Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258, във вр. с чл.310,ал.1, т.1 от ГПК. Делото е образувано по подадената от Г. П. Т., с ЕГН * от гр.В.Т. въззивна жалба против Решение от 30.11.2011 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№3835 по описа на съда за 2011 г., с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1,т.2 и т.3,вр. с чл.225, ал.1 от КТ против АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО с фирма „П. С.-В. Т.” , с ЕИК *,със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,ул.”Б.”, №*, за признаване за незаконно едностранното прекратяване на трудовия му договор с ответника със Заповед №70/13.07.2011 г. на изпълнителния директор на дружеството, издадена на основание чл.325, т.9 от КТ, поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа по здравословни причини въз основа на заключение на ТЕЛК; отмяна на уволнението и възстановяването н работника на предишната му работа,както и за заплащане на обезщетение за периода,през който работникът е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 1980 лв, както и е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 500 лв.В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението поради допуснати процесуални и материалноправни нарушения.Твърди се, че първоинстанционният съд не е уважил доказателствени искания на ищеца ,направени още с исковата молба,като не е изискал и приложил цялото лично трудово досие на работника, не е изискал щатното разпи±ание ,както и не е допуснал исканата експертиза.В жалбата се твърди, че 12-часовите смени на охранителите в „П. С.” не са основани на законови положения и че това е вменено в длъжностната характеристика на ищеца.В заключението на НЕЛК не се сочи, че той следва да работи при 8-часов сменен режим и в длъжностната му характеристика не се споменава продължителността на работния ден.Така че при многоброен състав на пазачите те могат да работят на смени от по 2 часа,стига това да е удобно и удачно.Жалбоподателят счита, че съдът не е изяснил факта, че по щатно разписание не съществува длъжност „пазач” с полагане на труд при нормално 8-часово работно време.Счита, че са грубо погазени законови разпоредби на КТ.Нарушени са императивните разпоредби на КТ, в които по недвусмислен начин са указани както правата на трудоустроеното лице,така и задълженията на работодател с повече от 50 работници и служители.Неизискването от страна на съда на личното трудово досие на ищеца е станало причина съдът да базира акта си на голословни твърдения и свидетелски показания.Твърди,че работодателят черпи позитиви от неправомерното си поведение,принуждавайки работниците да работят по 12 и по 24 часа на смяна, при което съдът не е преценил законността на това на база на издадени документи и доказателства, а на голословни свидетелски показания.Оспорва се извода на съда, че работата на пазач невъоръжена охрана се явява неподходяща за ищеца и оттам, че уволнението му е законно.Неправилно съдът бил приел, че задължително се налага работа на открито повече от два часа на смяна, тъй като никъде в длъжностната характеристика на пазача не се сочи, че обходът на открито е повече от 2 часа.Твърди се, че съдът не е разбрал казуса и това е видно от факта, че съдията е сметнал,че работодателят е длъжен да създаде нова щатна длъжност с 8-часов работен ден,но това не е нужно, тъй като работното време на един работник не налага промяна в целия щат.Ако работодателят създава нова длъжност, това ще е когато променя наименованието на самата длъжност и задълженията й, а в този случай това не е така.Работодателят не би могъл да пренебрегне становището на НЕЛК, че длъжността е подходяща за ищеца, но при спазване на определени условия, така както е направил чрез назначената от него комисия.Счита, че работодателят е заобиколил категоричното мнение на НЕЛК,като е намерил някакви малки проблеми за заемането от трудоустроения на длъжностите охранител и чистач,които сам е определил за подходящи.Счита, че не е налице нито една от двете хипотези на чл.325, т.9 от КТ.Прави доказателствени искания.Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „П. С.- В. Т.” , подаден от адв.Т. Т.-негов пълномощник по делото.В отговора се заявява становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.Несъстоятелни според ответника са твърденията за допуснати процесуални нарушения,които да са препятствали възможността на ищеца за доказване на твърденията му.Доказателствените искания както в исковата молба,така и в дадения седмичен срок след разпореждането на съда, не са обосновани.Твърди, че за доказването размера на обезщетението по чл.225 от КТ не се изискват специални знания.В искането за представянето на личното трудово досие не е конкретизирано какво от него се иска.А от друга страна, ако се иска трудовия договор, то той сам по себе си не може да установи размера на чистото или брутното трудово възнаграждение.Доказателството, с което се установява този факт, е ведомостта за съответния период,фиш,справка.Такова доказателствено искане ищецът не е направил нито с исковата молба,нито в дадения му от съда едноседмичен срок от получаването на доклада, който съдът е изготвил в закрито заседание и в който се е произнесъл по направените доказателствени искания по реда на чл.312,ал.1, т.4 от ГПК.В едноседмичния срок от връчването на препис от разпореждането и от отговора на ответника, даден на ищеца по реда на чл.312,ал.2 от ГПК, той не е взел становище във връзка с дадените указания в доклада и не е предприел съответните процесуални действия, поради което е изгубил възможността да направи това по-късно,съобразно разпоредбата на чл.313 от ГПК.Тази негова възможност е преклудирана.Не е установено срокът да е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства,при наличие‗о на които страната да иска възстановяването му по реда на чл.64 ГПК.От друга страна, въззивникът не сочи в жалбата си новооткрити и новонастъпили факти.Първоинстанционният съд не е отказал допускането на искани доказателства необосновано, тъй като те са поискани несвоевременно, не са обосновани и канкретизирани, при което не е налице хипотезата на чл.266 ГПК.Счита, че от данните по делото се доказва, че е осъществен съставът на чл.329, т.9 от КТ.Не може според него да се приеме довода на въззивника, че решението на НЕЛК подменя работодателя.Приложението на закона е съответно на решението на НЕЛК и е във връзка с него, но не може да бъде подменен закона като се приложи решението на НЕЛК като нормативен акт.Твърди се, че въззивникът с оценките си на длъжностите, работното време, броя на длъжностите, сменния режим, трудовите функции в длъжностната характеристика, работата на комисията по трудоустрояване, излиза извън предмета на спора и навлиза в преценка за целесъобразността, която не подлежи на съдебен контрол.От друга страна, работното време, организацията на работа в дружеството, изготвеното щатно разписание и др. са извън предмета на спора и са предмет на други искове по КТ, каквито не са предявени.Изводите на първоинстанционния съд според ответника са правилни, логични и обосновани, съобразени с доказателствата и водят до извода направен от първоинстационния съд.Иска се отхвърлянето на жалбата и потвърждаването на постановеното по гр.д.№3835/2011 г. на Великотърновски районен съд решение от 30.11.2011 г. като правилно и законосъобразно.Претендират се разноските направени пред въззивната инстанция. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна и недоказана. Великотърновският районен съд е постановил решение в отговор на предявените пред него от ищеца Г. П. Т. чрез пълномощника му адвокат П.Г. обективно съединени искове против „П. С.-В. Т.” , за признаване за незаконно уволнението му,извършено със Заповед №70/13.07.2011 г. на изпълнителния директор на дружеството,издадена на основание чл.325, т.9 от КТ, неговата отмяна, възстановяване на ищеца на предишната му работа,както и заплащане на обезщетение поради оставане без работа вследствие незаконното уволнение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения-искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ,във вр. с чл.225, ал 1 от КТ.Безспорно е по делото, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество от 01.04.2008 г.като „пазач невъоръжена охрана” на обект кариера в с.Русаля при режим, включващ редуващи се 12-часови смени при наблюдение, обход на открито и закрито от двама души на смяна, обстоятелства,които се установяват от длъжностната характеристика на длъжността „пазач”,представена по делото, както и от неговите твърдения в исковата молба и показанията на разпитания свидетел Александър Попов-л.79 от делото.Също така безспорно е по делото ,че ищецът е освидетелстван от ТЕЛК и е постановено експертно решение на НЕЛК №* /102/13.06.2011 г.постановено по жалба срещу решение на ТЕЛК В.Т. № */18.04.2011 г.Съгласно това решение, на ищеца е определена 50%трайно намалена трудоспособност поради наличието на общо заболяване артериална хипертония ,трети стадий, втора към първа степен,сърдечна форма, ИБС, едноклонова болест,състояние след РСI и стент на ДКА, постоянно предсърдно мъждене, СН II ФК по НИХА, с водеща диагноза хипертонична болест на сърцето.Посочени са противопоказаните условия на труд, а именно: значително физическо и психическо натоварване, нощен труд, неблагоприятни климатични въздействия, работа при ниски и високи температури.В решението си НЕЛК приема,че освидетелстваното лице може да продължи да работи като пазач, или на друго подходящо място, но като трудоустроено-без нощен труд,без дейности при неблагоприятен микроклимат на открито сумарно над два часа на смяна, осигуряване на редуване на дейностите в помещение и на открито, в това число и с персонален физиологичен режим на труд и почивка през работното време, с оглед спазване на противопоказанията и приспособяване на работно място,съгласно изискванията на Наредба за трудоустрояване-чл.2, ал.6 и Закона за здравословни и безопасни условия на труд-чл.16, ал.1, т.2а и 3.Комисията по трудоустрояването,действаща в предприятието е определила съгласно чл.315 от КТ местата и длъжностите за трудоустроени лица и е изготвила списък, съгласно който 13 броя „пазач невъоръжена охрана” и 2 броя за „чистач”.Тези длъжности са били заети от здрави лица.По повод писменото запитване от работодателя, Службата по трудова медицина „Свети Пантелеймон” ЕООД гр.София е дала писмено становище, че според изискванията за труд, на тези две длъжности „пазач невъоръжена охрана” и „чистач-хигиенист” не могат да бъдат изпълнени указаните в решението на НЕЛК противпоказания и в този смисъл ищецът не би могъл да ги изпълнява.На 11.07.2011 г. комисията по трудоустрояване е разгледала и обсъдила въпроса за трудоустрояването на ищеца на подходяща за здравословното му състояние работа и е приела, че такава не може да му бъде предложена.Дейностите, които би могъл да изпълнява според квалификацията си са пазач и чистач.Първата е свързана с полагането на нощен труд повече от указаното време в решението на НЕЛК, а втората- с работа при лоши климатични условия през лятото и зимата,което също е противопоказано съобразно решението.От друга страна, по щат в дружеството не съществува бройка пазач с работно време само през деня.За да се осигури трисменна работа при 8-часов работен ден, от което време двамата пазачи да се редуват на нощните смени, а единият,който евентуално да бъде трудоустроеният , да работи само дневна смяна ,трябва да се открие още една щатна бройка,която към момента не съществува, а за това дружеството-работодател няма финансови възможности.По тази причина работодателят е издал заповедта за освобождаване на основание чл.325, т.9 от КТ и е прекратил трудовия договор с ищеца поради невъзможността работникът да изпълнява възложената му работа по здравословни причини-противопоказания по експертното решение. Първоинстанционният съд е изяснил напълно, правилно и обективно фактическата обстановка по спора.Правилно и въз основа на събраните доказателства е приел наличието на хипотезата на чл.325, т.9 от КТ.Приел е че е налице трайна нетрудоспособност в посочения обем и противопоказани условия на труд,свързани със здравето на работника.Същият е в невъзможност да изпълнява определената му по трудовото правоотношение и съгласно длъжностната характеристика работа, а друга подходяща и съответна на указанията в експертното решение на НЕЛК длъжност, съобразена с квалификацията и здравословното състояние на работника не съществува.В този смисъл решението на първоинстанционния съд е изцяло съобразено с доказателствата и закона.Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че съдът, неразбирайки казуса, е приел,че следвало да се създаде нова щатна бройка с 8-часов работен ден, а такава нужда нямало ,тъй като същестуващата такава е с 8-часов работен ден и не се налага промяна в целия щат.Ищецът би могъл да остане на заеманата от него длъжност, само да се осигурят подходящи за това условия.Очевидно искането на жалбоподателя е да се извърши промяна в организацията на работа на дружеството за да се нагоди спрямо неговите изисквания-нещо ,което е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.Факт е, че подходяща за неговото здравословно състояние длъжност не съществува и няма законово изискване такава да бъде създавана било чрез откриването на нов щат ,било чрез промяна в съществуващата организация на работа.Не такъв е замисълът на законодателя.Обратното би било в пряк разрез с интереса на страната по трудовия договор-работодател. Въззивната инстанция намира,че материалният закон е правилно приложен от първоинстанционния съд ,който се е съобразил и правилно преценил доказателствата по делото.Не са допуснати и процесуални нарушения, които да доведат до накърняване правото на защита на ищеца или до неизясняване на предмета на спора.Всички необходими и посочени от страните доказателства,относими към спора, са събрани и обсъдени подробно. Недопуснатите такива са неотносими към спора, или тяхното посочване и събиране е преклудирано.Не е налице нужда от изискване на цялото лично трудово досие на работника,тъй като необходимите и относими към спора документи са в делото, в т.ч. длъжностната характеристика.Не е налице и необходимост от изслушването на експертиза относно брутното трудово възнаграждение на работника за месеца предшестващ уволнението,В случая не са необходими специални знания за това.Въззивната инстанция е изискала от ответната страна представянето на писмени доказателства в този смисъл и те са събрани.Спорът е изяснен напълно от фактическа страна и направеният от първата инстанция правен извод за законност на уволнението на посоченото основание е правилен.Поради отхвърлянето на главния иск ,следва да бъдат отхвърлени и акцесорните такива по чл.344, ал.1, т.2 и 3 вр с чл.225, ал.1 от КТ.Поради правилността си решението следва да бъде потвърдено.Въззивната инстанция споделя напълно мотивите в него и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. При този изход на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение от 30.11.2011 г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д.№3835 по описа на съда за 2011 г. като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА Г. П. Т., с ЕГН *, с адрес гр.В.Т., ул.”А. К.”, №*, . да заплати на „П. С.-В. Т.” ,с ЕИК *, с адрес гр.В.Т.,ул.”Б.”, №*, представлявано от Р. А. И. и Ф.М. М., сумата 300 лв /триста лева/ ,представляващи направените от дружеството разноски пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от датата на обявяването му-01.03.2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |