Определение по дело №146/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 3/23.01.2013 г., постановена по НЧХД № 111/2012 г., К.ския районен съд е признал подсъдимият Ф. Ю. Я. от С., с ЕГН *, за невиновен в това, че на 18.03.2012г. в С., М., О., казал обидни думи унизителни за честта и достойнството на тъжителката С. Х. М., с ЕГН * от С., в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Признал е също П. Х. Д. от С., с ЕГН: *, за невиновна в това, че на 18.03.2012г. в С., М., О., казала обидни думи унизителни за честта и достойнството на тъжителката С. Х. М. от С., в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Със същата присъда, съдът е признал Ф. Ю. Я. от С., с ЕГН *, за виновен в това, че на 18.03.2012г. в С., М., общ. К., причинил на С. Х. М., с ЕГН * от С. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана на лицето, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, с пълно затваряне на очната цепка, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 / хиляда / лева. Подсъдимият Ф. Я. е осъден да заплати на С. М. направените от нея разноски по делото в размер на 162 лева, от които адвокатско възнаграждение за процесуален представител в размер на 150 лева и 12 лева държавна такса за образуване на делото.

Недоволна от така постановената присъда е останала тъжителката С. Х., която чрез повереника си – А. С. я обжалва като твърди, че по делото са й били накърнени правата и законните интереси. Първоинстанпионния съд не е признал обвиняемите П. Д. и Ф. Я. за виновни по осъщественото престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1от НК при положение, че е имало конфликт между тъжителката и подсъдимите, като подс.П. Д. е „.... замеряла с камъни тъжителката..", а подсъдимият„..хвърлил .... тухла.." Твърди се, че било логично да е имало диалог между тримата, като подсъдимите казали на публично място обидни думи и извършили действия унизителни за честта и достойнството на тъжителката. Сочи, че не били изяснени обидните думи и изрази изречени на публично място от подсъдимите. Съдът необосновано кредитирал твърденията на тъжителката. Диалогът между подсъдимите и тъжителката бил проведен с обидни думи и изрази, описани подробно в тъжбата. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се отмени Присъда №3/23.01.2013г.по НЧХД №111/2012г. по описа на К.ския районен съд и да се постанови нова, с която Ф. Ю. Я. и П. Х. Д. да бъдат признати за виновни в извършването на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Моли тъжителката да се конституирана като граждански ищец, като предявява граждански иск против Ф. Ю. Я. и П. Х. Я., за причинените й неимуществени вреди от горепосочените престъпления в размер на по 5000.00 (пет хиляди) лева, за всеки от тях, ведно с лихвите от момента на причиняването им до пълното им изплащане.

В съдебно заседание жалбодателката С. Х. М., лично и чрез повереника си - А. С., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.

Ответника по жалбата – подсъдимият Ф. Ю. Я. лично и чрез защитника си – адв.Н. М., счита жалбата за неоснователна и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Ответника по жалбата – подсъдимата П. Х. Я. моли да се потвърди обжалваната присъда.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения в чл.319 НПК срок и от лице имащо право на жалба, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, като на въззивното такова не са искани и събирани нови доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

На 18.03.2012 г., около 12.00 часа тъжителката С. Х. М. била в двора на къщата си в С., М.. Срещу нейната къща живеел подсъдимият Ф. Ю. Я. с родителите си. Тъжителката започнала да оправя оградата си, при което възникнал конфликт между нея и подсъдимата П. Х. Д. по повод липсващи клонки, които С. М. считала, че са взети от съседите й. Подсъдимата П. Х. Д. хвърлила камъни в посока към тъжителката, но не я ударила. Подсъдимият Ф. Ю. Я., който по това време работел в задния двор на къщата си, дочул, че има някаква разправия отпред на двора и отишъл да види какво става. Виждайки, че има поредна дразга с тъжителката, той хвърлил парче тухла, което попаднало в областта на лявот¯ око на тъжителката. Вследствие на удара тъжителката паднала на земята, като от лицето й потекла кръв. На мястото на инцидента дошли свидетелите Г. И. и С. Г., които се опитали да окажат помощ на пострадалата. След обаждане по телефона пристигнал екип на Спешна помощ, в който участвал и свидетеля д-р П.. Пристигнали и полицаи от РУП - К.. Пострадалата била отведена до болницата в гр. К., след което била транспортирана в Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Атанас Дафовски" в Кърджали. Там била настанена в очно отделение с диагноза: открита рана на клепача и околоочната област на лявото око. Лечението на тъжителката е продължило в болницата 6 дни.

След изписването от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" гр.Кърджали тъжителката С. М. се явявала неколкократно на контролни медицински прегледи, като видно от представената медицинска документация - епикриза издадена от Началник на очно отделение д-р М. и амбулаторни листове №1054/09.05.2012 г., №1287/09.05.2012 г. и №1357/13.06.2012г. е отбелязана диагноза: Фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения, придружено с главоболие, в графа обективно състояние е отбелязано - начално нуклеокортикално потъмняване.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извода, че подсъдимият Ф. Ю. Я. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което го е признал за виновен и на основание чл.78а от НК му е наложена административна санкция – глоба в размер на 1000 лева. В тази й част присъдата не е обжалвана и е влязла в законна сила, поради което и не подлежи на въззивен контрол.

В оправдателната й част относно признаването за невиновен на всеки от двамата подсъдими в извършването на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, настоящия съдебен състав намира, че присъдата е правилна и законосъобразна. По делото не е събрано нито едно доказателство в подкрепа на твърденията в тъжбата, че всеки от двамата подсъдими е казал обидни думи унизителни за честта и достойнството на тъжителката. Нито един от разпитаните по делото свидетели – Х. М. – дъщеря на тъжителката, Х. Ю. – полицейския служител пристигнал на място непосредствено след инцидента и разговарял за изясняване на случая с тъжителката, подсъдимите и С. Г., С. Г. бил наблизо и чул, че има някаква разправия между С. и П., д-р Е. П. – оказал първа медицинска помощ на пострадалата, не твърди, че някой от подсъдимите е изричал обидни думи към тъжителката. Единствено свидетелката А. Р., която е била очевидец на инцидента твърди, че „…преди да падне С. – Ф. псуваше, обиждаха се и С. викаше и обиждаше, разменяха си реплики. Имаше и псувни. Те все така си викат или пък не си говорят изобщо”. От цитираните показания обаче не може да се направи при това безспорен и категоричен извод, че двамата подсъдими или някой от тях е нанесъл посочените в тъжбата обиди на С. М. на публично място. Посочените от свидетелката общи изрази псуваше се и обиждаха се не е достатъчно да се постанови осъдителна присъда. Твърдяните в тъжбата обстоятелства за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, при това с конкретно употребените обидни думи и изрази трябва да бъдат доказани по несъмнен начин, което в случая не е сторено. А за да се квалифицира обидата като публична е необходимо обидните думи или изрази да са казани пред повече лица, като е без значение обстоятелството, че самото място не е публично по своя характер. Публичността на обидата изисква не само присъствие на повече лица, но и тези лица лично да са чули и възприели обидните изрази. Такива обстоятелства по настоящото дело не се доказват, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оправдал двамата подсъдими относно повдигнато им с тъжбата на всеки от тях обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че във въззивната жалба също не се сочи, че по делото са събрани доказателства, които да установят, че подсъдимите са изрекли обидни думи, които да осъществят признаците на коментираното престъпление. Прави се също предположението, че след като имало конфликт между тъжителката и подсъдимите и последните хвърляли камъни към тъжителката, то логично било да има и диалог между тримата, но без отново да се сочи в този „логичен диалог” били ли са изречени от подсъдимите обиди, които при това да са били чути и възприети и от други лица. На въззивното следствие, въпреки изрично дадената възможност на жалбодателката, също не бяха поискани и събрани доказателства, които да установяват нанесена публично обида на тъжителката от страна на подсъдимите.

С оглед изложеното описаното в тъжбата деяние, което да осъществява признаците на извършеното от всеки от подсъдимите престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК остава недоказано, поради което присъдата в оправдателната й част се явява правилна и законосъобразна.

Относно искането във въззивната жалба и в съдебните прения от повереника на С. М. за приемане и разглеждане на граждански иск предявен от тъжителката за причинени от описаните в тъжбата престъпления неимуществени вреди в размер на 5000 лева и конституиране й като граждански ищец, съдът намира, че е недопустимо това да стане във въззивното производство. Съгласно разпоредбата на чл.85, ал.3 от НПК, гражданският иск се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Между впрочем тази претенция няма пречка да се предяви в отделно гражданско производство.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на К.ския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването й, поради което и същата следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №3 от 23.01.2013 год., постановена по НЧХ дело № 111/2012 год. по описа на К.ския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.