СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
15.07.20г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Г.
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 18.06.20г.
/с участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 16021/14г.
и констатира следното:
Предявени са искове от Л. Д. против С. Ц. с
правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН и чл.
26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД /за прогласяване
недействителността на саморъчно завещание от 20.09.13г., изготвено от Л. Д. в
полза на С. Ц./; чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН във връзка с чл. 13, предл. – последно от ЗН, чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро и 3-то от ЗН във връзка с чл. 29 от ЗЗД и чл.
30 от ЗЗД /за унищожаване на саморъчно завещание от 20.09.13г., изготвено от Л.
Д. в полза на С. Ц./ и чл. 108 от ЗС – за ревандикация на: ½ ид. ч. от ателие, находящо с в град София, ул. ********с
площ от 70, 6 кв. м., заедно с мазе с площ от 46, 1 кв. м.
Правната квалификация на исковете е
направена от председателя на състава в контекста на всички фактически твърдения
– преценени в съвкупност /направени от Л. Д. в исковата молба и допълненията
към нея/, съответно - в съответствие и със заявеният петитум.
Съображенията на страните са изложени по
делото.
Представените по делото доказателства
удостоверяват, че:
Ищецът е наследник по закон /син/ на Л. Д..
На 20.09.13г. последната е завещала в полза С. Ц. собствената си ½ ид. ч. от процесния недвижим имот. Не се спори /а това
обстоятелство е и удостоверено по делото – с писмени доказателства/, че: към
момента на смъртта на Л. Д. – същата е била собственик на спорния имот.
Исковете по чл. 29 от ЗЗД и чл. 30 от ЗЗД
са неоснователни:
Принципно
– пороците на всяка сделка /особено на такава, която има за обект недвижим имот
– какъвто е процесния случай/ по цитираните текстове от закона /предвид самото
естество, природа – нормативна дефиниция на тези пороци/ следва да бъдат
доказани в процеса – категорично. По делото не се събраха доказателства, които
да удостоверят пряко /еднозначно – непротиворечиво/ релевантното обстоятелство,
а именно: завещателката да е била подведена умишлено /от ответницата или от
трето лице/ да оформи атакуваната сделка /съответно - да е била въведена в
заблуждение относно естеството и правните последици на учреденото
правоотношение/. В процеса не се събраха доказателства и относно това: Л. Д. да
е била заплашвана - принуждавана /физически или психически/ да изготви
атакуваното завещание. Съвкупната преценка на всички доказателства по делото
/писмени, гласни и експертни/ не може да наложи
такъв /обосноват/ извод. На практика заявените в тази връзка /в
контекста на правилата по чл. 29 от ЗЗД и чл. 30 от ЗЗД/ твърдения на ищеца в
исковата молба бяха фактически „изоставени“ /неподдържани/ в хода на делото /в
развитието на процеса/ - като основаният спор се съсредоточи по отношение на
пороците по другите основания на исковете /за нищожност и унищожаемост/ на
атакуваната сделка. Независимо от горното /в допълнение/:
Събраният по делото доказателствен материал –
преценен в съвкупност /писмен, гласен и преди всичко в тази връзка – експертен/
удостоверява еднозначно /категорично/ обстоятелството, че: преди и към момента
на завещателното разпореждане здравословното състояние /физическо и психическо/
на С. Д. е било сериозно /съществено/ засегнато. Конкретно доказателство в тази
насока е приетата по делото тройна /разширена/ медицинска експертиза /изготвена
от вещи лица с различни специалности/. Косвени изводи в същата насока се
съдържат и в заключенията на приетите в процеса – психиатрични експертизи, както
и в част от събрания по делото – гласен доказателствен материал. В такъв случай
може да се приеме - принципно /следва да се презумира/, че съзнанието и волевата
дейност на завещателката са могли по-лесно да бъдат подложени на външно влияние
/в хипотезите на чл. 29 от ЗЗД и чл. 30 от ЗЗД/. Такива конкретни изводи /преки
или косвени/ правят и вещите лица от всички приети в процеса експертизи /в това
число и – обясненията на вещите лица от съдебните заседания/. Дори и в такава
хипотеза обаче – пороците по цитираните текстове от закона следва да бъдат
конкретно и изрично удостоверени в процеса /същите не могат да се презумират/.
Доказателства /дори и косвени/ в такава насока /съобразно изложеното по-горе/ в
случая – липсват.
Искът по чл.
26, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД е
неоснователен:
Действително – процесният имот не е
индивидуализиран надлежно /конкретно и изрично/ в атакуваното завещание.
Приетите по делото технически експертизи – изготвени след оглед на обекта /в
това число преди всичко обясненията на вещото лице К. от съдебното заседание/ обаче
констатират, че визираният в завещанието недвижим имот съществува /като
конкретно обособена вещ/ фактически /т.е. същият може да бъде локализиран
пространствено - на място /независимо, че съществуват известни разминавания
между документалното описание на имота и фактическата му – реална находка/.
Косвени аргументи в същата насока – в подкрепа на горната теза /относно реалното
– фактическо съществуване на ателието/ са и обстоятелствата, че: в данъчната
оценка /издадена на името на самия ищец/ имота е описан със същите параметри –
като по завещанието, съответно, че: Л. Д. осъществява фактическа /реална/ власт
по отношение на ателието към момента. С оглед изложеното: искът за нищожност /с
посочената правна квалификация/ следва да бъде – отхвърлен.
Искът по чл.
42, б. „б“ от ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН е неоснователен:
Събраният по делото доказателствен материал /преценен
в съвкупност/ – писмен и гласен /основно в тази връзка – експертен/
удостоверява обстоятелството, че: процесното завещание е било написано /в това
число и датата на документа/ и подписано – собственоръчно от завещателката. В
такава хипотеза следва да се приеме, че - порокът по цитирания текст от закона не
е налице. Посоченият категоричен /обоснован/ краен извод на всички приети по
делото графологични експертизи следва да бъде съобразен /въпреки, че този извод
остро противоречи на констатациите на приетата по делото медицинска експертиза
и на част от събрания в същата връзка - гласен доказателствен материал/. В тази
връзка - изследваният въпрос /относно характеристиките на почерка на
завещателката, относно автентичността на документа, неговата истинност/ предполага
използване преди всичко на графологически експертни знания, а не на медицински
такива. Именно заради това - досежно преценката, касаеща истинността на
документа следва да бъдат съобразени приоритетно – графическите изследвания, а
не медицинските такива. Действително –
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства /като
такава възможност не се отрича и от експертите - графолози/ може да обоснове
извод, че: текстът на завещанието, подписът и датата на документа са били
изписани в различно време. Това обстоятелство обаче /дори и да се приеме за
категорично удостоверено/ не засяга формата /по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗН/ на
документа – с оглед обстоятелството, че всички реквизити на завещанието /текст,
подпис и дата/ са изписани лично от завещателката. Евентуалното неточно
датиране /антидатиране/ на завещанието има отношение към преценката за
дееспособността на наследодателката /доколкото това обстоятелство винаги се
преценява към съответен момент/, но същият факт не засяга действителността на
документа /по смисъла на цитирания законов текст/.
Искът по
чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН във връзка с чл. 13, предл.
– последно от ЗН е основателен:
Принципно:
Завещателното разпореждане /особено, ако има за
обект недвижим имот – каквато е процесната хипотеза/ е правна сделка, която
поражда /създава/ съществени правни последици /разместване на имуществени права
– блага/ както в партимониума на страните по правоотношението /пряко/, така и в
патримониума на наследниците по закон /косвено/. С оглед това естество на едностранната сделка
– винаги /във всяка хипотеза – подобна на настоящата/ завещателната дееспособност
/по смисъла на
чл. 13, предл. – последно от ЗН/
следва да бъде категорично удостоверена в процеса. Това не е сторено по делото:
Целият събран доказателствен материал /преценен в
съвкупност/: писмен, гласен и експертен /в такава насока са налице преки или
косвени констатации във всички приети по делото експертизи/ удостоверява обстоятелството
/както е посочено и по - горе/, че: здравословното състояние на завещателката
за периода до /съответно и към/ датата на сделката е било – съществено
/сериозно/ засегнато /и във физически и във психически аспект/. В такава
хипотеза – завещателната дееспособност на Л. Д. /възможността на последната да разбере
– прецени правните последици на оформената сделка/ не може да се приеме за
еднозначно /категорично/ удостоверена. Обосновани /категорични/ изводи в тази
насока правят вещите лица от тройната /разширена/ медицинска експертиза. Тези
изводи /които не бяха отчетени при преценката, касаеща автентичността на
документа – съобразно изложеното по-горе/ в случая следва да бъдат съобразени приоритетно
/при преценката, касаеща дееспособността на завещателката/ доколкото: този
релевантен въпрос /тази преценка/ предполага използване преди всичко на
медицински експертни изследвания. Част от събраните в процеса гласни
доказателства – също подкрепят изводите на вещите лица от посочената
експертиза. Същите изводи на практика се потвърждават косвено и от
констатациите на графологичните експертизи, а дори и от констатациите на
психиатричните такива /последните установяват, че: завещателката е страдала от
психично заболяване към 07г., като и към 09.12г. е била консултирана от
психиатър/. С оглед това – финалния извод на приетите по делото психиатрични
експертизи /за наличие на завещателна дееспособност/ не се съобразява еднозначно
от председателя на състава /в контекста на правилото по чл. 202 от ГПК/ поради:
наличието на други доказателства /писмени, гласни и експертни/, които го
опровергават /пряко или косвено/ и преди всичко поради – застъпеното по-горе
принципно становище, че: в хипотези като процесната /винаги/ завещателната
дееспособност следва да бъде установена – категорично.
Искът по чл. 108 от ЗС е основателен:
С оглед изхода на спора по иска с правно
основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН във връзка с чл. 13, предл.
– последно от ЗН /след
унищожаване на процесното завещание – след заличаване на правните последици на
същото/ ищецът се явява /легитимира се като/ собственик на спорния имот /в качеството
си на наследник по закон – син на Л. Д./. Действително – събраният по делото
доказателствен материал сочи /а това обстоятелство не е и спорно между страните/,
че: към момента Л. Д. владее реално /фактически/ ателието. Въпреки това обаче –
в случая следва да се постанови осъдителен дизпозитив по ревандикационния иск с
оглед обстоятелството, че: ответницата разполага с изпълнителен титул, който
може във всеки момент да бъде приведен в изпълнение при условията на чл. 522 от ГПК /съдебно решение от 25.11.15г. по г.д. № 58912 от 14г. на СРС 82 състав,
постановено в хипотезата на чл. 76 от ЗС/. С други думи: без да бъде постановен
осъдителен дизпозитив – ищецът не би могъл да защити реално правата си на
собственик и владелец на имота /при евентуално привеждане в изпълнение на
посоченото съдебно решение/.
Независимо от изхода на спора /частично
уважаване на исковете/ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени /при
условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ съдебни разноски в пълен размер – доколкото:
на практика целеният от Л. Д. правен ефект /заличаване на правните последици на
атакуваната сделка/ се явява реализиран – изцяло.
Съдът,
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА по иска с правно основание чл.
43, ал. 1, б. „а“ от ЗН във връзка с чл. 13, предл. –
последно от ЗН на Л.Д.Д. ЕГН ********** против С.Н.Ц.
ЕГН ********** саморъчно завещание от 20.09.13г. /изготвено от Л.Д.Д. в полза
на С.Н.Ц./.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 108 от ЗС на
Л.Д.Д. ЕГН ********** против С.Н.Ц.
ЕГН **********, че ищецът е собственик на: ½ ид.
ч. от ателие, находящо с в град София, ул. ********с площ от 70, 6 кв. м.,
заедно с мазе с площ от 46, 1 кв. м. и ОСЪЖДА С.Н.Ц. да предаде на Л.Д.Д.
владението върху описания недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 42, б. „б“ от ЗН
във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН, чл. 26, ал. 2, предл.
1-во от ЗЗД, чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро и
3-то от ЗН във връзка с чл. 29 от ЗЗД и чл. 30 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Н.Ц. да плати на Л.Д.Д.
6 440 лева – съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: