№ 13542
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110140454 по
описа за 2023 година
Ищецът А. М. Д. е предявил срещу ответника „.... чрез клон с фирма „.... .....“
кумулативно обективно съединени искове, както следва:
1) Обявяване за недействителна разпоредбата на чл. 1 от сключения на
16.11.2021 г. между страните трудов договор в частта, с която се установява
срочност на договора, поради противоречието й с разпоредбите на чл. 68, ал. 4
от КТ във вр. с § 1, т. 8 от КТ и чл. 8, ал. 1 от КТ;
2. Признаване за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено от
ответника със Заповед № ... от 16.05.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от
КТ, както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност ;
3. Осъждане на ответника да заплати обезщетение по чл. 225 от КТ в размер
на 14 856,36 лв. за времето на оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение през периода от 19.05.2023 г. до 19.1 1.2023 г.
4. Осъждане на ответника да заплати сумата от 10 733.92 лв., представляваща
сбора от незаплатените от ответника „секторни плащания" за периода от
01.12.2021 г. до 19.05.2023 г. включително;
5. Осъждане на ответника да заплати сумата от 4 502.76 лв., представляваща
сбора от неплатените от ответника командировъчни нари по смисъла на
Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализациите в
чужбина, за периода от 01.12.2021 г. до 19.05.2023г. включително;
1
6.Осъждане на ответника да заплати сумата от 702.78 лв., представляваща
сбора от неизплатените от ответника възнаграждения по чл. 177 от КТ,
дължими за дните, през които ищецът е ползвал платен годишен отпуск;
7. Осъждане на ответника да заплати сумата от 819.59 лв., представляваща
неизплатено от ответника възнаграждение за работа през дните на
официалните празници за периода от 01.12.2021 г. до 19.05.2023г.
включително;
8. Осъждане на ответника да заплати сумата от 389.12 лв., представляваща
неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл. 224. ал. 1
от КТ;
9. Осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва върху всяко от
секторните плащания за периода от падежа на съответното плащане до
19.07.2023 г. включително в общ размер на 789.52 лв.:
10. Осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва върху всяко
от неизплатените възнаграждения по чл. 177 от КТ за периода от падежа на
съответното плащане до 19.07.2023 г. включително, в общ размер на 45.41 лв.;
11. Осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва върху
неизплатеното от ответника възнаграждение за работа през дните на
официалните празници за периода от падежа на съответното плащане до
19.07.2023 г. включително, в размер на 60.03 лв.;
12.Осъждане на ответника да заплати законната лихва върху присъдените
главници от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.
13. ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност е предявен иск за обявяване за
недействителна поради противоречието й със закона и поради заобикаляне на
закона следната клауза от чл. 5б от трудовия договор от 16.11.2021 г. и
допълнителното споразумение към него, а именно:„Страните изрично се
съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени
сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна
заплата на служителя съгласно чл. 56 и Работодателят няма да прави отделни
плащания за тези сектори".
В исковата молба са изложени съображения, че на 16.11.2021г. между страните
е сключен на основание чл. 68, ал. 4, във връзка е чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса
на труда трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на длъжност
„Младши член на кабинния екипаж“ с код съгласно НКПД-.... На 19.11.2021 г.
2
ищецът постъпил на работа при работодателя, като до прекратяването на
трудовото му правоотношение от последния със Заповед № .../16.05.2023 г.,
считано от 19.05.2023г. работил на пълно работно време и добросъвестно
изпълнявал трудовите си задължения. Трудовият договор от 16.11.2021 г. е
сключен за срок от 18 месеца, който започва на 19.11.2021г. В преамбюла на
същия фигурира текст според който „Работодателят работи на база на летен
график/зимен график. Зимният график съдържа по- малко полети, в резултат
на намаления брой пътници през този период. Във връзка с изложеното по-
горе съществуват специфични пазарни и оперативни основания: -Поради
сезонния характер на авиационната дейност, разликата между слаб и силен
сезон изисква различни модели на назначаване на персонала: -Поради
различни външни пазарни фактори, авиационният сектор е по-чувствителен
към тях в сравнение с други несезонни дейности и поради това перспективите
за планиране на капацитета са ограничени“.
Според ищеца горецитираният текст е включен в преамбюла на трудовия
договор от 16.11.2021 г. по почин на работодателя с оглед спазване па
изискванията на чл. 68. ал. 4 от КТ, който предвижда, че по изключение срочен
трудов договор по чл.68 ал.1, т. 1 за срок най-малко една година може да се
сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен
характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по
писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов
договор по чл.68, ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата
работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една
година". Излага доводи, че работата която ищецът е извършвал до
прекратяването на трудовото му правоотношение не е имала нито временен,
нито сезонен характер, нито е била краткотрайна. Въпреки съдържанието на
преамбюла на трудовия договор от 16.11.2021г. счита разпоредбата на чл. 1 от
същия за недействителна поради противоречие с императивните изисквания,
съдържащи се в чл. 68, ал. 4, изр. 1 и 3 от КТ във връзка с § 1, т. 8 от
допълнителните разпоредби на КТ. Към датата на сключване на трудовия
договор от 16.11.2021 г. не съществуват конкретни икономически,
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер", които евентуално биха могли да обусловят срочния характер на
договора. Според ищеца, с оглед изложеното трудовият договор от 16.11.2021
г. следва да се счита за сключен за неопределено време (арг. от чл. 68, ал. 5 от
3
КТ), поради което работодателят не е могъл законосъобразно да го прекрати
на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, какъвто опит е направил със Заповед №
.../16.05.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца,
връчена на 19.05.2023г. Позовава се на трайната практика на Върховния
касационен съд, обективирана в решение № 168 от 02.07.2018 г. по гр. д. №
4558/2017 г. на ВКС, IV г. о. Счита, че ответното дружество не е имало право
да сключи срочен трудов договор с ищеца към датата на сключване на
трудовия договор от 16.11.2021г., като изложените в последния договор
причини за сключването му не са съответствали на съществувалата към
релевантния момент обективна действителност и по никакъв начин не са
свързани с изпълняваната от ищеца трудова функция. Предвид изложеното,
счита че клаузата за срок на трудовия договор 0т 16.11.2021 г. противоречи на
императивната разпоредба на чл. 68, ал. 4 КТ, което обуславя правния интерес
на ищеца да поиска от съда да обяви споменатата клауза за недействителна,
особено след като се вземе предвид обстоятелството, че работодателят се е
позовал именно на тази клауза, за да прекрати трудовото правоотношение с
ищеца. Предвид обстоятелството, че клаузата, установяваща срочност на
трудовия договор е недействителна, работодателят не е разполагал с
възможността да прекрати същия на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.
Въпреки това със Заповед № ... от 16.05.2023г. ..... прекратява трудовото
правоотношение с ищеца, считано от 19.05.2023г. На 19.08.2022 г. страните
сключили допълнително споразумение, според което считано от 21.08.2022 г.
работодателят наема Служителя да изпълнява длъжността
„Стюард/стюардеса“. Предвидено е, че считано от 21.08.2022 г. настоящият
текст на чл. 5. б. „а" от Основния договор се изменя, като служителят ще има
право да получава брутна заплата в размер на 13 148.00 лв. годишно за своите
услуги, платима на 12 равни месечни вноски ежемесечно в зависимост от броя
на месеците, действително отработени при работодателя. Страните се
съгласяват, че общата брутна заплата на Служителя ще включва всички
допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на
Служителя съгласно задължителните разпоредби на българския Кодекс на
труда, а именно: основна заплата: бруто 8686.00 лв. годишно, т.е. 723.83 лв. на
месец; брутна еднократна сума от 677.00 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база. или над изискваните работни часове,
или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от българския Кодекс на труда;
4
брутна еднократна сума от 1353.00 лв. годишно за часовете, през които се
полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно
разположение на повикване; брутна еднократна сума от 2029.00 лв. годишно
за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна
еднократна сума от 403.00 лв. годишно за прослужено време години към
датата на настоящия договор считано от 21.08.2022г. на основание чл. 119 от
българския Кодекс на труда. Страните с настоящото се съгласяват да заменят
съответните разпоредби от трудовия договор, сключен между тях относно
сумата на заплатата, както следва: „След всеки планиран и приключен сектор
Работодателят ще заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане".
Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в
размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 56 и
работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните се
съгласяват, че към момента на подписването на настоящия договор размерът
на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от
Служителя в един ден в допълнение на първите два сектора (т.е. за всеки 3- ти,
4-ти, 5-ти. т.н. сектор в един ден) ще бъде 28.00 лева (двадесет и осем
български лева), бруто, като тази сума ще бъде допълнително плащана от
Работодателя ежемесечно.
Излага съображения, че въз основа на сключения трудов договор и
допълнително споразумение към него. както и политиката за
възнагражденията на ....., през периода от 01.12.2021 г. до 19.05.2023 г. е
следвало ежемесечно да се начисляват и заплащат на ищеца (след като преди
това удържат дължимите от последната здравноосигурителни и
социалноосигурителни вноски и данък върху доходите) в срок до 10-то число
на месеца, следващ месеца за който се дължат съответните суми, най-малко
следните трудови възнаграждения и командировъчни пари: а) т. нар. „брутна
заплата“ но чл. 5 , буква (точка) „а“ от трудовия договор от 16.11.2021 г.,
представляващо 1/12 от сбора от „основна (базисна) заплата“ и уговорените в
съответния трудов договор допълнителни трудови възнаграждения е
постоянен характер, наричани от работодателя брутни еднократни суми“;
„секторно плащане“ като се позовава именно на разпоредбата на чл. 325. ал. 1,
т. 3 от КТ, командировъчни пари по раздел IV от Наредбата за служебните
5
командировки и специализациите в чужбина в размер на 55.00 евро за всеки
ден, през който ищецът е бил член на екипажа на оперирано от ответника
въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс и други
допълнителни възнаграждения с непостоянен характер (като например
месечната комисионна в размер на процент от реализираните през съответния
месец продажби на продукти на борда на самолети на .....) и допълнителни
командировъчни нари (наричани във фишовете за работна заплата ,,DA" (daily
allowance), начислявани и изплащани в съответствие с вътрешните актове и
политики за възнаграждение на ответното дружество.
Изложени са съображения, че в противоречие с клаузите на трудовия
договор от 16.11.2021 г. и/или разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, г. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата във вр. е чл.
242 от КТ и чл. 247 от КТ ответникът не е начислявал и не е изплащал в пълен
размер дължимите съгласно трудовия договор и закона „секторни плащания“.
В нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 2 не е взел предвид всички дължими секторни
плащания (включително плащанията за първите два изпълнени сектора през
съответния ден и съответната добавка за всеки изпълнен „среден“, „дълъг“ и
„свръхдълъг“ сектор) и е заплащал на ищеца по-ниско възнаграждение по чл.
177, ал. 1 от КТ за дните, през които последният е ползвал платен годишен
отпуск през периода от 01.09.2022 г. до 31.12.2022 г. включително. Дори в
случаите когато ответникът е начислявал секторни плащания, същият въобще
не ги е вземал предвид при изчисляването на дължимото на ищеца
възнаграждение по чл. 177 от КТ. Възнаграждението по чл. 177 от КТ е
начислявано в противоречие действащата в ..... политика за отпуските, според
която „базата за изчисляване е среднодневното възнаграждение на служителя
за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през
който служителят е работил ефективно най-малко 10 работни дни“. Видно от
приетата формулировка, работодателят е въвел по-благоприятен режим за
изчисляване на възнаграждението по чл. 177 от КТ, като е предвидил при
изчисляване на това възнаграждение да се включват всички получавани от
ищеца елементи на възнаграждението му (включително тези с непостоянен
характер, като комисиони и др.), а не само елементите на брутното трудово
възнаграждение. Излага, че ответникът следва да заплати на ищеца и
законната лихва върху неизплатените от дружеството трудови възнаграждения
за работа през дните на официалните празници, за периода от падежа на
6
съответното плащане до окончателното изплащане на съответната сума. Към
датата на прекратяване на трудовия договор от 16.11.2021 г. ищецът е имал
неизползван платен годишен отпуск в размер на 40 дни, като на същия е
следвало да се изплати обезщетение по чл. 224. ал. 1 от КТ в размер,
определен съгласно разпоредбите на чл. 177 от КТ и чл. 17, ал. 1 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Въпреки това, в
нарушение на разпоредбите на НСОРЗ и по-специално на чл. 17, ал. 1, т. 2 от
същата във вр. с. чл. 177 от КТ и чл. 224, ал. 2 от КТ, на ищецът е изплатено
обезщетение по чл. 224. ал. 1 от КТ, като размерът на обезщетението е
определен без да се вземе предвид общия размер на „секторните плащания“
(включително плащанията за първите два изпълнени сектора през съответния
ден и съответната добавка за всеки изпълнен „среден“, „дълъг“ и
„свръхдълъг“ сектор), които ищецът е следвало да получи за „месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение“, поради което счита ответникът за длъжен да заплати разликата
между платеното и реално дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. В резултат на незаконното уволнение ищецът останал без
работа, поради което ..... следва да му заплати обезщетението предвидено в чл.
344, ал. I, т. 3 от КТ за периода от 19.05.2023 г. до 19.11.2023 г., като размерът
му определя на база на сбора от всички възнаграждения по чл. 17, ал. 1 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които
работодателят е начислил (или е следвало да начисли) на ищеца за последния
отработен от него пълен месец, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за претендираното обезщетението (а именно месец октомври
2022 г.), в т. ч. „възнаграждението му над основната работна заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда“. Макар че
през месец октомври 2022 г. ищецът е приключил общо 37 сектора,
работодателят без да е налице основание за това е начислил и изплатил
„секторно плащане“ само в намален, а не в пълен размер, като последното
обстоятелство не следва да се взема предвид при определянето на размера на
дължимото от ответника обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като
релевантен е само общият размер на секторните плащания, които ответникът е
трябвало да начисли и заплати на ищеца.
Ответникът, в законоустановения едномесечен срок е представил отговор на
исковата молба, с който оспорва твърденията за незаконност на уволнението.
7
Твърди, че при сключването на трудовия договор е бил налице драстичен и
устойчив спад в броя на полетите в резултат от пандемията в страната и по
света от COVID19 и ограниченията, наложени пред гражданската авиация и
пътниците от отделните държави, който факт е общоизвестен и не се нуждае
от доказване. Същият съществувал към края на 2021 г. и обусловил решението
на клона да сключи срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 4 КТ, тъй
като безсрочната заетост към момента на сключването на трудовия договор не
била икономически оправдана, а и възможна с оглед сигурността и
предвидимостта на полетите. В тази връзка излага, че са били налице
обективни причини, които попадат в обхвата на понятието по § 1, т. 8 от ДР на
КТ. Оспорва твърденията за дължими суми по трудовото му правоотношение,
че секторните плащания не са надлежно платени, както и всички твърдения и
изчисления на ищеца относно секторите и дължимите му плащания. Съгласно
практиката на ....., „плащанията за сектор“ се изчисляват и плащат на периоди
21-20 число, а не 1-30 число. Поради това ако служител има 100 сектора за
месец, но 30 от тях са между 21 и 30 число в месеца, те няма да се платят със
заплатата за съответния месец, а ще се платят със заплатата за следващия
месец.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от представените писмени доказателства
се установява наличието на трудово правоотношение възникнало с трудов
договор , сключен на 16.11.2021г. на основание чл. 68, ал. 4, във връзка е чл.
68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, по силата на който ищецът е назначен на
длъжност „Младши член на кабинния екипаж“ е код съгласно НКПД-..., че на
19.11.2021г. ищецът постъпил на работа при работодателя. Не е спорно и от
доказателствата се установява , че на 19.08.2022 г. страните сключили
допълнително споразумение, според което считано от 21.08.2022 г.
