РЕШЕНИЕ
№260069
гр. Пловдив, 26.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV с-в,
в публичното заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното гр. дело № 9405 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Ищците П.И.Т., Г.Л.Т., А.К.Б., Н.К.Г., В.И.Т.,
Н. Т.Т., Я.С.Т., И.С.Б. и М. С. Т. – П. са предявили срещу А.И.Т. иск за делба
на поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр. **, бул. **, ведно с
находящите се в него сграда с идентификатор ** – с предназначение за друг вид
застрояване, сграда с идентификатор ** – жилищна сграда, еднофамилна, и ** –
постройка на допълващо застрояване.
В исковата молба се излагат съображения,
че общият наследодател на страните – Л. Т., закупил на ** г. ½ ид. част
от дворно място, цялото с площ от 310 кв.м., съставляващ парцел **, имот **, в
кв. ** – стар, ** – нов на ** по регулационния план на гр. **, намиращо се на
бул. **, с намиращо се в същото двуетажна масивна постройка с площ от 45 кв.м.,
барака с площ от 8 кв.м. и гараж с площ от 18 кв.м. На ** г., с договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № **, том **/** г. на Служба по вписванията гр. **,
Л. Т. е прехвърлил на П.Т. /по време на действието на неговия брак с Г.Т./
процесния недвижим имот, съставляващ дворно място с площ от 155 кв.м., находящо
се в гр. **, бул. **.
Излагат се доводи, че през ** г. Л. Т.
депозирал искова молба пред Районен съд Пловдив срещу П.Т. за разваляне на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, въз основа на която било образувано гр.д. № 707/2001 г. по описа на
съда. В хода на производството, на 31.03.2002 г. ищецът Л. Т. , поради което
като страни били конституирани неговите наследници – С.Г., Я.Т. и А.Т..
Ответникът П.Т. също бил наследник по закон на Л. Т.. С Решение № 89/30.05.2003
г., постановено по гр.д. № 707/2001 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло
в сила на 10.11.2005 г., било постановено разваляне на посочения договор до
размера на 5/6 ид. части.
Поради изложеното, се навеждат
съображения, че ищците П. и Г.Т. са собственици на 1/6 ид. част от процесния
имот, а останалите 5/6 ид. части са собственост на наследници по закон на Л. Т.,
като съсобствеността между страните се разпределя по следния начин: 4/24 ид.
части за П. и Г.Т.; 4/24 ид. части за А.Б. в качеството й на наследник на С.Г.;
4/24 ид. части за Н.Г. в качеството му на наследник на С.Г.; 4/24 ид. части за В.Т.
в качеството й на наследник на Я.Т.; 1/24 ид. част за Н. Т. в качеството й на
наследник на С. Т., който е наследник на Я.Т.; 1/24 ид. част за Я.Т. в
качеството й на наследник на С. Т., който е наследник на Я.Т.; 1/24 ид. част за
И.Б. в качеството й на наследник на С. Т., който е наследник на Я.Т.; 1/24 ид.
част за М.Т. в качеството й на наследник на С. Т., който е наследник на Я.Т.;
4/24 ид. част за А.Т., като наследник на И.Т..
Доколкото към настоящия момент имотът се
ползвал единствено от А.Т., ищците предявяват исковата претенция за делба на
процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от А.Т., с който се оспорва предявеният иск за делба,
доколкото липсва съсобственост между страните. В същия се посочва, че
наследодателят – Л. Т., е закупил ½ ид. част от дворното място,
съставящо парцел ** в кв. **-стар, ** нов, по регулацонния план, одобрен с Указ
№ ** г. и заповед № ** г. Следващият регулационен план е одобрен със Заповед от
** г., като описаният парцел ** е идентичен с УПИ ** в кв.**. Към настоящия
момент е одобрена кадастрална карта, като поземлени имоти с идентификатори ** и
**4 съответстват на двата имота с планоснимачни номера ** и **. С Договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане Л. Т. е
прехвърлил на П.Т. дворно място, съставляващо имот пл. № **, включен в УПИ **.
Излагат се съображения, че доколкото развалянето на договора има обратно
действие, приобретателят престава да бъде собственик, като се счита, че същият
никога не е бил собственик. Поради тази причина с развалянето на договора, е
възстановена собствеността върху ½ ид. част от УПИ **.
На следващо място се навеждат доводи, че
имотът, който е бил собственост на Л. Т., е собственост единствено на
ответника. След предявяване на иска за разваляне на договора за прехвърляне на
недвижим имот за издръжка и гледане, Л. Т. предал за пазене при нотариус
саморъчно завещание, вписано на ** г. и представено по гр.д. № 707/2001 г. по
описа на Районен съд Пловдив, поради което било известно на страните. Поради
изложеното ответникът е декларирал пред Община **, Местни данъци и такси, че е
собственик на завещания имот, както и в кадастралните регистри е записан като
собственик на ½ ид. част от ПИ ** и ПИ **, което вписване било променено
след месец март ** г. По този начин, според ответника, 5/6 ид. части от имота
са придобити от него по силата на завещание, а върху останалата 1/6 ид. част
същият е установил фактическа власт. Същият се ползвал изцяло от ответника и
неговата **. По този начин от смъртта на Л. Т., имотът се ползвал изцяло от
ответника, като никой от ищците не изявявал собственическото си намерение до
отправена нотариална покана от ** г., връчена на ** г. В отговор на
нотариалната покана, ответникът, отново с нотариална покана, завил, че е
единствен собственик на имота въз основа на завещание и осъществено давностно
владение. Доколкото се претендира част от имота да е собственост въз основа на
давностно владение, моли съдът да конституира и неговата ** – М. П. Т.
