Р
Е Ш Е
Н И Е
№............
гр. Плевен, 07.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, Х граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина
Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 3331 по описа
за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с
чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР с цена на иска 1593,48 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от И.Н.В., ЕГН**********,***
против Главна дирекция Пожарна безопастност и защита на населението МВР, ***, в
която се твърди, че в процесния период от време е работил на длъжност „командир
на екип“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.
Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
гр.Плевен - Г.д. „П.б.и з.н.н.“*** МВР. Твърди, че трудовата си дейност
осъществява по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна
от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Твърди, че на
основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане ,за компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./обн. В ДВ, бр.
60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди, че такъв
алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от
0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., съответно с този
коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд,
което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за
увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой
часове нощен труд. Излага съображения, че в съответствие с чл. 9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Твърди, че за процесния период от
23.05.2016г. до 31.03.2019г. е положил нощни дежурства както следва: За 2016
г.: - м. 05.-8 ч., - м. 06. - 56 ч., - м. 07. - 64 ч., - м. 08. -24 ч., - м.
09. - 8 ч., - м. 10. - 0 ч.
- м. 11. - 0 ч., - м. 12. - 160 ч., - Общо
- 320 ч. За 2017 г.: - м. 01.-56 ч., - м. 02. - 48 ч., - м. 03.-56 ч., - м. 04. - 24 ч., - м.
05.-16ч., - м. 06. - 8 ч., - м. 07. - 40 ч., - м. 08.-32ч., - м. 09. - 40 ч., - м.
10.-24 ч., - м. 11. - 32 ч., - м. 12. —
48 ч., - Общо - 424 ч., За 2018 г.: - м. 01. - 56 ч.- м. 02.-32 ч., - м.
03.-64 ч., - м. 04.-32ч., - м. 05. - 80 ч., - м. 06. - 7 ч., - м.
07. - 48 ч., - м. 08.-16ч., - м. 09. - 0 ч., - м. 10. - 42 ч. - м. 11. - 64 ч., - м.
12. - 48 ч.,- Общо - 499 ч. За 2019
г.: - м. 01. — 48 ч., - м. 02. — 16 ч., - м. 03. - 64 ч. - Общо-128
ч. Твърди, че по този начин за процесния период е положил общо 1371 ч. нощен
труд. Излага съображения, че в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за
преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и
заплащане на получените часове над тези установени за работното време. Твърди,
че в конкретния случай, за периода от 23.05.2016г. до 31.03.2019г. е положил
общо 1371 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и
възлиза на извънреден труд от 196 часа, който счита, че е трябвало да му бъде
заплатен допълнително. Твърди, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в
размер на 8.13 лв. или за 196 часа труд му се дължи сумата от 1593.48 лв.
Моли, ответника Г.д.
„П.б.и з.н.н.“ да бъде осъден да плати на ищеца на основание чл.178 ал.1 т.З,
вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1593,48 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 25.05.2016г. -
31.03.2019г. ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът,
ангажира становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, претенцията
на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите
по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Твърди, че ищецът е държавен служител и неговото
служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за
работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна
нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.
140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което счита, че
следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и
не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че да се
извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния
труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за
лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в
случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова
продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени,
което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните
актове. Твърди, че периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение
като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143
е от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г. Твърди, че през този период са действали
последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР: - Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016
г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 81213-592/25.05.2015 г.); - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г.). Твърди, че в чл.3,
ал.3 и на двете наредби е регламентирано: „За държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят е определил продължителност на
нощния труд от 8 часа. Затова счита, че не е налице празнота, а има специфична
законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на
нощния труд от 8 часа. Счита, че поради изложеното, няма основание да се
приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата,
а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба
в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно
време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а
положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187,
ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал.
3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8
часа : 7 часа, което е равно на 1,143. Счита, че за държавните служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният
нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г.