работодателят наема Служителя да изпълнява длъжността
„Стюард/стюардеса“. Предвидено е, че считано от 21.08.2022 г. настоящият
текст на чл. 5. б. „а" от Основния договор се изменя, като служителят ще има
право да получава брутна заплата в размер на 13 148.00 лв. годишно за своите
услуги, платима на 12 равни месечни вноски ежемесечно в зависимост от броя
на месеците, действително отработени при работодателя. До прекратяването
на трудовото правоотношение със Заповед № .../16.05.2023 г., считано от
8
19.05.2023 г., ищецът работи на пълно работно време, че трудовият договор е
сключен за срок от 18 месеца, който изтича на 19.11.2021г.
В чл.1 от договора е предвидено, че „Работодателят наема служителя на
основание чл. 68, ал. 4, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда
(Република България) за определен срок в размер на 18 месеца, който започва
на 19.11.2021г. На основание чл. 70 от Кодекса на труда страните се договарят
за 3-месечен изпитателен срок“. В преамбюла на договора е посочено, че
"Работодателят работи на базата на летен график/зимен график. Зимният
график съдържа по-малко полети, в резултат на намаления брой пътници през
този период. Във връзка с изложеното по-горе, съществуват специфични
пазарни и оперативни основания: Поради сезонния характер на авиационната
дейност, разликата между слаб и силен сезон изисква различни модели на
назначаване на персонала; Поради различни външни пазарни фактори,
авиационният сектор е по- чувствителен към тях в сравнение с други
несезонни дейности и поради това перспективите за планиране на капацитета
са ограничени.
В чл.5, а) от договора е регламентиранът начинът за формиране размера на
възнаграждението за труд, а именно: „Служителят ще има право да получава
брутна заплата в размер на 12467.00 лв. годишно за своите услуги, платима на
12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на месеците, действително
отработени за Работодателя. Страните се съгласяват, че общата брутна заплата
на служителя ще включва всички допълнителни месечни възнаграждения с
брутна фиксирана сума в размер на 1243,00лева годишно за часовете, в които
служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по
време на режим на готовност; брутна фиксирана сума в размер на 1864,00лева
годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени; брутна
фиксирана сума в размер на 739,00лв. годишно за прослужено време в размер
на …….години от датата на настоящия Договор. Във всички случаи,
Работодателят трябва да плати на служителя възнаграждение в размер не по-
малко от законно установения минимум съгласно българското
законодателство.
С допълнително споразумение от 19.08.2022г. е предвидено, че считано
от 21.08.2022 г. работодателят наема Служителя да изпълнява длъжността
„Стюард/стюардеса“, като от 21.08.2022 г. настоящият текст на чл. 5. б. „а" от
9
Основния договор се изменя, като служителят ще има право да получава
брутна заплата в размер на 13 148.00 лв. годишно за своите услуги, платима на
12 равни месечни вноски ежемесечно в зависимост от броя на месеците,
действително отработени при работодателя. Страните се съгласяват, че общата
брутна заплата на Служителя ще включва всички допълнителни месечни
възнаграждения с постоянен характер, дължими на Служителя съгласно
задължителните разпоредби на българския Кодекс на труда, а именно: основна
заплата: бруто 8686.00 лв. годишно, т.е. 723.83 лв. на месец; брутна
еднократна сума от 677.00 лв. годишно за допълнителна работа, извършена
извън графика на дневна база. или над изискваните работни часове, или в
почивен ден в съответствие с чл. 143 от българския Кодекс на труда; брутна
еднократна сума от 1353.00 лв. годишно за часовете, през които се полага
дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно
разположение на повикване; брутна еднократна сума от 2029.00 лв. годишно
за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна
еднократна сума от 403.00 лв. годишно за прослужено време години към
датата на настоящия договор считано от 21.08.2022г. на основание чл. 119 от
българския Кодекс на труда
Съгласно чл.5 б от договора от 16.11.2021г. „ Впоследствие ,
служителят ще има право да получи стандартна заплата, предлагана от ..... за
длъжността заемана от служителя по това време. След всеки планиран и
приключен сектор, работодателят ще заплаща на служителя така нареченото
„секторно възнаграждение. Страните изрично се договарят и признават, че
сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се
считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя
съгласно чл. 56 и Работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни
плащания по тези сектори. Страните се договарят, че към момента на
подписване на настоящия Договор размерът на всяко стандартно секторно
плащане за секторите, приключени от служителя в един ден, в допълнение към
първите два сектора (т.е., за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектор в един ден) ще
бъде в размер на 20.54 лв. бруто, като тази сума ще бъде допълнително
плащана от Работодателя всеки месец. Страните единодушно се съгласяват, че
Служителят ще има право да получава за времето на изпълнение на
международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на Раздел
10
IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери,
допълнително установени в изрична заповед на Работодателя. Служителят се
съгласява, че Работодателят ще възстановява разходите на служителя,
направени по времето, прекарано в чужбина като член на кабинния екипаж на
нетърговски полет с бизнес цели в съответствие с приложимите разпоредби на
Бизнес правилата на Работодателя. Служителят се съгласява, че в момента на
плащането, Работодателят ще удържи всички удръжки и данъци, изисквани от
Работодателя съгласно действащото българско законодателство, социални и
здравни осигуровки, включително вноски за данък общ доход. Работодателят
трябва да плати задължителните здравни и социални осигуровки, да удържи
плащанията за данък общ доход и да ги преведе към държавния бюджет,
както и да плати и/или удържи всички други съответни суми, дължими за
възнаграждението на служителя в съответствие с действащото българско,
международно и европейско законодателство. Всички заплати и други
надбавки, посочени в настоящия Договор, но калкулирани в евро, ще бъдат
плащани в български лева, конвертирани по фиксирания валутен курс на
Българска народна банка, публикуван в първия работен ден на съответното
тримесечие. Страните приемат този курс за всички други плащания и
възможни добавки, които ще бъдат плащани по време на това тримесечие.
След като са направени всички удръжки, Работодателят превежда заплатата на
служителя по неговата банкова сметка. Работодателят се задължава да
превежда заплатата на служителя до десетия ден от месеца, следващ текущия
месец“.
В чл.7 от договора е предвидено, че Работното време на служителя
ще се определя на базата на двумесечен период от време. Работното време за
период от два пълни месеца ще се основава на седмица от 40 работни часа, в
зависимост от броя на дните в съответния календарен месец. Началото на
периода съответства с началото на фискалната година на Работодателя, което е
първият ден от месец април на всяка календарна година. Двумесечните
периоди след това ще започват на първия ден на юни, август, октомври,
декември и февруари и ще свършват на последния ден на следните месеци,
юли, септември, ноември, януари и март съответно. По тази причина, първият
период на служителя може да бъде по-кратък от два месеца. В рамките на
работния период на служителя, графикът на служителя ще бъде определян
от Работодателя. Работодателят може да разпредели работните часове на
11
служителя неравномерно в работните дни от месеца. Служителят се съгласява
да работи на различни смени и да бъде на разположение. Страните се
съгласяват, че работните часове на служителя в един ден могат да бъдат
разделени в няколко секции. Служителят приема, че поради характера на
търговската дейност на Работодателя работата продължава и в неделните дни
и Работодателят оперира в режим на работа с непрекъснати смени. Съгласно
чл.11 „Настоящият Договор се прекратява с изтичане на уговорения срок, без
някоя от страните да се задължава да даде предизвестие за прекратяване.
Страните могат да прекратят трудовото правоотношение, установено чрез
настоящия Договор, в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда, с три‐
месечно предизвестие“.
Не е спорно между страните, че със заповед № .../16.05.2023 г. поради
изтичане на уговорения срок в Трудов договор от 16.11.2021г., е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца, заемащ/а длъжността Стюардеса в „.... -
.....", считано от 19.05.202г., като е разпоредено на основание чл. 224 от
Кодекса на труда, да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, ако такова се дължи.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, която дава следните отговори
на поставените въпроси: 1. Последният отработен от ищеца пълен месец,
предхождащ месеца, през който същият е уволнен е април 2023 г., 2.Относно
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
отработен от него пълен месец, предхождащ месеца, през който същият е
уволнен, ако в посоченото възнаграждение се включат секторни плащания и
за първите два изпълнени сектора, вещото лице взема предвид, че съгласно т.
5а от трудовия договор Брутното трудово възнаграждение за м. април 2023 г.
се формира от следните компоненти: основна заплата; 783,42 лв.,
допълнителна работа извън графика, съгласно чл. 143 КТ; 61 лв. за часовете,
когато служителя е в режим на готовност; 122 лв. за часовете по време на
работа следобедни и нощни; 183,08 лв. за прослужено време; 36,42 лв., като
Общо брутната работна заплата по т. 5 а от Договора е 1185.92 лв. и
включваща основна работна заплата и допълнителни възнаграждения с
постоянен характер.
-Добавени са „Секторни плащания” без първите два сектора на стойност
567,06 лв., комисионни 576,93 лв., - Начислените възнаграждения възлизат на
12
1185,92+567,06+576,93 =2329,91 лв., - Размерът на първите два сектора не са
включени във фиша и са изчислени в Приложение № 1 колона 13 възлиза на
956,48 лв. С тяхното прибавяне общо начислените възнаграждение биха били
3286,39 лв.
3. Размерът на обезщетението за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода от 19.05.2023 до 19.11.2023 г., ако в базата за изчисляване му се
включат всички секторни плащания за прелетните от ищеца S, М, L и XL
сектори, през последния пълен месец, предхождащ месеца, през който същият
е уволнен, в т. ч. секторни плащания за първите два сектора, изпълнени през
съответните полетни дни от релевантния месец и има ли разлика между така
определения размер на обезщетението и реално платено на ответника е
прието за м. април 2023 г. общо брутна работна заплата по т. 5 а от Договора
от 1185.92 лв, като обезщетението за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от
КТ за периода от 19.05.2023 до 19.11.2023 г., с включени в базата за
изчисляване всички секторни плащания за прелетните от ищеца S, М, L r XL
сектори, то БРЗ би била 1185,92 лв. + 567,06 секторни + 576,93комисионни +
956,48 секторни невключени във фиша =3286,39лв или 19718,34 лв. за целия
период.
4. Брутният размер на „секторните плащания” (общо и по месеци) за всички
пролетни от ищеца S, М, L r XL сектори, през периода от 01.12.2021 г. до
19.05.2023 г. е изчислен в Приложение № 1 колона 12 и възлиза на 16 890,
39лв., в т. ч. първите два сектора, изпълнени през съответните полетни дни от
релевантния период по месеци са отразени в колона 13 и възлизат на 10617,16
лв. Реално изплатените от ответника са отразени в колона 15 и възлизат на
6276,43 лв. Разликата между всички изчислени и платени секторни възлиза на
: 16890,39 лв. - 6273,23 лв. = 10617,16 лв.
5. Размерът на командировките изчислени по размерите съгласно Приложение
№ За към Наредбата за служебни командировки и специализациите в чужбина
командировачни пари са изчислени в Приложение № 2, колона 7 и възлизат на
21 944,28 лв. Изплатените възлизат на 10617,16 лв., разликата е в размер на
11327,12 лв.и е в колона 8 на Приложение № 2. Разликата между така
изчислените командировки в к.7 и изплатените по фишове в колона 5,
представлява сумата на претендираните в точка 20 от Исковата молба
неизплатен размер на възнаграждения на командировъчни пари „по смисъла
13
на Раздел IV от Наредбата за служебните командировки” на обща стойност 11
327,08 лв.
6. Според вещото лице сумата на начисляваните от ответника за съответния
отчетен период от исковия период „дневни пари” „per dem”, или „PD „съвпада
със сумата на „Секторни плащания” за първите два стандартни сектора,
изпълнени през същия период. В колона 4 на Приложение № 2 са отразени
изплатените по фишове дневни пари в размер на 10617,16 лв. за процесния
период. В Приложение № 1 колона 13, намалението на първите 2S секторни
плащания е в размер на 10617,16 лв. за същия период.
7. Размерът на възнаграждението по чл. 177 от КТ (общо и по месеци), което
ответникът е изплатил на ищеца за дните, през които същият е ползвал платен
годишен отпуск през периода от 01.09.2022 г. до 31.12.2022 г. възлиза на
706,60 лв. При включване в базата за изчисление „секторните плащания“ за
всички пролетени от ищеца S, М, L и XL сектори, в т.ч. начислените
комисиони за реализирани продажби на борда на въздухоплавателни средства,
през месеца, предхождащ месеца, през който е използван годишния платен
отпуск размерът на възнагражденията е отразен в колона 14 на Приложение №
3 и възлиза на 1658,33 лв. Разликата между претендираните и платените
възнаграждения за ползван платен годишен отпуск възлизат на 951,70лв./к.15
Приложение № 3/
8. Размерът на неизплатеното от ответника възнаграждение по чл. 264 от КТ за
периода от 01.12.2021 г. до 19.05.2023 г. за възнаграждения на националните
празници възлиза на 760,34 лв./сбора на колона 4/ на Приложение №4.
9. Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.
224, ал. 1 от КТ, което ответникът е изплатил на ищеца след прекратяването на
трудовото му правоотношение е отразено в месечния фиш за м.май 2023 г. и
възлиза на 5029,60 лв. При изчисляване на обезщетението ответникът е
ползвал за база начислената във фиша БРЗ съгласно т. 5а и е добавил
секторните плащания отразени във фиша/без първите 2S и начислените
комисионни за 6 месеца предхождащ освобождаването / от м.11.2022 г. до
м.април 2023 г. включително.
10. Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.
224, ал. 1 от КТ, който ответникът е следвало да начисли и заплати на ищеца,
ако в базата за изчисление се включат „секторните плащания“ за всички
14
пролетени от ищеца S, М, L и XL сектори, е както следва: Първите „ 2S
секторни плащания” за последните 6 месеца /от колона 13 на Приложение №
1/и изработените дни са ср. дневно обезщетение от 36,33 лв. Доплащане за
невключени суми от първите „2S секторни плащания” е получено, като сбора
от изчислените в колона 13 на Приложение № 1 за шест месеца назад Първите
„ 2S секторни плащания” се разделят на изработените дни за същия период
3924,48/108 = 36,33 лв. Така получения средно дневен размер се умножи по
броя на неизползваните дни платен отпуск, 36,33* 40= 1483,20 лв. доплащане,
като общо обезщетението би било 1483,20 + 5029,60 = 6512,80 лв.
11. Размерът на законната лихва върху неизплатените за съответния
календарен месец „секторни плащания“ (вкл. за първите два изпълнени полета
през съответния ден) за периода от падежа на съответното плащане до датата
на предявяване на исковата молба включително е отразен в Приложение 1а и
възлиза на 895,30 лв./к.8/
12. Размерът на законната лихва върху неизплатените за съответния
календарен месец възнаграждения по чл. 177 от КТ за дните, през които
същата е ползвала платен годишен отпуск за периода от падежа на
съответното плащане до датата на предявяване на исковата молба
включително са изчислени в Приложение № За и са в размер на 97,05 лв.
13. Размерът на законната лихва върху неизплатените от ответника
възнаграждения за работа през дните на официалните празници през периода
от 01.12.2021 г. до 19.05.2023 г. от падежа на съответното плащане до датата
на предявяване на исковата молба включително е изчислен в Приложение №
4, колона 6 и възлиза на 67,08 лв.
Приета е допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, в която са дадени
следните отговори на поставените въпроси от ответника:
Съдът не обсъжда отговорите на въпроси от едно до девет, тъй като същите са
свързани с възражението за недопустимост на исковете, по което съдът се е
произнесъл с определението по чл.140 от ГПК.
С допълнителното заключение е определен размерът на обезщетението за
оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 19.05.2023 до
19.11.2023 г., като в единия вариант са включени всички „секторни плащания”,
като е определено обезщетение за 6 месеца от 16257,42лв./при незапочване на
работа на ищеца за периода от 19.05.2023 до 19.11.2023 г. Размерът на
15
обезщетението по чл. 225 КТ, ако в базата за изчисляването му се включат
„секторни плащания” единствено за трети, четвърти и следващи сектори,
прелетени за деня от служителя и изчислени на месечна база размерът на
обезщетението за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на
1752,98 лв. месечно или за 6 месеца е 10 517,88 лв./при незапочване на работа
на ищеца за периода от 19.05.2023 до 19.11.2023 г./
-Определен е размерът на възнаграждението по чл. 177 от КТ за процесния
период от вещото лице, което преизчислява размера на възнаграждението за
ползване на платен годишен отпуск, като към базата на ползваното от
ответника брутно възнаграждение изчислено по т. 5 а от сключен договор
16.11.2021 г., показване в к.1 до к.7, прибавя „Секторни плащания” от
предходния месец за всички сектори, изчислени от вещото лице в Приложение
№ 1 колона 12, отразени в колона 8 на Приложение № 3. Така получената сума
се разделя на работни дни от базовия месец. Полученото средно дневно
възнаграждение се коригира с коефициент и се умножава по дните на отпуск.
Така за посочения период сумата възлиза на 1298,15 лв. Платената по фишове
е отразена в колона 3 и е в размер на 706.64 лв. Разликата между
преизчислената сума и начислената по фишове е в размер на 591,51 лв.
- Размерът на възнаграждението по чл. 177 от КТ за периода от 01.09.2022г. -
31.12.2022г., ако в базата за изчисляването му се включат и „секторни
плащания” единствено за 3-ти, 4- ти и сл. сектор, прелетени, за деня от
служителя и изчислени на месечна база възлиза на 935,80 лв.- Разликата за
доплащане възлиза на 229,16 лв.
-Вещото лице констатира, че ищецът не е заплащал „пътни” разноски по
време на изпълняваните от него полети за периода 01.12.2021 г. - 19.05.2023
година като за този период е нощувал в чужбина на две дати 01.04.2022 г. и на
08.02.2023г.
- В случаите, в които ищецът е нощувал в чужбина, са му изплащани
командировъчни разходи, включително и за дните в които ищецът е нощувал в
чужбина.
- При направената проверка на приложените в кориците на делото
„Личен кабинен график - отчет „ за процесния период в преобладаващите дни
времето между изпълнението на отделните сектори е между 40 и 60 минути.
Времето е използвано за изпращане на пътниците, почистване на кабината,
16
проверка на аварийните средства, посрещане на новите пътници. В
представените от ищеца длъжностни характеристики за длъжността „Младши
стюард” и „Стюард” в раздела „Специфични отговорности е записано -
подготвя и проверява пътническата кабина преди полет” Това задължение
предполага, че ищецът между полетите е оставал в самолета да си изпълнява
задълженията по длъжностната характеристика.
-Вещото лице след проверка на вътрешните системи на работодателя
относно осъществените от ищеца полети в процесния период отразени в
„Личен кабинетен график отчет”/приложени към делото/ и полетните дни
отчита „Справка за доставка на храна на екипажа”, при което констатира, че
данните съвпадат, от което е направен извод, че в полетните дни на г-н Д. е
доставяна храна на екипажа, включително и за ищеца. Сбора от доставките
отразени в Справката за доставка съответства на броя на храната отразена във
фактурите. След проверка на предоставената информация от счетоводната
фирма издадените фактури от ... за доставената храна на екипажа е
осчетоводявана по унгарското законодателство и унгарски сметкоплан.
Храната на екипажа е осчетоводена по сметка ... „Храна за екипажа”, която е
сметка за общи разходи, а не са осчетоводени, като разходи за трудови
възнаграждения сметка ... Те са осчетоводени по сметка ... „Храна за
екипажа”, която е сметка за общи разходи. На допълнителни въпроси на
ищеца, вещото лице дава следните отговори: -Изпратените от кетъринговото
дружество електронни фактури за доставка на храна през процесния период
са омплектовани с приложения в електронен формат, генерирани от
кетъринговото дружество „Справка за доставка на храна на екипажа”, в която
са отразени по дати доставените храни за кабинния екипаж. Фактурите и
Справките са предоставени на вещото лице по електронна поща, чрез
процесуалния представител на ответника. При направеното посещение на
офиса на на ..... в гр. София вещото лице се запознава с вътрешните системи
на работодателя относно осъществените от г-н Д. полети в процесния период
отразени в „Личен кабинетен график отчет”/приложени към делото/ и
полетните дни на г-н Д., които ... е отчело към „Справка за доставка на храна
на екипажа”. Мениджър на „Кабинни операции” показа на компютъра в офиса
връзката на „Личен кабинетен график отчет” със „Справка за доставка на
храна на екипажа” и от формирания сбор в края на месеца връзката броя на
фактурираните пакета храни на генерираната фактура за съответния месец.
17
При направената проверка вещото лице констатира, че данните съвпадат и в
полетните дни на г-н Д. е доставяна храна на екипажа, включително и за
ищеца. Сбора от доставките отразени в Справката за доставка съответства на
броя на храната отразена във фактурите.
-За да покаже връзката между трите документа „Личен кабинетен
график отчет”, „Справка за доставка на храна на екипажа” и издадените
фактури - вещото лице представя флашка, на която е качена цялата
информация за процесния период от посочените документи, от което може да
се види по дати летателните полети, предоставената храна по дати на
кабинния екипаж и сбора от доставената храна с броя ва фактурираните
храни, което навежда на извода, че в доставката на храната на екипажа е
включена и храната на г-н Д.. За съответствието на отразените в „Справка за
доставка на храна на екипажа” и фактурираните броики храна на екипажа,
вещото лице изготви Приложение №5. В Приложение № 4 вещото лице
показва връзката между фактурите, „Справката по дни по която са отчетени
доставките на храна за процесния период” и „Личен кабинен график отчет”.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
обосновано
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.74, ал.4, чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
В настоящото производство се установява наличието на трудово
правоотношение възникнало с трудов договор , сключен на 16.11.2021г. на
основание чл. 68, ал. 4, във връзка е чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, по
силата на който ищецът е назначен на длъжност „Младши член на кабинния
екипаж“ е код съгласно НКПД-..., който е прекратен със Заповед №
.../16.05.2023 г., считано от 19.05.2023 г. поради изтичане на уговорения срок,
като с допълнително споразумение от 19.08.2022г. считано от 21.08.2022 г.
работодателят наема Служителя да изпълнява длъжността
„Стюард/стюардеса“.
Съдът приема за основателна претенцията на ищеца за установяване
недействителност на клаузата на чл.1 от договора, в която е регламентирано,
че „Работодателят наема служителя на основание чл. 68, ал. 4, във връзка с чл.
68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (Република България) за определен срок в
18
размер на 18 месеца, който започва на 19.11.2021г.“, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.68, ал. 4 предвижда, че по изключение може да се
сключи срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 и то за срок най-малко от една
година за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен
характер по смисъла на ал. 3 от КТ. В този случай срочният трудов договор по
ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се
сключи повторно само веднъж за срок най-малко една година. При условията
на ал. 4 на чл. 68 от КТ ограничаването на трудовото правоотношение със срок
е допустимо само по изключение, като обстоятелствата, обуславящи
"изключителността" са дефинирани от законодателя с нормата на пар. 1, т. 8 от
КТ, а именно - "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при
конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други
обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на
сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.
В конкретния случай в преамбюла на договора е предвидено, че
"Работодателят работи на базата на летен график/зимен график. Зимният
график съдържа по-малко полети, в резултат на намаления брой пътници през
този период. Във връзка с изложеното по-горе, съществуват специфични
пазарни и оперативни основания: Поради сезонния характер на авиационната
дейност, разликата между слаб и силен сезон изисква различни модели на
назначаване на персонала; Поради различни външни пазарни фактори,
авиационният сектор е по- чувствителен към тях в сравнение с други
несезонни дейности и поради това перспективите за планиране на капацитета
са ограничени“.
Посоченото в преамбюла на трудовия договор може да представлява
"изключение" по смисъла на § 1, т. 8 ДР КТ и чл. 68, ал. 4 КТ само ако
извършваната от работодателя дейност е сезонна, което не се установява по
делото, тъй като авиокомпанията ответник работи целогодишно. Освен това,
ищецът е нает за период по-дълъг от летния сезон на съответната година,
поради което срочността на договора не се обуславя от сезонен характер на
извършваната дейност и очакванията за повишени продажби през определен
сезон, тъй като предлаганата услуга не е със сезонно предназначение. Не са
ангажирани доказателства за наличие на драстичен и устойчив спад в броя на
полетите в резултат от пандемията в страната и по света от COVID-19 и
19
ограниченията, наложени пред гражданската авиация и пътниците от
отделните държави, тъй като този факт относно конкретната авиокомпания не
може да се приеме за общоизвестен, а от друга страна се основава единствено
на твърдения на работодателя, чиято е тежестта да докаже наличието на
обективни предпоставки за прилагане на изключението от общото правило,
регламентирано в чл. 68, ал.4 от КТ. За да направи този извод съдът взема
предвид Решение № 168 от 2.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4558/2017 г., IV г.
о., ГК. ,
Предвид изложеното посоченото в преамбюла на договора относно
наличието на сезонен характер на извършваната дейност от работодателя и
твърдението за устойчив спад на полетите, без представяне на доказателства в
тази връзка, не представлява обективна причина за уговарянето му като
срочен трудов договор. В тази хипотеза уговорката за срок, като
противоречаща на императивната законова разпоредба на чл. 68, ал. 5 КТ, не
се прилага, а съществуването на възникналото от договора правоотношение не
е обусловено със срок. Посоченият договор не може да бъде прекратен на
основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ поради което заповед № .../16.05.2023г. следва
да бъде отменена, като ищецът бъде възстановен на заеманата преди
издаването й длъжност.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Посоченият иск за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода от 19.05.2023г. до 19.11.2023г. е акцесорен и съответно основателен,
поради уважаване на иска за отмяна на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Установи се, че ищецът в процесния период е
останал без работа, поради което му се дължи обезщетение за това. При
преценка за размера на дължимото обезщетение, което се обуславя от размера
на неполученото брутно трудово възнаграждение, като се взема предвид
размерът му за последния отработен месец, съдът следва да се произнесе по
претенцията за обявяване за недействителна поради противоречие със закона
и поради заобикалянето му на чл. 5б от трудовия договор от 16.11.2021г. и
допълнителното споразумение към него, в частта в която е предвидено че
„Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в
размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 56 и
20
Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори".
За уважаване на този иск в тежест на ищеца е да докаже твърдяната
недействителност на посочената клауза от трудовия договор, сключен между
страните. Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на
определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за
съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите
стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната
работа. Тя се определя от трудовия договор или в споразумението по чл. 107
КТ, според прилаганата система на заплащане на труда. Допълнителните
трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и
професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за
положен извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални
празници, за времето, през което работникът или служителят е на
разположение на работодателя извън територията на предприятието и др. В
конкретния случай страните по трудовото правоотношение са се съгласили, че
при приключване на повече от два сектора на ден, работникът ще получава
допълнително възнаграждение за положения труд, като първите два сектора за
деня се включват в основната заплата, а следващите се заплащат
допълнително. Уговорените "секторни плащания" за всеки полет всъщност
представляват премиално допълнително трудово възнаграждение, част от
което е включено в основното трудово възнаграждение, а друга част се
заплаща отделно в зависимост от изпълнените летателни часове, поради което
не може да става дума за противоречие със закона, тъй като клаузата касае
единствено размера на допълнителното трудово възнаграждение и начина и
условията за плащането му, което не е в противоречие с императивни правни
норми. Освен това трудовият договор е подписан от работника, което
обстоятелство не се оспорва от ищеца. Не може да се възприеме и становище
за заобикаляне на закона посредством клаузата, тъй като с договорените
изменения в трудовия договор не се цели постигането на забранен от закона
резултат, доколкото от волята на страните по договора зависи дали ще се
заплаща, при какви условия и в какъв размер допълнително трудово
възнаграждение. Не са нарушени разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2
НСОРЗ, защото страните са уговорили допълнително трудово
възнаграждение, а положеният от ищеца труд съобразно изпълнението на
определените трудови задачи се покрива от основната заплата на ищеца. По
21
изложените съображения е неоснователна претенцията на ищеца за
установяване недействителност на клаузата на чл.5б от трудовия договор.
Поради това размерът на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ следва да се
определи като в базата за изчисляването се включат „секторни плащания”
единствено за трети, четвърти и следващи сектори, както е предвидено в
чл.5б от договора, посочен от вещото лице в допълнителната ССЕ, която
съдът кредитира като обективна и обоснована. Въз основа на същата се
установява, че обезщетението е в размер на 1752,98 лв. месечно или 10
517,88 лв. при незапочване на работа на ищеца за периода от 19.05.2023 до
19.11.2023 г., за която сума искът следва да се уважи и да се отхвърли до
пълния предявен размер от 14856,36лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на исковата молба -20.07.2023г. до окончателното
плащане.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 10 733.92 лв.,
представляваща сбора от неизплатените от ответника „секторни
плащания" за периода от 01.12.2021 г. до 19.05.2023 г. включително, съдът
приема следното :
За уважаване на предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че за
процесния период между страните е било налично валидно трудово
правоотношение, по силата на което е престирал труд в полза на ответното
дружество; настъпването на предпоставките за начисляване на т. нар.
"секторни плащания" през процесния период и техния размер, както и падежа
на това задължение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже плащането на претендираните суми.
Не е спорно по делото, че страните по трудовото правоотношение са се
съгласили, че при приключване на повече от два сектора на ден, работникът
ще получава допълнително възнаграждение за положения труд, като първите
два сектора за деня се включват в основната заплата, а следващите се заплащат
допълнително. Това обстоятелство намира опора и в уговорения между
страните начин за изплащане на процесните секторни плащания - чл. 5б от
Трудовия договор.
От заключението на вещото лице по основната съдебно-счетоводна
22
експертиза се установява, че са платени за периода от 01.12.2021г. до
19.05.2023г. 6276.43лева за секторни плащания, които съобразно чл.5б от
договора са в размер на 6273.23лева. Следователно дължимите суми за
секторни възнаграждения, определени съобразно посочената разпоредба са
платени, като е неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на
секторни възнаграждение за първите два планирани и приключени сектора,
тъй като е уговорено сумата да се счита включена в размера на основната
работна заплата, която е платена през процесния период. Неоснователен е
акцесорният иск за заплащане на лихва за забава върху неплатени секторни
възнаграждения.
По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2
НСКСЧ за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 502.76 лв.,
представляваща сбора от неплатените от ответника командировъчни
нари по смисъла на Раздел IV от Наредбата за служебните командировки
и специализациите в чужбина за периода от 01.12.2021 г. до 19.05.2023г.
включително:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е бил
член на екипажа на въздухоплавателно средство с национални и
регистрационни знаци на Република У., че е изпълнявал международни
рейсове в посочения период, размерът на командировъчните пари за всеки ден
командировка и падежът на задължението. При установяване на тези факти в
тежест на ответника е да докаже плащането на претендираните суми.
За да възникне субективното притезателно право на работника за
командировъчни е необходимо последният да е бил командирован от
надлежен орган за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на
постоянната му работа. Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът
или служителят има право да получи освен брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерския съвет. В случая между страните е
уговорено, че ищецът има право да получава за времето на изпълнение на
международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел
IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери,
допълнително установени в изрична заповед от работодателя. Съгласно чл. 31,
ал. 2 от наредбата персоналът на въздухоплавателните транспортни средства,
23
които летят с национални и регистрационни знаци на Република България,
получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
приложение № 3а, а в ал. 6 на същия член е посочено, че ръководителите на
предприятия могат да определят размери на командировъчните пари,
различни от определените в приложенията, в зависимост от експлоатационни
и технологични условия на работа и организация на международните рейсове.