С молба от 22.01.2020 г., депозирана по
делото, от ищците е постъпило становище, в което се уточнява, че в мотивите на
постановеното Решение № 89/30.03.2003 г., постановено по гр.д. № 707/2001 г. на
Районен съд Пловдив, се посочва, че договорът за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане следва да бъде развален до размера на
наследствените права на ищците, от които 2/6 за ид. части за С.Г. и Я.Т. и до
размер на 1/6 ид. част за А.Т., но при постановяване на съдебното решение съдът
изрично е посочил, че не следва да се взима предвид представеното по делото
завещание. Излагат се доводи, че собствеността върху 1/6 ид. част от имота
принадлежи на ищците П. и Г.Т., доколкото по отношение на нея не е развален
договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане. Излагат се
подробни съображения за собствеността на останалите съделители като
правоприемници на С.Г. и Я.Т., както и собствеността на ответника Т., по силата
на постановеното съдебно решение, с което се разваля договорът за прехвърляне
на недвижим имот срещу издръжка и гледане. По отношение на обстоятелството, че
от праводателя на страните е придобит ½ ид. част от имот, който
впоследствие е обособен на два имота – ** и **, се навеждат твърдения, че до
делба да бъде допуснат и последния, като се конституират и лицата, които
съобразно скица на имота притежават право на собственост върху същия, а именно:
В.П. Д., Ц. К. В., И.Т.Х., Р.Т. Ш. /В./ и З. Д., а алтернативно, ако съдът
намери, че същите не следва да бъдат конституирани в настоящото производство,
лицата да бъдат привлечени като трети лица – помагачи. Досежно представеното от
ответника саморъчно завещание, същото се оспорва по същество на спора като се
излагат съображения, че наследодателят Л. Т. не е бил собственик на процесния
имот както към датата на съставяне на саморъчното завещание – ** г., така и към
датата на неговата смърт – ** г. Досежно същото се посочва, че се касае за
завет, доколкото в него е обективирана конкретна вещ, а съобразно нормата на
чл. 19, ал.1 ЗН заветът е недействителен, ако завещателят не е собственик на
тази вещ към момента на откриване на наследството. Оспорва се наведеното
твърдение, че след влизане в сила на решението за разваляне на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, единствено ответникът е
плащал данъците на същия, както и представената от него Декларация по чл. 14 ЗМДТ от ** г. Оспорва се и обективираното възражение в отговора на исковата
молба, че ответникът е придобил 1/6 ид. част, собственост на ищците П. и Г.Т.
чрез осъществяване на давностно владение върху същата, доколкото двамата
многократно са искали да влязат в имота, но от ответника и неговия син не е
осигуряван достъп. Поради изложеното владението на ответника не е било
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
С молба от 05.02.2020 г., депозирана по
делото /л.160-161/, ищците са оттеглили направеното искане за включване в
предмета на делото и съседния имот с идентификатор **.
В отговор на депозираната молба,
ответникът с молба от 24.02.2020 г. /л.165/, посочва, че единствен собственик
на описания в петитума на исковата молба недвижим имот.
С Определение № 5295/02.06.2020 г.,
постановено по делото, производството е прекратено по отношение на поземлен
имот с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **.
Определението е влязло в сила на 17.07.2020 г.
С протоколно определение от 06.08.2020
г., постановено по делото, като страна е конституирана М.Т..
По делото е постъпило Удостоверение за
наследници на М.Т. /л.198/, от което се установява, че същата е починала на **
г., след като е била конституирана като ответник в настоящото производство.
Поради изложеното, с Определение от 25.11.2020 г., постановено по делото, съдът
е конституирал на нейно място нейните наследници /с изключение на ответника А.Т.,
който вече е страна по делото/, а именно К.П. и И.Т..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответниците К.П. и И.Т., с който се оспорва
предявеният иск за делба. Посочва се, че ответникът А.Т. е собственик на 5/6
ид. части от процесния имот по силата на
завещание от наследодателя Л. Т., а останалата 1/6 ид. част от имота е
придобата по давност от А.Т. по време на брака му с М. Т. Излагат се
съображения, че последните двама са осъществявали фактическата власт върху
имота от смъртта на Л. Т., до настоящия момент, без прекъсване. Ищците Г. и П.Т.
не са осъществявали владение върху имота, не са имали ключ от същия – нито
приживе на наследодателя Л. Т., нито след неговата смърт. През ** г. А. и М.Т.
предоставили на ответника И.Т. безвъзмездно ползването на процесния имот.
Последният сменил ключовете на входните врати на дворното място и на жилищната
сграда и сключил договор за охрана на имота. Същите ясно оповестили намерението
си да държат имота като свой, поради което владели същия в десетгодишен срок.
Ответникът А.Т. водел преговори със строителни фирми за построяване на сграда в
процесния имот. Липсвало обаче общо съгласие на всички собственост, за които е
отредено УПИ. Признава се, че от ищците е изпратена нотариална покана за
извършване на делба на процесния имот и заплащане на обезщетение, но се
посочва, че същата е след изтичане на десетгодишния срок за придобиване на
имота по давност.
От ищците е постъпило становище във
връзка с депозирания отговора на искова молба от ответниците К.П. и И.Т.. В
становището се оспорва, че ответниците са индивидуални собственици на процесния
недвижим имот, като се излагат съображения, идентични с тези в депозираната
молба от 22.01.2020 г., намерили израз и в настоящото изложение. Допълнително
се посочва, че не отговаря на действителното фактическо положение
обстоятелството, че от смъртта на наследодателя Л. Т., ответникът А.Т. – лично
и чрез ** – И.Т., е владял процесния имот. Излагат се съображения, че след
образуване на делото по повод разваляне на договора за продажба на недвижимия
имот срещу издръжка и гледане, ищците П. и Г.Т. са правили многократни опити да
влязат в имота, но ответниците А. и И. Т. не са ги допускали. Поради изложеното
се посочва, че владението, осъществено от А.Т. не е постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно.
По делото е представено Удостоверение за
наследници на Н.К.Г. изх. № ** г. на Община ** /л.291/, от което се установява,
че същият е п. на ** г., като е оставил за наследници: ** – И.Т.Г., и ** – С.Н.Г.
и К.Н.М..
Предвид изложеното, с протоколно определение
от 18.05.2021 г., постановено по делото, на основание чл. 227 ГПК на мястото на
ищеца Н.К.Г., са конституирани неговите наследници - И.Т.Г., С.Н.Г. и К.Н.М..
С Определение № 260208/02.03.2022 г.,
постановено по делото, като ответници са конституирани Р.Т.В., И.Т.Х., В.П.Д., П.З.Д.
и С.З.П..
Районен съд
Пловдив, VI състав, е
бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
По делото е представен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № *** г. на нотариус с район на действие –
Районен съд ** /л.11/, от който се установява, че Л. А.Т. е придобил
собствеността върху ½ ид. част от парцел **, имот **, кв. **, **-** нов
на ** по регулационния план на гр. **, находящ се на бул. **, ведно с находяща
се в имота жилищна постройка и барака.
С договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от ** г., обективиран в нотариален акт № **,
т. **, дело № ** г. на Служба по вписванията гр. ** /л.12/, Л. Т. е прехвърлил
на П. Т. дворно място, представляващо имот пл. № **, с площ от 155 кв.м., находящо се в гр. **, бул. **,
ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж.
С Решение № 89/30.05.2003 г., постановено по гр. д. №
707/2001 г. на Районен съд Пловдив /л. 13-15/, посоченият договор е развален до
размера на 5/6 ид. части. В мотивите на посоченото решение е обсъдено, че в
хода на производството Л. Т. е **, като по делото е представено завещание от
същия в полза на А.Т., но същото не придавало качеството на законен наследник
на лицето. Предвид изложеното, в посоченото
дело завещанието не е взето при формиране изводите на съда. Решението е
потвърдено с Решение от 05.07.2004 г. по гр. д. № 2809/2003 г. на Окръжен съд
Пловдив /л.63 - 66/, което е оставено в сила с Решение № 808/10.11.2005 г. по
гр. д. № 1041/2004 г. на ВКС /л.16-17/. Във въззивното решение е посочено, че
са представени две завещания от Л. Т., но същите не следва да бъдат обсъждани,
доколкото липсва жалба от А.Т..
От Удостоверение за наследници на Л. А.Т. изх. № ** г.
на Община ** /л.6/, се установява, че същият е п. на ** г., като е оставил за
наследници ** – И.А.Т., и ** – С.А.Г. и Я.А.Т.. И.А.Т. е п. на ** г., като е
оставил за наследници: ** К. Т. – почнала на ** г., и ** – А.И.Т. и П.И. Т.,
видно от Удостоверение за наследници изх. № ** г. на Община ** /л.7/. С.А.Г.
също е починала, като от Удостоверение за наследници изх. № ** г. на Община **
/л.8/, се установява, че датата на смъртта е ** г., като нейни наследници се
явяват ** – А.К.Б. и Н.К.Г.. Я.А.Т. е починала на ** г., като е оставила за
наследници ** – В.Т. и С. Т. Последният п. на ** г., като е оставил за
наследници: ** – Н.Т., и ** – Я.Т., И.Б. и М.Т., което се потвърждава и от
приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № ** г. на Община ** /л.10/.
От Удостоверение за граждански брак № ** г., издадено
въз основа на акт за женитба от ** г. на Градски Народен Съвет гр. ** /л.188/,
се установява, че А. и М.Т. са сключили граждански брак на ** г.
По делото е представено саморъчно завещание от ** г.
/л.67/, с което наследодателят Л. Т. е завещал имуществото, което притежава към
момента на неговата смърт на ** – А.Т.. В завещанието е посочено, че
наследодателят завещава цяло си имущество движими и недвижимо, земеделски земи,
вземания, което ще остане след неговата смърт, в това число дворно място с
къща, намиращо се в гр. **, бул. **, като по този начин същият е обявен за
единствен пряк и законен наследник. Завещанието е обявено с протокол рег. № **
г. на нотариус **, рег. № ** на НК, с район на действие – Районен съд **
/л.68/. Към делото е приобщено нотариално дело № ** г. с предмет – саморъчно
завещания на Л. А.Т. /л.257-274/.
