№ 340
гр. Смолян, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20255400500433 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
С решение № 102/09.07.2025 г. по гр.дело № 490/2024 г. Районен съд –
Мадан признава за установено, на осн. чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, че Е. Е. Д. с ЕГН ********** дължи на Й.Б. ЕАД с ЕИК: *****, сумата в
общ размер на 549,84 лева, представляваща сбор от следните суми: 224,47
лева за неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги от 23.02.2022 г. за мобилен номер ****666, 33,14 лева за
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги от 23.02.2022 г. за мобилен номер ****9052, 62,79 лева – за неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 23.02.2022 г. с предмет таблет
LENOVO Tab М8 4G Platinum, 58,80 лева – за неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 23.02.2022 г. с предмет BASIC ACCESSORIES Team
Group 16GB microSD cl10 80 MBs, 128,16 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни услуги от 23.02.2022
г. касаещ мобилен номер ****666 в размер на три стандартни месечни такси,
42,48 лева – неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на
Договор за мобилни услуги от 23.02.2022 г. касаещ мобилен номер ****9052 в
размер на три стандартни месечни, за които суми са издадени фактура №
**********/05.05.2022г., фактура № **********/ 05.06.2022г., фактура №
**********/ 05.08.2022г., ведно със законната лихва върху общо дължимата
сума от 04.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение № 110/24.07.2024 г. по ч.гр.д. №
1
304/2024 г. по описа на РС Мадан. С решението е отхвърлен иска за разликата
над 549,84 лева до пълния предявен размер от 925,52 лева. Е. Д. е осъден да
заплати на Й.Б. ЕАД сумата от 297,95 лева – разноски по ч.гр.д. № 304/2024
по описа на РС Мадан и сумата от 828,95 лева – разноски по гр.д. № 490/2024
г. по описа на РС - Мадан по съразмерност с уважената част от иска.
Чрез въззивната жалба решението се атакува в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от дружеството иск, с който се претендира да бъде
признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Е. Д., дължи на същото,
сума в общ размер на 375,68 лв., включващ сумите: 169.43 лв. - отхвърлен
остатък от неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги от 23.02.2022 г. за мобилен номер ****666 и
206.25 лв. - отхвърлен остатък от неустойка, обезщетяваща вредите от
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги от 23.02.2022 г. за
мобилен номер ****9052, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 304/2024 г. на Районен съд -
Мадан. Излагат се аргументи за неправилност и необоснованост на решението
в обжалваната му част, поради твърдяно противоречие с материалния закон.
Посочва се, че размерът и основанието за възникване на задълженията за
неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги за
номера ****9052 и ****666 са уредени от страните в изрични клаузи, а
именно: в т. 9 от Договор за мобилни услуги № ********* от 23.02.2022г., в т.
9 от Договор за мобилни услуги № ********* от 23.02.2022г. Съгласно
посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не
може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността
на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени
от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на
договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой). Твърди, че размерът на
неустойката за номер ****9052 възлиза на 248,73 лв. Сумата представлява
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС
(по 14,16 лв. всяка), а именно: 42,48 лв., ведно с добавена разликата в размер
на 206,25 лв. между стандартната цена на таблет LENOVO Tab М8 4G
Platinum без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към
23.02.2022 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от
23.02.2022 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги. Също така, твърди че размерът на неустойката за номер ****666 е
297,59 лв. Сумата определя, като сбор от три стандартни месечни
2
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 33,32 лв.всяка), а именно: 99,96
лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в
размер на 28,20 лв. и с добавена разликата в размер на 169,43 лв. между
стандартната цена на мобилен телефонен апарат MOTOROLA Moto Е20 32GB
Graphite без отстъпка съгласно актуалната към 23.02.2022г. ценова листа на
оператора и преференциалната му цена при сключването на договора,
заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. В
обжалваното решение, РС – Мадан бил приел за установено, че ответникът
дължи на дружеството част от задълженията за неустойки, а именно: за сумата
от 128.16 лв. - неустойка по Договор за мобилни услуги от 23.02.2022 г. за
мобилен номер ****666, представляващ сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси, ведно с ползваните отстъпки от месечния абонаментен
план, както и за сумата от 42.48 лв. - неустойка по Договор за мобилни услуги
от 23.02.2022 г. за мобилен номер ****9052, представляваща сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси. Със същото решение, била
отхвърлена претенцията за сумата от 375,68 лв., представляваща 169.43 лв. -
неустойка по Договор за мобилни услуги от 23.02.2022 г. за мобилен номер
****666, представляващ добавена разликата между стандартната цена на
мобилен телефонен апарат MOTOROLA Moto Е20 32GB Graphite без отстъпка
съгласно актуалната към 23.02.2022г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения
срок на договора за мобилни услуги, както и сумата от 206.25 лв. - неустойка
по Договор за мобилни услуги от 23.02.2022 г. за мобилен номер ****9052,
представляваща разликата между стандартната цена на мобилен телефонен
апарат MOTOROLA Moto Е20 32GB Graphite без отстъпка съгласно
актуалната към 23.02.2022г. ценова листа на оператора и преференциалната
му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на
оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за
мобилни услуги.
Жалбоподателят счита извода на съда, че клаузите на договорите,
уговарящи неустойки в посочените размери за неизпълнението са нищожни, за
необоснован и неправилен като излага подробни съображения. Търси от съда
отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени
предявените искове.
В отговора на въззивна жалба, адв. О. - действаща като особен
представител на ответника, поддържа твърдение за неоснователност на
жалбата, поради което моли за потвърждаване на обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно. Намира за обоснован и правилен извода на PC -
Мадан, че договорна клауза в Договор за мобилни услуги от 23.02.2022 г. за
мобилен номер ****666 и Договор за мобилни услуги от 23.02.2022 г. за
мобилен номер ****9052, предвиждаща при прекратяване на съответния
3
договор за мобилни услуги преди изтичане на срока по вина на абоната,
последният да заплати такава част от разликата между стандартната цена на
устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора и общата лизингова цена по договора за лизинг, респ. заплатената
цена в брой, за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според претенцията
на дружеството, при прекратяване на договора за мобилни услуги
потребителят дължи разликата в цената на дадения по договора за лизинг
мобилен апарат и стандартната му цена, определена по ценова листа на
търговеца. При така договорена клауза потребителят не бил в състояние
обективно да определи коя е стандартната цена на устройството, тъй като тя
се определя по тарифа на икономически по-силната страна. След като бил
сключен договор за лизинг при едни условия, цената на лизинга не можело да
бъде изменяна по почин на лизингодателя, с оглед неизпълнение на друг
договор между страните. Създадена била възможност търговеца да промени
цената, която приема за стандартна. Отделно, мобилните устройства нямат
стандартна цена, тяхната цена е тази, определена по волята на страните,
каквато е цената на всяка една вещ в гражданския оборот.
В съдебно заседание въззиваемият Д., редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. От особения му представител - адв. О. е направено
изявление, че доводите в отговора на въззивната жалба се поддържат.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение, преценено по реда на чл. 269 ГПК е валидно и
допустимо, а в обжалваната част – правилно по следните съображения:
Сумата от 375 ,68 лв., искът за която е отхвърлен, се формира от
претендирани от дружеството-заявител неустойки по договори за мобилни
услуги между „Й.Б.“ ЕАД и Е. Д. и включва сумите: 169.43 лв. - отхвърлен
остатък от неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги от 23.02.2022 г. за мобилен номер ****666 и
206.25 лв. - отхвърлен остатък от неустойка, обезщетяваща вредите от
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги от 23.02.2022 г. за
мобилен номер ****9052. Претендираните неустойки са във връзка с
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и за
преференциалните цени на предоставени мобилни устройства.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло съдебната практика, според
която така предвидените неустойки противоречат на добрите нрави, като
клаузите, уреждащи заплащането им са неравноправни от гледна точка на чл.
143, ал. 1, във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 13 и т. 19 от ЗЗП. Съгласно т. 3 на ТР
№ 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
4
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вид на
неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението.
В т. 11/2 от договора за лизинг /заявка№ *********/ е посочено, че при
разваляне на договора за лизинг по вина на лизингополучателя последният
дължи на лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени
месечни лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в договор за
лизинг между страните, както и всички други парични и други задължения,
предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойки и
други. Договорите, в които се съдържат клаузите за процесните неустойки, са
типови и очевидно не са уговорени индивидуално в отношенията между
потребителя и търговеца.
В случая е налице хипотезата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, защото само на
едната страна по договора – търговеца – е предоставено правото да
претендира неустойка при разваляне на договора по вина на другата, но няма
реципрочно уговорено право на неустойка за потребителя. Неустойката се
формира от размера на отстъпките, съответстващ на оставащия срок на
договора, т. е., на срока след развалянето на договора. Потребителят обаче не
знае изначало и кога точно договорът ще бъде и е в действителност прекратен
от търговеца, поради което му е невъзможно да прецени икономическите
последици от договора. Определяне на неустойката на база "стандартна" цена
на услугата или устройството, а не договорената такава, сочи, че неустойката
няма предназначение да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на
конкретния договор, а цели неоснователно обогатяване на мобилния оператор.
Наред с това, на практика клаузата дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по смисъла на т.
13 от ал. 2 на чл. 143 ЗЗП. Както правилно е констатирал първоинстанционния
съд, с така уговорената неустойка ищецът се стреми да извърши промяна на
съществен елемент от договора, а именно на цената на устройството,
едностранно, без съгласието на потребителя. След като е сключен договор за
лизинг при едни условия, цената на лизинга не може да бъде изменяна
едностранно от лизингодателя, с оглед неизпълнение на друг договор между
страните. Договорът за лизинг не може да има определяема лизингова цена
под формата на неустойка в размер на разликата в стандартната цена
устройството, определена едностранно от лизингодателя, ако последният
предпочете да прекрати, поради неизпълнение договора за мобилни услуги.
Отделно мобилните устройства нямат „стандартна цена“, тяхната цена е тази,
определена по волята на страните, каквато е цената на всяка една вещ в
гражданския оборот. Напълно се споделя становището, че договорът за лизинг
не прехвърля собствеността, поради което, ако той бъде прекратен
лизинговата вещ подлежи на връщане. Следователно неустойка, която
предвижда, че при прекратяване на договора за лизинг, лизингополучателят
5
дължи неустойка в размер на разликата в цената, на която лизингодателят
условно би продал устройството и тази, на която го е предоставил по договор
за лизинг, е поначало нищожна. Подобна уговорка противоречи на добрите
нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите. Освен това, така
определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й
функция, като не само че не обезпечава вреди, а води до повишаване, без
съгласието на другата страна цената на предоставеното устройство. В
обобщение, независимо от размера, до който се претендира неустойка,
вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална
недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с
добрите нрави още при сключването на договора.
Предвид изложеното, решението в обжалваната му част се явява
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Същото е влязло в сила в
необжалваната му част.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 102/09.07.2025 г. по гр.дело № 490/2024 г.
на Районен съд – Мадан в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният
от „Й.Б.“ ЕАД против Е. Е. Д. иск за заплащане на сумата в общ размер на
375,68 лв., включващ сумите: 169.43 лв. - отхвърлен остатък от неустойка,
обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 23.02.2022 г. за мобилен номер ****666 и 206.25 лв. - отхвърлен
остатък от неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на
Договор за мобилни услуги от 23.02.2022 г. за мобилен номер ****9052.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6