№ 12727
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110157722 по описа за 2023 година
Производството е oбразувано по искова молба на Л. Г. П., ЕГН
**********, срещу П. В. П., ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно
заседание. Предявени са искове с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК -
изменение на мерките относно родителските права и местоживеенето на
детето Д., опреД.е режим на лични отношения на бащата с детето, опреД.е на
месечна издръжка, както и иск по чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, ал. 1, т. 9 от
ЗБЛД – за заместване съгласието на бащата за пътуване на детето извън
територията на Република България и за издаване на паспорт на същото.
В исковата молба се твърди, че бракът между страните е прекратен по
взаимно съгласие, като родителските права спрямо роденото по време на
брака дете Д. били предоставени за упражняване на бащата, при когото било
определено и неговото местоживеене; на майката бил определен режим на
лични отношения, както и дължимата от същата месечна издръжка на детето.
Излага подробни съображения за неспазване на постановения режим на лични
отношения на майката с детето. Бащата отказал достъп до детето. Майката
дълго време не знаела къде живее детето, поради което подала сигнали и
жалби до компетентните органи, но без резултат. Ищцата нямала контакт с
детето близо две години, като режимът на лични отношения не бил
изпълняван нито веднъж. Съгласно информация в медийното пространство
1
след проведена от органите на МВР акция на 29.05.2023г., на 30.05.2023г.
ответникът бил обявен за общодържавно издирване, като по данни с него е
било и детето, което било изведено извън страната. През август 2023г. ищцата
изненадващо получила обаждане от непознат номер и неизвестен за нея човек
с инструкции да се яви на определено място, за да й бъде предадено детето Д..
Тогава детето било върнато на ищцата, като от тогава то живее при майка си.
Ответникът все още е в неизвестност. С молбата се иска да бъде изменен
режима за упражняване на родителските права върху малолетното дете Д.,
като бъдат предоставени за упражняване на ищцата, местоживеенето на
детето да бъде определено при майката, на бащата да бъде определен режим
на лични контакти с детето, като предлага такъв, както и същият да бъде
осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 350.00 /триста и
петдесет/ лева. Моли също да бъде постановено решение, с което да бъде
заместено съгласието на бащата за извеждането на детето е пребиваването му
в страните – членки на ЕС, Република Сърбия, Република Северна
Македония, Турция, Швейцария, Черна гора, Обединено кралство
Великобритания, придружавано от своята майка или изрично упълномощено
от нея лице, за не повече от 90 дни през годината, както и за издаването или
преиздаването на паспорт на детето по реда на чл. 45 ЗБЛД. Моли да бъде
постановено предварително изпълнение на решението на основание чл. 127,
ал. 4 СК. Претендира разноски.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор ответника чрез
назначения му особен представител. Не се противопоставя на искането
родителските права да бъдат променени и предоставени на майката, както и
местоживеенето на детето, режимът на лични отношения да бъде такъв, че да
защити психическото и физическото здраве на детето Д.. По искането за
издръжката – предоставя на съда. По отношение на иска с правно основание
чл. 127а, ал. 2 СК, моли съдът да защити в най – висока степен детето. По
искането за допускане на предварително изпълнение на решение, също
предоставя на съда.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа страна следното:
Страните са родители на малолетното дете Д. П. П., ЕГН **********,
което се установява от представеното и прието по делото заверено копие на
2
удостоверение за раждане. С Решение № 821 от 07.02.2022 г. по гр. д. №
53958 по описа за 2021 г., на СРС, 117 състав, влязло в сила на 07.02.2022 г.,
родителските права по отношение на малолетното дете на страните са
предоставени на бащата, на майката е определен режим на лични отношения,
като същата е осъдена да заплаща издръжка в размер на 200.00 лева.
На 18.03.2022г. на ищцата е издаден изпълнителен лист от СРС, 117
състав съгласно определения режим на лични отношения с детето Д..
