РЕШЕНИЕ

София, 23.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно частно гражданско дело № 1569 по описа за 2019 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 28.11.2018 г. на Н.Т.С. – длъжник по изпълнителното дело, срещу постановление от 20.11.2018 г. по изпълнително дело № 20189250401076 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Р.Г.-Ч., с взискател „ЕОС М.“ ЕООД, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по молба на жалбоподателката, аргументирана с липса на извършени действия по изпълнителното производство за повече от 2 години (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК).

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се доводи, че ЧСИ Г.-Ч.неправилно интерпретирала доказателствата по делото, като в действителност последното валидно изпълнително действие по същото било извършено на 08.05.2012 г. Твърди се, че това е моментът на извършено по делото частично плащане. Излагат се доводи, че с последваща молба от 25.11.2013 г. не било поискано извършване на изпълнителни действия, а първоначалният взискател – „Р.(България)“ ЕАД, бил посочил, че вземането му е цедирано на настоящия взискател – „ЕОС М.“ ЕООД. Твърди се, че с последващата молба на взискателя-правоприемник – „ЕОС М.“ ЕООД, не било изискано извършването на последващи изпълнителни действия, а същата не била спряла теченето на двегодишния срок на бездействие, след който изпълнителното дело се прекъсва, тъй като с нея не било поискано извършване на изпълнителни действия. Излагат се доводи, че последващото изпълнително действие е било поискано с молба от 22.07.2014 г., но към този момент двугодишният срок на бездействие на взискателя, след който делото се прекратява, бил изтекъл, а неговият ефект се проявявал по силата на закона. Поради това всички последващи действия на съдебния изпълнител били извършени след прекратяване на изпълнителното производство и били недействителни. Излагат се доводи, че конституирането на взискател като частен правоприемник не било действие, което спирало теченето на срока за прекратяване на изпълнителното дело, поради това, че не са поискани изпълнителни действия, тъй като ставало въпрос за замяна на кредитор поради правоприемство, а не за включване на нов взискател в изпълнителния процес. Иска се отмяна на отказа на ЧСИ Г.-Ч.и прекратяване на изпълнителното дело.

В законоустановения срок (започнал да тече на 18.01.2019 г.) не е постъпил отговор на жалбата от взискателя – „ЕОС М.“ ЕООД.

В мотивите си ЧСИ Г.-Ч.(чрез помощник-ЧСИ М.Л.) поддържа неоснователност на жалбата. Излага доводи, че по делото са били извършени в съответните процесуални срокове действия по искане на взискателя, както и такива, възложени по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Твърди се, че в хода на изпълнителното производство били наложени множество запори и ежемесечно постъпвали средства, което посочвало, че взискателят не се бил дезинтересирал от него, като поради това и не бил изтекъл срокът за прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя. Излагат се доводи, че по делото са били извършени множество изпълнителни действия, които „поддържали“ действието на изпълнителния способ за продължителен период от време и така прекъсвали теченето на срока, в който кредиторът бил длъжен да действа, за да не се прекрати делото. Излагат се доводи, че длъжникът бил признал дълга и го изплащал разсрочено, поради което липсвали основания за прекратяване на делото. Сочи се, че на 24.07.2014 г. бил наложен запор на трудово възнаграждение, като били събирани и други суми чрез различни изпълнителни способи. Иска се оставяне на жалбата без уважение, тъй като обжалваният отказ бил законосъобразен.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт (постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство – чл. 435, ал. 2, т. 8 ГПК) от страна по делото, която има интерес да обжалва акта (длъжника), и е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (започнал да тече на 21.11.2018 г.). Делото е подсъдно на Софийския градски съд, тъй като се обжалват действия по изпълнително дело, започнало пред частен съдебен изпълнител с район на действие в този съд – ЧСИ Иван Чолаков. Промяната на компетентния съдебен изпълнител в хода на процеса не се отразява на местната подсъдност на основание чл. 120 ГПК, приложим по аналогия и за жалбите срещу действия на съдебния изпълнител (така Определение № 453/06.12.2016 г. по ч.гр.д. №4124/2016 г. на ВКС, III ГО, и Определение № 1846/31.05.2016 г. по ч.гр.д. № 2426/2016 г. на Апелативен съд – София).

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 278 ГПК във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК (документ за платена държавна такса в размер на 25 лева  – на лист 7 от делото; адвокатското пълномощно е на лист 6 от делото).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнително дело № 2012783040005 на ЧСИ И.Ч.(в последствие преобразувано в изпълнителното дело № 20189250401076 на ЧСИ Р.Г.-Ч. след преминаване у последната на служебния архив на ЧСИ Ч.със заповед на Министъра на правосъдието CД-04-89/31.08.2018 г.) е образувано по молба на „Р.(България)“ ЕАД от 05.01.2012 г., с която е представен изпълнителен лист от 08.12.2011 г. по частно гражданско дело № 40353/2011 г. на Софийския районен съд, 73. състав (на лист 3 от изпълнителното дело), издаден срещу жалбоподателката Н.Т.С. за сумите от 14 287, 31 лева – неизплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 21.09.2011 г. до окончателното изплащане на дълга; 2 944, 04 лева – договорна лихва за периода от 10.04.2010 г. до 23.08.2011 г., 464, 73 лева – „наказателна лихва“ за периода от 10.05.2010 г. до 20.09.2011 г., и 956, 92 лева – разноски по съдебното дело. С молбата за образуване на делото взискателят „Р.(България)“ ЕАД е поискал налагане на запор върху всички банкови сметки на жалбоподателката С. и е възложил на ЧСИ Ч.да определи способ за изпълнение по делото по реда на чл. 18 ЗЧСИ, след като установи дали жалбоподателката има банкови сметки, недвижими имоти или регистрирани на нейно име моторни превозни средства.

На 18.01.2012 г. ЧСИ Ч.е наложил запор на банковите сметки на жалбоподателката С. в „Р.(България)“ ЕАД (на лист 17 от изпълнителното дело). На гърба на изпълнителния лист (на лист 3 от изпълнителното дело) е посочено, че плащане на взискателя по делото е извършено на 10.05.2012 г.

По делото няма данни за извършени други изпълнителни действия до 08.01.2014 г., когато по делото е постъпила молба от „ЕОС М.“ ЕООД, с която ЧСИ Ч.е уведомен, че вземането на „Р.(България)“ ЕАД срещу жалбоподателката С. е било прехвърлено чрез цесия на дружеството-молител, което иска конституирането си като взискател. В молбата (на лист 53 от изпълнителното дело) изрично е извършено упълномощаване на ЧСИ Ч.да предприеме изпълнителни действия по своя преценка по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Към нея са представени документи за извършената цесия.

С последваща молба от 22.07.2014 г. (на лист 69 от делото) „ЕОС М.“ ЕООД отново посочва, че е станало правоприемник на вземането по изпълнителното дело и  посочва конкретен способ, с който иска да се извърши изпълнението – запор на вземанията по трудови договори или пенсии и по банкови сметки, които длъжницата С. има. Върху тази молба е изписано и постановлението за конституиране на „ЕОС М.“ ЕООД като взискател (частен правоприемник на първоначалния взискател) по делото от 23.07.2014 г.

На 24.07.2014 г. искането на „ЕОС М.“ ЕООД от молбата от 22.07.2014 г. е изпълнено, като е изпратено запорно съобщение до „У.Б.“ АД (на лист 76 от изпълнителното дело).

На 04.05.2015 г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е поискал от ЧСИ Ч.да предприеме нов изпълнителен способ, като установи дали жалбоподателката С. има регистрирани на свое име автомобили и наложи запор върху тях (на лист 101 от изпълнителното дело).

На  07.10.2016 г. с молба с вх. № 5818 (на лист 141 от делото) взискателят „ЕОС М.“ ЕООД отново е поискал проверка на имуществото на жалбоподателката и налагане на запори и възбрани върху недвижимото ѝ имущество, банковите ѝ сметки и трудовото ѝ възнаграждение.

На 09.10.2017 г. със запорно съобщение с изх. № 6488 е наложен запор на трудовото възнаграждение на въззивницата С. от МБАЛ „Света Петка“ АД във Видин, като запорното съобщение е получено на 18.10.2017 г. (на лист 157 от изпълнителното дело). Върху изпълнителния лист (на лист 3 от делото) са отразени регулярни (месечни) плащания след 11.09.2014 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

За да е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК взискателят по изпълнителното дело следва да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от 2 години.

Жалбоподателката С. твърди, че този срок е изтекъл между момента на последното извършено от нея през 2012 г. плащане на 08.05.2012 г. и молбата на „ЕОС М.“ ЕООД от 22.07.2014 г., с която е поискано извършване на конкретни изпълнителни действия по делото. В жалбата се признава, че до 08.05.2012 г. не е имало основания за прекратяване на изпълнителното производство.

В случая 2-годишният срок следва да тече от датата на извършеното на 08.05.2012 г. плащане, но същият е бил прекъснат с молбата на нововстъпилия взискател „ЕОС М.“ ЕООД от 08.01.2014 г. С тази молба е реализирано едно от действията, което представлява изпълнителен способ по смисъла на мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – искане за присъединяване на взискател. Проведеното от жалбоподателката С. разграничение между присъединен взискател със самостоятелно вземане и конституиране на взискател по правоприемство не съответства на целта на въведения от законодателя 2-годишен срок за бездействие на взискателя, който води до прекратяване на изпълнителното дело. Поради това и настоящият съдебен състав приема, че всяко искане за конституиране на взискател в изпълнителното производство представлява такова, което прекъсва теченето на този срок.

Логиката на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, както беше посочено и по-горе, има за цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят не е изгубил интерес. Следва да се очаква, че при промяна на страните по облигационното правоотношение чрез замяна на кредитора, новият взискател ще се нуждае от известно време да проучи изпълнителното дело и да установи дали има смисъл да продължава да го води. Той обаче не би могъл да направи това, без да е конституиран като страна по това изпълнително дело. Поради това и на самото искане за конституиране следва да се признае ролята на действие, което показва заинтересованост и спира теченето на 2-годишния срок, с чието изтичане изпълнителното дело се прекратява. Поради това не следва да се провежда разлика между исканията за присъединяване на взискател като допълнителен кредитор и като правоприемник на стария кредитор. И в двата случая искането за конституиране прекъсва срока, в който делото би се прекратило поради бездействие на взискателя (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК).

Няма основание и оплакването в жалбата, че към датата 08.01.2014 г. „ЕОС М.“ ЕООД все още не било конституирано като взискател по делото и неговите действия не били годни да спрат срока за прекратяването му. На първо място следва да се посочи, че постановлението на съдебния изпълнител за конституиране на страна в производството няма конститутивен, а само декларативен характер. Правоприемството в изпълнителния процес на страната на взискателя се урежда от чл. 429, ал. 1 ГПК, който препраща към способите за прехвърляне на права и задължения по материалното право. Поради това и фактическият състав на правоприемството е завършен с осъществяване на способа за прехвърляне на права по гражданското право, а актът на съдебния изпълнител само констатира настъпилото правоприемство за целите на яснотата в процеса. Този извод следва и от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК изисква с писмени документи да се удостовери едно вече настъпило правоприемство, а не въз основа на тях тепърва да възниква такова. Изводи в този смисъл могат да се изведат и от установеното в практиката на ВКС, че правоприемството в изпълнителния лист може да се осъществи и преди въобще да е образувано изпълнително производство (така Решение № 48/ 14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г., ІІ ТО).

Следователно самото изявление на едно лице, че иска да бъде конституирано като страна в изпълнителното дело, ако същото лице е правоприемник по изпълнителния лист (чл. 429, ал. 1 ГПК) се явява изявление на един нов взискател по делото, че желае да бъде конституиран. При това положение е налице осъществяване на правото по изпълнителния лист чрез заявяване на желание за участие в конкретно изпълнително дело и новият взискател ясно посочва, че е заинтересован да води това дело. Поради това и срокът, в който бездействието на взискателя има значение за прекратяване на делото, се прекъсва.

Следва да се посочи също така, че реакцията на съдебния изпълнител на молбата на взискателя е ирелевантна за теченето на срока, тъй като законът свързва прекратяването на изпълнителното дело с бездействие на взискателя, а не на съдебния изпълнител. Последният изпълнява публични функции и взискателят не може пряко да влияе върху момента, в който изпълнителят ще реагира на неговото искане. Именно поради това за закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) относими са единствено действията на взискателя, а не на съдебния изпълнител.

За пълнота следва да се посочи, че в молбата на „ЕОС М.“ ЕООД от 08.01.2014 г. изрично е посочено и че ЧСИ Ч.бива натоварен по реда на чл. 18 ЗЧСИ да извърши изпълнителните способи, които намери за подходящи за удовлетворяване на новия взискател.

С оглед на изложеното срокът, през който бездействието на взискателя е можело да доведе до прекратяване на изпълнителното производство
(чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) е бил прекъснат на 08.01.2014 г. или по-малко от две години след постъпване на последната сума по извършен преди това изпълнителен способ на 08.05.2012 г. Следователно от тази дата е започнал да тече нов 2-годишен срок, в който взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е бил длъжен да действа.

Този срок е бил прекъснат с молбите от 22.07.2014 г. и отново на 04.05.2015 г., и в двата случая преди изтичане на 2-годишен период от последното прекъсване.

След последната посочена дата по изпълнителното дело редовно са постъпвали парични суми. Съгласно мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителното действие запазва значението си на факт, който прекъсва теченето на давностния срок до момента, в който от поискания от взискателя изпълнителен способ постъпват суми по изпълнителното дело (чрез внасяне на цена по публична продан или плащане по запора от третото задължено лице). С оглед на изложеното следва да се приеме, че взискателят не следва да иска изрично извършване на изпълнителни действия по образуваното от него дело в случаите, когато по същото са налице постъпления, докато е налице редовното им изплащане по делото. По настоящото дело се установява, че такива плащания са налице, т.е. взискателят е получавал частично удовлетворение от изпълнителен способ, който не е изчерпан. Поради това не е било необходимо да прави и искания за извършване на нови действия по изпълнителното дело.

Така и 2-годишният срок, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, не е изтекъл по настоящото дело. Поради това и отказът, предмет на настоящото производство, е постановен в съответствие със закона. Жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 08666/28.11.2018 г. на Н.Т.С. срещу постановление от 20.11.2018 г. по изпълнително дело № 20189250401076 на частен съдебен изпълнител Р.Г.-Ч., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.