(приложена като доказателство) на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на
час. Счита, че в този смисъл, че не е необходимо транформиране на часовете
положен нощен труд, е било и виждането на министъра на вътрешните работи в хода
на процедурата по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., възприето от
Докладната записка per. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР,
която представя като доказателство. Твърди, че действително за период от около
девет месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се
е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е
било в несъответствие с ЗМВР. Твърди, че това е поправено с Наредба №
8121з—592/25.05.2015 г. Същият подход е възприет и при създаването на сега действащата
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Ето защо счита, че твърденията на ищеца за
приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е
неоснователен. Ищецът претендира, че часовете нощен труд, които биха се
получили като разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени
с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове, следва да му
бъдат заплатени като извънреден труд. Счита тази претенция за неоснователна.
Излага съображения, че в чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението
на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните
възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението
за извънреден труд. Посочва, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден
и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд
е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че
размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на
същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа
извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от
категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно
разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд
са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи. Твърди, че заповедта на министъра на вътрешните работи, в
която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния
период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта е посочено, че „за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв.” Счита, че в своята искова молба ищецът не прави
разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не обръща внимание на
факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по
различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове.
Твърди, че в случая, ищецът неправилно обосновава своята претенция с текста на
чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение,
което не му се следва, защото по този ред се формира размера на допълнителното
възнаграждение за извънреден труд. Посочва, че извънреден е този труд, който се
полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Счита, че
за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо
служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време.
Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график на
дежурство) от 8 часа е по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на
часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1,
не се явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата
хипотеза (КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се
получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден
такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на
нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени
обаче по реда за заплащане на нощния труд. Твърди, че съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198
от 29.08.2011 г. на МТСП, приложено като доказателство, превръщането на нощните
часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Ищецът подчертава в молбата
си, че претендира възнаграждение за положен нощен труд, а както вече беше
посочено по-горе, размерът на последното се определя със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и е в размер на 0,25
лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. В този смисъл
и следва да се извърши преценката относно правилността на заплатеното на ищеца.
Положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен,
полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено,
което се доказва с представените от ответника към този отговор писмени
доказателства - платежни бележки за възнаграждението на ищеца. Излага
съображения, че претенцията за лихви има акцесорен характер и е в пряка
зависимост от дължимостта на главницата, поради което поради неснователност на
главния иск, счита за неоснователен и иска за лихва. Не оспорва факта на
съществуването през процесния период на служебно правоотношение на ищеца с
ГДПБЗН - МВР. Признава, че през процесния период той е заемал следните
длъжности: - старши пожарникар в
РСПБЗН - Левски към РДПБЗН - Плевен при ГДПБЗН - МВР, считано от 31.10.2014 г.,
на основание Заповед № 1285/23.10.2014 г. за преназначаването му на тази
длъжност е основно месечно възнаграждение от 673 лева; - командир на екип в РСПБЗН- Белене към РДПБЗН - Плевен при
ГДПБЗН - МВР, считано от 07.04.2017 г., на основание Заповед №
1983к-588/06.04.2017 г. за преназначаването му на тази длъжност е основно
месечно възнаграждение от 682 лева; -
командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ (ПГ и СД) на
РСПБЗН - Плевен към към РДПБЗН - Плевен при ГДПБЗН - МВР, считано от 09.05.2017
г., на основание Заповед № 1983к-663/28.04.2017 г. за преназначаването му на
тази длъжност е основно месечно възнаграждение от 682 лева. Считано от
09.01.2018 г. основното месечно възнаграждение е определено със Заповед №
1983к-104/30.01.2018 г. в размер на 737 лева. Считано от 01.03.2018 г.
основното месечно възнаграждение е 818 лева, определено със Заповед №
947з-131/08.03.2018 г. Считано от 01.01.2019 г. основното месечно
възнаграждение е в размер на 900 лева, определено със Заповед №
947з-13/09.01.2019 г.. Ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на
работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време. Моли да не
бъдат присъждане поисканите разноски от страна на ищеца поради това, че не е
налице някое от условията за приложимост на чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата и поради липса на доказателства за ползване на правна помощ. В
случай, че ищецът докаже, че се ползва от правна помощ в съдебно заседание и
размерът на адвокатското възнаграждение е по-висок от този, определен в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Прието е за безспорно по делото,
че за процесния период страните са били
в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12
часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187
ал.3 от ЗМВР.
Признава се от ответника по делото, че през процесния период е съществувало служебно правоотношение
на ищеца с ГДПБЗН - МВР. През процесния период той е заемал следните длъжности:
- старши пожарникар в РСПБЗН -
Левски към РДПБЗН - Плевен при ГДПБЗН - МВР, считано от 31.10.2014 г., на
основание Заповед № 1285/23.10.2014 г. за преназначаването му на тази длъжност
е основно месечно възнаграждение от 673 лева; - командир на екип в РСПБЗН- Белене
към РДПБЗН - Плевен при ГДПБЗН - МВР, считано от 07.04.2017 г., на основание
Заповед № 1983к-588/06.04.2017 г. за преназначаването му на тази длъжност е
основно месечно възнаграждение от 682 лева; -
командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ (ПГ и СД) на
РСПБЗН - Плевен към към РДПБЗН - Плевен при ГДПБЗН - МВР, считано от 09.05.2017
г., на основание Заповед № 1983к-663/28.04.2017 г. за преназначаването му на
тази длъжност е основно месечно възнаграждение от 682 лева. Считано от 09.01.2018
г. основното месечно възнаграждение е определено със Заповед №
1983к-104/30.01.2018 г. в размер на 737 лева. Считано от 01.03.2018 г.
основното месечно възнаграждение е 818 лева, определено със Заповед №
947з-131/08.03.2018 г. Считано от 01.01.2019 г. основното месечно
възнаграждение е в размер на 900 лева, определено със Заповед №
947з-13/09.01.2019 г. Ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на
работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време. Тези факти
се установяват и от Заповед № 1285/23.10.14г., Акт за встъпване в длъжност № 3863/14.11.2014г.,
Протокол № 3370/05.09.2013г. и длъжностна
характеристика, Заповед № 1983к-588/06.04.2017г., Акт за встъпване в длъжност №
947р-1028/10.04.2017г., Протокол № 947р-1029/10.04.2017г. и длъжностна
характеристика, Заповед № 1983к-663/28.04.17г., Акт за встъпване в длъжност №
947р-1234/09.05.17г., Протокол № 947р-1252/09.05.2017г. и длъжностна
характеристика.
Установява се от приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована, безпристрастна
и компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният
период, ищеца е полагал труд на 12/24 смени, в това число и труд през нощта от
22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. В
процесния период по отношение на
положения от ищеца нощен труд няма пробразуване на нощен труд към дневен. Съобразно
задачата, поставена от ищеца, експертизата извършва преизчисляване на нощните
часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. За периода
от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г. ищеца е
положил общо 1363 часа нощен труд. Положеният
нощен труд в размер на 1363 часа не е бил
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.
Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в
дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1557.91
часа, като за разликата на 194.91 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ
размер на 1300,04 лв., изчислено със средна
ставка 6.67 лв., формирана от основната заплата
на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен
месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50%
за извънреден труд. За целият процесен период, видно от платежните ведомости на
ответника ищеца е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен
нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед
№8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от Министъра на Вътрешните работи, с които
е определен размера на това допълнително възнаграждение. В случай, че не бъде
преизчисляван положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се
приложи коефициент 1 при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен
от ищеца извънреден труд. Ако такъв извънреден труд е полаган от ищеца, то той
е платен. Положен нощен труд в часове за процесният период — 1363 часа. Нощен труд приравнен с коефициент 1.143
съобразно задачата от ищеца - 1557.91 часа. Разлика
от приравнените часове нощен труд - неплатени от ответника - 194.91 часа. Ставка за изчисляване на изв.труд - 6.61 лв. Неизплатена сума за извънреден труд /съгласно
твърденията на ищеца в ИМ/ - 1300.04 лв. за
периода от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г. За
целия процесен период ответника е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на
час за положен нощен труд.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.
