюция от 27.09.2011г. на ЧСИ, е разпредено залепване на уведомление, като видно от съдържанието на приложеното Уведомление по чл.47 от ГПК, че такова е залепено на посоченият адрес на 09.11.2011г. Видно от последващите действия на съдебният изпълнител е, че съобщението за заповедта за изпълнение, е прието за редовно връчено при условията на чл.47, ал.5 вр. с ал.7 от ГПК, тъй като съобщението не е потърсено в нормативно определения двуседмичен срок от залепване на уведомлението.
Съгласно чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била връчена надлежно. В конкретния случай, както вече бе посочено връчването на заповедта, е станало при условията на чл.47, ал.5 вр. с ал.7 от ГПК. За да е редовно обаче това връчване е необходимо да бъдат спазени всички изисквания предвидени в чл.47, ал.1-ал.5 от ГПК /в редакцията им към момента на връчването/, което в случая не е сторено. Налице е еднократно посещение на постоянният и настоящ адрес на длъжника, при което не е ясно как /от кого/ са събрани данни, че същия не го обитава, като няма данни дали са търсени и лица от домашните, съгласни да получат съобщението. Не е ясно и дали е правена справка за неговата адресна регистрация, респективно ако е налице несъвпадение на адреса на връчване с постоянния и настоящия адрес на страната, дали е правен опит за връчване на различният адрес. На следващо място от съдържанието на уведомлението не става ясно къде е залепено то-на вратата на жилището на длъжника или на външната врата, поради липса на достъп до първата. Няма данни и за наличие или отсъствие на пощенска кутия на адреса, съответно пуснато ли уведомление в нея, каквото е изричното изискване на чл.47, ал.1, изр.2 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че връчването на заповедта за изпълнение се явява нередовно, респективно възражението по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК следва се приеме.
По отношение на наведеното от длъжника твърдение, че в деня на връчването не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, тъй като е бил извън страната, съдът намира същото за недоказано. Събраните в тази връзка доказателства установяват чести пътувания на длъжника извън страната /отиване и връщане/, но това не означава, че същия обичайно местопребивава извън територията на България. Доказването на местопребиваване извън страна, предполага установяване на трайна уседналост на територията на друга държава, чрез ангажиране на доказателства за трудова ангажираност или търговска дейност, респективно адресна регистрация в тази държава, наем на жилище и т.н. В случая доказателства в тази насока не са ангажирани, напротив данните за пътуванията на лицето сочат, че същото системно се завръща в България, което изключва трайна уседналост в конкретна трета страна. Ето защо не са налице предпоставките за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на основание чл.423, ал.3 от ГПК, съответно искането за това следва да се остави без уважение.
Относно искането на възразилият длъжник за присъждане на разноски в производството по чл.423 от ГПК, съдът намира, че такива не следва да се присъждат. Настоящото производството има извънреден характер, като определението на въззивният съд за приемане на възражение, не разрешава материалноправният спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта на задължението предмет на заповедното производство. Съдебният акт е насочен единствено към възстановяване на положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл.414 от ГПК, като в този смисъл, въззивният съд не действа като редовна инстанция, съответно чл.81 от ГПК е неприложим. Разноски в полза на длъжника биха били дължими, само в хипотезата на чл.423, ал.3 във вр. чл.411, ал.2, т.3 и т.4 от ГПК, при обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва и заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи, произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника, се дължи едва при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК при обезсилване на заповедта или от исковия съд при разрешаване на спора по иска по чл.422 от ГПК за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за настоящото производство не се следват.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по реда
на чл.423 от ГПК възражението подадено от Д.Х.Х., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед №1623/11.02.2011г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК издадена по
ч.гр.д.№2082/2011г. на РС Варна, в полза на ”ОББ” АД.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за
даване на указания на заявителя по чл.415, ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ
без уважение искането
на Д.Х.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, за обезсилване на Заповед
№1623/11.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.д.№2082/2011г. на РС Варна на основание
чл.423, ал.3 във вр. чл.411, ал.2, т.4 от ГПК, и за присъждане на съдебно деловодни
разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.