РЕШЕНИЕ
№ 753
гр. Перник, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
в присъствието на прокурора С. Др. Д.
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720102013 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Л. П., чрез адв. Н.,
срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
незаконосъобразно образувано срещу него и водено за извършено престъпление по чл. 144,
ал. 3,вр. с чл. 142, ал.2, т. 6, вр. с чл. 144, ал.1 НК наказателно производство № 35/2023 г. на
Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура-Перник, прекратено с Постановление
на прокурора от 23.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.12.2023 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че с Постановление за привличане на
обвиняем от ****2023 г., изготвено от прокурор при РП Перник, А. Л. П., е привлечен към
наказателна отговорност по досъдебно производство № 35/**** по описа на Окръжен
Следствен отдел към Окръжна прокуратура - Перник, пр. пр. № 3037/**** по описа на РП
Перник, за това, че на неустановена дата и месец през ****, в ********************, се е
заканил с ******* на З.С.К., като извадил в ръка *************, което държал на колан на
панталона си, и употребил думите: *************, като деянието е извършено от лице по
чл.142, ал.2, т.6 от НК, а именно лице от състава на ********************, и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144,
ал.З, вр. чл.142, ал.2, т.6, вр. чл.144, ал.1 от НК. За предявяване па постановлението за
1
привличане на обвиняем и провеждане на разпит в това качество, ищецът е бил призован в
Окръжен Следствен отдел към Окръжна прокуратура Перник на ********, на която дата
същият, заедно с упълномощен от него защитник, се е явил за извършване на посочените
ПСД. Непосредствено след запознаване с Постановлението за привличане на обвиняем, А.
П. се е възползвал от предоставените му по закон права, като е дал обяснения по
повдигнатото му обвинение. В същите ищецът изрично е посочил, че не е извършил
вмененото му деяние, като е изнесъл подробна информация за влошените взаимоотношения
със своите родители. След приключване па разпита, на ищеца е предявено Постановление за
задържане на обвиняем за срок до 72 часа от ********, , с което същият е задържан за срок
до 72ч. в Следствения арест, находят се в гр. С.. ************* По повод депозирано от
представителя на Районна прокуратура Перник искане за вземане на мярка за неотклонение
задържане под стража в досъдебното производство на 04.09.**** пред Районен съд - Перник
е образувано н.ч.д. № 01460/**** по описа на V наказателен с-в. С Определение от
посочената дата съдебният състав е оставил без уважение искането на ПРБ, като не е взел
спрямо обвиняемия А. П. мярка за неотклонение от предвидените в чл.58 от НПК.
Определението на PC Перник е протестирано от Районна прокуратура Перник, като в тази
връзка пред Окръжен съд - Перник е образувано в.н.ч.д. № 20231700600468 по описа за ****
С Определение от 08.09.**** въззивният съдебен състав е потвърдил като правилно и
законосъобразно Определението на PC Перник. Твърди се, че след приключване на
разследването с Постановление за прекратяване на наказателното производство от
23.11.****, изготвено от Х.Р. – прокурор при РП Перник е прекратено наказателното
производство по ДП № 35/**** по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура - Перник, пр. пр. № 3037/**** по описа на РП Перник.
В исковата молба се посочва, че към момента на привличане па А. Л. П. в качеството
на обвиняем, същият е заемал длъжността ********************. По повод настъпилите
събития, спрямо него със Заповед № *****************, издадена директора на ОДМВР
Перник, е образувано дисциплинарно производство. С цитирания акт ищецът е отстранен
временно от длъжност, като е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личен знак и
служебно оръжие. В хода на дисциплинарното производство със Заповед №
*****************. издадена от ст. комисар М.М. - Директор на ОДМВР Перник А. П. -
******************** е възстановен на длъжност, считано от 01.11.**** След извършване
на всички необходими и възможни действия по разследване, със Заповед №
*****************. издадена от ст. комисар М.М. - Директор на ОДМВР Перник, е
прекратено дисциплинарното производство, образувано и водено срещу А. П.. Основен
аргумент, дал основание за прекратяване на образуваното производство, е липсата на
доказателства за извършено нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР. Обосновава се, че привличането на ищеца в качеството на
обвиняем за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от ПК; наложеното
задържане за срок до 72 часа и проведеното производство по реда на чл.64 от НПК;
възможността за окончателно прекъсване на кариерното развитие в системата на МВР, както
и цялостно проведеното наказателно преследване са оказали трайно негативно влияние само
2
спрямо ищеца. Описаните по - горе събития са дали неблагоприятно отражение спрямо
ищеца в личен, семеен, професионален, финансов и социален аспект. Наред с това
неудобствата, тревогите и притесненията, възникнали вследствие на незаконно
повдигнатото от ПРБ обвинение, срамът и унижението, породени от същото, както и
уронването па доброто име и авторитет, с които се е ползвал ищецът, са оставили траен
отпечатък върху личността му.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба, подаден от Прокуратурата на Република България, с който исковете са оспорени като
неоснователни. Твърди се, че претендираният размер на обезщетението за претърпени вреди
от незаконосъобразното наказателно производство не отговаря на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
образуваното наказателно производство срещу ищеца и отстраняването му от длъжност.
Обосновава се, че за вредите от действията на органите на МВР, които са явяват трето за
спора лице, не може да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Установява се от приобщеното копие на сл. дело № 3582023 г. по описа на ОСлО-
Перник, че досъдебното производство е започнало на 31.08.2023 г. с постановление за
образуване, в което е посочено, че законният повод по смисъла на чл. 208, т.1 вр. с чл. 209
НПК е депозирано до полицейски орган към ОД на МВР-Перник съобщение- „жалба“ от
Л.П.К.. Разследването е водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. с чл. 142, ал.2, т.
6, вр. с чл. 144, ал. 1 НК. С постановление на прокурора от ****23 г. ищецът е бил привлечен
като обвиняем за това, че на неустановена дата и месец през ****, в ********************,
се е заканил с ******* на З.С.К., като извадил в ръка *************, което държал на колан
на панталона си, и употребил думите: *************, като деянието е извършено от лице по
чл.142, ал.2, т.6 от НК, а именно лице от състава на ********************, и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144,
ал.З, вр. чл.142, ал.2, т.6, вр. чл.144, ал.1 от НК. Ищецът бил задържан за 72 часа по реда на
чл. 64, ал. 2 НПК с постановление на прокурор при РП- Перник на ****2023 г., връчено му
на ****23 г., когато е разпитан в качеството му на обвиняемо лице. На ****23 г. от
наблюдаващия прокурор е изпратено уведомление по реда на чл. 149 ЗМВР до Министъра
на външните работи на Република България.
По повод депозирано от представителя на Районна прокуратура Перник искане за
вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство на
04.09.**** пред Районен съд - Перник е образувано н.ч.д. № 01460/**** по описа на V
наказателен с-в. С Определение от посочената дата съдебният състав е оставил без уважение
искането на ПРБ, като не е взел спрямо обвиняемия А. П. мярка за неотклонение от
предвидените в чл.58 от НПК. С Определение от 08.09.**** по в.н.ч.д. № 20231700600468
по описа за **** състав на Окръжен съд - Перник соченото определение на PC - Перник е
потвърдено като правилно и законосъобразно.
3
По досъдебното производство са извършвани допълнителни следствени действия -
разпити на свидетели, приобщаване на писмени документи, изискване на справки. На
25.10.23г. на ищеца са предявени материалите от разследването. Приключеното досъдебно
производство е било изпратено от разследващия следовател на РП - Перник със
заключително мнение от 25.10.2023 г. за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК.
С постановление от 23.11.2023 г. на прокурор в РП- Перник наказателното производство е
било прекратено, поради недоказаност на обвинението. (ДП л. 268). Същото е връчено на
ищеца и на пострадалото лице на 04.12.23 г. С постановление от 30.01.24 г. на прокурор от
ОП-Перник на осн. чл. 199 НПК постановлението за прекратяване на наказателното
производство е потвърдено.
От приложената към досъдебното производство справка за съдимост (ДП л. 122) се
установява, че към датата на извършване на деянието ищецът не е осъждан.
Установява се от приложеното кадрово досие на ищеца, че към момента на
привличането му в качеството на обвиняем, същият е заемал длъжността
********************. Със Заповед № *************.****, издадена директора на ОДМВР
Перник, е образувано дисциплинарно производство срещу него, като в мотивната част е
посочено, че същото се инициира по повод подадена жалба от Л.П.К. относно отправени
закани за ******* от страна на ищеца. С цитирания акт ищецът е отстранен временно от
длъжност за срок до 4 месеца, като е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта, личен
знак и служебно оръжие. Видно от протокол от ****23 г. посочените оръжие и боеприпаси
са предадени от ищеца. В хода на дисциплинарното производство са извършвани множество
действия, описани в справка от 10.10.23 г. . Видно от кадрова справка от 13.09.23 г. до този
момент на ищеца не са налагани дисциплинарни наказания. В хода на дисциплинарното
производство е изисквана информация от наблюдаващия прокурор за развитието на
досъдебното производство срещу ищеца. Със Заповед № *****************. издадена от ст.
комисар М.М. - Директор на ОДМВР Перник А. П. - ******************** е възстановен
на длъжност, считано от 01.11.**** На 06.12.23 г. в ОД на МВР е депозирано копие от
постановлението за прекратяване на наказателното производство, водено срещу ищеца. Със
Заповед № *****************, издадена от ст. комисар М.М. - Директор на ОДМВР
Перник, е прекратено дисциплинарното производство, образувано и водено срещу А. П..
Основен аргумент, дал основание за прекратяване на образуваното производство, е липсата
на доказателства за извършено нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР.
От представената диплома за завършено висше образование с дата на издаване 20.11.
24 г. се установява, че по време на воденото наказателно производство ищецът е бил студент
в посоченото висше учебно заведение.
Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.А.П. и
В.М.Б. сочат, че след процесното задържане и разследване ищецът променил начина си на
живот – не излизал, депресирал се, не общувал с познатите си, авторитетът му бил сринат,
изпитвал срам най-вече поради това, че е представител на органите на реда, а част от
4
колегите и познатите му го възприемали като престъпник. Съдът дава вяра на разказаното от
свидетелите, тъй като показанията им са израз на преките им впечатления от живота на
ищеца преди и след процесния случай, като близки познати на ищеца, житейски логични са
и непротиворечиви помежду си.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вследствие от незаконосъобразно
обвинение в извършване на престъпление.
На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
С оглед посочените разпоредби следва, че държавата носи пълна имуществена
отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи,
болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение
на държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и
обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени виновно от
длъжностните лица.
Разпоредбата на чл. 242 и сл. НПК определя правомощията на прокурора след
завършване на разследването. Съгласно чл. 243, ал. 1, т. 3 НПК, прокурорът прекратява
наказателното производство, когато намери, че обвинението не е доказано. Съгласно т. 7 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК,
отговорността на правозащитните органи на Държавата в лицето на прокуратурата се
пораждат и при прекратяване на наказателното производството поради недоказаност на
обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, съответства на
основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, а именно
"наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето".
Незаконосъобразността на действията на държавните органи в рамките на
образуваното срещу ищеца наказателно производство произтича от неотмененото
постановление за прекратяване на наказателното производство поради липса на обективна и
субективна съставомерност на инкриминираните действия. Поради това
законосъобразността на процесуално-следствените действия на длъжностните лица към
момента на осъществяването им е ирелевантна за правния спор.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно материално право на вземане при
твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от проведено спрямо него наказателно
5
производство, завършило с прекратително определение, поради това, че не е доказано по
несъмнен начин, че е извършено деяние.
Уважаването на иска е обусловено от установяване от ищеца при условията на пълно
и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: срещу него е водено
наказателно производство, което е прекратено с влязло в сила постановление на прокурора.
Ищецът следва да установи размера на претърпените неимуществени вреди, както и
причинната връзка между настъпилите вреди и незаконното наказателно производство.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 ЗОДОВ за изключване или намаляване на
отговорността му.
Не е спорно между страните и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че с постановление за привличане на обвиняем от ****2023 г., изготвено от
прокурор при РП Перник, А. Л. П., е привлечен към наказателна отговорност по досъдебно
производство № 35/**** по описа на Окръжен Следствен отдел към Окръжна прокуратура -
Перник, пр. пр. № 3037/**** по описа на РП Перник, за извършване на престъпление по
чл.144, ал.З, вр. чл.142, ал.2, т.6, вр. чл.144, ал.1 от НК, както и че с постановление за
прекратяване на наказателното производство от 23.11.****, изготвено от прокурор при РП
Перник е прекратено наказателното производство по ДП № 35/****
В настоящото производство се установиха предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, имащи обективен характер и ангажиращи отговорността на Държавата за
обезвреда. Съдът намира за установено, че в резултат от наказателното преследване срещу
него ищецът е претърпял описаните неимуществени вреди – морални страдания, породени
от силен стрес, тревога и притеснение, поради което в правната му сфера е възникнало
правото на обезщетение за тяхната обезвреда.
По отношение на неимуществените вреди, чието репариране се претендира, съдът
съобразява формираната константна съдебна практика на касационната инстанция, според
която справедливостта не е абстрактно понятие - ПП № 4/1968 г., ВС на РБ, а винаги е
свързана с преценката на конкретни, установени по делото обстоятелства, с цел адекватно
овъзмездяване на пострадалия, без същият да се обогати неоснователно. Обезщетението за
неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост. Размерът на обезщетенията се определя след преценка
на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки
конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от
23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК ВКС. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на
незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда;
броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и
6
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се
преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези
обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените
критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност
между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им
обезвъзмездяване - решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. IV г. о. ВКС; г. IV
г. о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 178/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 232
от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д.
№ 19/2012 г. III г. о. ВКС.
Обичайните, типичните неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези, които
нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психология едно обвинено в
извършването на престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото
обвинение и за развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане
и налагане на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост;
накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценка на
лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в социалното общуване,
дестабилизиране на здравословното състояние без болестни прояви. Причинната връзка на
тези вреди с незаконното наказателно преследване е очевидна и тя не подлежи на формално
доказване, а пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в
рамките на обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване следва да се
установят вредите извън обичайните, т.е. "специфичните" такива като: конкретно болестно
увреждане на здравето; нетипични значими смущения в личната сфера на обвинения
/например разрив в семейните отношения/ или в обичайната му битова, обществена и
професионална среда /например загуба на поминъка или на възможностите за
професионална реализация и др./, както и причинната връзка между специфичните вреди и
незаконното наказателно преследване.
От събраните гласни доказателства се установява характера и интензитета на
страданията, респ. неудобствата, претърпени от незаконното обвинение. В тази връзка,
свидетелските показания носят нужнaта степен за целта на доказването информация за това,
че ищецът е изпитвал негативни преживявания от воденото срещу него наказателно
производство, за времето от привличането й като обвиняем до постановяването на
прекратителното определение от 23.11.23 г. В рамките на досъдебното производство с
негово участие са извършени действия по предявяване на постановлението за привличане,
разпит в качеството на обвиняем, задържане за 72 часа, предявяване на разследването,
участие в производство по реда на чл. 64, ал.1 НПК. Срещу ищеца е било повдигнато
обвинение за престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Воденото срещу
него наказателно производство е продължило около 3 месеца, за който период спрямо него
7
не е била взета мярка за неотклонение. От приложената по наказателното производство
справка за съдимост се установява, че ищецът е неосъждан, съответно повдигнатото
обвинение е било инцидентен сблъсък за него с осъществена наказателна репресия, годна да
създаде вреди в по-голяма степен от тези на лице с обременено съдебно минало. На
следващо място ищецът е служител в ОД на МВР – представител на органите на реда,
поради което повдигането на неоснователно обвинения срещу него в много по-голяма
степен рефлектира върху авторитета му, доброто му име и чест сред обществото и на
служебното място. Воденото наказателно производство се отразило върху здравословното
състояние на ищеца - той значително е отслабнал и върху психиката му -затворил се в себе
си, изпитвал чувство на срам, страх от невъзможността да се израства в професионалната
сфера, в която желае и неудобство от това, че в очите на част от своите колеги и обществото
е представен в образа на престъпник.
По отношение отражението на воденото наказателно производство срещу ищеца и
отстраняването му от длъжност, съдът анализирайки представените писмени доказателства
от кадровото му досие, намира за основателно възражението на ответника, че не следва да
поема отговорност за вреди, претърпени в резултат на действия на трети лица.
Дисциплинарното производство е образувано по жалба на трето за спора лице. Извършвани
са множество действия за изясняване предмета на производството- налице ли е
дисциплинарно нарушение, като ищецът е възстановен на длъжност поради изтичане на
срока по чл. 214, ал.3 ЗМВР. Действително производството е прекратено едва след
постановяване на прекратителното определение на прокурора, но видно от докладна записка
от 07.11.23 г. до ВПС Директора на ОДМВР Перник, предхождаща по дата постановлението
на прокурора / 23.11.23 г./ е посочено, че дисциплинарно разследващият орган не установява
вина и не намира доказателства за дисциплинарна, съответно наказателна отговорност,
спрямо държавния служител, поради което е възстановен да изпълнява служебните си
задължения, но поради съмнение в евентуална проява на агресия, при наличие на евентуален
психологически проблем и с цел превантивно отношение е направено искане за извършване
на първична психологическа оценка на психичното състояние на служителя.
Определяйки размера на обезщетението за претърпени вреди съдът съобразява
доказаните вреди, претърпени от ищеца и техния интензитет, като отчита, че същите са не
са търпени през значителен период от време, с оглед продължителността на наказателното
производство, взе предвид момента на тяхното настъпване, отчита социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на влизане в сила на
прекратителното определение, както и създаденият в съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи и приема, че справедливо по см. на чл. 52 от ЗЗД би било
обезщетение в размер на 1000 лв.
С оглед частичната основателност на главната искова претенция, основателна се
явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване - 12.12.2023 г. /Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС на РБ/.
8
На ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 10,00 лева държавна
такса - изцяло съобразно чл. 10, ал 3 от ЗОДОВ. Не се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С. бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на А. Л. П., ЕГН **********, с адрес: ******************** сумата от
1000 (хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинение в
извършване на престъпления по досъдебно производство № 35/**** по описа на Окръжен
Следствен отдел към Окръжна прокуратура - Перник, пр. пр. № 3037/**** по описа на РП
Перник, по което наказателното производство е било прекратено с постановление от
23.11.2023 г. на РП - Перник, ведно със законната лихва от 12.12.2023 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в частта му
над тази сума до предявения размер от 10 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. С. да заплати на А. Л. П., ЕГН
**********, с адрес: ******************** съдебно-деловодни разноски в размер на 10,00
/десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9