№ 6
гр. Крумовград, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. В.а
като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело №
20245130100168 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и по чл. 55 от
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Т. В. Г., с ЕГН ********** от ********, чрез
процесуалния си представител адв.Р. Р., АК - Пловдив срещу ответника "Фератум България"
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Младост 3, ул. „Александър
Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от Ивет Димитрова и Десислава Н., в
която твърди, че ищеца е страна по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1222134 от 15.12.2022 година, по силата на който ищеца следвало да върне сума по кредит в
размер на 1 732,50 лева, от която главница в размер на 1500 лева и лихва в размер на 232,50
лева, при ГПР от 48.76% и ГЛП от 15,50 %, със срок от 8 вноски.
Твърди се още, че съгласно чл. 5 от договора ищеца е следвало да сключи договор за
гаранция с дружество "Multitude Bank" с цел да бъде обезпечен договорът за предоставяне
на потребителски кредит от 15.12.2022 година, за което той дължал сумата от 1 155 лева,
като издължаването й било описано в договора за гаранция.
Сочи още, че за периода от 15.12.2022 година до 04.05.2023 година ищеца усвоил
изцяло заемния ресурс и е погасил процесния кредит, но счита договор № 1222134 от
15.12.2022 година за нищожен и всичко платено над главницата по кредита в размер на 200
лева било платено без основание и подлежало на връщане на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като в него не бил посочен
приложимия лихвен процент и условията за прилагането му.
Сочи, че в процесния договор за кредит била записана лихва в размер на 15,50 %, без
да са посочени условията за прилагането й. Крайната дължима сума не отговаряла на
1
заложения процент, нито посочения в договора ГПР в размер на 49,66 %. Не била спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, което съгласно чл. 22 от ЗПК било основание за
недействителност на договора за кредит.
Счита, че в нарушение на чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК. посочените в договора за кредит
стойности на годишния процент на разходите не отговаряли на реално прилаганите.
Предвиденото възнаграждение за Multitude Bank представлявало скрита печалба, с която
кредиторът допълнително се обогатявал и следвало да бъде включена в ГПР.
Твърди, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19,
ал. 4 от Закона за потребителския кредит, фирмите за бързи кредити въвели практика да
поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не можели да
отговорят: осигуряване на поръчителство и/или предоставяне на банкови гаранции. След
като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез
поставяне на изисквания към потребителите, които не можели да удовлетворят, те включили
в договорите за потребителски кредит санкции - заплащане на неустойки или пък
предвидили заплащане на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които
да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждане на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на
фирмигаранти, небанковите институции си осигурили допълнителна печалба, която вече
била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли
законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в
заем сума. Поради невключването на предвиденото възнаграждение за фирмата поръчител в
посочения в потребителския договор за кредит размер на ГПР, последният не съответствал
на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1222134/ 15.12.2022 г., сключен между Т. В. Г. и
„Фератум България“ ЕООД, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК.
Иска да бъде осъден ответника да му върне сумата в размер на 200 лв., представляваща
получени без основание суми по нищожния договор в периода 25.12.2022 г. - 04.05.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски. В подкрепа на
твърденията си сочи доказателства.
В съдебно заседание поддържа изцяло исковете така както са предявени. С
допълнителна молба иска на основание чл. 214 от ГПК да бъде допуснато увеличение на
размера на втория иск от 200 лева на 852 лева и претендира направените разноски като
представя списък на същите по чл. 80 от ГПК.
В даденият му от съда срок ответника чрез адв.И. Г. от АК - Благоевград е депозирал
писмен отговор, в който изразява становище, че предявените искове са недопустими като
излага подробни съображения. С допълнителна молба прави възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение на ищеца и претендира направените разноски като представя списък на
същите по чл. 80 от ГПК.
2
С протоколно определение №163 от 28.11.2024 година на основание чл. 214 от ГПК е
допуснато увеличение на размера на иска от 200 лева на 852 лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства: договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1222134/ 15.12.2022 година; договор за гаранция, погасителен план
към договора за гаранция; справка от Изипей АД и банково извлечение от ОББ АД се
установява, че на дата 15.12.2022 година между "Фератум България" ЕООД, в качеството му
на кредитор и Т. В. Г. в качеството му на кредитополучател е сключен договор за паричен
кредит, в съответствие с ОУ за предоставяне на потребителски кредит на "Фератум
България"ЕООД, при следните условия: размер на отпуснатия кредит от 1500 лева; срок и
начин на плащане чрез 8 броя вноски, съгласно погасителен план неразделна част от
договора. Общата сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя е в размер на
1732,50 лева и представлявала сбор от сумата по отпуснатия кредит - 1500 лева и лихва в
размер на 232,50 лева, при лихвен процент от 15,50 %, и ГПР в размер на 48.76%. Уговорено
е още, че кредита се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на
дружеството. Съгласно погасителен план към договор № 1222134 длъжникът Г.. е следвало
да върне кредита по банкова сметка изписана в погасителния план, чрез 8 вноски като е
посочен падежа на всяка от вноските и размера на същите-състоящ се от размер от главница
и лихва. Видно от преддоговорна информация(стандартен европейски формуляр) на
кредитополучателя е указана следната информация: размер на потребителския кредит, срок,
падежна дата и размер на вноска ;общото задължение, включващо заета сума и лихва в
размер на 232,50 лева; размера на лихвения процент - 15,50 %; ГПР от 48.76% и очакван
разход при сключване на договор за гаранция с гарант предложен от кредитора в размер на
1155 лева. Видно от Общи условия за предоставяне на кредити публикувани на сайта на
"Фератум България" ЕООД преди сключването на договор с потребител дружеството
кредитор оценява кредитоспособността на кредитоискателя като при оценката дружеството
кредитор взема предвид и предложените обезпечения, които са разписани по следния начин:
1./обезпечение, предоставено от Гарант във формата на поръчителство, които е одобрен от
дружеството и 2./ обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство от
поръчител - физическо лице предложено от кредитоискателя, но одобрено от дружеството -
кредитор.
С договор за гаранция(поръчителство) сключен между "Multitude Bank", със седалище
на управление в Малта, СТ Бизнес център Странд № 120, Гзира в качеството му на гарант и
Т. В. Г. в качеството на клиент, гарантът предоставял гаранция, като се задължава да
обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит
№ 1222134 от 15.12.2022 година срещу възнаграждение - такса, дължима от клиента, която е
в размер на 1155 лева и е платима на месечни вноски в размер, условия и падеж уговорени
3
съгласно погасителен план неразделна част от договора.
Видно от останалите доказателства за периода от 15.12.2022 година до 27.03.2023
година са направени 3 превода по сметка на ответното дружество в размер на 2 353,31 лева.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза изготвена от вещото лице И. Н., което в заключението си сочи, че
като се вземе предвид заетата сума в размер на 1 500 лв., периода на връщане от 8 месеца,
общо дължимата сума в размер на 1 732,50 лв., от която главница в размер на 1 500 лв. и
лихва в размер на 232,50 лв., при анюитетен погасителен план, Годишният лихвен процент
по договора за кредит е 39,82 %, годишно.Пак от заключението се установява, чепосочения в
Договора за кредит ГПР в размер на 48,76 % /В ИМ е записано 49,66%/ включва разходи за
възнаградителна лихва в размер на 232,50 лв., която би се получила, ако кредита се олихвява
с лихвен процент от 39,82%, годишно.
Още в заключението сочи, че Годишния процент на разходите /ГПР/, по договор за
потребителски кредит № 1222134/15.12.2022г., изчислен съобразно формулата в Приложение
№ 1 към чл. 19, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, ако се вземат предвид
възнаградителната лихва в размер на 232,50 лв. и таксата по договор за гаранция в размер на
1155 лв. е в размер на 584,84 %.
В съдебно заседание вещото лице освен това сочи, че при извършената от нея
проверка във връзка с представените документи от 27.11.2024 г. от ищеца, се установява, че
предвид приложена справка от „Изи Пей“ АД на 16.01.2023 г. са внесени 361 лева, а на
17.02.2023г. са внесени 360,88 лв. и общо сумата е равна на 721,88 лв. Освен това е
представено платежно нареждане за преведена сума в ОББ, за преведена сума към Фератум
България , в размер на 1631,43 лв., което води до сума общо в размер на 2 353,31 лв. като
главницата по кредите е 1500 лв., лихвата по кредита е 232,52 лв., т.е. общо сумата е 1 732,50
лв и така цитираната сума покрива главница и лихва, и като извади дължимото, се
установява каква сума е надвнесена. Следователно надвнесената сума над главницата е в
размер на 853, 31 лв.
