РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. П., 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100024 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. Д. В. М., АК –
П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.3, ап.Б, в
качеството му на пълномощник на В. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б.,
общ. П. и съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.3, ап.Б, срещу „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Славянска № 29,
ет.7, представлявано от Н.П.П..
Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №
669572/28.04.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД. Сочи, че съгласно чл.3 от
Договора за кредит ищцата трябва да върне сумата от 1 282,01 лева, при сума за
получаване 1 100 лева, при ГПР 49,86 % и годишен лихвен процент – 40,05 %,при срок
на кредита от 37 вноски. Изложено е, че съгласно чл.11, ал.1 от цитирания договор,
ищцата дължи на ответното дружество неустойка в размер на 974,99 лева, разсрочена
на 37 вноски, като по този начин общото задължение по договора възлиза на 2 257
лева. Ищцата твърди, че така уговорената клауза в чл.11, ал.1 от Договор за
потребителски кредит № 669572/28.04.2022 г. - предвиждаща заплащането на
неустойка е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за справедливост и
необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза
от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на сума, която е
необосновано високи, чрез тях в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
възнаграждение, заобикаля се закона и по-конкретно разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК.
На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна на основание
чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че
клаузата предвидена в чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 669572 от
28.04.2022 г., сключен между В. В. и „Сити Кеш“ ООД, която предвижда заплащането
на неустойка в размер на 974,99 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр.
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК във
1
вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество не е депозиран писмен отговор.
Ответното дружество по първоначалния иск, чрез своя процесуален
представител е депозирало насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК. В
молбата се сочи, че на 28.04.2022 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит, по силата на който първоначалният ищец е усвоил заемна сума
в размер на 1100 лв. и е следвало да заплати всички задължения по договора
посредством 37 едноседмични вноски, при ГПР 49,86 % и ГЛП 40,05 %. Изложено е, че
в приложения към договор погасителен план са посочени номера на вноските, падежа,
сумата за главница и лихва, както и дължимата неустойка в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по договора. Сочи се, че към настоящия
момент всички вноски по кредита са падежирали. Излагат се твърдения, че размерът на
възнаградителната лихва е определен съгласно нормативно установените правила.
В тази връзка, се иска от съда да бъде приет за съвместно разглеждане
предявеният насрещен иск и да постанови решение, с което да осъди ответника В. А.
В., ЕГН: **********, с адрес с.Б., общ.П., обл.Б., да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:
*********, сума в размер на 477,78 лева, от които: 405,55 лева, представляваща
непогасена главница за вноска № 14 до вноска № 37 по Договор за потребителски
кредит № 669572 от 28.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, и сумата от
72,23 лева, представляваща непогасена възнаградителна лихва по Договор за
потребителски кредит № 669572 от 28.04.2022 г., за периода от 04.08.2022 г. до
12.01.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответницата по
насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявения насрещен иск. Оспорват
се изцяло изложените в насрещната искова молба факти и обстоятелства, като се
излагат съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит на
различни, изчерпателно посочени основания.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 28.04.2022 г. между "Сити Кеш" ООД в качеството на кредитор и В. А. В. в
качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №
669572, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя паричен заем в размер на 1 100 лв., а кредитополучателят се е
задължил да върне заетата сума в срок до 12.01.2023 г. на 37 седмични погасителни
вноски, 3 от които в размер на 8,57 лв., а останалите 34 в размер на 36,95 лв., при
фиксиран ГЛП в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 49,86 %. Общата дължима сума
по договора е в размер на 1 282,01 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит с
полагане на подписа си в договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в
брой заемната сума в размер на 1 100 лв. Съгласно чл. 5 от договора за кредит в
тридневен срок от сключването му кредитополучателят следва да предостави на
кредитора поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана от БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит
до изтичане на 6 месеца от падежа на последната редовна погасителна вноска по
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или
поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на
следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на
не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при
двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в
размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са
2
поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са
кредитополучатели по договори за кредит, сключен с кредитора, по които е налице
неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на
получавания от тях доход. Съгласно чл. 11 от договора за кредит, ако
кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 974,99 лв., която ще бъде заплатена разсрочено съгласно приложения
погасителен план, а именно три вноски по 52,43 лв. и тридесет и четири вноски по
24,05 лв. Така общият размер на всяка от погасителните вноски възлиза на 61 лв., а
общо дължимата сума по кредита – 2 257 лв.
Като доказателство по делото е прието извлечение за извършени и предстоящи
плащания по Договор за паричен заем № 669572 от 28.04.2022 г., издадено от
ответното дружество, от което се установява, че платената сума по кредита е в размер
на 945 лева, а остатъкът е в размер на 1 787,05 лева.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието по
делото, по кредита е заплатена сума в общ размер на 945 лв., с които е погасена
главница в размер на 762,99 лева и договорна лихва в размер на 182,014 лева.
Непогасеният остатък от главницата и лихвата е в размер на 337,01 лева, като към
датата на исковата молба общото задължение включващо и неустойката по договора
възлиза на 1 312 лева, от които 337,01 лева неплатена главница и 974,99 лева,
неустойка, съгласно чл.11, ал.1 от Договора.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Ищецът е предявил установителен иск за нищожност на клауза от договор за
потребителски кредит поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във
връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД и неравноправност – чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във връзка с чл.146, ал.1
от ЗЗП. В негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване по
делото наличието на сочените основания за нищожност на клаузата за неустойка.
Уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски кредит
неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на
кредитора обезпечение на дълга. Това задължение е непарично. От неизпълнението му
не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са
свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат
да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е
налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна
гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок
за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, е нелогично и
икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на
които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне
на банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по
закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира
неизпълнението. За кредитора е предварително ясно, че кредитополучателят трудно би
могъл да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще
дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи
допълнително парично задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да
заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Също така неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да заобикаля
императивните законови разпоредби на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК,
регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява
3
скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава
цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от
размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до
възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на
кредитора към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат
включени в ГПР на основание чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК. В случая това не е сторено,
като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а
посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен
че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля
императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за максималния допустим размер на
разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.
На следващо място клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5, тъй като задължава
кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Достатъчно е да се посочи, че
размерът на главницата е 1 100 лв., а на неустойката – 974,99 лв. или 88,64 % от заема.
Налице е значителна нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на
потребителя. По този начин неравноправно се третира икономически по-слабият
участник в оборота и се използва недостига на материални средства у него за
облагодетелстване на другата страна по сделката. Това противоречи на установените в
гражданския и търговския оборот неписани правила за добросъвестност, накърнява
принципа на справедливост и равноспоставеност между гражданскоправните субекти и
за еквивалентност на престациите по двустранни договори.
С оглед на изложеното неустоечната клауза са явява нищожна, като заобикаляща
закона, накърняваща добрите нрави и неравноправност.
Ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и във вр. с чл.86 от ЗЗД за заплащане на остатъчните
главница и лихва по договора за потребителски кредит, ведно с дължимата законна
лихва.
За основателността на насрещния иск в тежест на ответника е установи при
условията на пълно и главно доказване по делото съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит,
предоставяне на заемната сума на ищеца и дължимостта на претендираните суми.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК. Поради това неговата
действителност следва да се съобрази на първо място с изискванията на специалния
закон – ЗПК и на следващо място – с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД, за което на основание ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи и
служебно, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства.
Съгласно чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо,
защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и
му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.
Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора съгласно чл.22 от ЗПК. Според § 1, т.2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима
от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
4
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния договор за паричен заем е посочен размер на ГПР от 49,86 %, но
този размер не отговаря на действителните разходи, които кредитополучателят ще
направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка за
непредоставяне на обезпечение. Това противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и води до
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Договорът за потребителски кредит също така противоречи на добрите нрави
предвид размера на уговорения лихвен процент. Съгласно установената съдебна
практика клаузата за заплащане на възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави, когато надвишава три пъти размера на законната лихва за забава, а по
обезпечените кредити – два пъти. Към момента на сключване на договора за
потребителски кредит – 28.04.2022 г., размерът на законната лихва по просрочени
парични задължения, определена по реда на чл.1, ал.1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е
10 %. Дори да се приеме, че кредитът не е обезпечен, тъй като предвиденото в
договора обезпечение не е предоставено от кредитополучателя, то максималният
размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 30 %. Уговореният в
случая ГЛП е 40,05 % и надхвърля допустимия съгласно морала размер, противоречи
на добрите нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и
търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации. Възнаградителната
лихва е съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит,
предоставен от кредитна институция, предоставяща заеми по занятие, което изключва
възможността да бъде сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва.
Липсват и повелителни правила на закона, които да заместят нищожната клауза на
договора, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен съгласно чл.26,
ал.4 от ЗЗД.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита по смисъла на чл.23
от ЗПК е 1 100 лв. От тази сума следва да бъдат приспаднати направените плащания
по кредита в размер на 945 лв., които се установяват категорично както от
представената справка от ответника, така и от заключението на вещото лице по
приетата експертиза. Остава дължима сума в размер на 155 лв., която следва да бъде
присъдена в полза на ответника по предявения от него насрещен иск.
По изложените съображения предявеният от ищеца иск за нищожност на
неустоечната клауза следва да бъде изцяло уважен като основателен,
а насрещният осъдителен иск на ответника следва да бъде уважен до размера от 155
лв., а за разликата над тази сума до предявения размер от 477,78 лв., искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
По първоначалния иск
Предвид уважаването на първоначалния иск разноски се дължат единствено на
ищцата В..
В производството по делото същата е представлявана от пълномощник, на
когото не е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне
на неговото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По
делото в представения договор за правна защита и съдействие от 17.03.2022 г. е
посочено, че ищцата се представлява безплатно от адв. Д. М. от АК - П., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи
5
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и
да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). Предвид обстоятелството, че
съдът е уважил в цялост исковата претенция следва да бъде уважено и искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение. На основание §2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското
възнаграждение следва да се присъди с включен ДДС, тъй като адв.Д. М. от АК - П. е
регистриран по ДДС, за което са представени и надлежни доказателства, а именно:
удостоверение за регистрация по ДДС.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение
в размер на 480 лева, във връзка с оказаната безплатна правна помощ.
Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като съдът е присъдил такова съобразно
действащата Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По насрещния иск
В полза на насрещния ищец – ответник по делото следва да се присъдят
сторените разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице съобразно
уважената част от насрещната искова претенция, тъй като такива са претендирани. От
представените по делото доказателства се установява, че насрещния ищец е направил
разноски в общ размер на 250 лева, като предвид изхода на делото, насрещния
ответник следва да бъде осъден да му заплати сумата от 81,10 лева.
В полза на пълномощника на първоначалния ищец, ответник по насрещния иск
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв., съразмерно на отхвърлената част от насрещната искова
претенция, а именно в размер на 324,28 лева.
Ищцата също така е била освободена от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, „Сити Кеш“ ООД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр.П., сумата от 50 (петдесет) лева, дължима държавна такса по
делото.
Така мотивиран и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, Районен съд – П.,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за
потребителски кредит № 669572 от 28.04.2022 г., сключен между В. А. В., ЕГН:
********** от с.Б., общ.П. и "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ул."Славянска", № 29, ет. 7, представлявано от управителя
Н.П.П. и предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 974,99 лв., на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на
чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., да заплати на
"СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Славянска", № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П., сумата от 155 (сто
петдесет и пет) лева, представляваща чистата сума, предоставена по Договор за
потребителски кредит № 669572 от 28.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск за
разликата над уважения размер от 155 лв. до предявения размер от 477,78 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА
"СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Славянска", № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на адв.
6
Д. М. от АК - П., процесуален представител на ищцовата страна, сумата от 804,28
(осемстотин и четири лева и двадесет и осем стотинки) лева, адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по предявените
искове.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., ДА ЗАПЛАТИ на
"СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Славянска", № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П., сумата от 81,10
(осемдесет и един лева и десет стотинки) лева, представляваща сторени разноски по
предявения насрещен иск.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Славянска", № 29, ет. 7, представлявано от управителя
Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд гр.П., сумата от 50 (петдесет) лева – дължима държавна такса за образуване на
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Б., в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7