РЕШЕНИЕ
№ 1646
гр. Бургас, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120100777 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от Община Бургас против „***”
ООД иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 725,40 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание през периода м. юни 2020 г.
- м. юли 2022 г. на 5,27 кв.м. от общински терен, представляващ поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, чрез разполагане в него (***) на собствен
временен обект, както и лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6725/2022 г. по описа на БРС.
Претендира се и присъждане на направените от ищеца разноски в заповедното и в исковото
производство. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на временен обект с
идентификатор ***.8, изграден в общински терен, представляващ поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. Бургас. Твърди също така, че площта на временния
обект е 35,27 кв.м. и надвишава с 5,27 кв.м. размера от 30 кв.м. по Разрешение за строеж №
3.243/08.09.1993 г., въз основа на което е бил изграден обектът, поради което ответникът
дължи обезщетение за ползване без правно основание на 5,27 кв.м. от общинския имот,
което е в размер на 27,90 лв. месечно (по 5,30 лв. за 1 кв.м.). Заявено е, че във връзка с
дължимостта на това обезщетение на името на ответника в ОП „Общински имоти” е открита
партида № 620205, но на 01.06.2020 г. ответникът е преустановил плащанията по тази
партида. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа
иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 59 от ЗЗД, като същият е допустим.
1
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва ползването на посочения в исковата молба
стопански обект, нито сключването на анекс към договор за наем. Оспорено е извършеното
от ищеца „замерване”, тъй като в протоколите не е посочено дали то е извършено от
техническо лице, както и по какъв начин и с какви инструменти е било извършено
замерването. Заявено е, че служителите на ОП „Общински имоти” могат да осъществяват
само контрол по стопанисването на обектите на общината, но не и да извършват измервания
или да констатират нарушения. Поради това се оспорва начисляването на допълнителни
суми извън утвърдената с договора за наем квадратура от 30 кв.м. Оспорено е и твърдението
на ищеца, че процесните 5,27 кв.м. са общинска собственост. Изложени са твърдения, че в
случая е налице неизпълнение на договора за наем от ответника, поради наличие на
непреодолима сила и форсмажорни обстоятелства, но тези възражения са ирелевантни за
настоящия спор, тъй като в случая не се твърди договорно неизпълнение и сумите не се
претендират на договорно основание. Ответникът също така твърди, че е ползвал
единствено обекта, който е предмет на договора за наем, но не и на определените от
общината допълнителни квадратни метри. Заявено е и възражение за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД по отношение на претендираните „вноски за наем” за м.
януари и м. февруари 2020 г. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат
присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явяват управителят на
ответното дружество и негов упълномощен процесуален представител, поддържат отговора,
ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представено Разрешение за строеж № 3.243 от 08.09.1993 г., издадено от
Община Бургас, АТБ „***“, Дирекция „ТРМПС“, с което на Е. С. К. е разрешено
строителството на павилион от 30 кв.м. за ремонт на битова ел. техника, ***.
С Договор № 32/16.04.1996 г. Община Бургас е отдала под наем на „ГАЛЕН“ ЕООД
представлявано от Е. К., общински терен от 32 кв.м., находящ се в района на ж.к. „***“, гр.
Бургас – ***, за изграждане на временна постройка по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ,
която да бъде ползвана за ремонт на ел. техника. Договорът за наем е със срок на действие
от 01.04.1996 г. до 01.11.1996 г., но е уговорено ако наемателят продължи да ползва имота
след изтичане на срока на действие на договора, без противопоставяне от страна на
наемодателя, договорът да се счита продължен за същия срок.
С анекс към горепосочения договор за наем е изменен наемателят, като е вписано, че
считано от 08.10.2012 г. наемател е ЕТ „***“, а с последващ анекс за наемател на
горепосочения общински терен, считано от 01.08.2019 г., е вписано „***“ ЕООД.
Представен е и договор за покупко-продажба от 06.08.2019 г., с който „***“ ЕООД е
закупило от ЕТ „***“ следния търговски обект: временен магазин за хранителни стоки,
построен върху общинска земя на осн. чл. 120 от ППЗТСУ, намиращ се в гр. Бургас, ж.к.
„***“, ***.
Между страните по делото не се спори, че временният обект, за който е издадено
разрешение за строеж № 3.243 от 08.09.1993 г. и който е закупен от ищцовото дружество на
06.08.2019 г., е изграден именно върху общинския терен, който е отдаден под наем с
горепосочения договор от 16.04.1996 г. и анексите към него.
По делото е разпитан свидетелят Р. М.. Същият заявява, че живее на семейни начала с
М. Г. (управител на „***“ ООД) и е запознат с дейността на дружеството. Според свидетеля,
през периода 2019 г. – 2022 г. това дружество е имало магазин за хранителни стоки до бл. 70
в ж.к. „***“, който е бил с площ от 35 – 40 кв.м. и е бил построен върху общински терен. По
време на Ковид – пандемията работата на магазина била затруднена, тъй като достъпът на
2
клиентите е бил ограничен. След това започнал ремонт на улицата, на която се намира
магазинът, който продължил 7-8 месеца и по това време достъпът на клиентите и на
доставчиците до магазина е бил много труден. Поради това в периода от м. септември -
октомври 2021 г. до м. февруари – март 2022 г. магазинът не работел, а след това били
необходими около 4-5 месеца, за да си върне клиентите. През това време ремонтът на
улицата вече бил приключил, но трябвало да се направи ремонт пред магазина, тъй като
пътеката до него не била асфалтирана, както и след ремонта на улицата всичко било
струпано на тротоара. Според свидетеля, по време на горепосочения ремонт ответното
дружество потънало в кредити и не можело да плаща на персонала, като все още дължи
заплати. Заявява също така, че след ремонта дружеството не е плащало наем на общината.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е
установило, че процесният магазин е разположен в поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр. Бургас, състои се от основна сграда с площ от 30,64 кв.м. и две пристройки в
задната част, всяка от които с площ от 2,30 кв.м., като заеманата от него обща площ е 35,24
кв.м.
Изготвена е и съдебно-икономическа експертиза, съгласно която общият размер на
обезщетението за ползване на 5,27 кв.м. от общински терен за периода м. юни 2020 г. – м.
юли 2022 г. вкл. е 725,40 лв., като месечното обезщетение е в размер на 27,90 лв. и е
определено при единична наемна базисна цена от 5,30 лв./кв.м. Според вещото лице, този
размер е определен в съответствие с Наредбата за определянето и администрирането на
местните данъци и цени на услуги на територията на Община Бургас, Приложение № 7
„Размер на базисните наемни цени“ за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.
По делото са представени и други доказателства, които съдът намира за неотносими с
оглед предмета на настоящото дело.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен.
В случая се установи, че през процесния период „***“ ООД е било наемател на
общински терен от 32 кв.м., находящ се *** на ж.к. „***“, гр. Бургас и представляващ част
от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас.
Установи се също така, че ответното дружество е собственик на временен обект –
магазин, построен върху отдадения му под наем общински имот, но този магазин е с площ
от 35,24 кв.м., т.е. площта му надвишава с 3,24 кв.м. отдадената под наем площ от 32 кв.м., а
не с 5,24 кв.м. както твърди ищецът.
По делото не се твърди и не се доказа да е налице правно основание, въз основа на
което „***“ ООД да ползва тази площ от 3,24 кв.м., поради което се налага изводът, че то
ползва тази част от общинския имот без правно основание, чрез което се обогатява
неоснователно за сметка на ищеца, поради което на осн. чл. 59 от ЗЗД ответникът дължи на
Община Бургас заплащане на обезщетение за това, до размера на обедняването.
По отношение размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че същото би
следвало да е равно на размера на наема, дължим за ползвания без основание имот, тъй като
в резултат на лишаването й от ползване на собствения й имот чрез неоснователното му
ползване от ответника, Община Бургас е била лишена от възможността да отдаде този имот
под наем, съответно да получи дължимата наемна цена за него.
От изготвената по делото съдебно-икономическата експертиза е видно, че базисната
наемна цена за 1 кв.м. от процесния имот е в размер на 5,30 лв., поради което съдът намира,
че дължимото обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за ползваната от ответника без основание площ
от 3,24 кв.м. е в размер на 17,17 лв. месечно, а за целия процесен период (26 месеца) е в
размер на 446,47 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен. В
останалата му част до предявения размер от 725,40 лв. искът е недоказан и неоснователен и
3
следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че в случая е без значение дали стопанисваният от ответното
дружество магазин е работил или не през процесния период, както и дали Община Бургас е
изпълнявала задълженията си по сключения между тях договор за наем на друга част от
общинския имот, тъй като процесната сума се претендира и се дължи като обезщетение за
неоснователно обогатяване, а не на договорно основание.
По отношение на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните от ищеца „вноски за наем” за м. януари и м.
февруари 2020 г. и тъй като ответникът не го е уточнил, същото не е прието за разглеждане
по делото. Въпреки това за пълнота следва да се посочи, че ако се приеме, че това
възражение е заявено по отношение на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 59 от
ЗЗД за месеците януари и февруари 2020 г., то същото е неоснователно, тъй като вземанията
по чл. 59 от ЗЗД се погасяват с изтичане на 5-годишна погасителна давност, която започва да
тече от момента на обогатяването, а в случая искът е предявен на 20.10.2022 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК), към който момент не е изтекла погасителната
давност по отношение на процесните вземания.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и частичното уважаване
на иска, съдът намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 384,68 лв., представляваща част от направените от него съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, както и сумата от 46,16 лв., представляваща част от
направените от него разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
иска.
По делото липсват доказателства за направени разноски от ответното дружество,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че „***” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Б. ***, дължи на Община Бургас, ЕИК ***, с адрес гр. Б.
***, представлявана от кмета Д. Н. Н., сумата от 446,47 лв. (четиристотин четиридесет и
шест лв. и четиридесет и седем ст.), представляваща обезщетение за ползване без правно
основание през периода м. юни 2020 г. - м. юли 2022 г. на 3,27 кв.м. (три кв.м. и двадесет и
седем кв.см.) от общински терен - поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Бургас, *** както и законна лихва върху главницата, считано от 20.10.2022 г. до
окончателното й изплащане, които суми са част от предмета на Заповед № 3221/24.10.2022
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6725/2022
г. по описа на РС-Бургас, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен
иск.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б. ***, да
заплати на Община Бургас, ЕИК ***, с адрес гр. Б. ***, представлявана от кмета Д. Н. Н.,
сумата от 384,68 лв. (триста осемдесет и четири лв. и шестдесет и осем ст.), представляваща
част от направените от него разноски в настоящото производство, както и сумата от 46,16
лв. (четиридесет и шест лв. и шестнадесет ст.), представляваща част от направените
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5