МОТИВИ към присъда № 91/30.06.2020г. по
НОХД 290/2020г. по описа на РС-***
Производството по делото е образувано
въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу С.Д.Й. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в
това, че: на
неустановени дати в периода от месец май 2019 г. до 26.06.2019 г. в гр. ***, обл. ***, от апартамент, находящ се в ж.к. „***“, бл.7, вх.3, ет.6, при условията на продължавано престъпление и чрез използване
на техническо средство - дубликат на оригинален ключ, отнел чужди движими вещи,
както следва: комплект от найлонов ратан, тъмно кафяв
на цвят, съдържащ два стола, малко канапе и маса със стъклен плот на обща
стойност 300.00 лв.; комплект от 2 бр. сгъваеми столове - метални с дървени
летви и 1 бр. кръгла, сгъваема маса - метална с дървени летви на плота на обща
стойност 40.00 лв.; 1 бр. дИ.със светло бежова на цвят текстилна дамаска, комбинирана с
тъмно кафява кожа с надпис „Мебел Стил“ на стойност 421.98 лв.; 1 бр. хладилник
марка „Краун“ на стойност 209.30 лв.; 2 бр. комоди тъмно кафяви на цвят /венге/
с размери 115/43/50 см., състоящи се от чекмедже, под което има шкаф и
сребристи дръжки на обща стойност 218.00 лв.; 1 бр. гардероб цвят венге с бели на цвят вратички с
размери 200/90/55 см. със сребристи дръжки на стойност
215.00 лв., 1 бр. шкаф за
обувки цвят венге с размери 82/26.5/64 см. на стойност 50.40 лв., 1 бр. бюфет цвят венге с две двойки
шкафчета, между които има три бели на цвят чекмеджета със сребристи дръжки и
размери 90/180/40 см. на стойност 229.00 лв.; 1 бр. шкаф за обувки цвят венге със сребристи дръжки и размери 82.5/25/50 см. на стойност 63.00 лв.; 2 бр. надстройки за гардероб двукрилен на обща стойност 120.00
лв.; 1 бр. магнитни поставки
за бурканчета - две секции по четири бурканчета и една триъгълна секция от шест
бурканчета, цвят инокс, на обща стойност 50.00 лв,; 2 бр. сгъваеми столове -
тръбни от светло дърво на седалката на обща стойност 50.00 лв.; 2 бр. възглавнички за столове кафяви
на цвят на обща стойност 8.00 лв.; 1 бр. декоративна лампа с глобус на стойност 10.00 лв.; 1 бр. сешоар на стойност 7.00 лв.; 3 бр. шишенца употребяван парфюм на
обща стойност 15.00 лв.; 3 бр. лека
пътна чанта от текстил на обща стойност 18.00 лв.; 1 бр.
велосипед планински бегач 18 скорости на стойност
350.00 лв.; 2 бр. сгъваеми
столове с метален, сив на цвят корпус и оранжево-жълти на цвят седалищна част и
облегалка от изкуствена кожа на обща стойност 24.00 лв.; 1 бр.
немски плюшен килим на стойност 20.00 лв.; 2 бр. количка за пазар с колелца на
обща стойност 12.00 лв.; 1 бр. килим
на стойност 15.00 лв.; 3 бр. елипсовидна
малка пътечка /килимче/ на обща стойност 24.00 лв.; 1 бр.
стенно огледало на стойност 20.00 лв.; 1 бр. стенен часовник с бял циферблат
на стойност 20.00 лв.; 1 бр. метална
стълба с три дървени стъпала на стойност 30.00 лв.; 3 бр.
дамска чанта тип портмоне на обща стойност 30.00 лв.;
1 бр. стенен часовник с
кръгла форма на стойност 20.00 лв.; 4 бр. стъклена чаша за бира на обща стойност 8.00 лв.; 1 бр. плетен панер в три цвята на
стойност 3.00 лв., или всички отнети вещи на обща
стойност 2 600.68 лв., от владението и собственост на Г.Д.
Неделчева - Боянова, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.второ вр.
чл.194, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече
по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т.2 НПК подсъдимият Й. призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че с
оглед смекчаващите отговорността обстоятелства, на Й. следва да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, след което да се
извърши задължителната редукцията по чл. 58а НК. Намира, че така
индивидуализираното наказание „Лишаване от свобода“ не следва да се изтърпява
ефективно, а приложение следва да намери разпоредбата на чл. 66,ал.
1 НК и да се определи изпитателен срок от три години.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Р.Н.
– БАК заявява, че напълно се придържа към становището на прокуратурата, относно
доказаността на обвинението. По отношение
на наказанието, което следва да се наложи на подзащитния му, адв. Н. – БАК,
изтъква, че Й. е бил изпаднал в тежък период, който
вече е отминал и няма да се повтори. Акцентира върху смекчаващите отговорността
обстоятелства и счита, че следва да се определи наказание „Лишаване от
свобода“, под минимума, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от три
години.
Подсъдимият С.Й.
заявява, че се придържа към казаното от своя защитник
и изразява съжаление за сто***то. В предоставената от съда възможност за
последна дума подсъдимият заявява, че иска да му бъде наложено минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 ,
намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
С.Д.Й. с ЕГН ********** е
роден на ***г***. Той е българин, български гражданин, с адрес: гр.***, ж.к. “***”, бл.53, вх.1, ет.2, ап.7. Й. има средно образование, не е женен, не е осъждан и към
момента не работи. За подсъдимия няма данни за каквито и да е противообществени
прояви до датата на инкриминираното деяние.
Пострадалата Г.Д. Н.- Б.била собственик на
апартамент, находящ се в гр.***, ж.к. „***“, бл.7, вх.3, ет.6. Тя живеела в гр. ***, а
жилището в гр. *** обитавала само през летния сезон. Поради това, още през 2012
г., била оставила ключ за горепосоченото жилище на своя сродница - св. С.Д. ***, която да наблюдава имота й. Към периода месец май
2019 г. - 26.06.2019 г. Г.Д. Н.- Б.пребивавала
в гр. ***. Подс. С.Й. живеел в дома на св. С.Д., която била негова баба. Той знаел, че апартаментът на
пострадалата се обитава само през летния сезон, тъй като тя живеела в гр. ***, както и, че неговата баба има ключ за него, който
държи в жилището си. Знаел и къде се намира апартаментът. При това Й. решил да
вземе ключа за апартамента на св. Г.Д. Н.- Б.и без да каже на баба си за своите намерения, направил
дубликат на оригиналния ключ, а него върнал обратно в дома на баба си. С
направения от него дубликат на оригинален ключ, подсъдимият отишъл до жилището
на пострадалата, отключил вратата и влязъл вътре. Видял, че в жилището има
различни вещи и мебели, опаковани в кашони и взел решение да открадне същите и
да ги продаде, тъй като бил без работа и нямал средства за препитание.
В изпълнение на взетото
решение, на неустановена дата в периода от месец май 2019 г. до 26.06.2019 г. подс.
Й. се срещнал със св. Ганев, с който се познавали и, тъй като му трябвали пари,
му предложил да му продаде мебелите, собственост на пострадалата. Обяснил му,
че те са собственост на негов познат, който му дължал пари. Няколко дни след
тази среща, двамата отишли до жилището на пострадалата. Подс.
Й. носел със себе си дубликата на оригиналния ключ, който по-рано бил направил
и с него отключил входната врата. При влизане в жилището показал на св. Г.мебелите, които смятал да му продаде. Същите били
поставени в кашони и разположени в кухнята и хола на апартамента. Св. Г.видял кашоните, съдържащи модули от мебели и решил да ги
закупи. Тъй като същите били обемни, казал на подсъдимия, че след няколко дни
ще намери транспорт, с който да ги откара. За целта св. Г.се
обадил на свой познат - св. К.Т., който управлявал
служебен автомобил марка „***“, модел „***“ с per. № ***,
с който се уговорили да се срещнат направо до жилищния
блок, в който се намирал апартаментът на пострадалата в гр. ***, ж.к. ***, зад ресторант „***“. Св. Г.и подс. Й. изчакали св. Т.пред блока, след което двамата се качили в жилището на
пострадалата. Подсъдимият отново отключил с дубликата на оригиналния ключ и
двамата влезли вътре. Св. Г.изнесъл от жилището на
пострадалата няколко броя кашони, съдържащи модули от мебели и ги натоварил в
автомобила на св. Т., след което двамата закарали кашоните в складовата база на
фирмата, в която К.Т. работел, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 28. За тези мебели св. Г.заплатил на подсъдимия общо 400,00 лева, от които около
150,00 лева дал предварително по искане на Й., а останалите пари му дал при
изнасянето на мебелите от жилището. Взетите пари от продажбата на мебелите подсъдимият
похарчил за собствени нужди. Докато св. Г.изнасял
кашоните с мебели от апартамента на пострадалата, подсъдимият си тръгнал,
заявявайки, че има ангажимент. Кашоните с мебели разтоварили в складовата база
и, понеже св. Т.ги харесал, се разбрали да ги заплати
на И.Г.и да ги вземе за себе си, като платил за тях 400,00 лева. В последствие,
след като разбрал, че мебелите са предмет на престъпление, предал с протокол за
доброволно предаване /л.48-49 от ДП/ на полицейските служители 2 бр. комоди, 1 бр. гардероб, 1 бр. шкаф за обувки, 1 бр. бюфет, 1 бр. шкаф за обувки, 2 бр. плоскости, 1
бр. пакет съдържащ надстройка и още един бр. пакет съдържащ надстройка.
След известно време св. Г.и подс.
Й. отново се видели и подсъдимият отново му предложил
да му продаде още мебели от жилището на пострадалата. Няколко пъти двамата
ходили до жилището и подсъдимият показвал на св. Г.различни
вещи и мебели, които искал да му продаде. При едно от тези ходения св. Г.харесал маса, заедно със столовете към нея. Подсъдимият му
поискал парите за тези вещи предварително, а като гаранция му оставил ключовете
от апартамента на пострадалата, но до закупуването им от св. Г.така
и не се стигнало. Излизайки от апартамента, св. Г.харесал
два жълти, сгъваеми стола и плетен панер, за които подсъдимият му казал, че
може да вземе, без да ги плаща, а в последствие ги предал на полицейските служители с протокол за доброволно предаване
/л.58-59 от ДП/. С протокол за доброволно предаване /л.72/ св. Г.предал и връзка с ключове, съдържаща 2 бр. секретни ключа
и 1 бр. касов ключ, които му били дадени от подсъдимия
и останали у него.
Отново на неустановена дата и
в изпълнение на взетото решение да открадне и продаде вещите, собственост на
пострадалата, в периода от месец май 2019 г. до 26.06.2019 г. подс. Й. се
срещнал и със св. Д., на който също обяснил, че има за продажба мебели, които
били собственост на негов познат, който му дължал пари и му казал да продаде
каквото иска от апартамента му, за да му се издължи. Уговорили се да се чакат
пред апартамента на пострадалата, за който подсъдимият обяснил, че се намира в гр. ***, ж.к. ***, блока до
ресторант „***“. Св. Д. отишъл на място с „бял бус“ и
работник, за които не може да посочи повече данни. Работникът останал да чака
до автомобила, а той се качил, заедно с подсъдимия, до жилището на
пострадалата, което подс. Й. отключил с направения дубликат на оригинален ключ.
Св. Д. харесал от жилището 1 бр. хладилник, марка „Краун“,
2 бр. сгъваеми столове, 1 бр. сгъваема маса, 2 бр. столове, 1 бр. диван, 1 бр.
канапе и 1 бр. маса със стъкло и заедно с обвиняемия ги изнесли от жилището на
пострадалата и ги натоварили в автомобила, след което подс. Й. си тръгнал, а св.
Д. откарал вещите в къща, находяща се в с. ***, общ.
Созопол. За вещите заплатил на обвиняемия сумата от 150,00 лева, която той
похарчил за собствени нужди. В последствие бил потърсен от полицейски
служители, на които предал процесните вещи с протокол за доброволно предаване /л.38-39 от ДП/.
Действията на подс. Й. били
възприети от св. В.С.от гр. ***, ж.к. ***, бл.7, вх.3, ет.1 и
З.С. ***, живущи в същия вход, където се намирало и
жилището на пострадалата. Св. С. видяла, че в жилището на пострадалата влезли
две лица, които отворили вратата с ключ. Св. С.видяла
на стълбите на жилищната сграда мъж, който носел обемен пакет, но не му
обърнала внимание, тъй като във входа се извършвали ремонтни дейности и решила,
че това е някой от майсторите.След като излязла от входа на блока видяла
паркиран „пикап“, до който имало мъж, който говорел
по телефона.
Св. С.Д.
била ходила за последно до дома на пострадалата преди около повече от един
месец, преди извършване на кражбата. При последното й отиване до жилището тя
отключила вратата и влязла вътре, при което установила, че от апартамента
липсват вещи, за което уведомила пострадалата Г.Д.Н.. Научавайки за извършената
кражба от жилището си, пострадалата пристигнала в гр. ***. При
отиване до жилището установила, че вратата е заключена и няма следи от взлом,
но процесиите вещи липсвали. Пострадалата веднага подала сигнал на ЕЕН 112,
което се случило на 26.06.2019 г. и в тази връзка било образувано досъдебно
производство. В хода на същото били извършени множество действия, като в хода
на оперативна беседа подс. Й. направил пълни самопризнания пред св. С.К.- полицейски инспектор при Пето РУ на ОДМВР -***.
Част от процесните вещи, чието
местонахождение е установено в хода на разследването, били върнати на
пострадалата, като за целта била съставена разписка /л. 134 от ДП/. Била
назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на която станала
ясна стойността на отнетите вещи както следва: комплект от найлонов ратан, тъмно кафяв на цвят, съдържащ два стола, малко
канапе и маса със стъклен плот на обща стойност 300.00 лв.; комплект от 2 бр.
сгъваеми столове - метални с дървени летви и 1 бр. кръгла, сгъваема маса -
метална с дървени летви на плота на обща стойност 40.00 лв.; 1 бр. дИ.със
светло бежова на цвят текстилна дамаска, комбинирана с тъмно кафява кожа с
надпис „Мебел Стил“ на стойност 421.98 лв.; 1 бр. хладилник марка „Краун“ на стойност 209.30 лв.; 2 бр.
комоди тъмно кафяви на цвят
/венге/ с размери 115/43/50 см., състоящи
се от чекмедже, под което има шкаф и сребристи дръжки на обща стойност 218.00
лв.; 1 бр. гардероб цвят венге с бели на цвят вратички с размери 200/90/55 см. със сребристи дръжки на стойност 215.00 лв., 1 бр. шкаф за обувки цвят венге с размери 82/26.5/64 см. на
стойност 50.40 лв., 1 бр. бюфет
цвят венге с две двойки шкафчета, между които има три
бели на цвят чекмеджета със сребристи дръжки и размери 90/180/40 см. на стойност 229.00 лв.; 1 бр. шкаф за обувки цвят венге със
сребристи дръжки и размери 82.5/25/50 см. на стойност
63.00 лв.; 2 бр. надстройки
за гардероб двукрилен на обща стойност 120.00 лв.; 1 бр.
магнитни поставки за бурканчета - две секции по четири
бурканчета и една триъгълна секция от шест бурканчета, цвят инокс,
на обща стойност 50.00 лв,; 2 бр. сгъваеми
столове - тръбни от светло дърво на седалката на обща стойност 50.00 лв.; 2 бр. възглавнички за столове кафяви
на цвят на обща стойност 8.00 лв.; 1 бр. декоративна лампа с глобус на стойност 10.00 лв.; 1 бр. сешоар на стойност 7.00 лв.; 3 бр. шишенца употребяван парфюм на
обща стойност 15.00 лв.; 3 бр. лека
пътна чанта от текстил на обща стойност 18.00 лв.; 1 бр.
велосипед планински бегач 18 скорости на стойност
350.00 лв.; 2 бр. сгъваеми
столове с метален, сив на цвят корпус и оранжево-жълти на цвят седалищна част и
облегалка от изкуствена кожа на обща стойност 24.00 лв.; 1 бр.
немски плюшен килим на стойност 20.00 лв.; 2 бр. количка за пазар с колелца на
обща стойност 12.00 лв.; 1 бр. килим
на стойност 15.00 лв.; 3 бр. елипсовидна
малка пътечка /килимче/ на обща стойност 24.00 лв.; 1 бр.
стенно огледало на стойност 20.00 лв.; 1 бр. стенен часовник с бял циферблат
на стойност 20.00 лв.; 1 бр. метална
стълба с три дървени стъпала на стойност 30.00 лв.; 3 бр.
дамска чанта тип портмоне на обща стойност 30.00 лв.;
1 бр. стенен часовник с
кръгла форма на стойност 20.00 лв.; 4 бр. стъклена чаша за бира на обща стойност 8.00 лв.; 1 бр. плетен панер в три цвята на
стойност 3.00 лв., или всички отнети вещи на обща
стойност 2 600.68 лв.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия Й. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на подсъдимия С.Й. (л. 87 гръб от съдебното производство), показанията на
свидетелите: Г.Н. (л. 9, л. 18-20 и л. 21-22 от ДП); В.С.(л.
10 и л. 28 от ДП); З.С. (л. 11 и л.
24от ДП); С.Д. (л. 12 от ДП); К.Т. (л. 15 от ДП), И.Г.(л. 16-17 от ДП), Недялко
Д. (л. 23 от ДП) и частично от показанията на св. С.К.(л. 140 от ДП);
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум (л. 32 – 37 от ДП); протокол за разпознаване на лице, ведно с фотоалбум
(л. 25-27 от ДП); протокол за разпознаване на лице, ведно с фотоалбум (л. 29-31
от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 41-47
от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 51-55
от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 59-61
от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 75-
от ДП) и протокол за оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 76-79 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 67 от съдебното
производство); справка за трудови договори (л. 70 от съдебното производство); протокол
за доброволно предаване (л. 39 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 49 от
ДП); протокол за доброволно предаване
(л. 57 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 58 от ДП); протокол за доброволно
предаване (л. 72 от ДП); приемо-предавателен протокол (л. 73 от ДП); протокол за
доброволно предаване (л. 74 от ДП); протокол
за доброволно предаване (л. 80 от ДП);
копие от касова бележка (л. 81 от ДП); документи за собственост на вещи (л.
82-98 от ДП); заповед за задържане (л. 108-109 от ДП) и разписка (л. 134 от
ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 63-68 от ДП) и съдебно-техническа
експертиза (л. 125-128 от ДП).
От веществените доказателства: 1 бр. връзка с 3 бр. ключове; 1 бр. секретен патрон,
ведно с 3 бр. секретни ключове и 1 бр. брава
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Й. се подкрепят от гореизброените доказателствени източници,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ
на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
С оглед прецизност съдът следва да посочи единствено,
че не кредитира показанията на св. С.К.–
полицейски служител при 01 РУ-***, и то само в частите, в които той
преразказва информация, получена от подсъдимия при т.нар. „оперативна/разузнавателна
беседа“. Съдът счита, че независимо от
начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“,
проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени
доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват
предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са
разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на
обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на
правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на
следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това
нито има пълния обем от права, гарантирани му
от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за
правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има
стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната
доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено
средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело №
895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar
Mitev vs. Bulgaria”).
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. по чл.195, ал.1, т.4, пр.второ вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение.
На първо място от обективна
страна подсъдимият е осъществил изпълнителните деяния и на двете деяния,
включени в единното продължавано престъпление „кражба“, посредством активни
действия. И в двата случая той е взел чуждите вещи и се е разпоредил с тях,
като ги е предоставил на трети лица. По този начин Й. е
прекъснал фактическата власт на собственика и владелец на вещите, като
същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички
описани по-горе вещи са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2
ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние същите са били „чужди” за
подсъдимия, доколкото същият не е носител на правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че при нито едно от двете деяния собственикът
на вещите не е давал съгласие на подсъдимия Й. да взима вещите му или да се
разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва
да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в
неговата воля. В случая св. Н.– Б.не е давала такова
съгласие, като манифестираното от нея поведение (поставяне на вещите в заключен
апартамент) също категорично изключва даването на съгласие.
Конкретното деяние не носи
признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 ,
тъй като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си последици.
Въпросният извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнените вещи, а именно – 2600,68 лева което е над четири
минимални работни (ПМС № 320/20.12.2018 г., определящ размера на МРЗ за
страната в размер - 560 лева).
На следващо място е налице и квалифициращия
признак по т.4 на чл. 195, ал.1 НК, а именно –
деянието е извършени, чрез използване на „техническо средство“. Това е така доколкото и при двете деяния е бил използван ключ, а
съдебната практика е категорична във виждането си, че: „техническо средство са и ключовете, независимо дали са обикновени, или
секретни; подправени, или оригинални; откраднати, намерени; предназначени, или
случайно са се оказали годни за отключването на помещението” (ППВС № 6/71
г., р. ІІ, т. 11).
На последно място двете
деяния, за които подсъдимия беше признат за виновен, правилно са били
квалифицирани като едно единствено „продължавано престъпление” по смисъла на
чл. 26, ал.1 НК. Това е така, защото са извършени през
непродължителен период от време - в рамките на около един месец и осъществяват
състава на едно и също престъпление, а именно кражба. Извършени са при една и
съща форма на вината - умисъл. Обстановката, при която са извършени и двете
деяния също е сходна - Й. откраднал вещите, чрез използване на техническо
средство (ключ), като и при двата случая е намерил купувачи, на които е заявил,
че вещите са на лице, което му дължи пари. И при двете деяния Й. е знаел, че няма да срещне някаква охрана или съпротива,
защото собственичката на вещите е в гр. ***. Второто деяние се явява от
субективна и обективна страна продължение на първото. След като видял колко
лесно може да отнеме някои от вещите, той не се е поколебал да намери друг
„купувач“ и отново да проникне в дома на пострадалата и да открадне намиращите
се там вещи.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като Й. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че
отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата
власт на досегашния владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва
съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е искал
настъпването на общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване на
чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт
върху тях. Наред с това подсъдимият Й. е действал и с намерени противозаконно
да присвои вещите – т.е. да се разпореди фактически или юридически с тях, като
със свои, като в изпълнение на това намерение същият е продал вещите на различни
познати лица.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 1 до 10 години.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът намира, че
са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е несъразмерно тежко,
поради което при определяне на наказанието приложение следва да намери
правилното на чл. 55, ал.1, т.1
НК. Това е така, доколкото в полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че
отнетото, макар и да не е с ниска стойност, все пак не е и на значителна
такава. На следващо място – част от вредите на престъплението са възстановени и
някои от отнетите вещи са върнати на правоимащото лице. Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия Й. обстоятелства съдът
отчете и оказаното съдействие на органите на предварителното разследване, вън
от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на
Глава 27 НПК, както и изразеното съжаление за сто***то. Не може да се подмине и
обстоятелството, че Й. е на сравнително млада възраст,
както и че е с чисто съдебно минало, без данни за други противообществени
прояви до момента.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, но с ниска относителна тежест, съдът отчита факта, че в случая
става дума за две деяния, обединени в едно продължавано престъпление.
В случая санкционната част на нормата на
чл. 195, ал.1 НК предвижда наказание с минимум от една
година лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 НК съдът следва да
определи наказание под този минимум. С оглед всичко казано по-горе, съдът
счита, че конкретният размер на наказанието следва да бъде седем месеца „Лишаване
от свобода“. Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би
могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като
едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на Й. и наред с
това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с
така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане
на горните цели и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо
наложеното наказание да се изтърпи ефективно, доколкото настоящето деяние се
явява изолиран случай в живота на подсъдимия. Налице са и останалите
предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на
деянието подс. Й. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от три години, считано от
влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът отчита, че настоящето производство
протече по реда на Глава 27 НПК (чл. 372, ал.4, вр. с чл.
371, т. 2 НПК), поради което при определяне на наказанието, принципно,
приложение би следвало да намери правилото на чл. 58а
НК вр. с чл. 373, ал.2 НПК.
Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията по чл. 58а, ал.1-3 НК и тези по чл. 55 НК, съдът следва да приложи само
чл. 55 НК, когато той е по-благоприятен за дееца
(както е в случая), съдът определи наказанието именно по този ред.
По
разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода
на наказателното производство разноски, като с оглед обстоятелството, че
подсъдимият беше намерен за виновен, то и на основание чл.189,
ал.3 НПК, съдът го осъди да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град ***, направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 231,41
лева за изготвени експертизи.
По
веществените доказателства:
По делото има приложени веществени доказателства - 1
бр. връзка с 3 бр. ключове; 1 бр. секретен патрон, ведно с 3 бр. секретни
ключове и 1 бр. брава, които като вещи без стойност,
след влизане на присъдата в сила следва да се унищожат по предвидения в ПАС
ред.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.