На 30.05.2023г. ищцата подала сигнал до Софийска районна
прокуратура.
От приетите по делото справки от Столична община, Дирекция
„Общински приходи“, отдел „Лозенец и НАП се установява, че ответникът
няма подадени декларации за недвижимо и/или движимо имущество в район
Лозенец, няма данни за регистрирани действащи трудови договори, няма
декларирани данни от осигурител за периода 04/2023г. – 04/2024г., няма
данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансова 2023г.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Красно село. Видно от проведеното социално проучване,
родителите имат сключен граждански брак от 2016г. до 2022г. С решение на
СРС през 2022г. бракът е прекратен. През време на брака се ражда детето Д..
Първоначално отношенията били нормални, но с течение на времето
поведението на бащата агресира, започва да тормози вербално и физически
майката. През 2019г. след пореден скандал майката и детето напускат бащата,
като близо година бащата не проявява никаква заинтересованост по
отношение на детето. През цялото това време от 2019г. до 2021г. майката
полага грижи за детето. През 2021г. бащата взима детето с уговорка, че ще го
върне след няколко дни. Оттогава до м.08.2023г., когато връщат детето,
майката не го е виждала. След завръщането на детето майката полага
максимални усилия и грижи детето да се адаптира. При проведен разговор с
детето се забелязва, че когато му се задават въпроси за престоя при баща му,
детето се напряга, става неспокойно, като че ли се опитва да игнорира
беглите спомени, които има. Д. се чувства уверен в присъствието на майка си
и Москов /новия партньор на майката/. Наблюдава се силна емоционална
привързаност между детето и майката. Майката и новият й партньор
максимално осигуряват на детето необходимото спокойствие и условия за
3
неговото емоционално, психическо и физическо развитие.
От показанията на св. Анелия П.а П.а се установява, че към настоящия
момент детето Д. живее при майка си и тя е човекът, който изцяло е поел
грижите за детето. Страните са разведени от 2022г.. След развода детето било
при баща си, като не било отглеждано от него, а от момчета, които работели
за бащата. То живеело при тези момчета и те поемали изцяло грижата за него.
Детето било с баща си в неизвестност. Детето било върнато на майката на
07.08.2023г. и оттогава е при майка си. Детето не осъществява никаква връзка
с баща си. Бащата не участва по никакъв начин в живота на детето и не
заплаща издръжка. Изцяло майка му осигурява средствата за храна, облекло,
образование. Детето е изключително щастливо и спокойно при майка си.
Майката живее с настоящия й съжител, който е баща на второто й дете. Той
помага изключително много в отглеждането на децата. Детето и настоящият
партньор на майката се разбират страхотно. Ходят заедно на разходки, кино,
фризьор, вечерят, забавляват се, четат приказки, строят конструктори заедно.
Майката живее в голямо жилище. Детето разполага със своя собствена детска
стая, оборудвана с всички удобства, със собствена баня, както и със собствен
детски кът. Детето не е търсило баща си.
Съдът кредитира показанията на св. П.а като обективни и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото.
В хода на съдебното производство е изслушана ищцата по реда на чл.
59, ал. 6 СК. Същата заявява, че детето живее при нея вече близо година, като
е живяло при нея от деня на раждането си. Изцяло тя полага грижи за него.
Детето е много привързано. Когато е при нея, има ред, възпитание. Детето е
щастливо и спокойно и за него се полагат всички необходими грижи. Той
вече има сестра, към която също е доста привързан и затова смята, че е редно
да живее с нея и семейството, което е изградила.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, намира за установено следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 2 СК
Съгласно Постановление №1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС относно
обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на
4
родителските права и опреД.е на личните отношения между децата и
родителите, пункт V. „Изменение на мерките относно упражняване на
родителските права", под „изменение на обстоятелствата” следва да се
разбира както новите обстоятелства, които влошават положението на детето
при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново
разрешение. Тези обстоятелства визират, обобщено а) влошаване на
условията при родителя, където детето живее; б) изпадане в невъзможност на
родителя, при който детето живее, да упражнява родителските права; в)
загубване на родителския авторитет и фактическа невъзможност на родителя,
при който детето живее, да се справи с лоши прояви на детето, а другия
родител да е в състояние да повлияе положително; и г) повторно встъпване в
нов брак.
Съгласно съдебната практика /Решение № 1019 от 19.11.2008 г. по гр. д.
№ 3730/2007 г., I ГО на ВКС/, „Когато и двамата родители имат добри
родителски и възпитателски качества съдът, в интерес на детето, трябва да
вземе предвид и факти от значение за по-добрата психологическа среда, в
която следва да израсне то, а не само за материалното му обезпечаване.
Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г. правната
възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето.
Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата,
поради което е наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на
взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Ако
обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на
родителските права, се изменят съществено, то тогава се налага вземане на
нови мерки съобразно изменените обстоятелства“.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че след
прекратяването на брака на страните и предоставянето упражняването на
родителските права спрямо детето Д. на неговия баща, последният реално не е
полагал непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на сина си,
напротив, детето живеело и се отглеждало от момчета, които работели за
ответника. В подкрепа на този извод са показанията на св. П.а. Установи се
също, че режимът на лични отношения на майката с детето не е бил спазван,
напротив, контактите между ищцата и детето били прекъснати, като същата
5
не знаела дори местонахождението му. Изложеното се подкрепя от
представения и приет по делото сигнал до Софийска районна прокуратура.
Безспорно се установи също, че от 07.08.2023г. детето живее при майка си,
която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. На
Д. са осигурени всички условия за правилното му физическо, психическо и
емоционално развитие. Детето се чувства щастливо и спокойно в дома на
своята майка, изградил е доверителна връзка и с настоящия й партньор.
Видно от проведеното социално проучване, между майката и детето се
наблюдава изключително силна емоционална връзка, тя се отнася с голяма
любов и нежност към сина си, проявява много грижовност и внимание в
отношението към детето. Съдът намира, че изложените обстоятелства
представляват нововъзникнали такива, които обосновават изменение на
мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето, режима на лични отношения и издръжка. Майката притежава
необходимия родителски капацитет, има необходимите познания относно
потребностите на детето. Безспорно се установи също, че детето се чувства
спокойно и щастливо в дома на своята майка. Съдът намира, че майката
осигурява стабилна психологическа среда, в която детето се чувства
защитено, обичано и спокойно. С оглед правилното формиране личността на
детето, осигуряване на стабилна и спокойна семейна среда и обстановка, в
която детето свободно да изразява своите мисли, радости, тревоги и
притеснения, следва да бъдат изменени постановените мерки, като
родителските права бъдат предоставени за упражняване на майката, при
която и детето да живее. От анализа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства се налага извода, че са налице съществени промени в
обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, обуславящи постановяване
на нови мерки по упражняването на родителските права.
Детето следва да бъде отглеждано и възпитавано в близка и топла за
него среда, където се чувства сигурно и обичано. Да са му осигурени грижи,
както по отношение на физическото му развитие и здраве, така и за
развитието му като пълноценна личност.
И доколкото водеща за съда следва да бъде преценката за най-добрия
интерес на детето, този интерес предпоставя, най-вече, наличието на
стабилност и константна среда, за да се гарантира нормалното му развитие.
6
С оглед гореизложеното, съдът счита, че предявеният от ищцата иск
следва да бъде уважен като основателен.
Родителските права следва да се упражняват от майката, при която и
детето следва да живее. На ответника следва да бъде определен режим на
лични отношения с детето, който да осигури връзката между бащата и детето,
от една страна, и от друга страна, да гарантира участието на бащата в живота
на детето предвид неговата възраст, пол и правилното му физическо и
психическо израстване. По делото се установи, че бащата е в неизвестност,
като при проведения разговор с детето в хода на социалното проучване, при
зададени въпроси за бащата, същото се напряга, става неспокойно. Като взе
предвид изложеното, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен
режим на лични отношения със сина му по начин, който да осигурява и
гарантира участието му в живота на детето, от една страна, и от друга страна,
с оглед защита интереса на детето, срещите да се осъществяват по начин и
време, които да не предизвикват тревога и безпокойство у Д.. Съдът намира,
че бащата следва да бъде определен следният режим на лични отношения с
детето: бащата има право да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна
седмица от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от 10.00
часа до 18.00 часа в неделя, без преспиване, в присъствието на майката или
посочено от нея трето лице; 10 /десет/ дни през лятото по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; Коледни празници – всяка
нечетна година за времето от 10.00 часа до 18.00 часа на 25.12.; Новогодишни
празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа до 18.00 часа на 31.12
и за времето от 10.00 часа до 18.00 часа на 01 януари на следващата
календарна година; Великденски празници – всяка нечетна година за времето
от 10.00 часа до 18.00 часа в неделя на Великден.
Ищцата е предявила и иск за издръжка на детето в размер от 350.00
лева. Видно от социалния доклад, Д. е предучилищна възраст, записан е в
частно училище „Петър Берон“. По отношение на ответника, няма данни за
декларирано недвижимо и движимо имущество, както и такива за сключени
трудови договори и осигурител и за подавани данъчни декларации. Като
съобрази изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ответникът е в
работоспособна възраст и във възможностите на същия е да реализира
доходи, няма данни да заплаща издръжка на друго непълнолетно дете, поради
7
което същият може да заплаща претендираната издръжка в размер на 350.00
лева. Издръжката се дължи от влизане на решението в сила в частта относно
определеното местоживеене на детето, до настъпване на законово основание
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, ал. 1, т. 9
ЗБЛД
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето
им в чужбина се решава от съда по настоящ адрес на детето. При разногласие
между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК.
За да е допустимо настоящото производство, е необходимо между
родителите на детето да е налице разногласие по спорния въпрос или такова
съгласие да не може да се получи от родителя. Ответникът е с неустановено
местонахождение, поради което не може да се получи съгласие от същия за
пътувания на детето извън страната. Предвид това, спорът следва да се реши
от съда, като се съобразят най-вече интересите на детето.
В конкретния случай в интерес на детето е да пътува извън територията
на Република България, да придобива впечатления и от другите държави, като
по този начин се разширява неговия мироглед, а пътуванията ще му се
отразят благоприятно на възпитанието и развитието като цяло. Съгласно чл.
35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България „всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията
на страната и да напуска нейните предели”, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2
КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавите - членки
на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от Договора за Европейски
съюз. Съдът не намира основания за ограничаване правото на детето да
напуска страната. Съгласно ТР 1/2016г. на ОСГК на ВКС от 03.07.2017г.,
решението на съда следва да е в съответствие с най – добрия интерес на
детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед
специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на пътуването на
детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните
мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето или
8
произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между
двамата. От доказателствената съвкупност се обосновава изводът, че
причината за непредоставяне на необходимото съгласие на бащата за
пътувания на детето в чужбина е неизвестното му местонахождение и пълната
липса на контакти между родителите, в подкрепа на което е и извършеното
социално проучване. Изложеното безспорно не е в интерес на детето. Не се
установява възможност за поставяне на детето в риск, тъй като пътуването му
е свързано до посещение на държави, в които не са налице размирици и
природни бедствия. Към настоящия момент Д. е на 7 – годишна възраст.
Съдът намира, че не следва съгласието на бащата да бъде изначално
заместено, в подкрепа на което и горепосоченото Тълкувателно решение.
Безспорно отсъствието на бащата от живота на детето не следва да оказва
влияние върху неговото правилно физическо и психическо израстване и
възможността да добива нови знания и впечатления, поради което съдът
намира, че исканото заместващо съгласие на бащата следва да бъде дадено за
срок от пет години. Поради изложеното, следва да бъде дадено исканото
разрешение за пътуване на детето извън страната до всички държави от
Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония,
Република Турция, Швейцария, Черна гора, Обединено кралство
Великобритания, за срок от пет години, придружавано от своята майка или
упълномощено от нея лице, без ограничение на броя на пътуванията и
тяхната продължителност по време, несъвпадащо с определения режим на
лични отношения на бащата с детето, за не повече от 90 /деветдесет/ дни
годишно, както и за издаване на международен паспорт на детето или
преиздаване на същия след изтичане на срока на валидност на предходния.
Ищцата е направила искане за допускане на предварително изпълнение
на решението в тази част на основание чл. 127а, ал. 4 СК. Доколкото по
делото не са ангажирани доказателства за предстоящо и наложително
пътуване на детето извън страната, съдът намира това искане за
неоснователно.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски в настоящото производство е
направена от ищцата. Разноски съдът не следва да присъжда, същите остават
за сметка на всяка от страните такива, каквито са направени, тъй
9
като производството представлява такова на спорна съдебна администрация,
имащо охранителен за интересите на детето характер, независимо изхода на
спора /Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№ 3423/2015 г. на ВКС - I
Г.О./. Ответникът следва да заплати по сметка на СРС държавна такса за
определената издръжка в размер на 504,00 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ постановените с Решение № 821 от 07.02.2022 г. по гр.д. №
53958 по описа за 2021 г., на СРС, 117 състав, влязло в сила на 07.02.2022 г.,
мерки за упражняване на родителски права, местоживеенето на детето,
режима на лични отношения и заплащането на издръжка, в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Д. П. П., ЕГН **********, на майката Л. Г. П., ЕГН **********,
при която то да живее, на основание чл. чл. 51, ал. 4 СК.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата П. В.
П., ЕГН **********, с детето Д. П. П., ЕГН **********, както следва: бащата
има право да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна седмица от
месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от 10.00 часа до
18.00 часа в неделя, без преспиване, в присъствието на майката или посочено
от нея трето лице; 10 /десет/ дни през лятото по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; Коледни празници – всяка нечетна
година за времето от 10.00 часа до 18.00 часа на 25.12.; Новогодишни
празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа до 18.00 часа на 31.12
и за времето от 10.00 часа до 18.00 часа на 01 януари на следващата
календарна година; Великденски празници – всяка нечетна година за времето
от 10.00 часа до 18.00 часа в неделя на Великден, като при осъществяване на
посочения режим бащата ще взима и връща детето от и в дома на майката.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете Д. П. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
Л. Г. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 /триста и
петдесет/ лева, считано от влизане в сила на решението в частта относно
местоживеенето на детето до настъпване на законово основание за нейното
10
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане.
ЗАМЕСТВА, на основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД,
СЪГЛАСИЕТО на бащата П. В. П., ЕГН **********, за издаване на
международен паспорт на детето Д. П. П., ЕГН ********** или преиздаване
на същия след изтичане на срока на валидност на предходния по реда на
ЗБЛД, както и за пътувания на детето Д. П. П., ЕГН **********, извън
територията на Република България до всички държави от Европейския съюз,
Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция,
Швейцария, Черна гора, Обединено кралство Великобритания, за срок от пет
години, придружавано от своята майка или упълномощено от нея лице, без
ограничение на броя на пътуванията и тяхната продължителност по време,
несъвпадащо с определения режим на лични отношения на бащата с детето, за
не повече от 90 /деветдесет/ дни годишно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. Г. П., ЕГН ********** за
допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а,
ал. 4 СК, като неоснователно.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 504,00 /петстотин и четири/ лева –
държавна такса върху издръжката на детето, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. Г. П., ЕГН ********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12