Решение по адм. дело №443/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е образувано по искова молба на М. Ш. А. от [населено място], с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 104, ал. 1 и чл.122, ал.3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) срещу Комисия за защита на потребителите.

Ищецът твърди, че със Заповед №305/18.09.2024 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, е прекратено служебното му правоотношение, считано от 20.09.2024 г. С окончателно Решение №5372/22.05.2025 г., постановено по адм.д. №2844/2025 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение №1751/18.12.2024 г., постановено по адм.д.№434/2024 г. по описа на АС-Кърджали, с което горната Заповед №305/18.0925.06.2019 г. е отменена, като незаконосъобразна. В исковата молба се сочи, че вследствие на незаконното уволнение ищецът останал без работа, респ. без трудово възнаграждение, за периода от 20.09.2024 г. до 22.05.2025 г., поради което за него е налице правен интерес да търси обезщетение в размер на шест основни месечни заплати. Със Заповед №210/30.05.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, считано от 04.06.2025 г., ищецът е възстановен на [длъжността] в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към ГД „Контрол на пазара“, с основна месечна заплата в размер на *** лв. На 27.06.2025 г., въз основа на Заповед №223/23.06.2025 г. му е изплатено обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл., в размер на *** лв., вместо дължимото, в размер на *** лв., както и обезщетение по чл.122, ал.3 от ЗДСл., в размер на *** лв., вместо дължимото в размер на *** лв. Счита, че размерът на горните обезщетения е неправилно определен въз основа на основна месечна заплата в размер на *** лв., а не въз основа на определеното му основно месечно възнаграждение в размер на *** лв. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Комисията за защита на потребителите, да му заплати сумата в размер на *** лв., представляваща оставащото неизплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа в периода от 20.09.2024 г. до 20.03.2025 г., поради незаконното уволнение, както и сумата в размер на *** лв., представляваща оставащото неизплатено обезщетение за недопускането му до работа за периода 03.06.2025 г. – 04.06.2025 г., ведно със законната лихва върху горните суми, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им заплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител и в представено от последния писмено становище, моли да се отхвърли иска, тъй като претендираните суми са преведени по банковата му сметка, но същите са постъпили след образуване на делото. В тази връзка счита, че следва да се осъди ответникът да му заплати направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, намира иска за недопустим, поради липса на правен интерес и иска прекратяване на производството по делото. Сочи, че дължимите на ищеца обезщетения по чл.104, ал.1 и чл.122, ал.3 от ЗДСл, общо в размер на *** лв., след приспадане на дължимия данък, са били преведени по банковата му сметка, както следва: *** лв. - на 27.06.2025 г. и *** лв. – на 09.07.2025 г. Твърди, че така изплатената сума е определена въз основа на месечна заплата в размер на *** лв., съобразно Заповед №210/30.05.2025 г. на председателя на КЗП, като включва и обезщетение в размер на *** лв. за недопускането му до работа за един работен ден. Намира за неоснователно искането за деловодни разноски. Алтернативно, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че със Заповед №305/18.09.2024 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, служебното правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл.107, ал.1, т.5, вр. с чл.108 от ЗДСл., считано от 20.09.2024 г. Установено е също, че с окончателно Решение №5372/22.05.2025 г., постановено по адм.д. №2844/2025 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение №1751/18.12.2024 г., постановено по адм.д.№434/2024 г. по описа на КАС, с което горната Заповед №305/18.09.2024 г. е отменена, като незаконосъобразна.

Във връзка с горните съдебни решения и подадено от служителя заявление вх.№Ц-03-6263/28.05.2025 г. е издадена Заповед №210/30.05.2025 г. на председателя на КЗП, с която М. Ш. А. е бил възстановен на [длъжността] в РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в [населено място], към ГД „Контрол на пазара“, считано от 04.06.2025 г., с основна месечна заплата в размер на *** лв.

По делото е приложена и Заповед №223/23.06.2025 г., издадена от председателя на КЗП, с която на основание чл.104, ал.1 от ЗДСл. е наредено, на М. Ш. А. да бъде изплатено обезщетение в размер на основната му заплата, считано от 20.09.2024 г., за срок от 6 месеца, както и обезщетение по чл.122, ал.3 от ЗДСл., за недопускане на служителя да изпълнява длъжността за периода от 03.06.2025 г. до 04.06.2025 г. С горната заповед, на основание чл.118, т.1 от ЗДСл., за служебен стаж е признато времето от 20.09.2024 г. до 04.06.2025 г.

Съгласно приложените по делото отчети от плащания в системата СЕБРА, на 27.06.2025 г. наредителят КЗП-ТО-[област] е одобрил плащане на сумата в размер на *** лв. на получателя М. Ш. А., с посочено основание: обезщетение по чл.104, ал.1 и чл.122, ал.3 от ЗДСл. На 09.07.2025 г. горния наредител, на същото основание, е одобрил и плащане на сумата в размер на *** лв., в полза на ищеца М. А..

Според заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, което съдът кредитира, като компетентно и обективно, ведно с уточненията на вещото лице, направени в съдебно заседание, към 22.05.2025 г. основната месечна заплата за [длъжността] в [населено място], РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към ГД “Контрол на пазара“ при КЗП, е в размер на *** лв. Общият размер на горната заплата за период от 6 месеца е *** лв., а след приспадане на дължимия данък по ЗДДФЛ, сумата е *** лв. Според заключението, дневният размер на основната заплата за горната длъжност, към 03.06.2025 г. е сумата в размер на *** лв., а след приспадане на дължимия данък по ЗДДФЛ се равнява на *** лв. От представените отчети за плащания от СЕБРА към 30.06.2025 г. и към 17.07.2025 г., вещото лице е установило, че на 27.06.2025 г. е предена сума в размер на *** лв., с основание – обезщетение по чл.104, ал.1 и чл.122, ал.3 от ЗДСл, както и че на 09.07.2025 г. е преведена сума в размер на *** лв., с основание – обезщетение по чл.104, ал.1 и чл.122, ал.3 от ЗДСл. В заключението е посочено, че изплатените на ищеца обезщетения по чл.104, ал.1 и чл.122, ал.3 от ЗДСл., са в размер на *** лв., какъвто е и сборът на дължимите обезщетения, след приспадане на следващия се данък върху доходите на физическите лица.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Подадени са два обективно съединени иска с правно основание чл. 104, ал. 1 и чл. 122, ал. 3 от ЗДСл., общо за сумата в размер на *** лв., от която - *** лв. за неизплатено обезщетение за времето, през което е ищецът останал без работа в периода от 20.09.2024 г. до 20.03.2025 г., поради незаконното уволнение, както и неизплатено обезщетение в размер на *** лв. за недопускането му до работа за периода 03.06.2025 г. – 04.06.2025 г. Претендира се и законната лихва върху горната сума, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.

Съдът намира предявените искове за допустими, като подадени от активно легитимирано лице, в срока по чл.125 ЗДСл. и след отмяна на административния акт за уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. Обратно на твърдяното от ответника, изплащането на дължимите обезщетения касае основателността на предявения иск, не и неговата допустимост.

Разгледана по същество, исковeте са неоснователни.

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.

Според чл.122, ал.3 ЗДСл., когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.

Безспорно е в случая, че прекратяването на служебното правоотношение на ищеца е признато за незаконно със съдебно решение, влязло в сила на 22.05.2025 г. Не се спори по делото, че ищецът е останал без работа за периода от 20.09.2024 г. до 04.06.2025 г., като видно и от Заповед №223/23.06.2025 г., на председателя на КЗП, органът по назначаване е наредил изплащането на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, за целия 6-месечен период, посочен в последната разпоредба, както и обезщетение по чл.122, ал.3 от ЗДСл., за недопускане на служителя да изпълнява длъжността за периода от 03.06.2025 г. до 04.06.2025 г. Или, ищецът има право на обезщетение за целия 6 месечен период, посочен в чл.104, ал.1 ЗДСл, както и обезщетение по чл.122, ал.3 от ЗДСл., за периода от 03.06.2025 г. до 04.06.2025 г., за който няма спор, че ищецът се е явил на работа, но не е бил допуснат да изпълнява служебните си задължения.

Размерът на обезщетението, според указаното в чл.104, ал.1 и чл.122, ал.3 от ЗДСл., следва да се определи съобразно размера на основната заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно, респ, деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.

Съгласно установеното по делото, основната месечна заплата за заеманата от ищеца длъжност към 22.05.2025 г. /датата на признаването на уволнението за незаконно/, е в размер на *** лв. Размерът на обезщетението за период от шест месеца е *** лв., а след приспадане на следващия се данък по ЗДДФЛ, дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл. е сумата в размер на *** лв. От своя страна, дневният размер на основната заплата за горната длъжност, към 03.06.2025 г. е сумата в размер на *** лв., а след приспадане на данъка по ЗДДФЛ, дължимото обезщетение по чл.122, ал.3 от ЗДСл., се равнява на *** лв. Или, сборът на дължимите на ищеца обезщетения по чл.104, ал.1 и по чл.122, ал.3 от ЗДСл., след приспадане на дължимия данък върху доходите на физическите лица, е сумата в размер на *** лв. Видно от приложените по делото доказателства, в т.ч. и неоспореното от страните заключение на вещото лице, това е и общият размер на сумите, преведени на ищеца по банков път на 27.06.2025 г. - *** лв. и на 09.07.2025 г. - *** лв., на които дати е одобрено и плащането на горните суми, според отчетите за плащания в системата СЕБРА. Според настоящата инстанция, релевантна в случая е именно датата на одобряване на плащането от страна КЗП, а не датата, на която банката е наредила плащането, каквито са твърденията на ищеца. В тази връзка съдът приема, че към датата на предявяване на исковата молба – 10.07.2025 г., всички дължими на ищеца суми за обезщетение по чл.104, ал.1 и по чл.122, ал.3 от ЗДСл, са били изплатени от ответника по делото.

По изложените съображения предявените искове по чл. 104, ал. 1 и чл. 122, ал. 3 от ЗДСл., общо за сумата в размер на *** лв., са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорните искове за законна лихва от деня на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане, които също следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора, неоснователно е и искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски. Такива, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК се дължат от ответника само в случаите, в които целият или част от иска е уважен, какъвто настоящият случай не е.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на М. Ш. А. срещу Комисия за защита на потребителите за сумата в размер на 3 366 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, за неизплатено обезщетение за времето, през което е ищецът останал без работа в периода от 20.09.2024 г. до 20.03.2025 г., ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното заплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на М. Ш. А. срещу Комисия за защита на потребителите за сумата в размер на 53,91 лв., представляваща обезщетение по чл. 122, ал. 3 от ЗДСл за недопускането му до работа за периода 03.06.2025 г. – 04.06.2025 г., ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното заплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му.