Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

                 Гр. ПАЗАРДЖИК, 11.05.2009г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и осми април, две хиляди и девета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.З.

 

При секретаря  Е.П.  в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия З. ГР.Д. № 1288/08г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против Д.С.В. *** ищецът С.И.В., ЕГН********** *** твърди, че бил собственик на 1/2ид.ч. от дворно място с площ от 326кв.м., представляващо имот пл.№1612 в кв.182 по плана на гр.Пазарджик, ведно с жилищна сграда с площ от 100кв.м. Ответницата от своя страна заедно с децата си била съсобственик на останалата част от имота, но ползвала целия и не позволявала на ищеца да ползва неговата си част.

Моли съдът да му присъди обезщетение заради това за периода от 01.01.2002г. до 01.07.2008г. в размер общо на 7970лв. или по 120лв месечно, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендира сторените по делото разноски. Сочи доказателства.

Ответницата чрез пълномощника си оспорва иска, като поддържа, че за процесния период не е получила покана от ищеца с искане да ползва имота. Отделно от това тя не се противопоставяла той да ползва имота. Излага доводи. Сочи доказателства.

Районният съд, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:    

Установява се категорично от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е собственик на 1/2ид.ч. от процесния имот. Останалата 1/2ид.ч. е съсобствена между ответницата и дъщерите й И., И. и М.В..

Не се оспорва от пълномощника на ответницата, че за процесния период същата е ползвала изцяло имота.

Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В тази връзка ответницата навежда възражение, че за процесния период няма писмено поискване от страна на ищеца. Действително нова покана след 01.01.2002г. ищецът не е изпращал, но от приетите като доказателства по делото съдебни решения е видно, а и не се спори от ответната  страна, че такава покана е изпратена още през 1995г., когато е възникнало първоначално това основание. Не следва да всеки отделен период, колкото и дълъг да е той, да се отправя нова покана при положение, че няма промяна в намерението на ищеца, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС. Поради това съдът приема, че е налице надлежно поискване от ищцовата страна да ползва имота.

Както е отбелязано по-горе не се спори, че ответницата изцяло ползва същия.

Твърди се от ответницата, че не възразява ищеца да ползва съсобствения имот. В тежест на ответната страна в случая е надлежно да докаже това възражение. В тази връзка е разпитана по делото св.М., която не установи по несъмнен начин от кога конкретно след 01.01.2002г. и по какъв начин ответницата е съобщила на ищеца, че не се противопоставя да ползва имота. Установява, че ищцата е споделяла с нея, че няма против брат й също да ползва имота. Няма доказателства, обаче, това да е доведено до неговото знание.

 Поради това искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Във връзка с размера на претендираното обезщетение по делото е допусната и изслушана СИЕ, от която се установява, че  за въведения в исковата молба период от 01.01.2002г. до 01.07.2008г. същото за процесната част от  имота е в размер на по 85лв месечно или общо 6630лв. За разликата до претендираното обезщетение от 7970лв искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от 10.07.2008г. до окончателното изплащане.

Следва да се присъдят в полза на ищеца сторените разноски съразмерно уважената част от иска, а именно в размер на 722,06лв.

                По изложените съображения Пазарджишкият районен съд

 

                                    Р     Е     Ш     И  :

ОСЪЖДА Д.С.В. *** да заплати на С.И.В., ЕГН********** *** обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот - дворно място с площ от 326кв.м., представляващо имот пл.№1612 в кв.182 по плана на гр.П., ведно с жилищна сграда с площ от 100кв.м. - за периода от 01.01.2002г. до 01.07.2008г. сумата от 6630лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба – 10.07.2008г. до окончателното изплащане, както и сумата от 722,06лв., представляваща сторени разноски съразмерно уважената част от иска, като за разликата до 7970лв претендирано обезщетение ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: