Р Е Ш Е Н И Е
№260662 13.11.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански
състав
На двадесети и втори октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 3813 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
исковата молба на Е.Н.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, против Главна дирекция
„Изпълнения на наказания“ – гр. София, адрес: *****, Булстат *****, с която се
претендира осъждането й за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство, от
по 1. 15 минути на смяна, за периода 15.05.2017
г. – 15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба – 15.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в горепосочения
период е полагал труд като *****в ***** в гр.Бургас, за която длъжност има
определен със Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на ***** режим на работа
при 24-часови смени, 12-часови и 8 –часови смени, съответно с начало на
работния ден 08. 00 часа на същия ден и край – 08.00 часа на следващия ден,
8.00 до 20.00 часа и 08.00 часа до 16.30 часа. Ищецът твърди, че съгласно т. 9
от заповедта, петнадесет минути преди работното време се провеждат ежедневни
инструктажи на наряда на ***** и затворническите общежития, поради което и за
дежурният главен *****са налице задължения по подготовка за провеждане на
инструктаж, участие в инструктаж и сдаване на дежурството, в резултат на което
явяването на работното място става 30 минути преди встъпване в дежурство, а
след приключване на последното започват дейности по предаване на новия постови,
който заедно с отвода и предаването на оръжието и техническите пособия отнемало
още 45 минути или общо 75 минути над времето оставено за съответната смяна.
Ищецът твърди, че до 11.05.2019 г., това време от 75 минути /1 час и петнадесет
минути/ подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд, не е било съобразено от работодателя при заплащане на
възнаграждението му, а след тази дата, когато е издадена Заповед № Л-2271/2019
г. на гл. директор на ГДИН, впоследствие отменена с допълнителна заповед №
Л-2788/2019 г., е разпоредено това време да е в рамките на тридесет минути и да
се включва към отработеното време, върху което се формира възнаграждението.
Според ищеца отработеното от него време извън смяната му за процесния период от
приблизително 75 минути за всяко дежурство е в размер на 200. 00 лева и следва
да му се заплати допълнително от ответника.
Правното основание на предявения иск
е чл. 19 от ЗИНЗС във вр. с чл.187 от ЗМВР и чл.16е от ППЗИНЗС.
В съдебно заседание искът е увеличен
до сумата от размер от 1 200 лева, представляваща
възнаграждение за 300 часа положен труд извън времето за дежурства за периода
15.05.2017 г. – 10.01.2020 г.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който не се оспорва
допустимостта на иска, но се твърди, че същият е неоснователен, като не се
дължи търсената сума. Ответникът счита, че времето за инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от работното време и
следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар „отработено време“, за
разлика обаче от 60 минутната почивка при 12-часово дежурство и 90 минутната
почивка при 24-часово дежурство, която не представлява работно време и не
следва да се заплаща от работодателя. Твърди, че със Заповед №453/14.08.2014 г.
на началника на ***** - гр. Бургас, за надзирателите освен време за отдих до
четири часа са определени и почивки в размер на 180 минути, от които 90 минути
за хранене и шест физиологични почивки по 15 минути на всеки четири часа,
поради което и счита, че претенцията на ищеца би била основателна в случай, че
същият установи ангажираност през установеното му време за почивка, ако не му е
отчитан извънреден труд. Наред с това твърди, че считано от 27.06.2014 г. за
служителите работещи на смени се заплаща извънреден труд до 70 часа на
тримесечие, над които положеният извънреден труд не се компенсира. Също търси
присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява,
че между тях съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът
заема длъжността *****в ***** в гр. Бургас, както и че в периода от 15.05.2017
г. до 10.01.2020 г. е изпълнявал дежурства по график, като след тази дата е
напуснал и вече не работи там.
Представени са и заповед №
ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017
г., на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение
на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че
положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Със заповед № 453/14.08.2014 г. на
началника на *****-Бургас е определено работно време за служителите в корпуса
на *****: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на работния
ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна смяна от 8 ч. до 20 ч.
и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови смени от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч.
до 14.30 ч. С т. 9 на същата заповед е определено началото на ежедневните
инструктажи на наряда в ***** да е 15 минути преди началото на работното време
за конкретното работно място.
Съгласно заповед № Л-2271/13.05.2019
г. на главния директор на ответната дирекция, е наредено времето за подготовка
и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време следва да
се включва към отработеното време на служителите. Аналогична е и заповед №
2788/14.06.2019 г., влизаща в сила от 01.07.2019 г.
Представена е и заповед №
436/01.07.2019 г. на началника на ***** Бургас, с която е наредено времето,
необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство в затвор в гр. Бургас да е в рамките до 30
минути, като за работещите в ***** при 24-часови и 12-часови дневни смени са
определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
От изпълнената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от
лице с нужните специални познания, се установява, че в периода от 15.05.2017 г.
до 10.01.2020 г. за ищеца са отчетени 265 смени – положени дежурства, от които 109
броя са 24-часови, 153 броя са 12-часови смени /от които 89 дневни и 64 нощни дежурства
и 2 в болница/, 3 броя са 8-часови дежурства, съответно разпределени по години.
Вещото лице също така е установило, че за периода от 15.05.2017 г. до
30.06.2019 г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били
включени суми за дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019 г. –
10.01.2020 г. в начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение
участват суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за 24-часови смени
и за 12-часови дневни смени и 15 минути за 12-часови нощни смени и 8-часови
нощни смени, които са приспаднати. Вещото лице е посочило размера на основната
заплата през годините, като е изчислило, че на ищеца се дължи допълнително
трудово възнаграждение в размер на 2 191. 78 лева за 265 положени
дежурства или за положени извънреден труд от 331. 25 часа, съобразно
твърденията на ищеца са положен извънреден труд от 1. 15 часа или 75 минути за
всяко дежурство.
Страните са ангажирали и гласни
доказателства. Свидетелят ***** е посочил, че работи в ***** в гр. Бургас на
длъжност *****и познава ищеца, който до началото на 2020 г. е работил там. Завява,
че надзирателите следва да се явят на работа в 7.30 ч., като това било
изискване на ръководството, като се
преобличат и разписват във
ведомостта. След това в 07. 45 часа започвал инструктажът, който продължавал
между 15-20 минути. На вечерният инструктаж присъствали по-малко хора, но той
отново бил със същата продължителност или най- много с около 5 минути
по-кратка. След това към 08.00 часа всеки поемал своите работни задачи и заемал
поста си. Това отнемало различно време в зависимост от поста. Следвало да бъде
извършена проверката на спалните помещения, броят на хората в тях, вида им и т.н.
т.е. приемали и сдавали смяната. След това в 08.15 часа се събирали всички в
стаята за отвод и всеки сдаващ докладвал за поста си, като това продължавало до
08.30 – 08.35 часа. При сдаване на смяната в 20. 00 часа издавали постовете,
като правели проверка на лишените от свобода в помещенията, което отново отнемало около 20-25 минути, в
зависимост от конкретния пост. При осемчасовите дежурствата нещата били
организирани по-различен начин, като встъпващият отново пристигал в 07.30 часа,
преобличал се и след това участвал в инструктажа. Разликата била в края на
смяната, която приключвала в 16. 30 часа и при която всъщност не се провеждали
гореописаните дейности.
Свидетелят *****, също работещ в *****
в гр. Бургас и изпълняващ длъжността *****„*****” сочи, че няма регламент,
който да задължава служители да се явяват на работа без униформеното си
облекло, като не помни дали ищецът по принцип се явявал с униформа или не, тъй
като вече е напуснал и не работи там. Всички служители до 01.07.2019 г. са се
явявали 07. 45 часа за сутрешен инструктаж, като няма заповед или разпореждане,
която да налагала явяването им по-рано. От месец юли 2019 г. началният час на
инструктажа бил 7.50 ч. Сутрешният инструктаж, във времето от понеделник до
петък, бил провеждан лично от него, и бил с по-голяма продължителност от около
5-7 минути, като на него присъствали около 20 човека, даващи 24-часови,
12-часови и 8-часови смени през съответния ден. Вечерният инструктаж, който се
провеждал от дежурния главен надзирател, бил по-кратък, тъй като броят на
служители при него е около 5-6 души. Времето пък на освобождаване от дежурна
смяна продължавало не повече от 2-3 минути, като всеки *****докладвал на
главния *****за сдаването на поста. След като встъпващите приемали поста си
оставали на него, а сдаващите го освобождавали и се явявали в стаята за
инструктаж, където след доклад за сдаването на поста, били освобождавани. По
принцип смяната на поста отнемала максимум 15 минути и то в корпуса на *****,
като на останалите места времетраенето било значително по-кратко, като докладът
след това отнемал не повече от 2-3 минути.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР,
към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл.
178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива
за извънреден и за нощен труд. Както вече бе отбелязано, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени
със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение (така и чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС
е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство е част от отработеното време, като в случая по делото се
установи от събраните гласни доказателства, че де факто инструктажът, приемането,
сдаването и освобождаването от наряд или дежурство се осъществяват преди
респективно след края на работното време. Установи се, че инструктажът е
започва в 07. 45 часа и продължава до 08. 00 часа. За времетраеното му има
известно разминаване в изнесените данни от свидетелите, като свидетелят *****сочи
и за провеждане на проверка от командира на отделение, която предхождала
инструктажа и започва преди 07. 45 часа. От друга страна пък свидетелят ***** е
категоричен, че инструктажът трае 5-7 минути и започва в 07.50 часа. Свидетелят
*****обаче е категоричен, че инструктажът трае 15 минути и започва в 07.45 часа,
което всъщност е и в съответствие с издадената заповед в тази връзка и което
съдът възприема като достоверно по делото. Т.е. времето от 15 минути преди 8.00
часа съответно 20. 00 часа следва да се признае за допълнително отработено. Времето
за подготовка и привеждане във вид, необходим за явяване на работа, което се
твърди, че започва в 7.30 часа, не е сред дейностите, с които страната
изпълнява служебните си задължения, като но не е изброено и в хипотезите на чл.
16е, ал. 1 от ППЗИНЗС. След 8.00 часа респективно 20.00 часа сдаващият *****също
има задължения, които е необходимо да изпълни – сдаване на поста на постъпващия
надзирател, проверка на територията и предаване на информация и отвод, което се
прави за средно 15 минути. В тази си част по-логични и последователни са показанията
на свидетелят *****, от които може да се направи извод за обща средна
продължителност на сдаването, в това число и със общата сбирка и декларирането
на това обстоятелство. Не са логични и съответно съдът не кредитира показанията
на свидетелят ***** че при приемането на поста правели проверка на лишените от
свобода в помещенията, която
продължавала около 20-25 минути, в зависимост от конкретния пост, като дори и
да е така времетраенето на тази проверка за встъпващия е част от работните
задължения в началото на съответната смяна или дежурство. Ето защо, като
прецени гласните доказателства, съдът намери, че след края на дежурството в 20.
00 часа респективно 8.00 ч. се установяват допълнителни 15 минути, които са
необходими на надзирателя, за да изпълни служебните си задължения във връзка
със сдаването, и които са включени в отработеното време. Досежно осемчасовите
смени пък се установи от показанията и на двамата свидетели участие само в
инструктажът т.е. времетраене от 15 минути извън установеното работно време.
При това се налага извода, че са
установяват средно общо 30 минути, включени в отработеното време извън
регламентираното работно време по отношение на 24-часовите дежурства и за
12-часовите дневни смени. Както се установи от показанията на свидетелите,
вечер се прави по-кратък отвод и по-кратък инструктаж, поради което за
12-часова нощна смяна и 8-часова смяна следва да се добавят 15 минути, което
всъщност е в съответствие с предвидено в заповед № 436/01.07.2019 г.
Не се спори, а и установява се и от
заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба са заплащани по 30 минути за 24-часови смени и
12-часови дневни смени и за 12-часови нощни смени и 8-часовите такива по 15
минути, поради което за този период претенцията е неоснователна, тъй като е погасена
чрез плащане. За периода от 15.05.2017 г. до 30.06.2019 г. включително следва
да бъдат присъдени неизплатените трудови възнаграждения за положен извънреден
труд за 30 минути на 24-часово дежурство, 30 минути за 12-часово дневно
дежурство и за 15 минути за 12-часово нощно дежурство и 8-часови дежурства и
такива в болница. С оглед на изложеното, изготвеното по делото заключение не
може да се ползва в цялост, а само частично досежно размерът на нетното трудово
възнаграждение, което обаче е определено за 1 час с увеличение от 50%, докато
по настоящото дело е релевантен размерът на възнаграждението за 30 минути,
съответно за 15 минути, в зависимост от вида на дежурството. Ето защо
експертизата следва да се използва само дотолкова, доколкото показва броя на
видовете дежурства, а размерите на възнагражденията следва да бъдат преизчислени
и редуцирани съобразно гореизложеното. В
тази връзка като взе предвид заключението на вещото лице досежно броя на положените
през годините дежурства/смени, както и размера на съответно трудово
възнаграждение за от тях с увеличение от 50%, съдът направи съответните
изчисления:
За
2017 г. от 15.05.2017 г. до 31.12.2017 г. ищецът е положил 27 смени по 24 часа,
32 дневни 12-часови дежурства и 17 нощни 12-часови дежурства и 2 в болница.
Задължението за посочения период за 30 минути допълнително на 24-часово
дежурство, за 30 минути на дневно 12-часово дежурство и за 15 минути на нощно
12-часово дежурство и тези в болница, е в общ размер от 295. 59 лева, като от тях 171.
23 лева са за 24-часовите дежурства, 96.
46 лева са за дневните 12-часови дежурства, 25. 03 лева са за нощните 12-часови дежурства и 2. 87 лева за двете дежурства в болница,
за положени общо 33 часа и 15 минути
извънреден труд. Изчисленията са направени на базата на определеното по
експертизата нетно възнаграждение за един час /колона 4/, като това
възнаграждение е преизчислено за да съответства на 30 минути, респ. 15 минути
според вида на дежурството и възнаграждението за съответното такова през
месеца, което не е константа величина. По този начин са преизчислени и
възнагражденията за следващата календарна година – 2018 г., през която ищецът е
положил 38 смени по 24 часа, 35 дневни 12-часови смени и 25 нощни 12-часови
смени. Задължението за посочения период, изчислено по гореописаната методика, е
в размер на общо 303. 04 лева, като
от тях 135. 01 лева са за 24-часовите
дежурства, 124. 83 лева са за дневните
12-часови дежурства и 43. 20 лева
са за нощните 12-часови дежурства, за положени общо 47 часа и 45 минути извънреден труд. Възнагражденията за следващата
календарна година – 2019 г. за периода до 30.06.2019 г. включително, през който
ищецът е положил 21 смени по 24 часа, 13 дневни 12-часови смени и 10 нощни
12-часови смени и 2 от осем часа, изчислено отново по гореописаната методика, е
в размер на общо 161. 21 лева, като от тях 84. 34 лева са за 24-часовите дежурства, 52. 62 лева са за дневните 12-часови дежурства, 20. 15 лева са за нощните 12-часови
дежурства и 4. 10 лева за двете осемчасовото такива, за положени общо 21 часа извънреден труд. Положените
дежурства за периода 01.07.2019 г. до завеждане на делото на 10.01.2020 г. са заплатени
по 30 минути, респ. по 15 минути, съобразно вида на дежурството и съответно
повече плащания за тях не са дължими, тъй като положеният извънреден труд е
вече заплатен.
При това искът като основателен
следва да бъде уважен за сумата от 759. 84 лева за положения извънреден труд от
101 часа и 30 минути, и съответно да се отхвърли за горницата над уважения
размер до пълния заявен такъв от 1 200 лева. Съответно основателна е и
акцесорната претенция за законна лихва върху уважената част от главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед претенциите на страните за
присъждане на направените по делото разноски и при този изход на спора, следва
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 189. 96 лв. за направените по делото разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца, тъй като
от една страна същото не е прекомерно предвид степента на фактическа и правна
сложност на спора, а от друга клони към предвидения минимален размер съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът също следва да се осъди да
заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, в размер на 36. 68 лева, представляваща съответна
част от дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и
правната сложност по делото.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът да се осъди
да заплати 50 лева държавна такса за производството и 126. 64 лева за изплатено
от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице или общо сумата от 176. 64 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр.София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 21, Булстат *****, представлявана от *****, да заплати на Е.Н.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 759. 84 лева /седемстотин петдесет
и девет лева и 84 ст./ - главница,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 101 часа и 30 минути извън
времето на дежурство за периода от 15.05.2017 г. до 10.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба – 15.07.2020 г., до окончателното й
плащане, както и сумата от 189. 96 лв.
/сто осемдесет и девет лева и 96 ст./ за направените по делото разноски, като отхвърля иска за горницата над уважения
размер от 759. 84 лева до пълния заявен размер от 1 200 лева, ведно със
законната лихва за забава върху отхвърлената част.
Осъжда
Е.Н.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: *****,
Булстат *****, представлявана от *****, сумата
от 36. 68 лв. /тридесет и шест лева и 68 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 21, Булстат *****, представлявана от *****, да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 176. 64 лв. /сто седемдесет
и шест лева и 64 ст./, от които 50 лева за държавна такса и 126. 64 лева за разноски
за експертиза.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.