№ 33
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20221100105053 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Прeдявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) вр.чл.79, ал.1 от Закона за собствеността (ЗС) от К. А. Д. срещу Ц. Д.
К..
Ищецът твърди, че на 09.09.2010г. е сключил предварителен договор с ответника,
по силата на който последният се задължил да му прехвърли собствеността върху
собствения си недвижим имот, представляващ УПИ IV-2296, кв. 56 по плана на
гр.София, район Студентски, с площ 1355 кв.м., срещу насрещното задължение на
ищеца да заплати договорената цена. Пояснява, че още при подписване на
предварителния договор продавачът му е предал владението на имота, като посочили
13.12.2010г. за краен срок за сключване на окончателния договор, до който момент
ответникът е поел задължение да осигури необходимите за изготвяне на нотариален
акт документи. Заявява, че и до настоящият момент продавачът не е изпълнил
задължението си да прехвърли собствеността. Поддържа, че считано от 09.09.2010г. и
досега владее имота явно, непрекъснато, несъмнено и необезпокоявано, поради което
го е придобил по давност. Иска от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че е собственик на процесния имот по давностно владение, като обосновава
правния си интерес от предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК с липсата на
съдействие от страна на ответника за подписване на окончателен договор. Претендира
разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131
1
ГПК. С молба от 25.11.2022г. признава изложените в исковата молба обстоятелства, че
е предал владението на имота на ищеца още на 09.09.2010г., както и че не е смущавал
владението му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
I. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това.
Правният интерес от положителния установителен иск за собственост се извежда от
конкретните обстоятелства, от които произтича спора между страните. В настоящия
случай, не се спори и се установява от приложен предварителен договор, че страните са
постигнали съгласие ответникът да продаде на ищеца процесния имот до 31.12.2010г.
– чл.5.1 от договора, което задължение не е било изпълнено. Независимо, че това
обстоятелство, както и осъщественото от купувача по предварителния договор
владение се признават от продавача по него, то самото поведение на ответника засяга
правната сфера на ищеца и води до неустановеност в техните отношения по въпроса
относно собствеността на имота. Съгласно разрешението, дадено с ТР №
8/27.11.2013г., постановено по т.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато спорното
право е само застрашено, без да е било нарушено, то положителният установителен иск
за собственост е допустимият способ за защита. Чрез него се цели да се установи
действителното правно положение между страните и да се осуети занапред
възникването на нов спор за собственост. Ето защо, съдът намира, че така предявеният
от К. А. Д. срещу Ц. Д. К. установителен иск се явява допустим. С него ищецът цели да
установи със сила на пресъдено нещо, че е собственик на описания имот, който
съгласно приета скица на СГКК - София съставлява имот с идентификатор №
68134.1609.2296 по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1355 кв.м., с адрес на поземления имот
гр.София, район Студентски, ж.к. „Малинова долина“, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за
жилищни нужди, при съседни поземлени имоти с идентификатори № 68134.1609.1817,
№ 68134.1609.3508, № 68134.1609.5098 и № 68134.1609.5956, и който имот съгласно
предходен план е представлявал парцел IV – 2296, кв. 56 по плана на гр.София.
II. Съгласно чл.68, ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а непрекъснатото
владение в продължение на десет години води до придобиване право на собственост
върху недвижимия имот от страна владелеца. Владението включва два елемента –
обективен или упражняваната фактическа власт, и субективен - намерението за своене,
2
което също следва да се обективира в действителността чрез изрични правни действия
или конклудентни фактически действия. С ТР № 4/2012г. на ОСКГ на ВКС се обоснова
извод, че изтичането на срока на придобиваната давност не води автоматично до
възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя
не се прилага служебно, а е необходимо позоваването от владелеца на изтичането й
чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез
снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на
основание давностно владение. При такова позоваване, правните последици, а именно
- придобиване на вещното право, се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок. Само по себе си това разрешение също обосновава правния интерес
на ищеца от иска по чл.124, ал.1 ГПК.
ІІІ. Основателността на предявения иск предполага установяване на правното
основание, въз основа на което ищецът твърди, че е придобил собствеността по
отношение на процесния имот, доказването на което е било разпределено в негова
тежест. В настоящия случай, ищецът твърди, че е придобил имота по силата на явно и
несмущавано десетгодишно владение, считано от 09.09.2010г. Видно от
предварителния договор, фактическата власт върху имота е била предадена на ищеца
още при подписването му. Не се спори и се признава от ответника, че считано от този
момент – 09.09.2010г., К. А. Д. е владял имота явно, необезпокоявано, непрекъснато и
с намерението да свои, аргумент за което е презумпцията на чл.69 ЗС, която следва да
намери приложение, като се има предвид, че не е налице хипотеза на съсобственост
между страните в процеса, съответно не се изследва дали е налице преобръщане на
държането на идеалните части на съсобственика във владение, което да е било ясно
изразено (манифестирано) от единия съсобственик към другия. Съгласно чл.79, ал.1 ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, когато владението е недобросъвестно, а
владението по силата на предварителен договор по чл.19 ЗЗД е недобросъвестно. В
случая, от датата на предаване на владението от ответника на ищеца, която се
установява да е 09.09.2010г. – така в чл.5.2 от подписания от тях предварителен
договор, до подаването на исковата молба – 17.05.2022г., и до приключване на устните
състезания, са изтекли повече от десет години. Това владение не се установи да е било
скрито, изгубено за повече от шест месеца (чл.81 ЗС) или оспорено от ответника,
поради което съдът приема за доказано, че ищецът е придобил собствеността по
отношение на процесния имот по давност.
Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважи.
С оглед изхода на спора, сторените от ищеца разноски в общ размер от 952.00
лева следва да възложат в тежест на ответника. Същите са сбор от сумите 856.36 лева
заплатена държавна такса, 85.64 лева разходи за вписване на исковата молба в СВ –
София и 10.00 лева такса за издаване на два броя съдебни удостоверения.
3
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. А. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, кв. „Драгалевци“, ул. ****, срещу Ц. Д. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. ****, иск по чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗС, че К. А. Д., ЕГН
**********, е собственик по силата на продължило повече от десет години давностно
владение, считано от 09.09.2010г., на поземлен имот с идентификатор №
68134.1609.2296 по КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 1355 кв.м., с адрес на поземления имот
гр.София, район Студентски, ж.к. „Малинова долина“, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за
жилищни нужди, при съседни поземлени имоти с идентификатори № 68134.1609.1817,
№ 68134.1609.3508, № 68134.1609.5098 и № 68134.1609.5956, който имот съгласно
предходен план е представлявал парцел IV – 2296, кв. 56 по плана на гр.София.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ц. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. ****, да заплати на К. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв.
„Драгалевци“, ул. ****, сумата 952.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4