Номер 201214.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 14.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело №
20203100501550 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на
ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ, ЕИК *********, представлявана от
Генерал- майор, д.м.н Професор Венцислав Мутафчийски против Определение №
16005 от 04.12.2019 година, постановено по гр.дело № 19 194/2018 година на ВРС, с
което е било оставено без уважение искането на дружеството молител за присъждане
на разноски.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно е тълкувал процесуалния закон, както и че
извършените от молителя разноски следва да бъда присъдени.Оспорват се упреците в
недобросъвестно поведение и се настоява атакувания съдебен акт да бъде отменен.
Отговор против предявената жалба е постъпил и с него адв.Тодоров, като
процесуален представител на ищците настоява съдът да потвърди определението.
За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
С искова молба от 21.12.2018 ищите Енчо, Екатерина и Пламена Дянкови насочили
искова претенция по реда на чл.200 от КТ против Многопрофилна болница за
активно лечение – Варна към ВМА София и в условията на евентуалност към самата
ВМА София.Вместо да изясни правосубектността, респективно кой е пасивно
легимиран да отговаря, ВРС е разпоредил връчването на преписи от ИМ.С нарочни
отговори Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към ВМА София и
самата ВМА София оспорили исковата претенция, като и в двата отговора изрично е
въведено искането да се установи по несъмнен начин кои следва да отговаря.Съдът е
извършил Доклад по делото с Определение № 3217 от 08.03.2019 година, като в него
е назначил търсените експертизи и и исканите доказателства.С нарочна молба от
26.03.2019 година ВМА София е внесла депозити, както следва: За СМЕ – сумата от
200 лева; за СПЕ – сумата от 300 лева; за АвтоТЕ – сумата от 150 лева, както и два
потделни депозита от 45 лева и от 100 лева.Прави впечатление, че в първото по
делото съдебно заседание, проведено на 29.05.2019 година отново е бил поставен
въпроса за пасивно легитимирания по исковете и в тази връзка, едва тогава,
решаващия съд е потърсил информация от Министерство на отбраната, Началника на
ВМА и Министерство на финансите.С нарочна молба – вж.л.279 ищцовата страна,
чрез своя процесуален представител е направил искане производството против ВМА
София да бъде прекратено, като се е позовал на нарочна съдебна практика на самия
ВОС.Едва в открито съдебно заседание, проведено на 06.11.2019 година, решаващия
съд е уважил искането, като е прекратил съдебното производство против ВМА
София, отказвайки да им присъди разноски, с упрека в недобросъвестно отношение.
С Определение № 16005 от 04.12.2019 година, постановено по гр.дело № 19 194/2018
година съдът е оставил без уважение искането за промяна в частта за разноските.
Становището на настоящата инстанция е следното:
В съответствие с установената съдебна практика, конкретно Решение № 49 от
2.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 775/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна
Генковска е ясно указано, че ако преценката за допустимостта на иска зависи от
събирането и обсъждането на ангажираните по делото доказателства, съдът не може
да прекрати производството по делото, на осн. Чл.130 от ГПК, преди това. На
посоченото основание съдът може да прекрати производството по делото, когато
искът е изначално недопустим, но не и когато преценката за допустимостта му зависи
от установяването на твърдените в молбата факти на база на ангажирани по делото
доказателства.Настоящия случай е именно такъв – било е нужно време, усилия и
писмени доказателства да се установи дали ВМА София следва да бъде пасивно
легитимирана да отговаря по исковете.От събраните в по – късен етап доказателства е
станало ясно, че исковите претенции се насочват против Многопрофилна болница за
активно лечение – Варна към ВМА и точно това е обусловило прекратяването на
исковете против настоящия молител.Прекратяването на производството пред ВРС е
дало повод същия да бъде сезиран по реда на чл.248 от ГПК, и с атакуваното
определение ВРС е отказал да присъди в полза на дружеството – ответник разноски,
поискани пред съда с молба от 04.11.2019 година – вж.л.281 те са следните: Депозит
свидетел – 45 лева; СПЕ-300 лева; СМЕ – 200 лева; АвтоТЕ – 150 лева, хонорар в
размер на 11 760 лева, или общо в размер от 12 455 лева.
При тези данни становището на съда е следното:
Съобразно нормата на чл.78 ал.4 от ГПК ответника разполага с правото да
търси разноски и когато делото е прекратено.В случая настоящия съд приема, че
решаващата инстанция неправилно е тълкувала текстовете на чл.78 от ГПК, касаещи
разноските в процеса.Видно е от материалите по делото, че производството е
стартирало и е бил депозиран отговор по реда на чл.131 от ГПК.Производството е
било прекратено едва след депозиран отговор от страна на молителя и получаването
на нужните писмени документи, касаещи правосубектността и обуславящи
болничното заведение, което е призвано да отговаря по исковете, в случая
Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към ВМА.Само по себе си обаче
това не означава невъзможността да бъдат търсени и получени разноски.Аргумента,
че разноски няма сторени и/или не е бил представен списък също би бил
неоснователен, т.к. производството е било прекратено инцидентно, с оглед
процесуалното поведение на самия ищец, а отделно от това са били представени и
нарочни доказателства, че разноски има извършени.В случая е редно да се отчете и
обстоятелството, че по делото е постъпил отговор, както и че то е било прекратено
едва след събирането на нужните писмени документи.Упреците на решаващия съд
към ВМА в недобросъвестност са неясни за настоящия съд, след като именно нему е
вменено процесуалното задължение по смисъла на чл.130 от ГПК да прецени
дали и при какви условия исковете са допустими .Ето защо, като съобрази
изложеното дотук съдът намира, че следва да приложи нормата на чл.9 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения.Все пак е редно да се отбележи, че в
случая процесуалното представителство е било изчерпано с отговор против ИМ, но
при все това не се е стигнало до защита в о.с.з.Следователно изчислена съобразно
текста на чл.9 от Наредбата, възнаграждението се определя като сума в размер на 300
(триста) лева, а с ДДС тя става 360 лева.Към тази сума следва да се добавят и
следните суми, заплатени от дружеството – молител: Депозит свидетел – 45 лева;
СПЕ-300 лева; СМЕ – 200 лева; АвтоТЕ – 150 лева, или общо в пълен размер сумата
от 1 0055 /хиляда и петдесет и пет / лева.Претенцията за изплащане на адвокатски
хонорар от 11 760 лева би била основателна, само ако исковете против ВМА биха
били допустими и са отхвърлени.Процесуалните представители на ВМА София не са
взели участие в процеса, нито са присъствали като такива за сметка на ВМА София,
за да обосноват такъв прекомерен хонорар.Ето защо тяхното представителство следва
да се сведе до сумата от 360 лева /с ДДС/, която съдът съобрази и включи по – горе.
С оглед на горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 16 005 от 04.12.2019 година, постановено по гр.дело № 19 194/2018
година, по описа на ВРС, двадесет и пети състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Е. П.
Д. , ЕГН **********, Е. Е. Д. , ЕГН ********** И П. Е. Д. , ЕГН ********** да заплатят в полза на
„ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ“ София, ЕИК *********, представлявана от Генерал-
майор, д.м.н Професор Венцислав Мутафчийски, сумата от 1 055 /хиляда и петдесет и пет / лева,
която включва: Депозит свидетел – 45 лева; СПЕ-300 лева; СМЕ – 200 лева; АвтоТЕ – 150 лева, и
адвокатски хонорар в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС, на основание чл.78 ал.4 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________