№ 696
гр. П., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720101385
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ***, чрез адв. Н. Ц., срещу „***” АД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр.П., ***, с която е предявен иск с правно основание чл.439
от ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му
дължи сумата от 3068.46 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г., сумата от 830.83 лева - законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 20.11.2007 г., за които суми в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист от 17.01.2011 г., по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, и е
образувано изп.д. № *** по описа на ЧСИ – Е.Д..
Твърди, че процесните суми са погасени по давност и моли да му бъдат присъдени
сторените разноски.
В законоустановения срок ответникът „***”АД чрез ю.к. М. са подали отговор на
исковата молба, в който са признали предявения иск, като са заявили становище, че не
оспорват твърденията на ищеца за погасяване по давност на процесната сума. Сочат, че по
образуваното изпълнително дело е перемирано, и от 2011 г. по него предприети действия
насочени към принудително събиране на дълга. По изложените в отговора доводи и
аргументи молят съда да постанови решение при признание на иска по реда на чл.237 от
ГПК, като им се присъдят сторените разноски, и съдът приложи разпоредбата на чл.78, ал.2
от ГПК.
1
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В депозирана писмена
молба чрез адв Ц. поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като му се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана писмена молба
чрез ю.к. М. поддържат подадения отговор и молят съда да постанови решение при
признание на иска, като приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и им се присъдят
сторените разноски.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим,
поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 17.01.2011 г., по ч.гр.д. .№ *** г. на ПРС, на
основание заповед № 805 от 13.04.2009 г. и решение № 577 от 02.10.2009 г. по гр.д. № *** г.
на ПРС, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който Д. К. Д. е осъден да
заплати на „***“ АД сумата от 3068.46 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2007 г. включително, сумата в размер
на 830.83 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 30.11.2003 г. до 20.11.2007 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
10.04.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 28.99 лев,
представляваща направени разноски по делото.
Няма спор, че на основание издадения в полза на ответника изпълнителен лист и по
молба на „***“ АД от 17.01.2011 г. е било образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ –
Е.Д..
Видно от приложеното копие на изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – Е.Д., на
11.01.2012 г. ЧСИ е връчил покана за доброволно изпълнение на длъжника по
изпълнителното дело. По изпълнителното дело са извършвани множество справки, насочени
към проучване имущественото състояние на длъжника, като с постановление от 22.12.2022
г., изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, което се
установява от поставения печат върху гърба на изпълнителния лист.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
2
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищцата не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането срещу нея. Видно от
самия изпълнителен лист заповедта е била оспорена, поради което и въз основа на решение
№ 577 от 02.10.2009 г., по гр.д. № *** г. на ПРС, подлежащо на изпълнение, съдът е издал
процесния изпълнителен лист.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, оспорена от
длъжника, поради което и вземането на ответника е установено със съдебно решение, като
на основание разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, която постановява, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 17.01.2011 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Е.Д. е образувано изпълнително дело №
*** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на решението. От този момент съдът намира, че започва да
тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, респ.
решението, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 17.01.2011 г. до образуване
на изпълнителното дело - 10.03.2011 г., е изминал период от около два месеца, поради което
и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на
ВС, с образуването на изпълнителното производство на 10.03.2011 г. давността за
процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в която са
посочени способи за изпълнение, по същото не са извършвани същински изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността, за което няма спор между страните.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
3
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към
принудително събиране на дълга след 10.03.2011 г., когато по молба на ответника е
образувано изпълнителното дело при ЧСИ Е.Д., в продължение на повече от две години
взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това
изпълнителното дело е перемирано към 11.03.2013 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото
прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил
своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № *** г. е перемирано на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 11.03.2013 г. Обстоятелството, че ЧСИ е прекратил
изпълнителното дело на основани чл.433, ал.1, т.8 с постановление от 22.12.2022 г. не се
отразява и не променя горните изводи на съда.
Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 10.03.2011 г. от
взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по изп. д. № 47/2011 г. на ЧСИ - Добренова
относно принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД,
като действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на
11.03.2013 г. С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на
давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на
ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Предвид горното към 12.03.2018 г. предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна
погасителна давност е изтекла, поради което и обективираните в процесния изпълнителен
вземания на ответното дружество са погасени по давност, за което и не се спори между
страните, с оглед направеното в отговора на исковата молба от ответната страна признание
на иска, независимо, че ищеца не е поискал от съда да постанови решение при признание на
4
иска по реда на чл.237 от ГПК.
С оглед горното, предявения иск, като основателен и доказани следва да бъде уважен,
като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата, не дължи на
ответника обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, поради погасяването му
по давност.
По разноските:
Ищцата е поискала да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал от съда да
им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед
направеното признание на иска.
Ищцата не е поискала от съда да бъде постановено решение при признание на иска
по реда на чл.237 от ГПК. Независимо от това съдът следва при постановяване на
настоящото решение да изследва налице са предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК за
присъждане на разноски на ответната страна.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е
дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл.78, ал.1 от ГПК за разпределяне
отговорността за разноските в исковия процес, независимо дали се постановява или не
решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.
За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника,
необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца,
т. е. да е налице правен спор за дължимостта на вземането. За да е дал повод за завеждане на
делото ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск
за несъществуване на вземането. Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния
срок възниква право за длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже
изпълнение, ако такова се претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът
продължава да претендира вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече
съществуването на вземането по съдебен ред. В този смисъл са Определение № 188 от
17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
3264/2021 г. и др.
Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат на отпадане
отговорността на ответника за разноските в производството. С отговора на исковата молба
ответното дружество е заявило, че признава иска – признава настъпилия нов факт с правно
значение – изтичане на погасителната давност спрямо процесното вземане. Следователно
ответникът признава и твърдения от ищците факт, че по изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ
Е.Д. след образуването му на 10.03.2011 г. не са извършвани никакви други изпълнителни
действия насочени към принудително събиране на процесното вземане. В тази връзка съдът
намира, че ответникът се е дезинтересирал от изпълнението, а след прекратяване на
5
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 11.03.2013 г. и не е
предприел действия за продължаване на изпълнението. Нещо повече, към датата на
образуване на настоящото дело е било ясно, че изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ – Е.Д. е
било прекратено още през 2013 г., поради перемпция, като ответникът до прекратяването на
изпълнителното дело не е искал възобновяване на действията по принудително изпълнение
с посочване на друг изпълнителен способ, нито след прекратяването му е образувал ново
изпълнително дело. По делото няма данни длъжникът да се е позовавал пред взискателя на
изтекла погасителна давност, след което позоваване взискателят да е продължавал да иска
изпълнение. Няма събрани по делото доказателства, от които да може да се установи, че
след прекратяване поради перемпция на изпълнителното дело към 11.03.2013 г. и датата на
предявяване на иска, ответникът да е канил ищеца да плати процесните суми, въпреки
погасяването им по давност, както и да е предприемал нови действия по принудително
изпълнение. Не се установява още ищеца да е правил възражения пред ответника за
погасяване на вземанията по давност, и той по някакъв начин да се е противопоставил.
В горния смисъл съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК,
тъй като ответника е признал, че не се дължи принудително изпълнение на процесното
вземане, което е погасено по давност, и след изтичане на давността не е предприел никакви
действия по принудително изпълнение, поради което разноските по делото следва да бъдат
възложени върху ищеца.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, във вр. с чл. 37, ал. 1
ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което следва
да бъде възложено върху ищеца.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр.П., ***, че Д. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** НЕ ДЪЛЖИ на „***” АД, изпълнение на сумата от 3068.46
лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до
30.04.2007 г., сумата от 830.83 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.11.2003 г. до 20.11.2007 г., за които суми в полза на „***” АД е издаден
изпълнителен лист от 17.01.2011 г., по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, и е образувано изп.д. № ***
по описа на ЧСИ – Е.Д., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр.П., ***
сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7