Р Е
Ш Е Н И Е
№ /
.05.2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. СТОЯН
КОЛЕВ
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 869 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на „Катрин Макс“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу Решение № 280/22.02.2022 година, постановено по НАХД № 4968/2021 година по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 609668-F629079/05.11.2021 година на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централното управление на Националната агенция за приходи.
В жалбата касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че обжалваното решение не е мотивирано, тъй като въззивният съд, не е обсъдил всички наведени твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди, че въззивният съд не е съобразил, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от некомпетентни органи, както и че не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 7 и 57 от ЗАНН. Твърди, че въззивният съд не е съобразил, че Протокол № 0437392/13.09.2021 година не съдържа реквизитите по чл. 50, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Твърди, че въззивният съд не е съобразил, че не е приложена процедурата по чл. 57, ал. 3 от ЗАНН. Твърди, че въззивният съд не е съобразил, че административнонаказващият орган не е спазил процедурата по чл. 53 от ЗАНН. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че деянието не е маловажно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 12.05.2022 година излага подробните си съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалбата на „Катрин Макс“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Наказателно постановление № 609668-F629079/05.11.2021 година на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централното управление на Националната агенция за приходи.
С Решение № 280/22.02.2022 година, постановено по НАХД № 4968/2021 година по описа на Районен съд – Варна наказателното постановление е потвърдено. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 13.09.2021 година служители на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централното управление на Националната агенция за приходи извършили проверка в магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 18, стопанисван от жалбоподателя. При извършена от св. Татолов, служител в Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централното управление на Националната агенция за приходи покупка на ламинат, за която е извършено плащане в брой била издадена стокова разписка, но не и касов бон. Въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и при спазване на административнонаказателните правила. Приел е, че за извършената продажба на 2 бр. сешоари на обща стойност 471,20 лева не е издаден касов бон, поради което е осъществен състава на административното нарушение по чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност. Въззивният съд е приел, че случаят не е маловажен, поради което не е приложил института на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведеният довод в същата представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.
Настоящият състав намира, че въззивното решение е мотивирано. Въззивният съд е установил относимите факти, анализирал ги е и въз основа на тях е обосновал правните си изводи. В решението е даден отговор на всички, наведени с въззивната жалба, твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Въззивният съд правилно е приел, че липсата на посочване на точния адрес и дата на раждане на свидетеля Радостин Танев Радиев не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като свидетелят, като служител Отдел „Оперативни дейности“ – Варна, е установим. Изискването е въведено с оглед идентификация на свидетелите и призоваването им в хода на административнонаказателното производство или съдебното следствие.
Въззивният съд правилно е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна, арг. чл. 193, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност и Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП, въз основа на акт за административно нарушение, съставен от органи по приходите.
Протоколът, обективиращ извършената проверка, представлява официален свидетелстващ документ. Твърдението, че същият не е съставен съобразно изискванията по чл. 50 от Данъчно-осигурителния кодекс, цели да разколебае неговата доказателствена стойност.
Доколкото, обаче, в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за установяване на нарушението (разпит на св. Лъчезар Ангелов Татолов), съдът намира, че допуснатото от въззивния съд нарушение, изразяващо се в необсъждане на наведените с въззивната жалба твърдения за неговото несъответствия с изискванията на целта на закона, не е съществено и не влече отмяна на решението на това основание.
При безспорно установеното неиздаване на касов бон за извършената продажба на 2 бр. сешоари на 13.09.2021 година в магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 18в, стопанисван от „Катрин Макс“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, изводът на съда за извършено нарушение по чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност е правилен.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност, условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, се определят с Наредба, издавана от Министъра на финансите. Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 година) (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година). Легално определение на понятията „фискално устройство“ и „търговски обекти“ е дадено § 1, т. 40 и т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година е регламентирано задължение на всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път.
Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от Закона за
данъка върху добавената стойност на лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева.
Правилен е извода на въззивния
съд, че деянието не е маловажно, тъй като продажбата е на стойност 471, 20
лева.
С оглед на изложеното въззивният съд е постановил решение, което не страда от пороците по чл. 209 от АПК и следва да се остави в сила.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ – 80 лева, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 280/22.02.2022 година, постановено по НАХД № 4968/2021 година по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Катрин Макс“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите – Отдел „Оперативни дейности“ – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.