Размерът на дневните пари, съгласно приложение № 3а към чл. 31, ал. 2 от
наредбата за длъжността "стюард/стюардеса" е до 55 евро на ден. Съгласно
трайно установената практика на ВКС (решения № 1083 от 26.09.2006 г. по гр.
д. № 2903/2003 г. на ВКС, № 1088 от 23.06.2006 г. по гр. д. № 2922/2003 г. на
ВКС, № 1046 от 04.07.2006 г. по гр. д. № 2874/2003 г. на ВКС, № 1047 от
23.06.2006 г. по гр. д. № 2875/2003 г. на ВКС) издадените на основание чл. 215
от КТ наредби на Министерски съвет могат да определят само минимален
размер на обезщетенията при командироване. Законодателят е делегирал на
Министерски съвет правото да определя минимални размери на
командировъчните обезщетения, като е допустимо да се определят и по-
големи размери по реда на колективното или индивидуалното трудово
договаряне. Дадената в чл. 31, ал. 6 НСКСЧ възможност на работодателя да
определя размери на командировъчните пари, различни от определените в
приложение № 3а в зависимост от експлоатационните и технологични условия
на работа и организация на международните рейсове, следва да се тълкува
само и единствено като възможност за определяне на по-голям размер на
обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на
наредбата, но не и по-малък такъв (решение № 753 от 29.03.2011 г. по гр. д. №
1283/2010 г., ВКС, № 129 от 07.07.2016 г. по гр. д. № 3736/2015 г. ВКС). По
делото нито се твърди, нито се установява да е установен по-висок размер на
дължимите командировъчни пари с изрична заповед на работодателя, поради
което при изчисляване размера на командировъчните средства следва да се
приложат, определените в НСКЧ минимални размери, въз основа на уредена в
чл. 215 КТ законова делегация.
Съгласно заключението на вещото лице по основната ССЕ в периода
01.12.2021 г. до 19.05.2023г. включително дължимите суми за командировъчни
съгласно Наредбата за същия период са 21 944,28лева, като неизплатената
част е в размер на 11 327,08лева, поради което искът следва да бъде уважен до
24
предявения размер от 4 502.76 лв. с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане.
По исковете с правна квалификация чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД6
за осъждане на ответника да заплати сумата от 702.78 лв.,
представляваща сбора от неизплатените от ответника възнаграждения по
чл. 177 от КТ за периода 01.09.2022г. до 31.12.2022г., дължими за дните,
през които ищецът е ползвал платен годишен отпуск, както и сумата от
45,41лева законната лихва върху всяко от неизплатените възнаграждения
по чл. 177 от КТ, от падежа на съответното плащане, до 19.07.2023г.:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
работил по трудово правоотношение с ответника; ползването на платен
годишен отпуск за съответния период; размерът на брутното трудово
възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който служителят е отработил най-малко 10
работни дни. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните
суми.
Видно от представените доказателства по делото и от заключението на
вещото лице по допълнителната ССЕ, се установява, че за периода
01.09.2022г.- 31.12.2022г. размерът на възнаграждението по чл.177 от КТ ,
като в базата се включат само секторни плащания за трети и следващи сектори
, сумата е в размер на 953,80лева, като разликата за доплащане е 229,16лева, за
която искът следва да се уважи и да се отхвърли до пълния предявен размер
от 702,78лева.
Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в
случаите на чл. 177 КТ се включва основното трудово възнаграждение,
възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите
системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с
колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично
изброени възнаграждения. В чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се
заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и
25
професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се
изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В
процесния трудов договор е уговорено, че работното време на служителя ще
се определя на базата на двумесечен период от време при 40 работни часа на
седмица и работа на непрекъснати смени, включително и в неделни дни. Касае
се за "повременна" система на заплащане на труда, зависеща единствено от
уговореното работно време. Уговореното в трудовия договор заплащане на т.
нар. "секторно плащане" нямат характер на елементи, които да придават
смесен характер на заплащане на труда, тъй като е уговорено не като част от
основното трудовото възнаграждение, а като допълнително възнаграждение.
За да може това допълнително възнаграждение да се вземе предвид и да се
включи при определянето на брутното трудово възнаграждение, въз основата
на което се определя дължимото възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните,
през които ищецът е ползвал платен годишен отпуск, същото следва да е с
постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ. По въпроса за
определянето на възнаграждението като такова с постоянен характер има
формирана съдебна практика - така решение № 540/07.07.2010 г. по гр. д. №
895/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 847/14.01.2011 г. по гр. д. № 1558/2009
г. на ВКС, ІV ГО, решение № 167/24.07.2013 г. по гр. д. № 1372/2012 г. на
ВКС, ІІІ ГО и др. Основният извод, направен от ВКС съобразно цитираната
практика е, че за основа за определянето на възнаграждението по чл. 177 КТ,
се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, които са предвидими и сигурни и са
определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за
работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. В
настоящия случай уговореното между страните секторно възнаграждение е
обусловено единствено от изпълнените летателни часове над утвърдения
норматив за деня, респективно от отработеното време на борда на самолета,
през което работникът/служителят изпълнява трудовите си функции. Така
уговорените плащания са дължими без изискване за постигане на определен
резултат, независимо от качеството на положения труд и волята на
работодателя. Средствата са предварително определени по размер в трудовия
договор и са дължими от работодателя заедно с основното възнаграждение
помесечно. Предвид изложеното и доколкото изплащането на това
26
възнаграждение е обусловено единствено от отработеното време от служителя
/изпълнените летателни часове/ и при тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал.
2 НСОРЗ, логически и систематично заедно с разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 3
от НСОРЗ, както и съобразно дадените в практиката разяснения, следва
изводът, че предвидените месечни секторни плащания, в това число и
секторни бонуси, имат характера на допълнително трудово възнаграждение с
"постоянен характер" по см. на чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ вр. чл. 15, ал. 2 от
същата наредба и следва да се вземат предвид при определяне на базата за
възнаграждението за използван платен годишен отпуск.
В този смисъл за процесния период 01.09.2022г. до 31.12.2022г.,
дължимото на ищеца възнаграждение за платен годишен отпуск с включване
размера за допълнително прелетени сектори възлиза на 935,80лева, като след
приспадане на платеното -706,64лева остава разлика от 229,16лева, за която
искът следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния предявен размер 702,
78лева
По акцесорния иск – размерът на законната лихва за забава върху
главниците по месеци за разликата на неизплатено възнаграждение от падежа
до датата на исковата молба съдът определя по реда на чл. 162 от ГПК, в
размер 27,26лева, за която искът следва да се уважи и да се отхвърли до
пълния предявен размер.
По исковете с правна квалификация чл. 264 КТ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 819.59 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за работа през дните на официалните
празници за периода от 01.12.2021г. до 19.05.2023г. включително и лихва за
забава от падежа на съответното плащане до 19.07.2023 г. включително, в
размер на 60.03 лв.;
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, по което за
процесния период е полагал труд по време на официални празници, както и
продължителността на положения от него труд и размера на
възнаграждението. В тежест на ответника е да установи, че е погасил дълга.
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или
служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер
27
на трудовото му възнаграждение. Съгласно приетите по делото работни
графици и експертното заключение в периода 01.12.2021 г. – 19.05.2023г.
ищецът е полагал труд в празнични дни, за които възнаграждението е
760,34лева и не е платено, за която сума искът следва да се уважи и да се
отхвърли до пълния предявен размер от 812,52лева, а лихвата за забава върху
тази главница считано от 10-тия ден на следващия месец /през който е
дължимо възнаграждението/ до 20.07.2023г. и е в размер на 67,08лева,
съобразно заключението на вещото лице, като с оглед диспозитивното начало
искът следва да се уважи до предявения размер за лихва за забава.
По иска с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 389.12 лв., представляваща неизплатената част от
дължимото от ответника обезщетение по чл. 224. ал. 1 от КТ;
Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. Видно от разпоредбата
фактическия състав на това обезщетение включва два елемента: 1)
прекратяване на трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван
платен годишен отпуск. В конкретния случай са налице и двете предпоставки
от фактическия състав. Установява се, че в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е предвидено да се изплати обезщетението за
неизполван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ. От заключението на
вещото лице по основната съдебно счетоводна експертиза се установява, че
размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, което
ответникът е изплатил на ищеца след прекратяване на трудовото
правоотношение е отразено в месечни фиш за м.май 2023г. и е в размер на
5029,60лева.
Относно размера на обезщетението по чл. 224, КТ следва да се вземе
предвид разпоредбата на чл. 17 НСОРЗ, която предвижда какво следва да се
включи в "брутното трудово възнаграждение" при определяне на
възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 и на обезщетенията по
чл. 228 от Кодекса на труда, то и тук важи изложеното по-горе относно иска
по чл. 177 КТ, а именно, че предвидените месечни секторни плащания, в това
число и секторни бонуси, имат характера на допълнително трудово
възнаграждение с "постоянен характер" по см. на чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ
вр. чл. 15, ал. 2 от същата наредба и следва да се вземат предвид при
28
определяне на базата за обезщетението. Както е посочено по- горе следва да
се приложи разпоредбата на чл.5 б от трудовия договор, като при изчисление
на обезщетението се включат секторните плащания само за трети, четвърти и
следващи сектори, както е уговорено, без първи и втори сектор.
Предвид изложеното следва да се приеме, че работодателят е
определил и изплатил дължимото обезщетение по чл.224 от КТ, поради което
искът следва да се отхвърли, както и акцесорния иск за заплащане на
мораторна лихва върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
Относно разноските по производството
При този изход на спора на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски. Представен е
договор за правна помощ, в който е уговорено възнаграждение в размер на
2180,00лева, като 780 ,00лева по исковете с правно оснoвание чл.344, ал.1, т.1
и т.2 от КТ, които са уважени изцяло, 800,00лева по иска за обезщетение по
чл.225 от КТ, който е уважен частично за 2/3, като следва да се присъди
възнаграждение в размер на 533,33лева, по останалите искове, които са 6 на
брой е платено възнаграждение в размер на 600лева или по 100лева за всеки
един иск за главница. Два от исковете са отхвърлени изцяло, два са уважени
изцяло и два частично, поради което следва да се присъди възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете, в размер на 300,00лева или общо
1613,33лева, както и разноски в размер на 435,80лева за превод на документи.
Следователно дължимите от ответника разноски са в общ размер от
2049,13лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на отвтеника
направените разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете.
Представени са доказателства за направени разноски от ответника в размер на
1000лева за възнаграждение за вещо лице и 10 908,76лева адвокатско
възнаграждение. Съдът приема за основателно възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, като следва да се присъди
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете по правилата на
наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Установява се, че са
отхвърлени искове за сумата от 16794,99лева като следва да се присъди
възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004г. в
размер на 2293,84лева с ДДС, както и 500лева възнаграждение за вещо лице,
съобразно с уважената част от исковете-общо 2793,84лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 899,46лева държавна
такса за три неоценяеми иска и уважените оценями искове и 500.00лв. депозит
29
за вещо лице с оглед уважената част на исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно оснвоание чл.74, ал.4 от
КТ , предявен от А. М. Д. с ЕГН **********, срещу .... чуждестранно
акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република У., вписано
в Търговския регистър на У. под номер ..., извършващо търговска дейност в
Република България чрез клон с фирма „.... .....“, вписан в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК ..., че е недействителна разпоредбата на
чл. 1 от сключения на 16.11.2021г. между страните трудов договор в частта, с
която се установява срочност на договора, поради противоречие с чл. 68, ал. 4
от КТ във вр. с § 1, т. 8 от КТ и чл. 8, ал. 1 от КТ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ уволнението на А. М. Д. с ЕГН **********, извършено със
Заповед № ... от 16.05.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ от
заеманата длъжност „стюард/стюардеса“.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А. М. Д. с
ЕГН **********, на длъжността стюард/стюардеса .
ОСЪЖДА .... чуждестранно акционерно дружество, учредено
съгласно законите на Република У., вписано в Търговския регистър на У. под
номер ..., извършващо търговска дейност в Република България чрез клон с
фирма „.... .....“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията
с ЕИК ..., да заплати на А. М. Д. с ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1,
т.3 във връзка с чл. 225 от КТ обезщетение в размер на 10517,88 лева за
времето на оставане без работа вследствие на незаконното уволнение в
периода от 19.05.2023 г. до 19.11.2023г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на исковата молба 20.07.2023г. до окончателното
плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 10
517,88лева до 14 856,36лева .
ОСЪЖДА .... чуждестранно акционерно дружество, учредено
съгласно законите на Република У., вписано в Търговския регистър на У. под
номер ..., извършващо търговска дейност в Република България чрез клон с
фирма „.... .....“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията
с ЕИК ..., да заплати на А. М. Д. с ЕГН **********, на основание чл. 215, ал.
1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ сумата от 4 502.76 лв., представляваща сбора от
неплатените от ответника командировъчни нари по смисъла на Раздел IV от
Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина за
периода от 01.12.2021 г. до 19.05.2023г. включително, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба -20.07.2023г. до окончателното плащане .
30
ОСЪЖДА .... чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно
законите на Република У., вписано в Търговския регистър на У. под номер ...,
извършващо търговска дейност в Република България чрез клон с фирма „....
.....“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ...,
да заплати на А. М. Д. с ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1 КТ и чл.
86 ЗЗД сумата от 229,16лева лв., представляваща сбора от неизплатените от
ответника възнаграждения по чл. 177 от КТ за периода 01.09.2022г. до
31.12.2022г., дължими за дните, през които ищецът е ползвал платен годишен
отпуск, както и сумата от 27,26лева законната лихва върху всяко от
неизплатените възнаграждения по чл. 177 от КТ, от падежа на съответното
плащане до 19.07.2023г., като отхвърля иска с правно основание чл.177 от КТ
до пълния предявен размер от 229,16 лева до 702, 78лева, както и чл.86 от ЗЗД
от 27,26лева до 45,41лева.
ОСЪЖДА .... чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно
законите на Република У., вписано в Търговския регистър на У. под номер ...,
извършващо търговска дейност в Република България чрез клон с фирма „....
.....“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ...,
да заплати на А. М. Д. с ЕГН **********, на основание чл. 264 КТ и чл. 86
ЗЗД сумата от 760,34лева., представляваща неизплатено възнаграждение за
работа през дните на официалните празници за периода от 01.12.2021г. до
19.05.2023г., както и 60,03лева лихва за забава от падежа на съответното
плащане до 19.07.2023 г., като отхвърля иска с правно основания чл.264 от КТ
до пълния предявен размер от 760,34лева до 812,52лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. Д. с ЕГН **********, срещу ....
чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република У., вписано в Търговския регистър на У. под номер ..., извършващо
търговска дейност в Република България чрез клон с фирма „.... .....“, вписан в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ..., искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10
733.92 лв., представляваща сбора от неизплатените от ответника „секторни
плащания" за периода от 01.12.2021 г. до 19.05.2023 г., както и сумата от
789,52лева лихва за забава от падежа на съответното плащане за секторни
възнаграждения до 19.07.2023г., както и с правно основание чл. 224 КТ за
сумата от 389.12 лв., представляваща неизплатената част от дължимото от
ответника обезщетение по чл. 224. ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА .... чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно
законите на Република У., вписано в Търговския регистър на У. под номер ...,
извършващо търговска дейност в Република България чрез клон с фирма „....
.....“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ...,
31
да заплати на А. М. Д. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените разноски съобразно с уважената част от исковете в размер на
2048,13лева.
ОСЪЖДА А. М. Д. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
да заплати на .... чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно
законите на Република У., вписано в Търговския регистър на У. под номер ...,
извършващо търговска дейност в Република България чрез клон с фирма „....
.....“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ...
направените разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на
2793,84лева.
ОСЪЖДА .... чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно
законите на Република У., вписано в Търговския регистър на У. под номер ...,
извършващо търговска дейност в Република България чрез клон с фирма „....
.....“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ...,
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд
сумата от 1399,46лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.
242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
32