178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи". В процесния период са действали
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. ,Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от министъра на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал.3 и в трите
наредби са идентични, че "При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период". В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143
(чл. 31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна
е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.
Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради
което следва да се приеме, че от датата на отмяна на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. на дата 11.07.2016г. до датата на обнародване Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г./02.08.2016г./
действаща е Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези
съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето
основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на
работното време през деня -8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели
на нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа (установена
в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент -1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като
основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява
гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд -8 часа съгласно чл.187, ал.3, изречение
последно ЗМВР и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе
основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143
е нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през процесния
период, когато са действали останалите две наредби, в които липсва изрична
регламентация на този въпрос, при липсата на специална уредба за служителите в
МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал.2 . Липсата на изрична норма обаче не
следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и
заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9,
ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Липсата на приравняване
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Във връзка с възражението
на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за
всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част
от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25
лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е
възражението на ответника, че положения от ищеца извънреден труд му е заплатен.
Този въпрос между страните не е спорен. Ищеца е получил заплащане на положен от
него извънреден труд през процесния период, който е бил отчетен като такъв, но
настоящата претенция касае положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване
на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, за който липсва отчитане
от ответника.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, се
установи, че ищеца през процесния период е положил нощен труд в часове за
процесният период — 1363 часа. Нощен труд приравнен с
коефициент 1.143 съобразно задачата от ищеца - 1557.91 часа. Разлика от
приравнените часове нощен труд - неплатени от ответника - 194.91 часа. Ставка
за изчисляване на изв.труд - 6.61 лв. Неизплатена сума за извънреден труд
/съгласно твърденията на ищеца в ИМ/ - 1300.04 лв. за периода от 23.05.2016 г.
до 31.03.2019 г. За целия процесен период ответника е получил допълнително
заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд.
Ответникът не твърди, нито
е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за периода 23.05.2016
г. – 31.03.2019 г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да
се уважи до установения от съдебно-икономическата експертиза размер от 1300,04 лв., а за разликата до предявения размер от 1593,48
лева следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице съразмерно уважената част от исковите
претенции. В срок до края на съдебното дирене в първата
инстанция, ищеца е направил възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. С подадената искова молба е
предявен един оценяем иск с цена на иска 1593,48 лв.
Съгласно чл.2, ал.4 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнагражденията за процесуално представителство се дължат за
всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане.
Съобразявайки горното, както и цената на предявения иск, съдът намира, че минималния размер на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен
по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, като изчислен по този ред минималния размер адвокатското
възнаграждение за предявения срещу ответника иск е в размер на 341,54 лв. Ищеца претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Съдът намира адвокатското
възнаграждение за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото,
поради което следва да бъде намалено до размер от 400 лв., който съответства на
сложността на делото. Направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за ВЛ /400+140 лв./ следва да бъдат присъдени с
уважената част на претенцията в размер на 440,56 лв.
На
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника направени деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част на
претенцията в размер на 18,42 лева за
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда на основание чл.78 ГПК на 100
лв./
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 52,00 лв.
По тези
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, Главна дирекция Пожарна
безопастност и защита на населението МВР, *** да заплати на И.Н.В., ЕГН**********,*** сумата 1300,04 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за 194,91 часа/след превръщането на нощните часове към дневни/
извънреден труд през периода от 23.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото/23.05.2019
год./ до окончателното ѝ плащане,
а за разликата до предявения размер от 1593,48 лева отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна дирекция Пожарна безопастност и защита на населението МВР, *** да заплати на И.Н.В., ЕГН**********,***
сумата 440,56 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК И.Н.В., ЕГН**********,*** да плати на Главна дирекция Пожарна
безопастност и защита на населението МВР, *** сумата от 18,42 лв.,
представляващи деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция Пожарна безопастност и защита на населението МВР, *** да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 52,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: