РЕШЕНИЕ
№ 514 / 20.12.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание
на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.д.№706 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 247,
ал.1 от ГПК.
Същото е инициирано по Молба с вх.№11155/05.12.2019г. от
юриск.А. Я. за поправка на очевидни фактически грешки допуснати в Решение №420
от 13.11.2019г., постановено по в.гр.д.№706/2019г. по описа на ОС- Пазарджик.
В същата се твърди,
че на стр.15 в решението е записано: „ОСЪЖДА Б.П.Б., с ЕГН ********** ***, да
ЗАПЛАТИ на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Белово“ към
Югозападно държавно предприятие ДП гр.Благоевград, с ЕИК 2016275060352, със
седалище и адрес на управление: гр.Белово, бул.“Юндола“ №20, представлявано от
Директора инж.Б.И. П.Е.Е.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 300/сто/лв.- направени съдебно- деловодни
разноски пред въззивната инстанция- юрисконсултско възнаграждение, като вместо
това следва да бъде написано: „ОСЪЖДА Б.П.Б.,
с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на Териториално поделение „Държавно горско
стопанство Белово“ към Югозападно държавно предприятие ДП гр.Благоевград, с ЕИК
2016275060352, със седалище и адрес на управление: гр.Белово, бул.“Юндола“ №20,
представлявано от Директора инж.Б.И.П., сумата от 300/сто/лв.- направени съдебно- деловодни
разноски пред въззивната инстанция- юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че освен това фамилното име на Директора на ТП
„ДГС Белово на стр.1, ред 19, стр.1, ред 34, стр.3, ред 27, стр.-4, ред 25 е изписано
„П.“, на стр.2, ред 26 е изписано „П.“, като вместо това следва да бъде
написано правилното фамилно име „П.“.
Сочи се, че с Решение №420 от 13.11.2019г. на ОС- Пазарджик
е потвърдено Решение №1063 от 19.07.2019г. на Районен съд- Пазарджик, в което
също е допусната очевидна фактическа грешка изразяваща се в неправилно
изписване на фамилното име на Директора на ТП „ДГС Белово“, а именно на стр.1,
ред 15, на стр.14, ред 27 и ред 41 е изписано „П.“, като правилното фамилно име
е „П.“.
Моли се да бъде допуснато поправка на посочените очевидни
фактически грешки.
В указания срок от другата страна в процеса- Б.П.Б. не е постъпил писмен отговор.
Предвид обстоятелството, че допуснатата очевидна фактическа
грешка не засяга съществото на спора, съдът намира, че не е необходимо
разглеждане на делото в открито заседание.
Съдът,
като обсъди твърденията изложени в молбата и конкретните данни по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество си
е частично основателна.
Съобразно разпоредбата на чл.247 ал.1, ГПК съдът по своя
инициатива или по искане на страните може да поправи допуснатите в решението
очевидни фактически грешки. Редът за отстраняване на допуснати очевидни
фактически грешки в решенията по граждански спорове може да се реализира
единствено в тяхната диспозитивна част, но не и на мотивите им. Това е така
защото, според чл.236, ал.1 от ГПК задължителни реквизити на решението са:
датата и мястото на постановяването му; посочване на съда, имената на съдиите,
на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; номера на
делото, по което се постановява решението; имената, съответно наименованието и
адреса на страните; какво постановява съдът по съществото на спора; в тежест на
кого се възлагат разноските и подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и
в какъв срок. Според ал.2 на цитираната разпоредба към решението си съдът
излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните,
преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на
съда. Ето защо следва извода, че мотивите на решението не са част от съдебното
решение, респективно че същите не подлежат на поправка.
На поправка по реда на чл.247 от ГПК подлежат единствено
удостоверителната част и диспозитивът на постановения съдебен акт, които
единствено съдържат пряката разпоредителна воля на правораздавателния орган.
Поради това всяка молба за поправка на ОФГ в мотиви на съдебен акт, е генерално
лишена от основание /така Определение №519/31.07.2013г. по ч.гр.д.№707/2012г.
на ВКС, ІV г.о. и др./. В този смисъл е и правната доктрина /Ж.С.-Българско
гражданско процесуално право/, която възприема, че мотивите не са част от
решението, макар и да са материализирани в един и същ писмен документ, тъй като
решението е правен акт, който в качеството му на волеизявление коренно се
различава от съображенията /мотивите/, поради които то е предприето. Правилата,
уреждащи възможностите, за поправка на очевидни фактически грешки, за тълкуване
на решението, на постановяване на допълнително решение важат само за решението,
но не и за мотивите към него.
В конкретния казус, настоящата инстанция констатира в
постановения от него съдебен акт се констатират наличие на грешки, която следва
да се коригират единствено в неговия диспозитив, а не в мотивите.
В тази насока следва да се посочи, че в диспозитива на
постановеното от съда Решение №420/13.11.2019г., постановено по
в.гр.д.№706/2019г. по описа на ОС- Пазарджик неправилно на стр.15 е записано:
„ОСЪЖДА Б.П.Б., с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на Териториално поделение
„Държавно горско стопанство Белово“ към Югозападно държавно предприятие ДП
гр.Благоевград, с ЕИК 2016275060352, със седалище и адрес на управление:
гр.Белово, бул.“Юндола“ №20, представлявано от Директора инж.Б.И. П.Е.Е.Г., ЕГН
********** ***, сумата от 300/сто/лв.-
направени съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция- юрисконсултско
възнаграждение, като вместо правилното: „ОСЪЖДА Б.П.Б., с ЕГН ********** ***, да
ЗАПЛАТИ на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Белово“ към
Югозападно държавно предприятие ДП гр.Благоевград, с ЕИК 2016275060352, със
седалище и адрес на управление: гр.Белово, бул.“Юндола“ №20, представлявано от
Директора инж.Б.И.П., сумата от
300/сто/лв.- направени съдебно- деловодни разноски пред въззивната
инстанция- юрисконсултско възнаграждение.
Действително установява се, че и в обстоятелствената част на
постановеното от съда решение са допуснати очевидни фактически грешки касаещи
отразяването
на фамилното име на Директора на ТП
„ДГС Белово на стр.1, ред 19, стр.1, ред 34, стр.3, ред 27, стр.-4, ред 25,
като е изписано „П.“ и на стр.2, ред 26 е изписано „П.“, вместо правилното
фамилно име „П.“.
В тази връзка следва да бъде посочено, че тези допуснати
очевидни фактически грешки не могат да бъдат поправени, тъй като са направени в
мотивите на решението, като с оглед на съображенията изложени по- горе поправка
на същите не може да бъде направена.
Коментира се в молбата, че е допусната
очевидна фактическа грешка пред въззивния съд в Решение №1063 от 19.07.2019г.
на РС- Пазарджик, без да се конкретизира по кое дело е постановено обжалваното
решение, но в случая следва да се приема, че това е обжалваното решение предмет
на разглеждане в настоящото въззивно производство. По отношение на молбата в
тази й част, тъй като искането е само за поправка на очевидни фактически грешки
само на въззивния съд, следва да се посочи от последния, че няма законови основания
да се произнесе по нея, тъй като това е в компетенциите на районния съд
произнесъл това решение. С оглед фактът, че окръжният съд вече се е произнесъл
по обжалваното решение и към настоящия момент тече срок за обжалване на същото
следва да се приеме, че ако страната иска за поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение №1063 от 19.07.2019г. на РС- Пазарджик, то същата може да
отправи искането, ако са налице основания за това пред първоинстанционния съд
след приключване на цялостния съдебен инстанционен контрол.
При тези данни, молбата за отстраняване на очевидна
фактическа грешка се явява основателна за така констатираните грешки единствено
и само в отразеното в неговия диспозитив, но не и в неговата обстоятелствена
част.
Ето защо, следва да се допусне поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение №420/13.11.2019г., постановено по в.гр.д.№706/2019г. по описа
на ОС- Пазарджик, като в диспозитива на решението на стр.15, да се
чете: „ОСЪЖДА Б.П.Б., с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на Териториално
поделение „Държавно горско стопанство Белово“ към Югозападно държавно
предприятие ДП гр.Благоевград, с ЕИК 2016275060352, със седалище и адрес на
управление: гр.Белово, бул.“Юндола“ №20, представлявано от Директора инж.Б.И.П.,
сумата от 300/сто/лв.- направени
съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция- юрисконсултско
възнаграждение, вместо: „ОСЪЖДА Б.П.Б., с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на
Териториално поделение „Държавно горско стопанство Белово“ към Югозападно
държавно предприятие ДП гр.Благоевград, с ЕИК 2016275060352, със седалище и
адрес на управление: гр.Белово, бул.“Юндола“ №20, представлявано от Директора
инж.Б.И. П.Е.Е.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 300/сто/лв.- направени съдебно- деловодни
разноски пред въззивната инстанция- юрисконсултско възнаграждение.
Следва да се остави без уважение молбата в частта относно поправка
на очевидна фактическа грешка допусната в обстоятелствената част касаещи
отразяването на фамилното име на Директора на ТП „ДГС Белово на стр.1, ред 19,
стр.1, ред 34, стр.3, ред 27, стр.-4, ред 25, като е изписано „П.“ и на стр.2,
ред 26 е изписано „П.“, вместо правилното фамилно име „П.“.
В останалата част на молбата касаеща твърдение за наличие на очевидна фактическа грешка в Решение №1063 от 19.07.2019г.
на РС- Пазарджик, то ако са налице основания за това, първоинстанционния съд би
следва да се произнесе след приключване на цялостния съдебен инстанционен
контрол.
По изложените съображения и на основание чл.247, ал.1, във
връзка с ал.4 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на Решение №420/13.11.2019г., постановено по
в.гр.д.№706/2019г. по описа на ОС- Пазарджик, като в диспозитива на решението
на стр.15, да се чете: „ОСЪЖДА Б.П.Б.,
с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на Териториално поделение „Държавно горско
стопанство Белово“ към Югозападно държавно предприятие ДП гр.Благоевград, с ЕИК
2016275060352, със седалище и адрес на управление: гр.Белово, бул.“Юндола“ №20,
представлявано от Директора инж.Б.И.П., сумата от 300/сто/лв.- направени съдебно- деловодни
разноски пред въззивната инстанция- юрисконсултско възнаграждение, вместо:
„ОСЪЖДА Б.П.Б., с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на Териториално поделение
„Държавно горско стопанство Белово“ към Югозападно държавно предприятие ДП
гр.Благоевград, с ЕИК 2016275060352, със седалище и адрес на управление:
гр.Белово, бул.“Юндола“ №20, представлявано от Директора инж.Б.И. П.Е.Е.Г., ЕГН
********** ***, сумата от 300/сто/лв.-
направени съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция- юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата в частта относно поправка на очевидна
фактическа грешка допусната в обстоятелствената част касаещи отразяването на
фамилното име на Директора на ТП „ДГС Белово на стр.1, ред 19, стр.1, ред 34,
стр.3, ред 27, стр.-4, ред 25, като е изписано „П.“ и на стр.2, ред 26 е
изписано „П.“, вместо правилното фамилно име „П.“.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от съобщението
до страните.
Председател:
Членове:1.
2.