Заключението е прието в съдебно заседание и не е оспорено от страните.
В настоящия случай страните не спорят относно обстоятелството, че договор за
кредит № 1222134 от 15.12.2022 година е сключен при условията на ЗПФУР. Съгласно чл. 6
от същия закон-договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от отправеното на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние- едно или повече. По смисъла на §1 от ДР на ЗПФУР финансова
услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от
разстояние е всяко средство, което може да си използва за предоставяне на услуга от
4
разстояние, без да е налице едновременното присъствие на доставчика и потребителя.
Процесният договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства/кредитиране/
и е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.
При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора(чл.
18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР), като за доказване на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от
ЗПФУР препраща към Закона за електронния документ и електронния подпис.
Според клаузите на договора за гаранция (поръчителство) и договора за
потребителски кредит дружествата - съконтрахенти на ищеца представляват финансови
институция, чиято основна дейност се състои в предоставяне на парични заеми и сключване
на гаранционни сделки, поради което следва да се приеме, че по тези договори се прилагат
разпоредбите на Закона за защита на потребителите, доколкото страните по договора се
явяват потребител и търговец по смисъла на §13, т. 1 и т. 2 от Допълнителните разпоредби
към ЗЗП, който закон цели осигуряване на защита на по-слабата икономически страна и
обявява за недействителни онези клаузи от договора, сключени с потребители, които не са
индивидуално договорени и/или водят до предоставяне на непоискани от потребителя
услуги, накърняване на добрите нрави и добросъвестността, които водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Предвид на
изложеното в случая съдът приема, че неравноправна клауза се явява клаузата за заплащане
на възнаграждение в полза на гаранта по процесния договор за предоставяне на гаранция,
тъй като уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност, и която поради
пораждане на последиците по т. 1-10 на чл. 143 от ЗЗП води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата за възнаграждение за
гаранта е в противоречие и с т. 15 на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя да
изпълни своите задължения дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. Тази
клауза е очевидно във вреда на потребителя и го поставя в неравностойно положение, като
му вменява задължения, които няма по закон, а противоречи и на изискването за
добросъвестност поради това, че при данни за ненадлежно и неприето изпълнение на
задълженията на търговеца, чрез принуда се създава привилегия в полза на последния да
търси и получи плащане на суми, които евентуално не му се дължат, което пък е нарушение
на принципа на добросъвестността по чл. 63, ал. 1 от ЗЗД.
Както се посочи по горе-съгласно чл. 5 от договора за кредит е предвидено, че
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на
дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на
договора кредитополучателят е потвърдил, че при кандидатстването за кредит сам и
5
недвусмислено е посочил избрания поръчител.
При извършена служебна справка в търговския регистър от настоящия състав се
установи, че едноличен собственик на капитала на "Фератум България" ЕООД е
МУЛТИТЮД ПЛС, Идентификация С109441- чуждестранно юридическо лице държава
Малта . Това означава, че на практика кредиторът по договора за потребителски кредит и
поръчителят по договора за гаранция са свързани лица по смисъла на закона. Очевидно е
формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани
юридически лица с цел да се заобиколи ЗПК. Затова юридическата обособеност на
поръчителя е без значение, а същественото в случая е икономическата свързаност между
дружествата.
В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото
да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за
отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква
и събира информация и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.
При наличието на така въведеното задължение за представяне на гаранция следва да се
приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с
чл. 143, т. 3 от ЗЗП.
От анализа на доказателствата и клаузите на сключените между страните договори се
налага изводът, че е налице значително неравновесие на правата на потребителя и търговеца.
Макар отношенията между кредитора и длъжника да са регламентирани от отделни
договори, се налага изводът, че се касае за свързани и обусловени икономически
правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. С обособяването на
отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор очевидно
се цели заобикаляне на закона и по-точно на забраната за уговаряне допълнителни такси във
връзка с усвояването и управлението на договора съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК . Клаузите
по договорите следва да се тълкуват в посока, че ангажиментът към гаранта е неделим от
основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита. Възнаграждението за поръчителя обаче не е включено в предвидения
по договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й с този разход ще се надвиши
многократно минималния допустим размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Очевидно е, че пряката
и непосредствена цел на възнаграждението по договора за гаранция е да обезпечи
гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната престация, което като последица води
до неоснователно обогатяване за кредитора.
С чл. 19, ал. 4 от ЗПК е въведен максимален размер на ГПР, който не може да бъде по-
висок от 5-кратния размер на законната лихва по просрочените задължения в левове и
валута, а според ал. 5 клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни и тъй като с
прибавянето на възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на гаранция, ГПР
6
многократно надвишава допустимия петкратен размер на законната лихва, следва да се
приеме, че тази клауза е недействителна поради противоречие с добрите нрави.
Във връзка с възражението, че в ГПР не следвало да се включва уговореното
възнаграждение за гарант следва да се посочи, че в § 1 от ДР на ЗПК е дадено легално
определение на понятието "Общ разход по кредита на потребителя" и това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. ГПР следва
да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита
и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В този
смисъл ГПР е глобален израз на всичко дължимо по кредита, като следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. С оглед легалната дефиниция,
настоящият състав приема, че възнаграждението по договора за гаранция реално
представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит и е следвало
да бъде взет предвид при определяне на ГПР. Това обаче не е сторено, доколкото е видно от
погасителния план по договора за кредит, че същата не е включена в ГПР. Задължението за
заплащане на това възнаграждение, доколкото не е отчетено при формиране на ГПР,
нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Не става ясно какви са другите компоненти на ГПР и как се формира
посоченият процент, съобразно Приложение № 1 към ЗПК.
Клаузата, посочваща твърд размер на ГПР в договора за кредит е неравноправна,
противоречащи на добрите нрави и е в пряко нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК тя е нищожна, което води до недействителност на договора на
основание чл. 22 от ЗПК . В тази хипотеза, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК при
установена недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая от приетата по делото експертиза се установи, че ищеца в качеството му на
кредитополучател е заплатил по сметка на кредитора - ответник в настоящото производство
сумата от 2 353,31 лева, с която сума е погасил главница от 1500 лева, лихва от 232,50 лева и
възнаграждение по договор за гаранция от 1155 лева, а с оглед приетата недействителност на
договора то в случая сумата от 853,31 лева е недължимо платена при начална липса на
основание, поради което следва да бъде върната претендираната от ищеца сума в размер на
852 лева.
В предвид на изложеното предявените искове са основателни и като такива следва да
бъдат уважени като в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски
в размер на 419,30 лева в това число д. т. и разноски за вещо лице. Последният се
представлява безплатно по делото от адв. Р. Р. от АК - Пловдив, при условията на чл. 38, ал.
7
1, т. 2 ЗА, който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение.
В настоящия случай, с оглед представения списък на разноскитепо чл. 80 от ГПК и
уважения изцяло материален интерес по двата иска, на основание разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адвокатът на ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в
размер на 873 лева. В предвид изхода на делото и с оглед на това, че по искане на ответника
от ЦКР по настоящото дело е издадена справка за кредитната задлъжнялост на едно лице за
сметка на Районен съд – Крумовград възлизаща в размер на 2 лева, следва да бъде осъден да
е я заплати, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № 1222134 от
15.12.2022 година сключен между Т. В. Г., с ЕГН ********** от ********, чрез
процесуалния си представител адв.Р. Р., АК - Пловдив и "Фератум България" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Младост 3, ул. „Александър
Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от Ивет Димитрова и Десислава Н.,
като противоречащ на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на
потребителите и Закона потребителския кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 19, ал.
4 от ЗПК
ОСЪЖДА "Фератум България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.Младост 3, ул. „Александър Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, офис
20, представлявано от Ивет Димитрова и Десислава Н. ДА ЗАПЛАТИ на Т. В. Г., с ЕГН
********** от ********, действащ чрез процесуалния си представител адв.Р. Р. на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 852 лева, представляваща
недължимо платена при начална липса на правно основание, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -08.07.2024
година до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "Фератум България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 3, ул. „Александър Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, офис
20, да заплати на Т. В. Г. разноски по делото в размер на 419,30 лв.
ОСЪЖДА "Фератум България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.Младост 3, ул. „Александър Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, офис
20, да заплати на адв. Р. Р. сумата в размер на 873 лв., адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА "Фератум България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.Младост 3, ул. „Александър Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, офис
20, представлявано от Ивет Димитрова и Десислава Н. ДА ЗАПЛАТИ 2 лева по сметка на
8
Районен съд – Крумовград, направени разноски по делото за издадена за сметка на съда от
ЦКР справка за кредитната задлъжнялост на едно лице и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
9