Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................./ 16.09.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на тридесет и първи август през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1412 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по повод две въззивни жалби, както
следва:
1/ въззивна жалба на С.Т.Х. срещу Решение № 650 от
12.02.2020г. по гр.д. № 4040/2019г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен предявения от въззивника срещу
Средношколско общежитие „Михаил Колони“, гр. Варна, ЕИК *********, с административен адрес: гр. Варна, бул. "Цар
Освободител" № 150 иск за осъждане на ответника да му заплати разликата
над присъдената сума от 35 000 лв.
до пълния предявен размер от 70 000 лв., сума претендирана под формата
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
на трудова злополука, настъпила на 22.08.2016г., при която при падане от дърво
ищецът получил фрактури на 10, 11 и 12-ти гръден прешлен – взривни фрактури на
телата ТН11-ТН12, фрактури на трансверзиалните израстъци ТН10, ТН11, ТН12,
фрактури на дъгите на ТН10, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда
– 15.03.2019г. до окончателното плащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от него иск за осъждане на ответника да му заплати разликата над присъдения
размер от 9 099.99 лв. до пълния
предявен размер от 18 141.67 лв.,
сума претендирана под формата на мораторна лихва върху главницата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 22.08.2016г.
/датата на увреждането/ до датата на предявяване на исковата молба във съда -
15.03.2019г.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваните части, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Безспорно установено е по делото съществувалото трудово правоотношение между
страните, по силата на което въззивникът заемал длъжността „работник поддръжка“
при ответника – работодател. От Протокол от 18.10.2016г. на комисията по чл. 58
от КСО за резултатите от извършеното разследване на злополуката от 22.08.2016г.
се установява факта и обстоятелствата, при които е настъпила злополуката –
ищецът по повод възложена му работа по изрязване на клони, пречещи на
видеонаблюдението, загубил равновесие и паднал от височина от около 2.80 м.,
вследствие на което получил описаните травматични увреждания. Злополуката е
обявена за трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО с влязло в сила
разпореждане от 25.10.2016г. издадено от органа по чл. 60, ал. 1 от КСО по
специалния административен ред. От приетата медицинска документация по делото
на следващо място, както и от заключението на вещото лице се установяват
травматичните увреди, както и причинно-следствената връзка между последните и
злополуката по категоричен начин. Заключението е в смисъл, че пълно
възстановяване на ищеца е невъзможно. От заключението на СПЕ се установява, че
състоянието на въззивника обусловено от уврежданията отговаря на
смесено-тревожно-депресивно разстройство и на тежка психична травма.
Същевременно от събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е претърпял силни физически болки и
психически страдания, страхувал се е за живота си, разчитал изцяло на чужда
помощ поради обездвиженост за месеци напред. Въз основа на всичко изложено,
моли решението в обжалваните части да бъде отменено, а исковите претенции
уважени в пълния предявен размер.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на
жалбата не е депозиран от въззиваемата страна.
2/ въззивна жалба
на Център за подкрепа на личностно развитие „Средношколско общежитие Михаил
Колони“, гр. Варна, ЕИК *********
срещу Решение № 650 от 12.02.2020г. по гр.д. № 4040/2019г. по описа на ВРС,
ХVIII-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с
които:
-
на основание
чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати
на С.Т.Х. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на
трудова злополука, настъпила на 22.08.2016г., при която при падане от дърво
ищецът получил фрактури на 10, 11 и 12-ти гръден прешлен – взривни фрактури на
телата ТН11-ТН12, фрактури на трансверзиалните израстъци ТН10, ТН11, ТН12,
фрактури на дъгите на ТН10, ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда –
15.03.2019г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 9 099.99 /девет хиляди деветдесет и девет
лв. и 99 ст./ лева, представляваща мораторна лихва върху размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 22.08.2016г.
/датата на увреждането/ до датата на предявяване на исковата молба във съда -
15.03.2019г.;
-
на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е осъден да
заплати на С.Т.Х. с ЕГН ********** сумата от 1
215.17 /хиляда двеста и петнадесет лв. и 17 ст./ лева, представляваща
мораторната лихва върху сумата от 6 777 лв., присъдена като имуществени вреди с
влязло в сила решение по гр.д. № 6598/2018г. по описа на ВРС, XIХ състав, за
период от датата на настъпване на имуществените вреди до предявяване на
исковата молба в съда по гр.д. № 6598/2018г. на ВРС – 10.05.2018г.;
-
осъден е да заплати на С.Т.Х. с ЕГН ********** сумата от 172.54
/сто седемдесет и два лв. и 54 ст./ лева, представляваща имуществени вреди –
сбор от разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение на месец и
полученото обезщетение по общественото осигуряване за временна
неработоспособност за периода от 22.08.2016г. до 24.04.2017г., ведно със сумата
от 44.86 лв. представляваща
мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от
22.08.2016г. /датата на увреждането/ до датата на предявяване на исковата молба
в съда – 15.03.2019г.
Жалбата е основана
на оплаквания за постановяване на решението в обжалваните части при допуснати
нарушения на материалния и процесуален закон, при явна непълнота при обсъждане
на доказателствата и необоснованост, обусловена от „грешна логическа
ориентация“. За понесените имуществени вреди, ведно с мораторна лихва ищецът е
обезщетен въз основа на влязло в сила решение постановено по гр.д. №
6598/2018г. по описа на ВРС. Предявеният на това основание иск е за сумата от
1 180.33 лв., а съдът е уважил иска за сумата от 1 217.17 лв. В тази
част решението е недопустимо и нищожно. Установено е
от друга страна по делото, че въззивникът извън установеното работно време, при
нарушение инструктажа за работа с преносима стълба, без да е поставил стълбата
правилно, извършил самоволно рязане на клони на дърво, без да му е наредено и
неоценявайки възрастта на която се намира, при проявена небрежност самоволно
предизвикал инцидента и си е причинил нараняването. Работа по рязане на клони
не му е била възложена, респ. нареждана, доколкото ръководството, в т.ч. и
заместниците му са били в отпуск в този период. В този смисъл не е налице
трудова злополука. Съдът не е
съобразил на следващо място събраните гласни доказателства от ответника, нито е
съобразил, че приетите две заключения са били оспорени от него. Моли в тази
връзка решението да се отмени в обжалваните му части, а предявените искове
бъдат отхвърлени в цялост с извод за неоснователност.
В отговор на
жалбата, С.Х. оспорва доводите в нея, излага обратни такива и моли решението в
обжалваните части да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност. Констатира такива, които обуславят частична недопустимост
на решението в обжалваната част.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от С.Т.Х. срещу Център за подкрепа и личностно развитие „Средношколско
общежитие – Михаил Колони“, гр. Варна, ЕИК ********* осъдителни искове за обезщетение
за вреди от трудова злополука с правно основание
чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и осъждане на ответника да
заплати сумите, както следва:
- сумата от 1 180.33
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 6 777 лв., присъдена
като обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука настъпила на
22.08.2016г., с влязло в сила решение по гр.д. № 6598/2018г. по описа на ВРС, XIX-ти състав за периода
от настъпването им до датата на предявяване на исковата молба по цитираното
дело – 10.05.2018г.;
- от 2 263.84
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с
разликата между получаваното от ищеца БТВ на месец и полученото обезщетение по
общественото осигуряване за временна неработоспособност за периода 22.08.2016г.
– 24.04.2017г. /по 282.98 лв. на месец/, ведно с мораторната лихва върху
главницата в размер на 154.64 лв. за
времето от 22.08.2016г. до исковата молба и
- от 70 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически
болки и страдания, от настъпила на 22.08.2016г. трудова злополука, както и
сумата от 18 141.67 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от датата на увреждането
22.08.2016г. до предявяване на иска 13.03.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане на
задължението.
Фактическите твърдения, на които са били основавани
исковете са в следния смисъл: по силата на съществуващо между страните трудово
правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 07.07.2014г., ищецът
заемал длъжността „работник по поддръжка“ при ответното общежитие на непълно
работно време. Задълженията му били определени в длъжностна характеристика,
връчена му на 04.06.2015г. На 22.08.2016г. сутринта, в изпълнение на възложена
му предходния ден работа по отрязване клоните на две дървета в двора на
общежитието, които пречат на видеонаблюдението, взел стълба и след приключване
работата по първото дърво се преместил на второто. При подрязване на последния
клон, залитнал и паднал от стълбата, при което ударил главата си. С Протокол от
18.10.2016г. на Комисия по чл. 58 от КСО за резултатите от извършено
разследване на злополуката от 22.08.2016г. е установена описаната фактическа
обстановка. С Разпореждане на длъжностното лице при ТП на НОИ – Варна,
злополуката е приета за трудова. Вследствие на последната, ищецът получил множество
сериозни увреждания на здравето – счупване на ТН 10, 11, 12 и фрактури на
дъгите ТН 10, бил е хоспитализиран за счупване на гръбначен прешлен; бил е
подложен на оперативна интервенция; след операцията бил обездвижен изцяло в
рамките на месец; на гръбначния му стълб били поставени 8 винта, които да
стабилизират счупването; понесъл неописуеми болки и страдания, обусловили
състояние на невъзможност от елементарно самостоятелно обслужване и неработоспособност;
вследствие на залежаването развил проблем с вестибуларния апарат. Процесът на
раздвижване бил труден и продължителен, започнал с помощта на проходилка и едва
след около три месеца започнал да използва бастун. Изпитвал постоянни болки в
кръста, нестабилност и слабост в краката. В началото на 2019г. при преглед било
установено, че един от металните пръстени, поставен при операцията от 2016г.
започнал да се откопчава и на място била
установена болезнена подутина, а предписаното лечение – нова операция. Наред с
физическите болки и страдания , ищецът
понесъл и психически такива подробно описани в исковата молба. След
злополуката, със Заповед на работодателя от 26.04.2017г. ТПО между страните е
било прекратено. С Експертно решение № 01731/24.04.2017г., комисия е определила
временна неработоспособност от 22.08.2016г. до 17.02.2017г., 60% ТНР на ТЕЛК с
поставена диагноза счупване на гръбначен стълб в гръдната област. Отправил
искане в тази връзка за постановяване на положително решение по предявените
искове.
В отговор на исковата молба, ЦПРЛ „Средношколско
общежитие – Михаил Колони“ признал факта, че страните били обвързани от трудово
правоотношение, както и факта на настъпилия на 22.08.2016г. инцидент, при който
ищецът получил описаните травматични увреждания. Оспорил първия иск по
основание с твърдения, че решението по гр.д. № 6598/2018г. по описа на ВРС е
влязло в сила на 31.01.2019г. Присъдената по това дело сума е доброволно
платена на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба 10.05.2018г. до датата на плащане на 04.02.2019г., поради което
работодателят не е изпаднал в забава. Оспорил и втория иск с твърдения, че
такъв бил заведен по друго дело. Ищецът е пенсионер, не е оставал без
възнаграждение, както са му били изплащани и болнични. По иска за обезщетение
на неимуществени вреди оспорил твърденията в исковата молба, че работата е била
наредена на ищеца „предния ден“. Денят преди 22.08.2016г. е бил неделя, а
директорът, както и служителят отговарящ за поддръжка на общежитието са били в
отпуск. Зам. Директорът също не е давал нареждане за рязане на клони. Тази
дейност ищецът извършил по своя вола, без да му е било наредено, без да уведоми
оторизиран орган за контрол, без да изиска помощ от други служители и при
проявена небрежност с оглед възрастта си. При самоволно предприета работа,
която не му е била възложена, извън установеното работно време /по-рано от 8.00
часа/, в нарушение на технологични правила и правилата за безопасност, ищецът
проявил груба небрежност, с което допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
В този смисъл оспорил и, че злополуката е трудова. Обстоятелството, че
Протоколът от 18.10.2016г. е подписан от работодателя без възражения в тази
част, е израз единствено на съпричасността и добрината на ръководството. Непосредствено
след инцидента, на въпроси на други служители ищецът отговорил, че се чувства
добре, а при посещаване на общежитието по време на неработоспособността за
предаване на болнични листи е забелязан да симулира с патерици, а извън обсега
на общежитието вървял спокойно. Така обосновал изключване, респ. намаляване
отговорността на работодателя по реда на чл. 201, ал. 2 от КТ. Размера на
претендираното обезщетение оспорил като нахален и безочлив, оспорил твърдяните
вреди, както и техния интензитет. Отправил искане в тази връзка за отхвърляне
на исковете, а евентуално за намаляване размера на претендираните обезщетения с
извод за съпричиняване на вредите в съотношение 50/50.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Няма
спор по делото, а и от трудов договор от 07.07.2014г.
се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата
на което С.Х. приел да изпълнява длъжността „работник поддръжка“ при
въззиваемото общежитие, при условията на непълно работно време. Основните
задачи и задължения, включени в съдържанието на заеманата от ищеца длъжност
съгласно длъжностна характеристика са извършване на технически услуги по
поддръжка; ремонт на имуществото; поддръжка на тревни площи и изпълнение на
други задачи, възложени му от директора и др.
Като
писмено доказателство по делото е приета Заповед № 317/06.06.2016г. на
Директора на СО „М. Колони“, съгласно т. 3 от която почистването на дворното
пространство от тревна растителност изсъхнали клони, да се извършва от
чистачките и работник поддръжка при спазване изискванията за БЗУТ.
С
Протокол от 18.10.2016г., нарочна комисия към ТП на НОИ – Варна установила
резултатите от разследване на злополука, случила се на 22.08.2016г.
Констатирано е, че пострадалият С.Х. в изпълнение на възложена работа по
изрязване на клони, които пречат на видеонаблюдението, предприел действия по
достигане до клоните за изрязване. За целта поставил двураменна дървена стълба
на тревните площи в близост до дървото, изкачил се по нея и хванат за пречещия
клон, при рязане, ръката му се изплъзнала, загубил равновесие и паднал от
височина около 2.80 м.
С
Разпореждане на длъжностното лице при ТП на НОИ – Варна и на основание чл. 60,
ал. 1 от КСО, декларираната от ЦПРЛ злополука станала на 22.08.2016г. със С.Х.
е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
С
влязло в сила решение от 21.12.2018г. по гр.д. № 6598/2018г. по описа на ВРС, XIX-ти
състав, на основание чл. 200 от КТ ответният ЦПЛР е осъден да заплати на С.Х.
сумата от 6 777 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от трудовата злополука, настъпила на 22.08.2016г., ведно със законната лихва
от исковата молба – 10.05.2018г. до окончателното плащане.
От
заключението на проведената пред ВРС СМЕ се установява, че в резултат на
злополуката от 22.08.2016г. ищецът получил взривни фрактури на телата на 11 и
12 гръдни прешлени; фрактура на страничните израстъци на 10, 11 и 12 гръдни
прешлени; фрактура на дъгите на 10 гръден прешлен, обусловили трайно
затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни. Травматичното
увреждане е в причинно следствена връзка със злополуката от 22.08.2016г. Болките
след счупването до операцията са много силни и се засилват при всеки опит за
промяна положението на тялото. Естеството на счупванията поставя в риск
гръбначния мозък, тъй като при движение или свиване напред на тялото може
фрагмент да отиде назад към гръбначния мозък и да го притисне, което ще доведе
до парализа на крайниците от кръста надолу. Затова е последвала оперативна
интервенция. След операцията болките са поносими поради обезболяването и
стабилизиране на гръбначния стълб. Счупването на гръбначен прешлен, когато не е
стабилно и заплашва да увреди гръбначния мозък, както е в случая се лекува
оперативно, като срока за възстановяване е от 6 месеца до година. За стабилизане
на гръбначния стълб след операцията се носи лумбална ортеза и поради обездвижването
с метала на прешлените се губи движението в зоната. Ограничаването на
движенията е завинаги. Ищеца не може да натоварва физически гръбначния си
стълб, а навеждането се осъществява посредством движение на тазобедрените
стави. Поради по-голямо натоварване на необездвижените прешлени се развиват
артрозни промени по междупрешлените дискове и стави, което води до болка при
движение и при промяна на времето. За подобряване на състоянието е необходимо
периодично провеждане на балнеолечение, а в период на болки и приемане на
лекарства. Пълно възстановяване не е възможно. Ищеца може да се самообслужва,
може да извършва лека работа ненатоварваща гръбначния стълб. Пълно
възстановяване на състоянието до преди травмата е невъзможно.
От
заключението на СПЕ приета пред ВРС от друга страна се установява, че в
резултат на получените телесни увреждания вследствие злополуката от
22.08.2016г., ищецът развил в следващите дни и месеци симптоми на Реакция на
тежък стрес и Разстройство в адаптацията с водеща тревожно-депресивна
симптоматика код F43 по МКБ 10. Налице е
причинно-следствена връзка между стресогенното събитие и появата на симптомите.
Продължилите повече от 6-8 месеца остатъчни симптоми на потиснато настроение,
афективна лабилност и нарушен сън отговарят на критериите на Смесено
тревожно-депресивно разстройство, което към момента на изследването при ищеца
не е напълно отзвучало. Към момента на изследването в емоционалното състояние
на ищеца водещи са по-леко изразени симптоми на Смесено тревожно-депресивно
разстройство. Отключените в отговор на преживения стрес психични разстройства
за основание за извод, че трудовата злополука от 22.08.2016г. при ищеца има
характеристиката на тежка психична травма.
По
делото е прието и заключение на ССчЕ, от което се установява, че размерът на
последния пълен отработен месец от С.Х. предхождащ злополуката, а именно м. юли
2016г. е 493.50 лв. Полученото обезщетение за неработоспособност за периода
22.08.2016г. до 24.04.2017г. е в размер на 3 731.64 лв., като разликата
между БТВ за посочения период и изплатеното му обезщетение за временна
неработоспособност за същия период възлиза на 172.54 лв.
В
качеството на свидетели по делото са разпитани Р.К./старши възпитател в ЦПЛР/ и
К.С./чистач в ЦПЛР/, ангажирани от ответника. В показанията си първата
свидетелката сочи, че в първия ден, в който замествала директорката на
общежитието на път за работа й се обадили да й съобщят за инцидента. Тя не е
възлагала на ищеца работа по рязане на клони, нито знае домакинът или друг
ръководител да му е възлагал подобна работа.
По
почин на ищеца също са събрани гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите М.Х./дъщеря на ищеца/ и М.Х./негова съпруга/. В показанията си
свидетелите установяват, че след инцидента ищецът изпитвал силни болки в
гръбнака, кръста и единия крайник. Бил приет в болница в продължение на месец и
се редували да го гледат. Операцията била направена седмица след приемането му,
доколкото събирането на нужните средства било трудно. През цялото време ищецът
приемал болкоуспокояващи, от които не се чувствал добре. Отслабнал с 15 кг.
След изписването от болницата започнали да правят опити да го изправят на крака
и да прави крачки, като го учели да проходи с помощта на проходилка. Опитите
били силно болезнени за него. Около 2-3 месеца му коствало да започне да се
движи самостоятелно. Сега е прегърбен, има шипове на мястото на операцията и не
може да се изправи и да изкачва стълби. Психическото му здраве е било и
продължава да е силно разклатено от понесените болки и от злополуката.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна, в
рамките на предметния обхват на въззивното производство очертан с въззивната
жалба съгласно чл. 269, пр. II от ГПК, прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Няма
спор по делото, че въззивникът ищец е работил при ответника по трудово
правоотношение на длъжност "работник поддръжка", а и от приетите писмени
доказателства е установено, че на 22.08.2016г. е настъпила злополука по описания
в Протокол от 18.10.2016г. на комисията по чл. 58 от КСО механизъм – по повод
възложена задача да извърши работа по изрязване на клони, които пречат на
видеонаблюдението чрез използване на двураменна стълба, работникът, хванат за
пречещия клон, който изрязвал с трион, губи равновесие при изплъзване на ръката
и пада от височина от 2.80 м. Злополуката е установена като трудова по
предвидения в чл. 57 и сл. от КСО специален ред с окончателно произнасяне на
длъжностното лице с индивидуален административен акт по чл. 60, ал. 1 от КСО, а
протоколът от разследването на комисията по трудова злополука, като официален
удостоверителен документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно направените в него констатации досежно механизма на настъпване на
злополуката, доколкото по делото не е проведено пълно и главно обратно
доказване.
Няма
също спор между страните, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е
уважен предявен от С.Х. срещу ЦПЛР „СО – Михаил Колони“ иск за обезщетяване на
имуществени вреди от трудовата злополука от 22.08.2016г. на основание чл. 200
от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК съдебното решение влиза в сила, респ.
формираната от него сила на пресъдено нещо се разпростира само между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Субективното материално право
на обезщетение по чл. 200 от КТ за репариране на вреди /имуществени или неимуществени/
от трудова злополука настъпила в конкретен момент, възниква при осъществяването
на следния фактически състав: наличие на трудова злополука, установена по реда
предвиден в чл. 57 и сл. от КСО и Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Обн, ДВ, бр. 6/2000г./; претърпени
от ищеца вреди – имуществени или неимуществени и наличие на причинно-следствена
връзка между трудовата злополука и вредите. Този фактически състав представлява
и основанието на иска за обезщетение. Няма пречка, при влязло в сила решение за
обезщетяване на имуществени вреди, в отделно производство увреденият да
претендира обезвреда на понесените от него от същата злополука неимуществени
вреди. Обективните
предели на СПН на първото решение обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти. Последните се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за неимуществени вреди. В този
смисъл съдът приема, че възраженията обосноваващи по същество оспорване на
характера на настъпилата злополука като трудова такава са преклудирани, както
от финализираното административно производство по установяване на злополуката
като трудова, така и от СПН на решението по гр.д. № 6598/2018г. по описа на
ВРС, XIX-ти
състав, поради което са недопустими за разглеждане в настоящото производство
доводите, че работата не е била възложена на работника, че е извършена
самоволно и извън установеното работно време, както и че злополуката не е
трудова.
По
категоричен начин от заключенията на приетите по делото СМЕ и СПЕ, кредитирани
като обективни и неоспорени от страните по делото, се установява, че в
причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука, ищецът получил
увреждане на здравето – взривни фрактури на телата на 11 и 12 гръдни прешлени;
фрактура на страничните израстъци на 10, 11 и 12 гръдни прешлени; фрактура на
дъгите на 10 гръден прешлен, обусловили трайно затруднение на движенията на
снагата за повече от 30 дни, както и развил
симптоми на тежък стрес и разстройство в адаптацията с водеща тревожно-депресивна
симптоматика. Вследствие на физическите травми ограничаването на движенията е
завинаги, а пълно възстановяване на състоянието до преди травмата е невъзможно.
Вследствие на психическите травми развил разстройства, имащи характеристиката на
тежка психична травма. В резултат на травмите и техните последици, въззивникът
е претърпял неимуществени вреди – болки, страдания, различни неудобства и
ограничения, установени и от кредираните показания на свидетелите – роднини.
На
основание чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, се определя от
съда по справедливост, при съобразяване на всички релевантни за това обективно
съществуващи обстоятелства /т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968г./.
С
оглед горното, съдът като съобрази, че вследствие настъпилото увреждане през
м.08.2016г. е пострадал мъж на 70 години, получавайки няколко на брой тежки
увреждания; понесъл интензивни болки, а дооперативният период е бил рисков от
възможна компресия върху гръбначния мозък; възстановителния период продължил от
6 месеца до една година; последвало необратимо ограничаване на движението в
зоната на счупените прешлени; развил артрозни промени в зоната на
междупрешлените дискове и стави, обуславящо болка при движение, като пълно
възстановяване не е възможно; преживяната травма отключила в отговор психични
разстройства, равносилни на тежка психична травма; претърпял неудобства от личен,
битов и социален характер; негативното отражение на травмите и техните
последици върху трудоспособността и начина на живот на пострадалия; влиянието
на промените в атмосферните условия върху интензитета на болките; факта, че
състоянието на ищеца след инцидента е довело до зависимост от чужда помощ при
самообслужването, както и до социалната му изолация; както и установения в
нормата на чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, съдът приема, че на С.Х.
следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
причинените му телесни и психически увреди и настъпилите от тях последици от трудовата
злополука в размер на 50 000 лева.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат,
обосновано с твърдения за липса на положено елементарно старание и внимание от
работника и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя може
да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. В практиката си ВКС приема, че "груба
небрежност" в гражданското право е налице само в случаите, когато
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната „груба небрежност“, т.е. липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност. Правилно в решението си ВРС е приел, че не всяка проява на
невнимание или всяко нарушаване на правилата и нормите на безопасност е проява
на груба небрежност, като обикновената небрежност не е основание за намаляване
на отговорността на работодателя. Дали е проявена небрежност и дали същата може
да бъде определена като „груба“ следва да бъде установено с оглед на всички
конкретни факти и обстоятелства по делото, като доказателствената тежест за
установяването им е на работодателя. По делото е приета Инструкция за
безопасност при работа с преносими стълби, утвърдена от директора на
въззиваемото общежитие. По делото липсват обаче данни за запознава на
въззивника със същата, а съобразно констатациите при анализа на причините за
възникване на злополуката, залегнали в Протокола на комисия по чл. 58, ал. 1 от КСО, разработената от работодателя инструкция не съдържа необходимата
информация, в която да се разглеждат предвидимите ситуации при опасността
падане от стълба, като работодателят не е изпълнил задължението си да осигури
ефективен контрол за извършваната работа. Установено е в случая, че ищецът е
допуснат да използва двураменната дървена стълба, която поставил върху тревната
площ, в близост до дървото, след което започнал да реже клоните. При рязането
загубил равновесие, вследствие на което паднал. По делото не са събрани
доказателства, обуславящи извод, че работникът е действал без проява на
елементарно внимание и старание, незачитайки основни правила за съхранение и
експлоатация на стълбата, и правилата за здравословни и безопасни условия на
труд, при осъществяване на дейността по рязане. Тези релевантни факти не се
установяват и от събраните по делото гласни доказателства. Ето защо, съдът
приема направеното възражение от ответника за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, за недоказано, съответно за неоснователно. Следователно
в случая следва да се ангажира пълната имуществена отговорност на работодателя,
на основание чл. 200 от КТ.
До
доказания размер от 50 000 лв. предявеният иск за обезвреда е основателен
и следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер от
70 000 лв., искът като недоказан следва да се отхвърли. Решението на ВРС
по този иск следва да се ревизира съобразно изложеното.
При
непозволено увреждане от трудова злополука законната лихва се дължи от датата
на трудовата злополука, до окончателното изплащане на обезщетението и така
следва да бъде присъждана лихвата, когато е поискана. В случая е постановен
отделен диспозитив, което не е недопустимо. Решението, с което е отхвърлен иска
за лихва за забава за периода 22.08.2016г. - 15.03.2019г. над сумата 9 099.99
лв. до 13 001.04 лв., следва да се отмени, тъй като размерът на дължимата
лихва върху главница от 50 000 лв. за този период възлиза на 13 001.04 лв.
В частта, с която над този размер до пълния претендиран такъв от 18 141.67
лв. искът е отхвърлен, обжалваното решение следва да се потвърди.
Лихва
за забава съобразно изложеното по-горе се дължи и върху обезщетението за
имуществени вреди в общ размер на 6 777 лв., присъдено на въззивника с
влязло в сила решение по гр.д. № 6598/2018г. на ВРС. Претенцията има за предмет
дължимата лихва от датата на увреждането – 6719 лв. платени за медицинско
изделие /имплант/ на 29.08.2016г. и 58 лв. таксата за болничен престой, платена
на 13.09.2016г. до датата на предявяване на исковата молба в съда по това дело
– 10.05.2018г. В този смисъл възраженията на ответника, основани на твърдения
за плащане на законната лихва, дължима за времето от 10.05.2018г. до датата на
плащане, са неотносими и не следва да се разглеждат. Съдът определя размера на
дължимата лихва за забава върху обезщетението от 6 777 лв. за посочените
периоди в общ размер на 1 163.00 лв. Искът следва да се уважи до този
размер като за разликата до пълния предявен размер от 1 180.33 лв. бъде
отхвърлен. Решението на ВРС, в частта, с която искът е уважен над предявения
размер /за сумата от 1215.17 лв./ е недопустимо, като постановено по непредявен
иск, поради което в надхвърлящата искането част следва да се обезсили.
Съобразно
нормата на чл. 200, ал. 3 от КТ от друга
страна, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване. В случая претенцията е за разликата
между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал по трудовия договор и
размера на полученото от него обезщетение за временна неработоспособност /пропусната
полза/, настъпила в резултат на трудова злополука за претендирания период. Установено
е от заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
че разликата между БТВ и изплатеното на работника обезщетение за временна
неработоспособност за периода 22.08.2016г. до 24.04.2017г. е в размер на 172.54 лв.
Дължимата лихва за забава върху обезщетението за периода от датата на
злополуката – 22.08.2016г. до предявяване на исковата молба – 15.03.2019г.
възлиза на сумата от 44.86 лв. До тези размери исковете като основателни следва
да се уважат, като за разликата до пълния предявен размер исковете следва да се
отхвърлят като недоказани по размер. По този иск в обжалваното решение ВРС
постановил идентичен правен резултат, който следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. ал. 1 и 3 от ГПК всяка от страните има право на поискани разноски.
Решението на ВРС в частта на определените разноски следва да се отмени, като
отговорността за разноски се разпредели между страните с оглед изхода на спора
пред настоящата инстанция. Реализираните от ищеца – въззивник съдебни разноски
пред двете инстанции по списък възлизат на 8 000 лв. /платено адвокатско
възнаграждение/. Съразмерно с уважената част на исковете страната има право на
разноски в размер на 5 614.24 лв. В този размер разноските следва да се
възложат в тежест на ответника – въззиваем.
Реализираните
от ответника съдебни разноски пред двете инстанции съгласно списък, възлизат на
8 556.30 /платено адвокатско възнаграждение и държавни такси за въззивно
обжалване/. Съразмерно с отхвърлената част на исковете, страната има право на
разноски в размер на 2 551.66 лв. В този размер разноските следва да се възложат
в тежест на ищеца – въззивник.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК работодателят следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ВОС държавна такса и върху увеличения размер на обезщетението за
неимуществени вреди и лихва за забава пред настоящата инстанция.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 650 от
12.02.2020г. по гр.д. № 4040/2019г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен предявения от С.Т.Х. с ЕГН **********
срещу ЦПЛР „Средношколско общежитие – Михаил Колони“, гр. Варна, ЕИК ********* иск за осъждане на
ответника да му заплати разликата над присъдената сума от 35 000 лв. до сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на трудова
злополука, настъпила на 22.08.2016г., при която при падане от дърво ищецът
получил фрактури на 10, 11 и 12-ти гръден прешлен – взривни фрактури на телата
ТН11-ТН12, фрактури на трансверзиалните израстъци ТН10, ТН11, ТН12, фрактури на
дъгите на ТН10, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда –
15.03.2019г. до окончателното плащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от него иск за осъждане
на ответника да му заплати разликата над присъдения размер от 9 099.99 лв. до сумата от 13 001.04
лв., представляваща лихва върху
главницата от 50 000 лв. за периода от 22.08.2016г. /датата на
увреждането/ до датата на предявяване на исковата молба във съда - 15.03.2019г.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
на основание чл. 200, ал. 1 от КТ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЦПЛР
„Средношколско общежитие – Михаил Колони“, гр. Варна, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на С.Т.Х. с ЕГН ********** сумата от още
15 000 лв. /разликата между присъдените 35 000 до 50 000
лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на 22.08.2016г., при която
при падане от дърво ищецът получил фрактури на 10, 11 и 12-ти гръден прешлен –
взривни фрактури на телата ТН11-ТН12, фрактури на трансверзиалните израстъци
ТН10, ТН11, ТН12, фрактури на дъгите на ТН10, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.03.2019г. до окончателното плащане на
сумата, както и сумата от още 3 901.05 лв. /разликата между
присъдената 9 099.99 лв. до 13 001.04 лв./, представляваща лихва за
забава върху главницата от 50 000 лв. за периода от 22.08.2016г. /датата
на увреждането/ до датата на предявяване на исковата молба във съда -
15.03.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 650 от 12.02.2020г. по
гр.д. № 4040/2019г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД ЦПЛР „Средношколско общежитие – Михаил Колони“, гр. Варна, ЕИК ********* е осъден да заплати на С.Т.Х.
с ЕГН ********** сума от 35 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на 22.08.2016г., при която
при падане от дърво ищецът получил фрактури на 10, 11 и 12-ти гръден прешлен –
взривни фрактури на телата ТН11-ТН12, фрактури на трансверзиалните израстъци
ТН10, ТН11, ТН12, фрактури на дъгите на ТН10, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.03.2019г. до окончателното плащане на
сумата, както и В ЧАСТТА, с която е осъден
да заплати сумата от 9 099.99 лв.,
представляваща лихва върху главницата от 50 000 лв. за периода от
22.08.2016г. /датата на увреждането/ до датата на предявяване на исковата молба
във съда - 15.03.2019г.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 650 от 12.02.2020г. по
гр.д. № 4040/2019г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав В ЧАСТТА, с която ЦПЛР „Средношколско общежитие – Михаил Колони“,
гр. Варна, ЕИК ********* е осъден да
заплати на С.Т.Х. с ЕГН ********** сумата
над предявения размер от 1180.33 лева
до 1215.17 лева, представляваща
мораторната лихва върху сумата от 6 777 лв. - имуществени вреди, присъдени по гр.д. № 6598/2018г. по описа на
ВРС, XIХ състав, за период от датата на настъпване на имуществените вреди до
предявяване на исковата молба в съда по гр.д. № 6598/2018г. на ВРС -
10.05.2018г., като постановено по непредявен иск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 650 от 12.02.2020г. по
гр.д. № 4040/2019г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав В ЧАСТТА, с която ЦПЛР „Средношколско общежитие – Михаил Колони“,
гр. Варна, ЕИК ********* е осъден да
заплати на С.Т.Х. с ЕГН ********** сумата от 1 163 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 6
777 лв., присъдена под формата на имуществени вреди, с влязло в сила решение по гр.д. №
6598/2018г. по описа на ВРС, XIХ състав, за период от датата на настъпване на
имуществените вреди до предявяване на исковата молба в съда по гр.д. №
6598/2018г. на ВРС - 10.05.2018г.
ОТМЕНЯ Решение № 650 от 12.02.2020г. по
гр.д. № 4040/2019г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав В ЧАСТТА, с която ЦПЛР „Средношколско общежитие – Михаил Колони“,
гр. Варна, ЕИК ********* е осъден да
заплати на С.Т.Х. с ЕГН ********** сумата над 1 163 лева до пълния предявен размер от 1180.33 лева, представляваща
мораторната лихва върху сумата от 6 777 лв. - имуществени вреди, присъдени по гр.д. № 6598/2018г. по описа на
ВРС, XIХ състав, за период от датата на настъпване на имуществените вреди до
предявяване на исковата молба в съда по гр.д. № 6598/2018г. на ВРС -
10.05.2018г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.Х.
с ЕГН ********** срещу ЦПЛР „Средношколско общежитие –
Михаил Колони“, гр. Варна, ЕИК
********* иск за осъждане на ответника да заплати разликата над 1 163 лева до пълния
предявен размер от 1180.33 лева, представляваща мораторната лихва върху
сумата от 6 777 лв. - имуществени вреди,
присъдени по гр.д. № 6598/2018г. по описа на ВРС, XIХ състав, за период
от датата на настъпване на имуществените вреди до предявяване на исковата молба
в съда по гр.д. № 6598/2018г. на ВРС - 10.05.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 650 от 12.02.2020г. по
гр.д. № 4040/2019г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав В ЧАСТТА, с която ЦПЛР „Средношколско общежитие – Михаил Колони“, гр.
Варна, ЕИК ********* е осъден да заплати на С.Т.Х. с
ЕГН
********** сумата
от 172.54 лева, представляваща
имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи – сбор от разликата между
получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение на месец и полученото
обезщетение по общественото осигуряване за временна неработоспособност за
периода от 22.08.2016г. до 24.04.2017г., ведно със сумата от 44.86 лв. представляваща мораторна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 22.08.2016г.
/датата на увреждането/ до датата на предявяване на исковата молба в съда –
15.03.2019г.
ОТМЕНЯ Решение № 650 от 12.02.2020г. по
гр.д. № 4040/2019г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав В ЧАСТТА, с която са определени разноски само на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ЦПЛР „Средношколско общежитие – Михаил Колони“, гр.
Варна, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Х. с ЕГН ********** сумата от 5 614.24 лева, представляваща
съдебни разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. ал. 3 от ГПК С.Т.Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЦПЛР
„Средношколско общежитие – Михаил Колони“, гр. Варна, ЕИК ********* сумата от 2 551.66, представляваща съдебни
разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЦПЛР „Средношколско
общежитие – Михаил Колони“, гр. Варна, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС сумата от 756.04 /седемстотин петдесет и шест лв. и четири ст./ лева,
представляваща държавна такса по уважените искове пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за
постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на
страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.