От Декларация по Закона за местните данъци и такси вх.
№ ** г. на Община ** /л.69-83/, се установява, че А.Т. е декларирал в отдел
„Местни данъци и такси“ процесният недвижим имот като свой. Същият е заплащал
задълженията за имота за данъци, видно Удостоверение за липса на задължения
изх. № ** г. на Община **, Дирекция „МДТ“ /л.84/.
От Декларация по Закона за местните данъци и такси вх.
№ ** г. на Община ** /л.123 – 138/, се установява, че Г. Т. е декларирала
собствеността върху 1/6 ид. част от процесния недвижим имот за нея и за П.Т.. По
делото са представени разписки за платен данък за посочения недвижим имот за на
** г. /л.139/, на ** г. /л.140/, на ** г. /л.141/ на ** г. /л.142/, на ** г.
/л.143 – 144/, на ** г. /л. 145 – 151/, на ** г. /л.152 - 153/, на ** г. /л.
154/, на ** г. /л.303 – 305/.
Отразеното в посочените две декларации се установява и
от приобщеното по делото писмо вх. № 270465/12.03.2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив от Община **, Дирекция „Местни данъци и такси“ /л.251/.
По делото е представена нотариална покана от ищците до
ответника А.Т., с която последният е поканен да се свърже с техния процесуален
представител по повод уреждане на отношенията на съсобственост на процесния
недвижим имот. Поканата е представена при нотариус ** на ** г. и връчена на А.Т.
на ** г. Последният е депозирал отговор на нотариалната покана, в която е
посочил, че се явява единствен собственик на процесния недвижим имот въз основа
на саморъчно завещание и давностно владение, която е представена на ** г., но
не е връчена на ищците /л.91-92/.
По делото е представен договор за покупко-продажба от **
г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на нотариус с район на действие Районен
съд ** /л.411 – 412/, от който се установява, че Ц. Н. К. е придобил
собствеността върху ½ ид. част от дворно място, съставляващо парцел **
от кв. ** по плана на гр. **.
От договор за покупко-продажба на недвижим имот от **
г., обективиран в нотариален акт № **, том **, дело № ** г. на нотариус при ** народен съд /л.413/,
се установява, че М.Н. Д. и Н. Х. Б. са прехвърлили на З. Х. Д. и В. П.Д.
¼ ид. част от дворно място, находящо на бул. **, съставляващо имот пл. №
** в кв. ** стар, ** нов по регулационния план на гр. **.
От договор за покупко-продажба на недвижим имот от **
г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на нотариус с район
на действие – ** народен съд /л.110/, се установява, че Ц. К. В. е придобила
собствеността върху ¼ ид. част от дворно място, находящо се в гр. **,
ул. **. С договор за дарение на недвижим имот от ** г., обективиран в
нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на нотариус с район на действие
Районен съд ** /л.111/, Ц. В. е дарила на ** И.В. 1/16 ид. част от дворно
място, находящо се в гр. **, ул. **. С договор за дарение на недвижим имот от **
г., обективиран в нотариален акт № *, том **, дело № ** г. на нотариус с район на действие – ** /л.112/,
Ц. В. е дарила на ** – Р.В., 1/16 ид. част от дворно място, находящо се в гр. **,
ул. **.
По делото е изготвена СТЕ от ** В.К. /л.372 – 384/, от
която се установява, че въз основа на нотариален акт № ** г. Л. Т. е придобил
собствеността върху ½ ид. част от дворно място, съставляващо парцел **,
имот **, кв. ** по плана на гр. **, **, одобрен със Заповед № ** г. По плана от
** г. поземления имот е заснет с два планоснимачни номера – ** и **. Имот пл. №
** е идентичен с имота, описан в нотариалния акт от ** г., който е част от бивш
имот пл. **. Парцел ** от кв. ** е идентичен с УПИ ** и **
от кв. **. По регулационния план от **г. поземлен имот с идентификатор ** и **
по действащата кадастрална карта представлява два имот с пл. № ** и **, за
който е отреден общ УПИ **.
Съдът кредитира заключението по приетата СТЕ,
доколкото се явява компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.
Същото не се оспорва и от страните в производството.
В хода на съдебното дирене са разпитани четирима
свидетели – Й.С.Б., И. С.Л., С. К.Т.и В. Х. М.
Свидетелката Й.Б. посочва, че никога не е познавала Л.
Т.. Нейният ** бил адвокат, но предвид влошеното му здравословно състояние, той
помолил свидетелката да остави завещание до нотариус **. Това завещание му било
предадено от А.Т. и **. Свидетелката не си спомня дали завещанието е било
запечатано в плик, предвид изминалия период от време. Същата не прочела
завещанието, а единствено извършила действието по неговото предаване.
Свидетелят И. Л. си спомня, че познава Л. Т., И. и А.Т.
от ** г. – ** г. Л. Т. живеел в кв. **, на бул. ** до **, като същият п. през **
г. Свидетелят бил посещавал къщата на Л.Т. заедно с И.Т.. В имота имало къща,
тоалетна, навес и склад. Къщата представлявала приземен етаж и още един етаж
отгоре. От лявата страна в същия парцел имало и друга къща. От както Л. п.,
имотът се ползвал от И.. След като свидетелят се върнал от чужбина, през ** г.
– ** г. И. си направил ателие в имота и го ползвал до настоящия момент.
Свидетелят участвал в пренасянето на вещи на И. в къщата и в осъществени
ремонтни дейности по нея. В приземния етаж също чистили двамата, защото имало
стари мебели. Ползването на имота било предоставено на И. от неговия ** – А.Т..
Имотът се ползвал от И. като ателие, като през ** г. – ** г. същият поставил
СОТ. Свидетелят посочва, че знае за преговори за построяване на кооперация на
посоченото място през ** г. – ** г. И. споменал, че трябвало да се застрои
целият имот, но не можели да се договорят с роднини. До ** г. свидетелят не бил
чувал някой да има претенции по отношение на имота.
Свидетелят С. Т. посочва, че познава И.Т., доколкото е
**, и неговият ** – А.Т.. Ателието на И. се намирало в имота, находящ се на
бул. **, до ресторант **. Преди И. да се нанесе там, в имота живеел роднина на
неговия **. В имота имало малък двор, външна тоалетна и складово помещение. В
дъното имало малка къща, която представлявала партерен етаж и един нормален
етаж. Спомня си, че роднината на А.Т.п.. През ** г. И. се нанесъл в имота. **
на И. – А., му дал ключовете. Свидетелят помагал на И. да се пренесе в имота.
Първите години двамата пиели често кафе в имота. Последните години не се
събирали толкова често. И. споделил на свидетеля, че с ** и съседите са
говорили в имота да се построи сграда срещу обезщетение. ** имал такива
намерения от 10 години. Не се е стигнало до взимане на посоченото решение,
доколкото не се били разбрали със съседите. Последните години и други хора
имали претенции по отношение на имота. Освен И., свидетелят не виждал друг да
ползва имота.
Свидетелят В. М. си спомня, че познава П. и Г.Т. от
около 40 години. П. ***. Свидетелят присъствал преди години с ** – Л., на
семейни празници. През 90-те години имотът бил преписан на П.. След смъртта на
Л., свидетелят ходил с Г. до имота 2-3 пъти. Скоро след смъртта на Л.,
свидетелят завел Г., за да си вземе вещи от дома, но вратата била заключена.
След това свидетелят закарал Г. до имота още един или два пъти, като външната
врата била подменена. Посоченото било в рамките на месец след смъртта на Л.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото
същите са преки, непосредствени и кореспондират с останалия доказателствен
материал. В същите не се констатираха противоречия.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По отношение
на индивидуализацията на имота:
Настоящият съдебен състав намира, че на първо място
следва да отговори на въпроса кой недвижим имот е предмет на настоящото
производство. Така изрично с исковата молба се посочва, че ищците насочват
предявения иск за делба по отношение на поземлен имот с идентификатор **.
Впоследствие, предвид заявеното обстоятелство, че наследодателят Л. Т. е
придобил 1/2 ид. част от парцел **, имот **
от кв. ** по плана на гр. **, е заявено, че се претендира и делба на поземлен
имот с идентификатор **, но същото е оттеглено с молба от 05.02.2020 г., депозирана
по делото /л.160-161/, като в тази част производството по делото е прекратено.
В тази насока следва да се посочи, че между страните
липсва спор, а и от приобщената по делото СТЕ, се установи, че поземлен имот с
идентификатор ** и поземлен имот с идентификатор ** са идентични на парцел **, имот ** от кв. ** по плана на гр. *** действал към
датата на придобиване на собствеността от наследодателя Л. Т. през **г. Още към
този момент по поземления имот е заснет с два планоснимачни номера – ** и **,
които сега се явяват имоти с идентификатори ** и **.
От правна страна следва да се акцентира на
обстоятелството, че предмет на съдебна делба е правото на собственост върху
конкретна, индивидуализирана според исковата молба вещ /недвижим имот/. Вещта
се дели в състоянието, в което се намира към момента на постановяване на
решението, като във всички случаи в съдебно решение се отразяват
индивидуализиращите белези към настоящия момент /в този смисъл Решение №
473/09.10.2010 г. по гр. д. № 285/2010 г. на ВКС, 2 ГО/. При наличие на влязла
в сила кадастрална карта, индивидуализацията на имотите е по кадастралнни
данни. Същата се ползва с презумптивна доказателствена сила по чл. 2, ал.5 от ЗКИР. В настоящия случай по делото не се навеждат възражения за грешка в
кадастралната карта, предвид на което съдът приема, че е сезиран с иск за делба
единствено на поземлен имот с идентификатор **. Същият е обособен като
самостоятелен обект на правото на собственост, както към настоящия момент, така
и към момента на предходните регулационни планове, поради което и именно същият
се явява предмет на настоящото производство.
По отношение на собствеността, притежавана от
наследодателя Л. Т. и наследяването на същия:
Както бе посочено, с договор за покупко-продажба на
недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на нотариус с район на действие – Районен
съд ** наследодателят Л. А.Т. е придобил собствеността върху ½ ид. част
от парцел **, имот **, кв. **, **-** нов на ** по регулационния план на гр. **,
находящ се на бул. **, ведно с находяща се в имота жилищна постройка и барака.
Впоследствие, с договор за продажба на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка от ** г., обективиран в нотариален акт №
**, т. **, дело № ** г. на Служба по вписванията гр. ** /л.12/, Л. Т. е
прехвърлил на П.Т. дворно място, представляващо имот пл. № ** с площ от **
кв.м., находящо се в гр. **, бул. **, ведно с построените в него двуетажна
жилищна сграда и гараж. С оглед последващия нотариален акт, съдът приема, че
наследодателят Л. Т. е придобил изцяло собствеността върху имот пл. № **, който
към настоящия момент съответства на самостоятелен обект с идентификатор **,
като 1/2 ид. част от същия е придобита въз основа на покупко-продажна на парцел
**, имот ** от кв. ** по плана от **г., а останалата 1/2
ид. част е придобита въз основа на осъществено давностно владение. Така между
страните липсва спор, че парцел **, имот **
от кв. ** по плана от ** г. е бил разделен на две, което се установява и от
приобщената СТЕ, като са обособени имоти пл. № ** и **. Последният е придобит
от наследодателя Л. Т., а имот пл. № **е придобит от праводателите на част от
ответниците И.Т.Х., В.П.Д., П.З.Д. и С.З.П.. Посоченото обстоятелство изрично
се призна от посочените ответници в производството, които нямат претенции по
отношение на собствеността на имот пл. **, съответстващ на процесния недвижим
имот. С оглед изложеното, несъмнено по делото се установи, че наследодателят Л.
Т. е бил собственик на същия.
С посочения договор продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от ** г., собствеността е прехвърлена на
ищците П. и Г.Т. от наследодателя Л.Т.. Последният обаче е депозирал пред
Районен съд Пловдив искова молба за разваляне на сключения договор, въз основа
на която е образувано гр. д. № 707/2001 г. на Районен съд Пловдив.
Междувременно, в хода на производството - на ** г., несъмнено се установи, че
наследодателят и ищец в посоченото производство – Л. Т., е п.. Предвид
изложеното, същият е заместен от своите наследници по закон в производство - С.Г.,
Я.Т. и А.Т. като ищци, а по отношение на другия наследник - П.Т. е налице сливане
на качествената на ищец и ответник. С оглед изложеното и с Решение №
89/30.05.2003 г., постановено по гр. д. № 707/2001 г. на Районен съд Пловдив,
посоченият договор е развален до размера на 5/6 ид. части. Решението е
потвърдено с Решение от 05.07.2004 г. по гр. д. № 2809/2003 г. на Окръжен съд
Пловдив, което е оставено в сила с Решение № 808/10.11.2005 г. по гр. д. №
1041/2004 г. на ВКС.
С развалянето на сключения договор до размера на 5/6
ид. част от процесния имот, същите са се върнали с обратно действие в
патримониума на наследодателя Л. Т., а останалата 1/6 ид. част е останала в
собственост на ищците П. и Г.Т..
Настоящият съдебен състав приема, че посочените 5/6
ид. части от процесния недвижим имот, притежавани от наследодателя, са
преминали към ответника А.Т., по силата на съставеното саморъчно завещание от **
г., с което е Л. Т. е завещал имуществото, което притежава към момента на
неговата смърт. Както бе посочено, в завещанието е посочено, че наследодателят
завещава цяло си имущество - движимо и недвижимо, земеделски земи, вземания,
което ще остане след неговата смърт, в това число дворно място с къща, намиращо
се в гр. **, бул. **, като по този начин същият е обявен за единствен пряк и
законен наследник. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението на
ищците, че се касае за частно разпореждане - завет, като същият е
недействителен, доколкото към датата на смъртта на наследодателя, същият не е
бил собственик на процесния имот. Съобразно нормата на чл. 16, ал.1 ЗН,
завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от
имуществото на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник
на лицето, в полза на което са направени. От прочита на представеното саморъчно
завещание, недвусмислено следва волята на завещателя Л. Т. за разпореждане с
притежаваното цяло имущество /”цяло си
имущество движими и недвижимо, земеделски земи, вземания, което ще останат след
моята смърт”/, както и че счита за единствен свой наследник ** - А.Т.. С
оглед изложеното липсва съмнение, че след връщане в патримониума на
наследството на 5/6 ид. част от процесния недвижим имот, същите са преминали
върху ответника А.Т. по силата на съставеното саморъчно завещание. Последно
обуславя извод за неоснователност на предявения иск за делба по отношение на
ищците А.Б., Н.Г., В.Т., Н.Т., Я.Т., И.Б. и М.С.Т. - П., доколкото същите се
явяват наследници по закон на наследодателя Л. Т., които се изключват от кръга
на призованите към наследяване със съставеното саморъчно завещание от
наследодателя.
С оглед направените по-горе изводи, то съдът намира,
че към датата на влизане в сила на решението за разваляне на договора за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане - ** г.,
съсобствеността върху процесния недвижим имот е била разпределена по следния
начин: 5/6 ид. части за ответника А.Т. и 1/6 ид. част за ищците П. и Г.Т..
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че
направените изводи за наследственото правоприемство на наследодателя Л. Т. не
се разколебават от изложеното в мотивите на Решение № 89/30.05.2003 г. по гр.
д. № 707/2001 г. на Районен съд Пловдив, че завещателното разпореждане не дава
качеството законен наследник на лицето, в полза на чието направено. На първо
място посоченият извод е направен в мотивите на съдебното решение, които не се
ползват със сила на пресъдено нещо. Същият противоречи и изрично на нормата на
чл. 16, ал.1 ЗН, която, както бе посочено, постановява, че при общи завещателни
разпореждания, бенефициерът по завещание придобива качество на наследник на
лицето, в полза на което е направено, както и на съдебната практика, според
която универсалното наследяване по завещание е с приоритет по отношение на
наследяването по закон, като наследникът по закон се призовава към наследяване,
само ако завещателният акт по чл. 16, ал.1 ЗН страда от порок и не е породил
действие /така Решение № 698/08.06.2011
г. по гр. д. № 1281/2009 г. на ВКС и Решение № 187/20.07.2012 г. по гр. д. №
112/2012 г. на ВКС/.
По отношение на възражението за придобивна давност на
ответника А.Т. на 1/6 ид. част от процесния недвижим имот:
С оглед констатациите на съда, че към ** г.,
съсобствеността върху процесния недвижим имот е била разпределена по следния
начин: 5/6 ид. части за ответника А.Т. и 1/6 ид. част за ищците П. и Г.Т., то
следва да се разгледа възражението на ответника за придобивна давност на
притежаваната от ищците 1/6 ид. част от имота въз основа на осъществено
давностно владение.
Наведеното от ответника придобивно основание давностно
владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт
върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държа вещта
като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни
елементи са обективният (corpus) - осъществяването на фактическа власт, и
субективният (animus) - намерението за своене. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, но въпреки това правната
теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на
владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и
субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта
като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението
за своене като психическо състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено
става, е формулирано заключението за наличие на неизвестен факт, а именно -
субективния признак на владението - намерението да се държи вещта като своя,
като се изхожда от друг факт - обективния признак на владението - упражняването
на фактическа власт върху вещта. Понякога обаче придобиването на вещни права и
наличието на съсобственост не е свързано с придобиването на фактическата власт
върху вещта. След като владението е фактическо състояние, то не би могло да има
легално определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда
придобиването и изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни
хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата
вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението.
Има случаи на частно правоприемство – когато на две лица е прехвърлено
/възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е предадено владението
върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само
един от приобретателите остава там. Тогава следва да се приеме, че съвладението
продължава като последният владее своята идеална част и същевременно държи
идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Подобни
са случаите при наследяването като общо правоприемство. Владението е част от
имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от
наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения
имот. Различна е хипотезата, при която правото на собственост се прехвърля по
производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на
идеална част от него и владението е предадено на приобретателя. В този случай
последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но
като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на
правата на праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на
основание, което изключва владението на другия съсобственик. Затова той е
съсобственик и владелец на целия общ имот. Самостоятелно е владението и когато
още при установяване фактическата власт върху имота единият от съсобствениците
е отнел владението на останалите и е останал единствен владелец. Ето защо
намерението му да държи имота като свой се предполага. Основанията, на които е
възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито
владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което
винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на
фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се
държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението
на останалите. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита
оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец /така мотивите към Тълкувателно решение №
1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай, несъмнено по делото се установи,
че от влизане в сила решението за разваляне на договора за продажба на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, фактическата власт върху имота се
осъществява от ответника А.Т. и неговото семейство. В тази насока са събраните
в хода на съдебното дирене гласни доказателства - показанията на свидетелите И.
Л. и С. Т., както и писмени такива - отправянето през ** г. на покана за
заплащане на обезщетение от ищците за лишаването от ползването на процесния
недвижим имот. Досежно субективния елемент за придобиване на имота по давност,
предвид разясненията в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС, при преценка дали едно лице се явява владелец или държател на идеалните
части на останалите съсобственици на вещта, следва да се изхожда от
основанията, на които е възникнала съсобствеността. Несъмнено в настоящия
случай, юридическият факт, въз основа на който е възникнала съсобствеността
между страните - влизане в сила на решението за разваляне на договора за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, изключва
намерението за своене на ответника по отношение на притежаваната от ищците
идеална част от съсобствеността. С оглед изложеното, същият следва да установи
в производството преобръщането на държането във владение. Завладяването на
частите на ищците поначало следва да се манифестира пред тях и ответникът
следва да установи осъществени действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене чрез отричане техните права. Така свидетелят И. Л. посочва,
че от смъртта на наследодателя Л. Т., имотът се ползва единствено от ** А. - И.,
като същият разположил своето ателие в сградата в имота. Посоченото се
потвърждава и от свидетеля С. Т. Настоящият съдебен състав в намира, че чрез
показанията на свидетеля на ищците - В. М., по безспорен начин се установи
отблъскването на владението от ответника А.Т. по отношение на ищците П. и Г.Т..
Така същият си спомня как след смъртта на наследодателя е посещавал процесния
имот 2-3 пъти, заедно с ищцата Г.Т.. Единият от посочените пъти вратата била
заключена, поради което ищцата не могла да влезе и да вземе свои вещи,
разположени в имота, а следващият път вратата е била изцяло сменена. След този
момент не са събрани доказателства, по какъвто и е да е начин ищците да са
заявили собственически права по отношение на процесния недвижим имот до ** г.
Посоченото води до извод, че още към ** г. същите са възприели изцяло
осъществяваното владение върху целия недвижим имот от ответника. Отделно от
изложеното, от приобщените Декларации по чл. 14 ЗМДТ, се установи, че още през **
г. ответникът е декларирал имота като свой, като през всички години е заплащал
данъците за процесния недвижим имот. Действително, погасяването на задълженията
не може да се приеме изцяло за осъществяване на владение на имота върху свой,
но създава индиция за осъщественото намерение за своене. Посоченото се
потвърждава и от обстоятелството, че ищците са предекларирали собствеността
върху имота едва през **г., като доказателства за заплащани данъци за същия са
след този момент. Съдът приема, че с възприемане на поведението на ответника А.Т.
по ограничаване достъпа до имота чрез заключване на входната врата, а
впоследствие и нейната подмяна, ищците П. и Г.Т. са се дезинтересирали от
собствеността върху процесния недвижим имот, до започване на преговори за
неговото застрояване и повдигане на въпрос кой се явява собственик на имота
през ** г. Последващите действия на ищците след този момент са без значение,
доколкото съобразно задължителните указания на т. 2 от Тълкувателно решение №
4/2012 г. на ОСГК, собствеността се придобива въз основа на давностно владение
към момента на изтичане на законовия срок, а позоваването на същото не е
елемент от фактическия състав на придобвното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита. Посоченото поведение на ответника А.Т. следва
да бъде разгледано и в светлината на обстоятелството, че по силата на
саморъчното завещание на Л. Т., именно същият е признат за негов единствен
законен наследник.
На база на всичко изложено, настоящият съдебен състав
намира, че за периода ** г. - ** г. ответникът А.Т. е осъществявал фактическата
върху целия недвижим имот с намерение, че го владее като свой. Със своите
действия същият е изключил владението на останалите собственици на имота - П. и
Г.Т., като по този начин е придобил чрез осъществяване на недобросъвестно
владение притежаваната от тях 1/6 ид. част от собствеността.
Доколкото към датата на придобиване на 1/6 ид. част от
процесния недвижим имот въз основа на давностно владение - А.Т., е имал сключен
граждански брак с М. П. Т., то собствеността е придобива в режим на съпружеска
имуществена общност. След смъртта на последната в хода на производството,
собствеността е преминала и върху нейните наследници - ответниците И.Т. и К.П..
По този начин последните двама, заедно с ответника А.Т. се явяват единствени
собственици на процесния недвижим имот.
Поради всичко изложеното не се установи съсобственост
между ищците от една страна и ответниците от друга страна. Липсата на
материалноправна легитимация за предявяване на иск за делба, съчетана с липса
на изрично изразена воля делбата да бъде допусната между ответниците А.Т., И.Т.
и К.П., обуславя извод за неоснователност на предявения иск, който следва да
бъде отхвърлен.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78 ал.3 ГПК
право на разноски в настоящото производство имат ответниците. Такива следва да
бъдат присъдени на същите в общ размер на 2805 лева, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК /л. 484/.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Т., ЕГН: **********, Г.Л.Т., ЕГН: **********,
А.К.Б., ЕГН: **********, И.Т.Г., ЕГН: **********, С.Н.Г., ЕГН: **********, К.Н.М.,
ЕГН: **********, последните трима в качеството им на наследници на Н.К.Г., ЕГН:
*********, п. в хода на процеса – на **
г., В.И.Т., ЕГН: **********, Н.Т.Т., ЕГН: **********, Я.С.Т., ЕГН: **********, И.С.Б.,
ЕГН: **********, М.С.Т. - П., ЕГН: **********, срещу А.И.Т., ЕГН: **********, К.А.П.,
ЕГН: **********, И.А.Т., ЕГН: **********, последните трима и като наследници на
М. П. Т., ЕГН: **********, починала в хода на процеса - на ** г., И.Т.Х., ЕГН: **********,
последната и като наследник на Р.Т.В., ЕГН: **********, починала в хода на
процеса - на ** г., В.П.Д., ЕГН: **********, П.З.Д., ЕГН: **********, и С.З.П.,
ЕГН: **********, на следния недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **, находящ се в гр. **, общ. **, обл. **, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ** г. на **
на АГКК, адрес на имота: гр. **, бул. **, площ: 154 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно
застрояване (от 10 до 15 м), номер по предходен план: **, квартал: ** нов (стар
**), съседи: **, **, ** и **, ВЕДНО с построените в имота сграда с
идентификатор **, със застроена площ от 5 кв.м., брой етажи: един,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор **,
със застроена площ от 45 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна
сграда, еднофамилна, и сграда с идентификатор **, със застроена площ от
7 кв.м., брой етажи: един, предназначение: постройка на допълващо застрояване.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал.3 ГПК П.И.Т.,
ЕГН: **********, Г.Л.Т., ЕГН: **********, А.К.Б., ЕГН: **********, И.Т.Г., ЕГН:
**********, С.Н.Г., ЕГН: **********, К.Н.М., ЕГН: **********, последните трима
в качеството им на наследници на Н.К.Г., ЕГН: *********, п. в хода на процеса, В.И.Т., ЕГН: **********, Н.Т.Т.,
ЕГН: **********, Я.С.Т., ЕГН: **********, И.С.Б., ЕГН: **********, М.С.Т. - П.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.И.Т., ЕГН: **********, К.А.П., ЕГН: **********,
и И.А.Т., ЕГН: **********, сумата в размер на 2805 лева (две хиляди осемдесет и
пет лева), представляващи разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
ЕН