Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. С. 14.10.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                 І-6 състав

в публичното заседание на двадесети септември

две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                     Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря А.С.                                 и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия  Алексиева                                                      гр. дело № 14134 по описа

за 2011 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

 

Предявени са искове от Р.К.В. против Х.Р.В. с правно основание чл.227, ал.1, б.“а“ и б.”в” от ЗЗД.

В хода на производството и след завеждане на исковата молба ищцата В. е починала на 25.05.2013 г. и на основание чл.227 от ГПК е заместена от нейните наследници по закон синовете й В.Х.В. и Р.Х.В..

С влязло в сила на 03.02.2016 г. определение, постановено в з.з. от 11.01.2016 г., производството по иска на В.Х.В. и за ½ идеална част, съобразно притежаваната от него наследствена квота от процесния апартамент е прекратено, поради отказ от иска.

В исковата молба се твърди, че на 16.07.1997 г. с нотариален акт № 72, дело № 17967 ищцата дарила на ответника-неин внук собствения си апартамент № 17, находящ се в гр. С., ул. „********** ет*****, заедно с принадлежащия му таван. Твърди се, че през месец април 2010 г. ищцата разбрала, че Д.К. законна представителка на ответника и бивша съпруга на сина на ищцата-Х.В. се е опитвала да убие, отвлече и заплашва сина на ищцата-Р.Х.В., като същата спрямо него е осъществявала изнудване, грабеж и терор с цел синът на ищцата да прехвърли на Д.К. негови имущества. Поддържа се, че в процеса на рекет е участвал и ответника. Поддържа се, че на 01.04.2011 г. ищцата поискала от ответника чрез неговата майка да й бъде заплащана издръжка в размер на 150 лв., от която жизнено се нуждае, поради преклонната си възраст и нуждата да наеме човек, който да се грижи за нея, но ответникът отказал категорично. Поддържа се, че ищцата болна, стара и немощна живее без нужните й средства и полагащите й се грижи под постоянен страх за живота на сина си.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени дарението на апартамент № **, находящ се в гр. С., ул. „********** ет.*****, заедно с принадлежащия му таван, обективирано в нотариален акт № 72, дело № 17967.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.227, ал.3 от ЗЗД искът за отмяна на дарение може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението и този срок за ищцата е изтекъл, поради което е погасено правото й да иска защита по чл.227, б.“а“ от ЗЗД. Оспорва изцяло основателността на исковете. Твърди се, че ответникът не извършил нито лично, нито в съучастие с друго лице или лица опит за убийство на ищцата и/или нейния син Р.В., който е баща на ответника. Поддържа се, че за доказването на тези обстоятелства следва да е налице влязла в сила присъда. Твърди се, че ищцата няма нужда от издръжка. Същата получава доход от пенсия в размер на 480 лв. Получава помощи, както и безплатно лечение, тъй като е здравно и социално осигурена. Поддържа се, че ищцата притежава в наследство от баща си К.Т.О. недвижими имоти, като и МПС, за което ползва преференции от СО за безплатно паркиране на място за инвалиди. Ищцата живее в подарения имот от момента на закупуването му, по време на дарението през 1997 г. и понастоящем, поради което не се налага да плаща наем за жилище. Поддържа се, че процесният имот е продаден от бащата на ответника на другия син на ищцата, без знанието и съгласието на майката и без в патримониума на детето да е постъпила сумата по продажната цена. Твърди се, че ищцата живее в имота на сина си В.В. и той й дължи издръжка. Твърди се, че дори ищцата да се нуждае от издръжка, то тя получава такава от сина си Р.В., който по закон е задължен да дава такава. Поддържа се, че ответникът не е отказвал издръжка на ищцата, защото такава не е искана и защото бащата на ответника като негов законен представител се грижи за ищцата и я издържа, като участва със средства за покриване на разходите на домакинството за лечение, когато това се налага.

Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника направените разноски и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск чрез процесуалния си представител по съображения изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения срещу него иск по подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.07.1997 г. ищцата дарила на ответника-неин внук апартамент № 17, находящ се в гр. С., ул. „********** вх.******. Сделката е обективирана в нотариален акт № 72, дело № 17967/97 г. на І нотариус при Софийска нотариална служба.

От удостоверение за раждане от *** г. се установява, че ответникът Х.Р.В. е родена на *** г. и негови родители са: Д.Н.К. и Р.Х.В., т.е. към момента на сделката ответникът е бил на около една година.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том І, рег. № 1688/, дело № 65/2001 г. на нотариус В.М., на 20.06.2001 г. ответника Х.Р.В., действащ чрез своя баща и законен представител Р.Х.В. и с разрешение на СРС на основание чл.73, ал.2 от СК е продал процесния апартамент на В.Х.В..

Пред настоящата инстанция е изслушано и прието заключението на комплексна СМЕ и СИЕ, от която се установява, че размерът на месечния доход на Р.К.В. за периода от месец юни 2011 г. до 12.04.2012 г. е 412,06 лв. месечно и от 12.04.2012 г. до 25.05.2013 г. е 468,21 лв. месечно и този доход е от пенсии, както се установява и с приетите по делото разпореждания от НОИ. Размерът на доходите от пенсиите за същия период средно на лице от домакинството е съответно: 95 лв., 96 лв. и 102,42 лв. месечно, а средния месечен размер на заплатена пенсия е съответно: 266,63 лв., 271,21 лв. и 293,96 лв. месечно. От приложения по делото документ Експертно решение на ТЕЛК № 1302 от 01.06.2007 г. на ІІ МБАЛ и посочените в него основна диагноза и придружаващи заболявания, вещото лице дава заключение, че покойната ищца е била в силно увредено общо състояние, влошаващо се с времето и са били необходими много средства за поддържане на живота й, но вещото лице не може да посочи конкретна сума, тъй като по делото липсват писмени доказателства, установяващи с какви медикаменти се е лекувала ищцата, както и медицинска документация, която да отразява здравословното й състояние.

Установява се, че към момента средната пазарна стойност на дарения имот е 140 000 лв., а средната пазарна стойност на наема е 572 лв. месечно. Вещите лица сочат, че недостигът на средства за издръжка на ищцата е за 2010 г. в размер на 207,09 лв., а за 2011 г. 238,87 лв.

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите Ю.Й.Х., Б.В. Д. и Д.Т.К..

Свидетелката Ю.Х. установява, че познава Р. от нейния син Р.. Свидетелката се грижела за нея, защото синът й не можел да й прави тоалет, тъй като тя е жена. Знае, че Р. има внук, но нито го е виждала, нито е чувала да е идвал в дома на Р.. Свидетелката се грижела за ищцата от 2009 г. докато починала. Сутрин ходела и й правела тоалета, вечерно време също. Материалното състояние на Р. не било цветущо, нямал прекалено много средства, но на свидетелката винаги е плащано. Р. починала през 2013 г., тя не можела нито да се изкъпе сама, нито да се движи сама. Сутрин свидетелката отивала за половин-един час, правела закуска, чай, кафе, а вечер помагала за тоалета. Сменяла памперс, подмивала Р. в банята. Лекарствата стрували доста скъпо. Свидетелката е била наета от Р., който й плащал за това около 100 лв.

Свидетелката Б. Д. установява, че познава Р. от 1998 г.  Установява, че през периода 2001-2005 г. чистела при Р. и тя била в много добро здравословно състояние. След 2005 г. не е посещавала Р..

Свидетелката Д.К. установява, че познава Р. от 1996 г. до края на 2010 г. Познава Х. от 1991 г. Между 2009-2010 г. общувала доста често с Р.. Основно се чували по телефона почти през ден. Р. била в много добро здравословно състояние. Не знае да е била на легло през това време, не знае Р. да е наемал жена да гледа Р.. Р. не е споделяла да има нужда от финансова подкрепа от внука си и сина си. Тя не виждала често Х., защото той имал проблем с наркотиците. Х. е роден 1996 г., на 14 години имал проблем с наркотиците. Р. си взимала лекарства, не знае точно какви и общо взето била много жизнена жена. Свидетелката познава Р., имала е дела с Р. приключили в нейна полза. За придвижване Р. не е използвала помощни средства, а ако е страдала от някакви заболявания свидетелката не знае.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Първият предявен от ищцата иск е с правно основание чл.227, б.”а” от ЗЗД.

В тази хипотеза дарението може да бъде отменено, ако дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта.

Този иск и на това основание е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Касае се за престъпление, поради извършването на което може да се иска отмяна на дарението. Престъплението обаче следва да бъде установено по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда или с решение по чл.124, ал.5 от ГПК. Такива доказателства по делото не са ангажирани, поради което искът подлежи на отхвърляне. Гражданският съд, който разглежда иска за отмяна на дарението, не е компетентен инцидентно да се произнася дали с действията си дареното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на престъплението убийство, респ. опит за убийство.

 По вторият предявен иск.

За да е основателен иск за отмяна на дарение с правно основание чл. 227 ал. 1, б. "в" от ЗЗД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на няколко предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от дарения, който да му е отказал престирането й.

Дареният дължи издръжка на дарителя, ако същият се нуждае от такава. Отказът на дарения да даде издръжката е основание да се иска от дарителя отменяване на дарението.

Изхождайки от характера на дарението като правна сделка, сключена с оглед личностите и отношенията между тях и субектите в тази сделка, съдът следва да уважи иска за разваляне на дарението, когато анализът на събраните по делото доказателства сочи, че дарителят е изпаднал в тР. нужда и няма средства за своето съществуване. Тъй като задължението за издръжка в този случай не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно от момента на възникване необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на издръжката, и то с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя.

Дарителят трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност.

С оглед на горното съдът намира, че искът е неоснователен.

По делото безспорно се установи, че между страните съществуват валидни облигационни отношения по силата на сключен между тях договор за дарение. Фактът, че процесният имот към момента вече не е собственик на ответника е без значение, доколкото отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

При отмяна на дарение на основание  чл. 227, ал. 2 ЗЗД, подареното имущество се връща в патримониума на дарителя. Когато дарението е отменено след като с имота е извършено разпореждане от дарения преди вписване на исковата молба, приобретателите запазват собствеността на имота и дарителят следва да бъде възмезден с неговата парична равностойност. Ако в течение на производството по иска за отмяна на дарението дарителят почине, делото следва да продължи в лицето на правоприемниците, всеки от които встъпва в процеса за своята идеална част, придобита по силата на наследственото правоприемство.

Дарителят трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването му. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност.

Видно от писмените доказателства по делото, както и от заключението на комплексната експертиза, в периода месец юни 2011 г. до 12.04.2012 г. ищцата е реализирала месечен доход от пенсия в размер на 412,06 лв., а през периода от 12.04.2012 г. до 25.05.2013 г.-468,21 лв. при средна пенсия в страната за 2010 г. от 263,44 лв. и за 2011 г. 266,63 лв. Съгласно публикуваните от НСИ индикатори за бедност средно месечния размер на линията за бедност е за 2010 г.-295 лв. и за 2011 г.-283,80 лв.

Т.е. доходите на ищцата към 2011 г. са били по-високи от определения от държавата размер на линията на бедност.

От друга страна безспорно с ангажираните по делото доказателства се установява, че същата е била подпомагана от своя син Р.Х.В.-баща и законен представител на непълнолетния към 2011 г. ответник. Признание за този факт има и от самия Р.В. в свое становище от 09.12.2014 г. /л.75 от делото/, където заявява, че е останал да се грижи за майка си и за поддръжката на апартамента. Свидетелката Х. установява, че парите за гледането на ищцата са й плащани от Р., не установява със сигурност, че тези пари са били от пенсията на Р..

По делото е безспорно, че ищцата е живяла и е продължила да живее в дареното жилище до смъртта си, като по този начин живеейки в жилището, собственост на ответника без да заплаща месечен наем, ищцата всеки месец е спестявала сума за наем в размер средно на 572 лв., съобразно заключението на СТЕ.

Установява се, че ищцата е притежавала по наследство от своя баща земеделски земи, от които е могла да реализира 300 лв. годишен доход от 10 дка арендована земя, а при продажба би могло да се реализира доход от 4500 лв.

За времето от 26.10.2010 г. до 26.10.2011 г., за който период ищцата претендира да е имала нужда от издръжка, включително и до нейната смърт настъпила в хода на настоящото производство на 25.05.2013 г., ответникът е бил непълнолетен, към датата на смъртта на своята баба той е бил на 16 навършени години, съответно към 2011 г. ответникът е бил на 15 години и като непълнолетен не е бил в състояние лично да дава издръжка на своята баба. Безспорно е налице обективна невъзможност за изпълнение на правното задължение за даване на издръжка и отказа на дарения да даде поисканата от него издръжка не е необоснован, поради което не следва да се признае право на отмяна на дарението. Изцяло в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГК на ВКС.

Така мотивиран съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските в настоящия процес:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в процеса в размер на 3200 лв., от която сума в размер на 3000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лв.-заплатено възнаграждение вещи лица.

Водим от горното, Съдът

                                                     

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Р.К.В., починала в хода на производството и след завеждане на исковата молба на 25.05.2013 г. и на основание чл.227 от ГПК заместена от Р.Х.В., ЕГН **********,*** против Х.Р.В., ЕГН **********,*** искове с правно основание чл.227, ал.1, б.“а“ и б.”в” от ЗЗД за отмяна на договор за дарение с нотариален акт № 72, том LXLII, дело № 17967/16.07.1997 г. на І нотариус при Софийска нотариална служба, по силата на който на 16.07.1996 г. Р.К. В. е дарила на внука си Х.Р.В. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 17 на пети етаж, вх.Б от жилищната сграда, находяща се в гр. С., ул. „********** построена в парцел І от квартал 8 по плана на гр. С., местността „Центъра“, със застроена площ от 63,64 кв.м., заедно с принадлежащия му таван от 8,88 кв.м. по отношение на ½ идеална част от гореописания имот.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.Х.В., ЕГН **********,*** да заплати на Х.Р.В., ЕГН **********,*** сумата от 3 200 лв. /три хиляди и двеста лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: